Решение по дело №179/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 24 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 20234430202347/2023 г., Районен съд – Плевен /РС/ е отменил Наказателно постановление № 700502-F688129/24.04.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***В“ЕТ, представляван от Ч.Г.П. е ЕГН ********** затова, че за периода от месец ноември на 2021 година до месец октомври на 2022 година включително, по фискалното устройство бил реализиран общ оборот от 23 737,00 лв., от които 395,00 лв. били отчетени в група А като стоки, продажбите на които са освободени от облагане с данък, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и продажби, за които не се начислява ДДС. Продажбата на стоките е следвало да бъдат маркирани в група Б- за стоки и услуги,продажбите на които се облагат с 20% ДДС- нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба 18/13.12.2006 г. на МФ, и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „***В“ЕТ, представляван от Ч.Г.П. е ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със същото решение съдът на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН е предупредил „***В“ЕТ, представляван от Ч.Г.П. е ЕГН **********, че при извършване на на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново. Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в качеството си на административнонаказващ орган, чрез гл.юрисконсулт М.Ж., в която се твърди че постановено съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно РС е приел в мотивите, че наказателното постановление е издадено без наказващия орган да е обсъдил поведението на търговеца, т.е. бил ли е виновен. В касационната жалба са изложени съображения за видовете вина, като се твърди, че в настоящия случай същата е под формата на непредпазливост/небрежност, което не освобождава от отговорност. Моли съда, да отмени обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да потвърди обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ ПРИ ЦУ НА НАП – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.М., която поддържа подадената касационна жалба. Намира, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение е формално, в състава му не е задължително да има вредоносен резултат, а и отговорността на юридическите лица е обективна. Твърди, че в случая дори не са налице многобройни изключителни обстоятелства, които да наведат на извода, че нарушението представлява маловажен случай тъй като не се отличава от останалите нарушения от същия вид с по-ниска степен на обществена опасност, поради което моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно издаденото наказателно постановление. Моли да бъдат присъдени разноски на основание чл. 63 от ЗАНН.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба - ЕТ „***“ – редовно призован, се явява лично представляващият Ч.Г.П., който изразява становище че решението на районния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че така депозираната касационна жалба е основателна, като счита, че наведените изводи в решението на Районен съд гр. Плевен по АНХД № 2347/2023 г. относно наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са неправилни и незаконосъобразни, некореспондират с установената фактическа обстановка. В този смисъл, моли да се отмени решението на Районен съд гр. Плевен, като се потвърди като правилно и законосъобразно наказателното постановление. Със същото е наложена санкция в минималния предвиден от закона размер като са отчетени всички факти и обстоятелства от значение за издаването на същия акт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради това че РС Плевен неправилно в мотивите на решението е приел, че липсва вина у търговеца.

В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че наказателно постановление е издадено на 24.04.2023 година въз основа на АУАН №F688129 от 07.12.2022 година съставен против ЕТ „***“, представляван от Ч.Г.П. с ЕГН ********** за това, че при извършена проверка на 25.11.2022 година в 14:30 часа в търговски обект: магазин за промишлени стоки, находящ се в град ***, стопанисван от ЕТ „***“, град Плевен, ЕИК ***, представлявано от Ч.П.от същия град проверяващите извършили контролна покупка на 4 бр. ел крушки на обща стойност 4,80 лева, за която бил издаден фискален касов бон (ФКБ) №0004571/25.11.2022 г. от монтиран и въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП и работещ към момента на проверката касов апарат, модел Датекс DP-25 с ИН на ФУ №DT483466 и ИН на ФП № 36625177. След извършен анализ в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ било установено, че за периода от месец ноември на 2021 година до месец октомври на 2022 година включително, по фискалното устройство бил реализиран общ оборот от 23 737,00 лв., от които 395,00 лв. били отчетени в група А като стоки, продажбите на които са освободени от облагане с данък, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и продажби, за които не се начислява ДДС. Тези стоки представлявали „скари“, които следвало да се маркират в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 27, ал.1 от Наредба 18/13.12.2006 г. на МФ. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в наказателното постановление, с което на ЕТ на основание чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за извършено през периода от месец ноември 2021 година до месец октомври 2022 година включително нарушение по чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Извършената проверка на 25.11.2022 година е обективирана в Протокол за извършена проверка №0103866 от 25.11.2022 година, с който на представляващия дружеството било указано да се яви на 02.12.2022 година за довършване на проверката по документи. Представляващият едноличния търговец се явил в указания му ден, като е представил на контролните органи заверено копие от писмо до ЕТ с изходящ № 37 от 28.11.2022 година от фирма „Еф Ди Ес“ с управител Г.С., занимаваща се с фискални системи и касови апарати, която обслужвала и ползвания в процесния търговски обект касов апарат, в която е посочено че констатираното от проверяващите се дължи на погрешно зададен софтуер, който той експлоатирал.

РС е посочил, че горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите - актосъставител Р.Б.М.и свидетел по АУАН К.К.С., които РС е приел с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и че в подкрепа на описаната фактическа обстановка са и приобщените писмени доказателства, като ги е изброил. Обсъдил е и показанията на св.Г.П.С., който е управител на дружество „Еф Ди Ес“, занимаващо се с фискални системи и касови апарати, както и че ЕТ му е клиент. Излага свое лично възприятие, според което веднага след проверката Ч.П.го потърсил и съобщил за установеното от контролните органи в хода на извършената му проверка. „Еф Ди Ес“, представлявано от Г.С. извършили незабавна проверка на програмираната принадлежност на департаментите и артикулите към данъчна група Б (20%), продавани от жалбоподателя и установили, че артикул с код: 37, наименование: СКАРА, поради грешка при програмиране, неправилно е начислен към данъчна група А (0%). Продажбите на този артикул са довели до натрупвания в размер на 996,00 лева в данъчна група А на касовия апарат като допусната от страна на обслужващата фирма грешка била отстранена веднага. Предвид обстоятелството, че едноличният търговец не бил регистриран по ЗДДС не били правени счетоводни корекции и фискът на държавата не бил ощетен.

РС е приел при така установените факти, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, и фактическите констатации се потвърждават от събраните доказателства. Приел е, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителната фактическа обстановка и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят формално е допуснал нарушение на чл. 27, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти.

РС е намерил, че са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Приел е, че доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. Този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен контрол. В конкретния казус, при анализ на събрания доказателствен материал съдът е направил правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от съответния вид. В настоящата хипотеза с оглед обсъдените показания на свидетеля Г.С. и приобщеното към доказателствената съвкупност по делото заверено копие от писмо от „Еф Ди Ес“ с управител Г.С. до ЕТ с изходящ № 37 от 28.11.2022 година установяват и това, че артикул с код: 37, наименование: СКАРА, неправилно е начислен към данъчна група А (0%) поради грешка при програмиране от страна на „Еф Ди Ес“, занимаващо се с фискални системи и касови апарати, както и че тази грешка е била своевременно отстранена след проверката по сигнал от представляващия ЕТ. От значение за преценката относно наличието на маловажен случай съдът е изложил мотиви относно обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В случая РС е намерил за ниска степента на обществената опасност на нарушителя предвид липсата на други извършени нарушения от категорията на процесното, поради което настоящото има инцидентен характер и обстоятелството, че веднага след проверката нарушителят е взел мерки за коригиране на софтуера. За ниска РС е намерил и обществената опасност на деянието, тъй като неправилно отчетените продажби за периода от месец ноември 2021 година до месец октомври 2022 година включително възлизат на сумата от 395,00 лева. РС е намерил, че имуществената санкция очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива. Приел е, че в случаите, когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС по н.д. №1/2007 г., ОСНК. Според цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, административно-наказващия орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН и когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. С оглед гореизложеното първостепенния съд е приел, че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишния срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

На това основание РС е отменил НП, като е предупредил ЕТ, че при извършване на друго маловажно нарушение от същия вид в едногодишен срок, считано от влизането в сила на решението на РС, ще му бъде наложено административно наказание.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения.

Първоначално по жалбата срещу НП е било образувано НАХД №1073/2023 на РС. С решение №328/26.06.2023 г. по това дело НП е било потвърдено.

При проведения инстанционен контрол, с решение №476/25.10.2023 г. по к.а.х.д. №652/2023 Административен съд Плевен е отменил това решение, доколкото РС е отменил НП поради липса на вина, като касационният състав е посочил, че отговорността на ЕТ е обективна, и доколкото не са изложени мотиви по същество относно законосъобразността на НП, е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

След връщането е образувано дело № 2347/2023 по описа на РС, решението по което е обжалвано с касационна жалба и е предмет на настоящето дело.

Не са основателни възраженията в касационната жалба, че единственият мотив за отмяна на НП е приетото от РС Плевен, че липсва вина у търговеца в извършването на нарушението за което е издадено обжалваното НП. Такова основание за отмяна на НП не е налице в обжалваното съдебното решение, и НП не е отменено на това основание. Съдът не споделя извода на първостепенния съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение е формално, в състава му не е задължително да има вредоносен резултат, а и отговорността на юридическите лица е обективна. В случая не са налице многобройни изключителни обстоятелства, които да наведат на извода, че нарушението представлява маловажен случай тъй като не се отличава от останалите нарушения от същия вид с по-ниска степен на обществена опасност, поради което настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че извършеното от търговеца нарушение представлява маловажен случай.

Съдът намира, че в административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН –липсва пълно описание на нарушението. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП е, че при извършена проверка на 25.11.2022 година в 14:30 часа в търговски обект: магазин за промишлени стоки, находящ се в град ***, стопанисван от ЕТ „***“, град Плевен, ЕИК ***, представлявано от Ч.П.от същия град проверяващите извършили контролна покупка на 4 бр. ел крушки на обща стойност 4,80 лева, за която бил издаден фискален касов бон (ФКБ) №0004571/25.11.2022 г. от монтиран и въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП и работещ към момента на проверката касов апарат, модел Датекс DP-25 с ИН на ФУ №DT483466 и ИН на ФП № 36625177. След извършен анализ в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ било установено, че за периода от месец ноември на 2021 година до месец октомври на 2022 година включително, по фискалното устройство бил реализиран общ оборот от 23 737,00 лв., от които 395,00 лв. били отчетени в група А като стоки, продажбите на които са освободени от облагане с данък, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и продажби, за които не се начислява ДДС. В обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено кои стоки и услуги са били отчетени в група „А“ като такива, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, а е следвало да бъдат марикрани в група „Б“. Не са представени доказателства нито пред първостепенния съд, нито пред касационната инстанция, в подкрепа на установеното че неправилно са отчитани стоки в група „А“, които е следвало да бъдат отчитани в група „Б“. Не става ясно дали тези стоки са идентични, с посочените в представеното писмо от фирмата, която е извършила диагностика на фискалния апарат, за които съществува натрупване на сума във фискалното устройство в размер на 996 лв- артикул с код 37 „скара“, които поради грешка при програмиране, неправилно са причислени към група „А“, с тези които според проверяващите са установени като неправилно отчетени и са в посочения в АУАН и НП размер 395лв. Съгласно чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, съставеният акт за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Това е и едно от изискванията за минимално съдържание на наказателното постановление съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Именно на тези законови стандарти според настоящия касационен състав не отговарят и двата акта. С оглед на изложеното,съдът намира, че в административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – липсва описание на нарушението, което нарушава както правото на защита на наказаното лице, така и препятства съда да направи преценка извършено ли е вмененото от „***“ нарушение, респективно преценка за неговата съставомерност. Допуснатото нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, респ. чл. 57, т. 5, пред. 1 ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

С оглед на изложеното, съдът намира че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд Плевен в частта с която е отменено обжалваното наказателно постановление следва да бъде оставено в сила, а в частта, с която касатора е предупреден на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН обжалваното решение следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 24/17.01.2024 г., постановено по а. н. д. № 2347/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, в частта с която „***В“ЕТ, представляван от Ч.Г.П. ЕГН **********, е предупреден че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/17.01.2024 г., постановено по а. н. д. № 2347/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, в останалата част, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 700502-F688129/24.04.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***В“ЕТ, представляван от Ч.Г.П. е ЕГН ********** затова, че за периода от месец ноември на 2021 година до месец октомври на 2022 година включително, по фискалното устройство бил реализиран общ оборот от 23 737,00 лв., от които 395,00 лв. били отчетени в група А като стоки, продажбите на които са освободени от облагане с данък, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и продажби, за които не се начислява ДДС - нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба 18/13.12.2006 г. на МФ, и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.