№ 140
гр. Перник, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201937 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Р. М. С., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник – адв. И. М., срещу Наказателно постановление №34-
0000358/30.10.2024г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“, с което е наложено административно наказание глоба 1000
/хиляда/ лв. на основание чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за това, че на 14.10.2024г., 11.39ч., в град Перник, по ул.
Владайско въстание, управлява МПС – товарен автомобил „Мерцедес 2629 К
с рег. № ********, кат. ***, като извършва обществен превоз на товари с
неукрепен насипен товар - черни отпадъчни метали /скрап/, при констатирани
значителни неизправности при укрепването на товара, в нарушение на чл.127,
ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение №1 към
Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в
нарушение на закона, че е необосновано, както и че не може да породи правни
последици, тъй като не е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Алтернативно се излагат съображения за маловажност на нарушението и на
това основание се иска отмяна на обжалвания административнонаказателен
акт .
В съдебното за9есдание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. И. М. поддържа тезите в жалбата и излага
допълнителни доводи в подкрепа на наведените в нея възражения. Твърди, че
1
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, че приетите фактически обстоятелства не
са доказани по несъмнен начин, не съответстват на действителното положение
и неправилната им оценка е довела до издаване на постановлението при
неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на
направените от жалбоподателя разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 14.10.2024г., около 11.39 часа, жалбоподателят Р. М. С. се движел по
ул. Владайско въстание в посока към завод „Стомана“ с товарен автомобил
„Мерцедес 2629 К с рег. № ********, кат. ***. Същият извършвал обществен
превоз на товари по маршрут от база „Унико 99“, град Перник до завод
„Стомана“, град Перник ООД като превозвал насипен товар /черни отпадъчни
метали - скрап/.
В този район, в близост до входа на завод „Стомана“, се намирали
свидетелите Д. С. Д. и Й. С. П. – инспектори в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Перник. Двамата, след като възприели естеството и
начина на превозване на товара, излизащ над каросерията, спрели водача за
проверка.
Служителите на ОО“АА“ констатирали, че товарният автомобил не е
оборудван със средства за обезопасяване, нито били взети други мерки от
водача със същата цел – товарът от метални отпадъци излизал извън площта,
определена за товар, над горната част на контейнера, не бил покрит или
обезопасен с други средства срещу изпадане от каросерията и разпиляване на
платното за движение. Поради това приели, че товарът не е укрепен в
съответствие с изискванията на Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, а именно
Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу Р. М. С. било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение № 00304/14.10.2024г., като
актосъставителят приел, че се касае за значителни неизправности при
укрепването на товара и е нарушена разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗДвП,
във връзка с чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение №1 към Наредба №7 от
27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари. Изготвили и снимков
материал за установеното нарушение.
При съставяне на акта соченият като нарушител не направил
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал и писмени такива.
На 30.10.2024 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
2
извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП
ангажирал административнонаказателна отговорност на Р. С. за установеното
нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Д. С. Д. и Й. С.
П., както и писмените доказателства: АУАН № 00304/14.10.2024г. и снимков
материал към него, пътен лист № 221475/14.10.2024г., товарителница
№410828/14.10.2024г., длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“
в ИА“АА“, Заповед №РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и
съобщенията, както и Заповед №116/28.02.2024г. на изпълнителния директор
на ИА „Автомобилна администрация“ вътрешните работи.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът
приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с
доказана материална компетентност. Правомощията на актосъставителя да
извършва проверки и да съставя АУАН произтичат от закона /чл.166, ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗДвП/, предвид заеманата длъжност и длъжностната
характеристка, приета по делото. Материалната компетентност на АНО се
доказва от приетите като писмени доказателства заповеди на министъра на
транспорта и съобщенията и изпълнителния директор на ИА“АА“.
Съгласно чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, а
съгласно ал.2, т.1 на с.р. при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията служби имат право да спират пътните превозни средства,
предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно
средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност,
обезопасяването на превозваните товари и транспортната годност на пътните
превозни средства.
Съгласно чл. 9, ал.1 от №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните
товари в компетентност на службите за контрол по чл.166, ал.1 от Закона за
движението по пътищата е извършването на контролни проверки за спазване
на изискванията за обезопасяване на товарите.
Нарушения на императивните изисквания към съдържанието на акта и
наказателното постановление съдът не установява и приема, че са съставени
3
в съответствие с процесуалните правила.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. Съдържащото се описание на нарушението е достатъчно
от гледна точка ефективно упражняване правото на защита.
В акта и наказателното постановление ясно и без противоречие са
посочени нормите, които С. е нарушил. Отсъства и противоречие между
описанието на нарушението и правното му квалифициране, с какъвто довод се
аргументира искането за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Законосъборзно е приложената и санкционната норма на чл. 177, ал. 4, т. 2 от
ЗДвП, която съдържа както изискуемото правило за поведение - да управлява
товарния автомобил само след подходящо обезопасяване на товара в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, така и
регламентира санкцията за неговото нарушаване при констатирани значителни
неизправности при укрепването на товара.
Нормата на чл. 127, ал.2 от ЗДвП, на която основава възраженията си
жалбоподателят не се явява специална спрямо ал.4 на същата разпоредба,
препращаща към условията и реда за укрепване на превозваните товари,
определени с наредбата, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, съгласувана с министъра на
вътрешните работи. Вярно е, че същата установява изискване за покриване на
товарите, които могат да бъдат разпилени, но то не е насочено към конкретно
правно задължено лице. Подобни общи и специфични изисквания към
превозваните товари са установени и в ал.1, и в ал.3 на чл.127 от ЗДвП, като за
всички тях, предвид систематичното място на ал.4, приложима е именно
издадената наредба по-горе, определяща условията и реда за укрепване на
всички видове превозвани товари. /в същия смисъл са Решение №91 от
4.05.2023г. на Административен съд - Перник по к.а.н.д. № 51/2023 г.;
Решение №624 от 16.04.2024 г. на АдмС - Перник по к.а.н.д. № 157/2024 г.;
Решение №291 от 23.02.2024 г. на АдмС - Перник по к.а.н.д. № 212/2023 г./
Възраженията, че Наредбата е неприложима за насипни товари, които
могат да бъдат разпилени, предвид това, че нормативният акт не предвижда
съответен метод за укрепване /чл.7, ал.4/ са неоснователни. Съгласно чл.9, ал.4
от Наредбата правилата, по които се извършва оценка дали са спазени
изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете
неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в
приложение № 1. В т. 20.5 от приложението са установени правила за оценка
именно за превоз на насипен материал, относими към метода по чл.7, ал.4, т.4
от Наредбата, което ясно сочи, че насипните товари също попадат в обхвата на
подзаконовия нормативен акт и именно във връзка с тях законосъобразно е
квалифицирано конкретното нарушение.
Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.57, ал.2 от ЗАНН – че
наказателното постановление не е подписано от длъжностното лице, което го
е издало.
4
Възражението се основава на обстоятлеството, че актът по чл.58д, т.1 от
ЗАНН е подписан от Г.С. - началник ОО“АА“ – Пернис, с квалифициран
електронен подпис, а не саморъчно. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги
„квалифициран електронен подпис“ е електронен подпис по смисъла на чл. 3,
т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а именно: усъвършенстван електронен
подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за
електронни подписи. В чл. 25, т. 2 на горепосочения регламент е изрично
посочено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис.
С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е надлежно подписано от длъжностното лице, което го е
издало.
По същество:
По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят Р. С.
е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 2629 К, рег. № ********, с
насипен товар /черни отпадъчни метали - скрап/, излизащ над нивото на
каросерията на автомобила. Не спорно, че превозното средство не е било
оборудвано със средство за обезопасяване на товара и не са били взети мерки
от страна на водача срещу възможността от изпадане на метални предмети и
разпиляване на пътното платно. Показанията на свидетелите Д. Д. и Й. П.
детайлно и без противоречия изясняват пътната ситуация и възприетото
фактическо положение. Съдът цени показанията им като обективни и
истинни, тъй като кореспондират помежду си и с приетите писмени
доказателства /АУАН и снимков материал към него, служещ като
доказателство, съгласно чл.91, ал.3, т.11 ЗАвП/. Възражения срещу
констатациите в акта жалбоподателят не е направил в нито един етап на
производството, липсват посочени от него и събрани други доказателства,
установяващи различно фактическо положение. Предвид позицията на
страните относно горните факти и липсата на противоречия в събраните
доказателства, съдът ги приема за безспорно установени. Неточностите в
показанията на свидетелите, на които акцентира пълномощникът засягат
несъществени детайли, които не поставят под съмнение доказателственото им
значение. Мястото на проверката е безспорно установено - ул. Владайско
въстание, град Перник, в района на завод „Стомана“, независимо от различния
ориентир, който свидетелите ползват при означаването му. Естеството на
товара също е доказан - скрап, разбираемо включващ различни по вид и
размер метални отпадъци.
Приетите за безспорно установени факти по-горе са относими към
обективните признаци от състава на нарушението, вменено във вина на
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП наказва се, който
управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на
изискванията на наредбата по чл.127, ал.4, а именно Наредба №7 от
5
27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари. Р. С. е субект на
визираното нарушение, тъй като съгласно разпоредбите на визирания
подзаконов нормативен акт отговорността за укрепването на товарите е на
водача на превозното средство. На същия са вменени конкретни задължения
във връзка с обезопасяването преди натоварването, по време на товаренето и
по време на превоза на товара, неизпълнението на които се наказва на
основание разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП с различно по тежест
административно наказание, диференцирано по размер в три точки, в
зависимост от естеството на неизправността - дали се касае за незначителни
/т.1/ , значителни /т.2/ и опасни /т.3/ неизправности при обезопасяването на
товара.
Понятията са дефинитивно определени в §6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема, че "незначителни неизправности", включително
при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство
или без значително въздействие върху околната среда, както и други
незначителни несъответствия; "значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а
"опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и
непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат
въздействие върху околната среда.
В конкретният случай актосъставителят и АНО са формирали извод, че
се касае за значителни технически неизправности при укрепването на товара,
който извод съдът приема за обоснован и законосъобразен.
Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари, към която препраща нормата на чл.177, ал.4 от ЗДвП,
правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за
обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите, са определени в приложение №1. В ал.5 от същата
разпоредба е предвидено, че неизправностите, свързани с укрепването на
товари по ал.4, се класифицират в три групи според степента на риска, както
следва: незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен
правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от
проверяващите органи; значителна неизправност – когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или
преобръщане на части от него, и опасна неизправност – когато безопасността
на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или
изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща
пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Нарушаването на изискванията при укрепване на товари, водещи до
неизправност, се установява при всяка проверка съобразно конкретния товар и
пътна ситуация.
Според съдържащата се в приложението класификация и предвид
6
естеството на неизправността, предмет на процесното нарушение, същата е
съотносима с т.20.5.2. В тази хипотеза оценката на неизправността може да се
класифицира като значителна, но и опасна в зависимост от това дали
насипният товар не е подходящо обезопасен или загубата на товар създава
опасност за трафика. Оценката на неизправността при укрепването на товара
се осъществява по правилата, регламентирани в Приложение №1 към чл.9,
ал.4 от Наредба №7 от 27.04.2018г., и в определена степен /извън заложените
обективни критерии/, е предоставена на преценката на проверяващия.
В случая, констатирайки невземането на мерки за обезопасяване от
водача /чрез покриване/привързване на товара/ и без да са констатирали загуба
на товар, създаваща опасност за трафика, контролните органи обосновано са
класифицирали неизправността при укрепването на насипния товар като
значителна, не като опасна, с оглед на което законосъобразно е приложена
административнонаказателната разпоредба на чл.177, ал. 4, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на административното нарушение, вменено във вина на Р. С., съдът
приема, че същото е действително извършено, доказано е по несъмнен начин и
е квалифицирано точно, съгласно материалния закон.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, тъй като законодателят изрично е изключил тази възможност с
измененията в ЗДвП /обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ и
приетата нова разпоредба на чл.189з от ЗДвП, според която за нарушенията по
този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За управление на пътно превозно средство с констатирани значителни
неизправности при укрепването на товара нормата на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП
предвижда наказване с глоба от 1000 лв. Наказанието е определено от
законодателя в абсолютен размер и тъй като такова е наложено в случая,
наказването на Р. С. е законосъобразно и наказателното постановление се
потвърждава. Намаляване на глобата под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №34-
0000358/30.10.2024г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“, с което на Р. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***,
на основание чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на
7
чл.127, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.9, ал.4 и т.20.5.2 от Приложение №1
към Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари,
извършено на 14.10.2024г. в град Перник.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8