Определение по дело №605/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на З. Г. С., чрез пълномощника – адв. Я., срещу Заповед № 7855з-391/13.05.2025г., издадена от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност“ при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.3 и чл.204, ал.3 от ЗМВР.

На 14.08.2025г. в съда постъпва молба от адв. Я., с искане изпълнението на оспорената Заповед да бъде спряно на основание чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК предвижда възможност жалбоподателя да иска спиране на изпълнението на оспорения акт във всеки етап от производството. Последното е изключение от общото правило, че подаването на жалба спира изпълнението на оспорените актове. При допуснато такова по силата на закона или с нарочно разпореждане на органа, е предоставено право на жалбоподателя да обоснове интерес и вреди, които са съизмерими с преценката на законодателя или органа за значимостта на обществения интерес от допуснатото изпълнение.

Като основания за издаване на оспорената Заповед са посочени чл.194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.3 и чл.204, ал.3 от ЗМВР, които не предвиждат допускане на предварително изпълнение на административният акт. Т.е. оспорената Заповед няма предварително изпълнение, допуснато по нормативен ред. С оспорването на Заповедта, по която е образувано настоящото дело е спряно и изпълнението на заповедта в обжалваната й част съгласно чл. 166, ал.1 от АПК. Тази разпоредба закрепва нормативно основното правило на съдебно-административния процес, че всяко оспорване на административния акт, независимо от неговия вид, автоматично спират изпълнението му. Този суспензивен ефект възпрепятства влизането на акта в сила и превръщането му в изпълнителен титул по чл. 268, т. 1, пр. 1 от АПК. Това от своя страна гарантира търсената съдебна защита срещу незаконосъобразността на оспорения акт и предотвратява лишаването й от ефект чрез междувременното му изпълнение. Суспензивният ефект настъпва от момента на подаване на жалбата до влизане в сила на определението по чл. 158, ал.3 от АПК при нейна нередовност, по чл. 159 от АПК при нейна недопустимост или на съдебното решение по чл. 172, ал.1 от АПК, с което е отхвърлена. През времето на така суспендираното изпълнение незаконосъобразни са всички предприети от административния орган действия по изпълнение на оспорения акт.

Следва да се отбележи, че суспензивният ефект по чл. 166, ал.1 от АПК не важи, когато административен орган с разпореждане допусне предварително изпълнение на издаден от него административен акт съгласно чл. 60 от АПК, както и когато съдът допусне предварително изпълнение съгласно чл. 167 от АПК. Спирането в тези случи дава временна защита на застрашените от него права и законни интереси на оспорващия. Правото да се иска спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал.2 от АПК възниква с влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал.1 от АПК, с което административният орган го е допуснал, независимо дали то е било обжалвано и съдът окончателно е признал законосъобразността му или като неоспорено в срок е влязло в сила. Това спиране е предназначено да обезпечи правата на оспорващия по време на висящността на съдебното производство. Аналогично, правото по чл. 166, ал.4 от АПК възниква в момента на издаване на административен акт от вид, на който отделен закон придава предварително изпълнение, а упражняването му има описаната обезпечителна функция. И в двата случая абсолютна предпоставка за допустимост на искането по чл. 166, ал.2 от АПК и по чл. 166, ал.4 от АПК е наличието на предварително изпълнение, допуснато административно и нормативно, подлежащо на спиране от съда, каквото в случая не е налице. В обжалваната заповед не е включено разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение, нито такова е допуснато след издаването й при условията на чл. 60, ал.2 от АПК.

Предвид изложеното, искането за спиране изпълнението на оспорената Заповед се явява без предмет, тъй като не е налице допуснато нито по силата на закона, нито с акт на административния орган предварително изпълнение. Произведен е суспензивният ефект на жалбата и изпълнението на акта следва да се приеме за спряно до разрешаване на спора по същество, поради което настоящия съдебен състав намира искането за спиране изпълнението на оспорената Заповед за процесуално недопустимо, поради липсата на предмет, и като такова следва да се остави без разглеждане.

Същевременно съдът установи, че ответникът не е изпълнил разпореждане № 2433/30.05.2025г., връчено на 06.06.2025г., поради което следва административната преписка по издаване на оспорения ИАА да бъде изискана повторно.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1.ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на З. Г. С., чрез пълномощника – адв. Я., за спиране изпълнението на Заповед № 7855з-391/13.05.2025г., издадена от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност“ при МВР.

2.УКАЗВА ПОВТОРНО НА директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да представи в съда административната преписка в цялост по обжалвания индивидуален административен акт, както и да изпълни задълженията си по чл. 152 от АПК, вкл. списък на страните в производството с посочване на адресите, на които те последно са били призовани, в противен случай на отговорното длъжностно лице ще бъде наложена глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 405 от ЗСВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по пункт 1-ви подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България, в останалата му част е окончателно.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.