ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2534
гр.
Пловдив, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 2606/2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К.Т.С., чрез
адв. Е.Г., против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за
незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 18650/18г. по описа на Районен
съд – Пловдив.
В жалбата се излагат доводи, че
разпореждането на съда е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че договорът
за кредит е бил сключен през 2003 година, като тип „овърдрафт“, и не е бил
ползван от жалбоподателя. Твърди се, че длъжникът не е бил търсен или
уведомяван, че дължи по този договор. Не ставало ясно как падежът е 2016
година, след като е видно, че договорът е със срок от 12 месеца и към 2004г. е
изтекъл. Сочи се, че вземането е погасено по давност. Въз основа на тези
обстоятелства се твърди, че постановеното разпореждане е неправилно и се моли
съдът да го отмени, да отмени издадената на основа на разпореждането заповед и
да обезсили изпълнителен лист № 10657/28.11.2018г. Претендират се разноски.
"Банка ДСК“ ЕАД, е изпратила отговор, в
който посочва, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.
Посочва, че образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело е
било прекратено. Моли се да бъде прекратено производството.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения по
чл. 419, ал. 1 от ГПК
двуседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Жалбата е
допустима, тъй като е налице и подадено в срок от жалбоподателя възражение по чл. 414 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Производството пред Пловдивския районен съд е
образувано по заявление от "Банка ДСК" ЕАД
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу К.Т.С.,
въз основа на документ извлечение от кредитна сметка №
24002042 и договор за кредит от 02.06.2013г.
Във връзка с подаденото заявление е образувано
ч. гр. д. № 18650/ 2018г. по описа на
РС - Пловдив и е издадена Заповед № 10240/26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, постановено е разпореждане за незабавно изпълнение и е
издаден изпълнителен лист от № 10657/28.11.2018г. в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД. Длъжникът С. подал в срок възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение.
Въз
основа на гореизложеното, съдът приема от правна страна следното:
Предметът на производството
по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът издава
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа
от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на
документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и
евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване.
Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл.
417 от ГПК, като в случая това са документа и извлечението от счетоводните книги, с
които се установява вземане на банката. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали
документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК и дали е редовен от
външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да се свързани
и да произтичат единствено от редовността на акта от външна страна.
За да извърши съдът
проверка дали документът удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя
към длъжника, извлечението следва да съдържа на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
най-малко информация за: броя на вноските, които не са издължени на договорените
дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания. В случая извлечението съдържа
необходимите реквизити по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
Следва
да се отбележи обаче, че в заявлението за издаване на заповедта е посочено, че
кредитът е станал предсрочно изискуем, съгласно условията за предоставяне на
кредити на „Банка ДСК“ ЕАД, поради допусната забава в плащанията на месечните
вноски. В извлечението от счетоводните книги е посочено, че има три неплатени
минимални суми за револвиране, основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като кредиторът е посочил и падежите им. Посочил е, че общият размер
на просрочените минимални суми за револвиране е 15,33 лв. Съгласно т. 9.1. от
представения договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, при
неиздължаване на три последователни месечни лихви по ползвания овърдрафт,
правото за ползване на кредита се спира, а ползваният непогасен овърдрафт се
оформя като неразрешен овърдрафт и се олихвява със санкционираща лихва. С оглед
на тези обстоятелства се обосновава изводът, че кредиторът черпи правата си от
твърдяното от него настъпване на предсрочна изискуемост на вземането си.
Когато с договора за кредит
е договорена между страните клауза за предсрочна изискуемост на целия кредит
поради неплащането на една и/ или повече погасителни вноски, вземането става
изискуемо изцяло не само с настъпването на обективния факт на неплащането на
вноските на падежа, а и след като банката е упражнила правото си да обяви
предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника за това, като предварителна уговорка
между тях, че кредитът става предсрочно изискуем и без уведомяването на
длъжника не поражда действие. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на банката, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението трябва да е направено преди подаване на
заявлението по чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК, а направено в самото заявление не означава,
че на длъжника е съобщена предсрочната изискуемост, тъй като в заповедното
производство препис от заявлението не му се връчва – така и т. 18
от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК. От представените към заявлението извлечение от
сметка и приложени писмени документи, относими към заявлението по чл. 417 ГПК, не се съдържат данни - писмени доказателства, доказващи, че длъжникът
е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. В тази връзка
възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомяван за никакви обстоятелства
от банката, е основателно.
По
отношение на останалите възражения на жалбоподателя, че кредитът не е бил
ползван, че договорът е бил изтекъл през 2014г. и че вземането е било погасено
по давност, това са възражения по съществото на спора и не следва да бъдат
обсъждани в производството по чл. 419 от ГПК.
Искането
на кредитора за прекратяване на производството е неоснователно, тъй като не са
налице предпоставки за прекратяването му, а и не се сочат конкретни
обстоятелства, които да налагат прекратяването на настоящото производство.
Посоченото от „Банка ДСК“ ЕАД в отговора на въззивната жалба прекратяване на
образуваното изпълнително производство е без значение в настоящото
производство, доколкото ако не бъде обезсилен изпълнителният лист, кредиторът
все още ще разполага с него и би могъл да образува ново изпълнително дело.
Въз
основа на изложеното частната жалба се явява основателна и разпореждането за
незабавно изпълнение следва да бъде отменено, заявлението в частта относно
искането за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен
лист отхвърлено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора – основателност на подадената частна жалба против
разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение,
заявената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за
тяхната направа, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
настоящото производство в общ размер от 315 лв., от които 15 лв. за заплатена
държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 26.11.2018г.
постановено по ч. гр. д. № 18650/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив в
частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 10240 от 26.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, и
издаване на изпълнителен лист въз основа на нея по отношение на длъжника К.Т.С.,
ЕГН ********** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Московска" № 19, по повод на което е образувано ч.г.д. №
18650/2018г. на РС-Пловдив, в частта относно искането за допускане на незабавно
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист против длъжника К.Т.С., ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен
лист от 28.11.2018г., издаден въз основа на Заповед № 10240 от 26.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издаден
по ч. гр. д. № 18650/ 2018 по описа на Районен съд – Пловдив, в полза на "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, по отношение на длъжника К.Т.С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА "БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на К.Т.С., ЕГН **********, сумата от 315 /триста
и петнадесет/ лева, представляваща разноски за производството пред Окръжен съд
– Пловдив.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.