Р Е Ш Е Н И Е
Номер 926 Година 24.07.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на втори юли две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин Енчев
2.Димитър Гальов
Секретаря
Г. Д.
Прокурор
Величка Костова
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно
административен характер дело номер 1123 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол срещу
решение № 329 от 10.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 365 по описа за 2020г.
на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като необосновано,
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Не споделя мотивите
на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Счита, че
правилно е била ангажирана отговорността на санкционираното лице на соченото
основание. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
Ответникът – арх.С.К.Р.
***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебното
решение.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е отменил наказателно постановление №Б-16/29.11.2019г.
на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ, във
връзка с чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ на С.Р. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ. За
да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал
извод за несъставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на
наказаното лице. Посочено е, че срокът за издаване на разрешение за строеж
следва да се брои от деня, в който Общината е била сезирана с валидно заявление
и след като на 08.08.2019г. заявителят е отстранил нередовностите по
заявлението си, изразяващи се в заплащане на съответната такса, то в
предвидения в закона срок главният архитект на община Созопол е издал исканото
разрешително.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Отговорността
на С.Р. е ангажирана в качеството му на главен архитект на община Созопол, за
това, че е издал разрешение за строеж № 103/08.08.2019г., извън
законоустановения срок посочен в разпоредбата на чл.148, ал.4, изр.трето от ЗУТ. Посочено е, че заявлението е подадено на 24.06.2019г. и след като
инвестиционните проекти са одобрени на 04.07.2019г., то едновременно с
одобряването е следвало да бъде издадено и разрешението за строеж. Нарушението
е квалифицирано по чл.148, ал.4, изр.трето от ЗУТ и за извършването му Р. е
санкциониран на основание чл.232, ал.1, т.5, предл.второ от ЗУТ.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че деянието, за което е санкциониран Р. е несъставомерно.
Съгласно
разпоредбата на чл.148, ал.4, от ЗУТ „Разрешението
за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж
да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл.142, ал.2. Разрешението за строеж се издава
едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в
заявлението. Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на
културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство. Разрешението
за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление,
когато има одобрен инвестиционен проект“.
Съгласно чл.232, ал.1, т.5
от ЗУТ наказва се с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице, което: в срок, определен с нормативен акт: не се
произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени
планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти
и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни
книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други
технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането,
съответно жалбата на компетентния орган.
От административната преписка се установява, че със заявление вх. №
УТ-2112-182 от 24.06.2019г. от Л.И.е поискано да бъдат съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти, и да бъде издадено разрешение за строеж на „Жилищна
сграда с магазин и кафе”, ЗП-169 кв.м
РЗП-443кв.м, в УПИ І-576, кв.22 по плана на с.Крушевец, Община Созопол. С писмо
изх.№ УТ-2112-182-001/04.07.2019г., във връзка с подаденото искане възложителя
е уведомен, че разрешението за строеж ще бъде издадено след като бъдат
изпълнени изискванията на чл.139, ал.3 от ЗУТ и заплащане на такса за
разрешение за строеж – 700 лева и такса одобрения – 531 лева. Инвестиционните
проекти за посочения строеж са одобрени на 04.07.2019г. от главния архитект на
Община Созопол, а разрешение за строеж № 103 е издадено на 08.08.2019г., като в
него са цитирани квитанции за платени такси също с дата 08.08.2019г..
В качеството на
главен архитект ответникът по касация притежава компетентността по чл.148, ал.2 от ЗУТ за издаване на разрешения за строеж. В случая, не е налице твърдяното
административно нарушение, съответно не е налице виновно поведение от негова
страна, тъй като към момента на подаване на заявлението и одобряване на
инвестиционните проекти не е била платена дължимата такса за това. Тази такса е
дължима на основание §3, ал.1 от ДР на ЗУТ и като такса за технически услуги по
смисъла на Раздел VІ, глава Трета от ЗМДТ, подлежи на заплащане при предявяване
на искането, съгласно чл.105 от ЗМДТ. Ето защо, след като дължимата такса за издаване на разрешение за строеж
не е била платена към момента на подаване на заявлението и одобряване на
инвестиционните проекти, е нямало как да бъде издадено исканото разрешение за
строеж. В случая, в деня на заплащане на таксата, главния архитект на община
Созопол, в изпълнение на своите задължения е издал незабавно исканото
разрешение за строеж и не е извършил вмененото му административно нарушение.
В допълнение на изложеното,
следва да се има в предвид и че общото правило предвидено в нормата на чл.148,
ал.4 от ЗУТ е че разрешението за строеж се издава въз основа на одобрени
проекти, като едновременното издаване е предвидено като изключение от това
правило. Ето защо, няма законова пречка разрешението за строеж да бъде издадено
на дата различна от датата на която са одобрени инвестиционните проекти.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, правилно
като краен резултат, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 329/10.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 365/2020г. по описа на Районен
съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.