РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102193 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че лицето Т М К е потребител на
продавана от ответното дружество ел.енергия за битови нужди за имот с адрес гр.********,
по партида с клиентски №******** и абонатен №*******. Сочи се, че на 20.11.2019г.
ответното дружество издало фактура №****** за сумата 228,73лв. за консумирана
ел.енергия за периода 03.10.2019г.-02.11.2019г. на стойност 227,47лв., като срокът на
плащане бил 10.12.2019г. Т К не извършил плащане на фактурата в срок и подаването на
ел.енергия било преустановено, без ответникът да е предупредил Кръстев за спирането.
Сочи се, че на 30.12.2019г. лицето Т К заплатил на ответното дружество сумата 19лв. за
възстановяване на захранването на процесния обект, за което била издадена фактура
№********** от 02.12.2019г. и след заплащане на сумата захранването било възстановено.
Излагат се твърдения, че с договор за прехвърляне на вземане от 15.07.2020г. Т М К продал
на ищеца по делото П. С. И. вземането си, като ответното дружество било уведомено за
прехвърлянето с писмо от 15.09.2020г. Ищецът заявява, че ответникът му дължи сумата
19лв.-такса за възстановяване на ел.захранването, като твърди, че ответникът не е
извършвал разходи за възстановяване на ел.захранването, както и че така определената
такса е в противоречие с разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ, които не предвиждат такси за
възстановяване на ел.захранването, както и че с тази такса е въведено неравноправие между
потребител и доставчик и липсва индивидуално договаряне на условията с потребителя.
Ищецът заявява, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата 19лв., която е
получил без основание. С оглед изложеното отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 19лв., представляваща
1
недължимо изискана и заплатена такса на 30.12.2019г. за възстановяване на ел.енергия на
обект г***** за което е издадена фактура №*******г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения
иск. Сочи, че ищецът не е придобил вземането, чието присъждане претендира, като заявява,
че договорът за цесия не е произвел действие спрямо страните по него и спрямо длъжника.
Ответникът заявява, че абоната е дължал заплащане на сумата 19лв., представляваща такса
за експресно възстановяване на ел.захранването на прекъснат за неплатена енергия абонат.
Ответникът твърди, че поради незаплащане на сумата за ел.енергия от абоната Т К, на него е
изпратено предупреждение за прекъсване на захранването на обекта в гр.П.Тръмбеш и
захранването било действително прекъснато, а след заплащане на сумите захранването било
възстановено. Ответникът оспорва договора за цесия, като заявява, че в него прехвърленото
вземане не е индивидуализирано. Сочи, че посочената в договора сума в размер на 19лв. не
е вземане на абоната, а негово задължение, а задълженията не могат да бъдат предмет на
цесия. Освен това, основанието, на което се претендира сумата 19лв. е извъндоговорно,
неоснователно обогатяване. На следващо място ответникът твърди, че не е надлежно
уведомен за цесията. Ответникът оспорва договорът за цесия и като нищожен на основание
чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД-поради противоречие на закона. Ответникът заявява, че абоната
дължи заплащане на такса за възстановяване на ел.захранването в размер на 19лв. по
съображения изложени в отговора, като таксата е определена по ценоразпис на дружеството
и заплащането й не е лишено от основание, а се дължи срещу услугата за възстановяване на
ел.захранване, прекъснато поради виновно неизпълнение на задължение на абоната да
заплати консумирана ел.енергия в срок. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно и от събраните доказателства се установи, че лицето Т М К е
потребител на електрическа енергия, за което има открита партида кл.№****** на адрес:
гр.********.
На 20.11.2019г. ответното дружество „Е П П” издало фактура №****** за сумата
228,73лв., представляваща стойност на потребена ел енергия, със срок на плащане
10.12.2019г.
На 02.12.2019г. ответното дружество е издало фактура №*****г. на стойност 19лв. с
ДДС представляваща такса за възстановяване на захранването на електромера. Срокът на
плащане на фактурата е 02.12.2019г.
С договор за прехвърляне на вземания от 15.07.2020г. Т М К в качеството цедент е
прехвърлил на ищцата П. С. И. в качеството цесионер вземането си от ответника „Е П” в
размер на 19лв., представляваща заплатена на 30.12.2019г. такса за възстановяване преноса
на ел.енергия на обект с абонатен номер №******, с адрес на потребление г******. С
пълномощно към договора цедентът е упълномощил цесионера да уведоми „Е-П П” за
прехвърляне на посоченото вземане.
По делото е представено уведомително писмо от ищцата до ответника относно
извършената цесия на вземане в размер на 19лв., представляващо такса за възстановяване на
2
ел захранване, изпратено по ел.поща на ответното дружество.
В приетата като доказателство по делото справка за потреблението в обекта с
клиентски номер ****** е посочена консумираната в този обект ел.енергия за периода
04.12.2017г.-02.09.2020г., като е приложено и извлечение за издадени фактури за стойност на
ел.енергия и плащания по тях.
По делото е представена извадка за прекъсване и възстановяване на ел.захранване в
процесния обект на потребление през месец декември 2019г.
Видно от представения по делото ценоразпис на услуги, предлагани от „Е-П М”, в
сила от 10.12.2015г., таксата за възстановяване преноса на електрическа енергия по искане на
доставчик от електромер е 19лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД – за връщане
на сума, получена без правно основание от ответника «Е-П П»АД.. Претенцията е
процесуална допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД - полученото без
основание, подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание,
ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между цедента и ответника,
което в процесния случай означава реалното плащане на процесната сума, а от своя страна,
ответникът следва да докаже, че процесната сума е заплатена на годно основание.
Не се спори по делото, че лицето Т М К има качеството потребител на електроенергия
в процесния обект по смисъла на §1, т. 41б б”а”от ДР на ЗЕ. Не се спори и обстоятелството,
че електромерът, обслужващ обект, намиращ се в гр.******* е бил присъединен към
електрическата мрежа, поради което между абоната и енерго дружеството е налице
облигационно правоотношение, пораждащо правото на абоната да закупува ел. енергия и
насрещното право на ответника да получи цената за доставената от него стока.
Между страните не е спорно, че в процесния обект е доставена и потребявана
ел.енергия, за която е била издадена фактура от 20.11.2019г. която не е била заплатена в
срок. Това, от своя страна е довело до възникване на право за ответното дружество съгласно
чл.42 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрическа мрежа, да
поиска от мрежовия оператор преустановяване ел.захранването в обекта на лицето Т М К,
поради забава в плащането на дължими суми за доставена ел.енергия. От представените по
делото доказателства се установи, че на 02.12.2019г. е преустановено снабдяването на
обекта на ответника с ел.енергия.
3
Спорният момент е дали се дължи заплащане на такса за възстановяване на
ел.захранването, която е в размер на 19лв. и за която е издадена фактура №33014949976 от
02.12.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.124 от ЗЕ енергийното предприятие възстановява
снабдяването и /или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините,
довели до преустановяването. Съласно чл.37 от ОУ ел.захранването се възстановява след
като отпадне основанието за прекъсването и клиентът заплати на „Е П П” цена съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване
на продажбата на ел.енергия. Съдът намира, че посочената клауза на чл.37 от ОУ
противоречи на чл.122-124 от ЗЕ. Съласно чл.123 ал.1 от ЗЕ доставчиците, краният
снабдител и търговците на ел.енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за
продажба на електрическа енергия, вкл. при неизпълнеине на задължението за заплащане на
сумите за потречена ел.енергия, но според чл.124 от ЗЕ възстановяванатето на
ел.захранването става след отпадане на причините за прекъсването, без да се сочи друго
условие за възстановяване на ел.захранването, освен отпадане на причините за прекъсването
на ел.захранването. В този смисъл клаузата на чл.37 от ОУ е неравноправна по смисъла на
чл.143 т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
В конкретния случай, ответникът не доказва и какви разходи е направил по
преустановяване и възстановяване на ел.захранване в обекта на потребителя. С оглед
наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на
спорните отношения по повод конкретна хипотеза, следва да бъде както доказано както
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които се претендира
да бъдат заплатени. В този смисъл, след като ответникът не доказа, че е извършил разходи за
преустановяване и възстановяване на ел.захранването в обекта на абоната К, то не е налице
основание да претендира заплащане на тяхната стойност. В допълнение следва да се
отбележи, че с решение №125/07.08.2015г. по т.д. 990/2015г на ВКС, първо т.о., е прието, че
разпоредбата в Общите условия за продажба на ел.енергия, която позволява на
предприятието да изисква предварително суми за възстановяване на снабдяването с
ел.енергия е неравноправна на основание чл.143 т.18 от ЗЗП, защото предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването.
С оглед изложеното и предвид неравноправната клауза, водеща до нейната
нищожност поради противоречие с императивна правна норма потребителят не дължи такса
за възстановяване на спряното ел.захранване, а платената такава от него се явява недължима,
като платена без основание и подлежи на връщане.
Съдът намира, че ищецът в настоящото производство, в качеството цесионер се явява
4
надлежно легитимиран кредитор на сумата, придобита по договор за цесия, поради което
има право да я претендира. Възраженията на ответника относно договора за цесия съдът
намира за неоснователни. Процесният договор за цесия не е нищожен, негов предмет е
вземане на цедента, което е индивидуализирано в договора. Цесията е съобщена по
надлежен ред на ответното дружество и е породила действие.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е получил сумата от 19лв.,
представляваща такса за възстановяване на ел.захранване, която не му се следва и дължи
нейното връщане, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата 19лв. се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателност на предявения иск, основателна е и претенцията за присъждане
на законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба/16.09.2020г./ до окончателно изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 50лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в
минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „Е-П П” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ************, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес г********** сумата от 19 лв. /деветнадесет лева/,
представляваща получена от ответника без основание такса за възстановяване на
ел.захранване в обект, намиращ се в гр*****, за която е издадена фактура №********., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /16.09.2020г/ до
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Е-П П” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.
************* ДА ЗАПЛАТИ на П. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес
*********** сумата общо 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени от
ищеца разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6