Р Е Ш
Е Н И Е
№ 56
25.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора
Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 1127
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от П.С.Ц., ЕГН : **********,***, против Решение №
159 от 16.10.2020г., постановено по АНД № 549/2020г. на Районен съд –
Свиленград.
Касационната
жалбоподателка сочи, че не споделя изводите на съда и счита, че е налице
разминаване в цифровото обозначение на нарушението и санкционната норма, както
и че липсва пълно описание на нарушението. В текстовото описание на нарушението
не било описано дали нарушението е установено при управление на посоченото МПС,
на което жалбоподателката е собственик, както и дали същото е спряно от
движение или не, както е текстовото описание в правната норма на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ.
Въпреки че
се твърдяло, че е извършила нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ, наказанието
глоба било наложено на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ,
вместо вярното чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ.
С оглед на
така изложеното, моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което да бъде отменен обжалваният
електронен фиш.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на РС – Свиленград като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е основателна поради следните съображения:
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш серия Г, № 0019741
на ОДМВР – Хасково, с който на П.С.Ц. *** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 250 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т.
1 от КЗ за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, установено с АТСС.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.07.2020г. в
10.44 часа на първокласен път № 8, при км. 365+500, на територията на община Свиленград,
обл.Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) №
656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство марка
„Мазда”, модел 626 с ***, движещо се в посока центъра на гр.Свиленград,
регистрирано в Република България, което не е спряно от движение (видно от
Писмо с вх.рег.№ 9716/02.10.2020 година и Справка от централната база на КАТ
при МВР) и за което няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата 2020 година. След обработване
на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково бил издаден ЕФ серия Г, №
0019741 на името на П.Ц., в качеството й на собственик на превозното средство.
От правна страна съдът е
приел, че жалбата е процесуално допустима и че обжалваният ЕФ е законосъобразен
от процесуалноправна страна. Посочил е, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на санкционираното лице и да представляват основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. Заявено е, че ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Прието е, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци и е посочена правната му квалификация. Заявено е,
че мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е
регистрирано във водения регистър. Съдът е приел, че същото е в съответствие с
метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка.
Приел е за неоснователни наведените в жалбата възражения, касаещи липсата на индивидуализация
на АТСС, тъй като била осигурена в достатъчна степен възможност тази система да
бъде индивидуализирана и съответно по отношение на нея, при необходимост, да
бъдат извършени проверки в хода на съдебното производство. В този смисъл е
прието, че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. При
обсъждане приложението на материалния закон, съдът е цитирал разпоредбите на чл.
461, т. 1 от КЗ и даденото в § 1, т. 33 от ДР на КЗ легално определение на
понятието „автомобилист”, задължението, визирано в чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, както
и разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, на физическо лице по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност ” на автомобилистите, се налага глоба в
размер на 250 лв. Посочено е, че към момента на заснемане от АТСС,
жалбоподателят П.Ц. е имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Обсъдени са и мястото на извършване
на нарушението, съставеният протокол съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. и реквизитите му, субективната страна на деянието, както и
определеното административно наказание. Посочено е още, че процесното
административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно постановено, поради нарушение на материалния закон.
Съображенията за този извод са следните:
Разпоредбата на чл. 483,
ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на всяко лице, което е собственик на МПС,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано
техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена
застраховка "Гражданска отговорност", се налага санкцията по ал. 1.
Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата.
Санкционната норма по чл.
638, ал. 4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.
При така очертаната правна
рамка, не се споделя извода на районния съд за липса на допуснати в хода на
административнонаказателното производство процесуални нарушения. В случая
нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, според даденото описание, се изразява в несключване на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното от него МПС – посочено
с марка, модел и регистрационен номер, като нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В случая обаче неизпълнението на задължението
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от притежателя на процесното МПС е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
време на управлението на автомобила.
Това обстоятелство сочи на друга правна квалификация на нарушението, а
именно по чл. 638, ал. 4 от КЗ, каквато не е възприетата в процесния електронен
фиш и съответно изисква друго описание на санкционираното деяние от фактическа
страна.
Видно е от разпоредбата на
чл. 638, ал. 4 от КЗ, че изпълнителното деяние по същата се изразява в
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Очевидна е отликата с наказуемото по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ деяние, за
съставомерността на което е без значение дали автомобилът се управлява или не,
и чийто състав се изчерпва с несключване на застраховката от лице, притежаващо
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение.
В случая фактически
обстоятелства относно управлението на процесното МПС, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не са обективирани в електроненния фиш,
тоест липсва посочване на съществен елемент от състава на административното
нарушение. Действително от приложения снимков материал се установява
движение/управление на МПС, но е недопустимо съставомерните признаци на
нарушението да се извличат от доказателствата по делото. Същите следва да са
ясно и точно описани в санкционния акт, с оглед гарантиране възможността на
наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява и съответно да
се защитава срещу него.
Съгласно нормата на чл.
647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС
нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП
предвижда същия да съдържа описание на нарушението и посочване на нарушените
разпоредби. Тоест и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС
нарушение на КЗ наказващият орган е длъжен да посочи конкретните обективни
признаци на вмененото нарушение. Формулировката, обективирана в процесния
електронен фиш, очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение и не може
да бъде приета като надлежно описание на деянието. Това представлява нарушение
на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ
препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на
обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване
на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на наказаното лице,
респективно до отмяна на санкциониращия го акт.
Предвид така
констатираното, настоящият касационен състав приема, че при съставянето на
оспорения електронен фиш е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което обосновава неговата незаконосъобразност. Като е приел
противното, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, отменящо
оспорения електронен фиш.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
159 от 16.10.2020г., постановено по АНД № 549/2020г. на Районен съд –
Свиленград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия Г, №
0019741, издаден от ОД на МВР – Хасково.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.