Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
26.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 12818 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение
№ 452959 от 18.07.2018 г. по гр.д. № 84857/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 170 състав са
отхвърлени като неоснователни
предявените от
К.К.М., с ЕГН ********** *** срещу
м.на и. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
признаване на уволнението му, извършено със Заповед № РД-16-1475/16.11.2017 г.
на Министъра на и. за незаконно и неговата отмяна, иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност „Старши сътрудник по управление на европейски проекти
и програми“ в отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“, Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в м.на и., гр. София,
както и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за заплащане обезщетение
за оставане без работа вследствие незаконното уволнение в размер на 11 016,00
лв. за периода от 17.11.2017 г. до
17.05.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 01.12.2017 г.,
до окончателното плащане.
Недоволна от постановеното решение е останала
ищецът К.К.М.,
който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост при твърдения, че решението е постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. По-конкретно се
поддържа, че в нарушение на императивната норма на чл.195 от КТ в уволнителната
заповед не се сочат конкретни нарушения на трудовата дисциплина извършени от
ищеца, съответно не се посочва и кога ги е извършил, а се дава правна
квалификация на непосочени негови нарушения, като се твърди, че М. е уволнен
поради това, че е задържан от полицията по подозление за извършено
престъпление, извършшила е пратърсване на работното му място и е иззела някои
предмети и книжа, което според работодателя представлява злоупотреба с
доверието му и уронване на престижа на м.на и.. Искането към въззивната
инстанция е да отмени първоинстанционно решение и уважи предявените искове.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – м.на и., оспорва жалбата по съображения изложени от пълномощника й в депозирания
по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от 25.09.2018 г. Моли
въззивният съдебен състав да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Според уредените в
чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо. Относно неговата правилност решаващият въззивен състав намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединение на
искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ от К.К.М. срещу м.на и..
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства – трудов договор
от 04.01.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ЧР-И-123/30.05.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение № ЧР-И- 357/31.03.2017 г. се установява, че страните са били в безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът К.К.М. е заемал
длъжността „Старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в
отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“, Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ в м.на и., като считано от 01.04.2017
г. му е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 836,00
лв.
Със Заповед №
РД-16-1475/16.11.2017 г. на Министъра на и. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратен трудовият
му договор с ответника на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 вр. чл. 187, т. 8, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. 188, т. 3, при
спазване на реда на чл. 193, ал. 1 КТ.
В мотивите на уволнителната
заповед е посочено, че по отношение на ищеца е
констатирано грубо и тежко нарушение на трудовата дисциплина, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на Министерството на и., а именно – на 25.10.2017 г. в изпълнение на Определение по НЧД №
С-18/2017 г. от 24.10.2017
г., по
описа на СГС, 27 състав е извършено претърсване на служебно работно място находящо се в
сградата на ул. „**** ******и са иззети предмети и книжа от органите на
досъдебното производство № 415/2017 Г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 7-162/2017 г. С докладна записка №
93-00-2421 от 27.10.2017 г. г-жа И.П.,
главен директор на
главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД ЕФК) в Министерството на и. докладва извършеното претърсване и изземване
от органите на досъдебното производство. Докладната записка описва нарушения по чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация., които се класифицират като дисциплинарни нарушения, по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на
труда, а именно нарушение на трудовата
дисциплина изразяващи се в злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
Министерството на и.. С писмо
№ 11-00-135/31.10.2017 г. от Софийска градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция" 01 група
уведомява министъра на и., че се води досъдебно производство №
415/2017 г. по описа на Следствен
отдел при Софийска градска прокуратура (пр.преписка № 7-162 от 2017 г.), яв. № СП-15802/2017 г. по описа на СГП- СЗА.
Със същото писмо Министерството на и. е уведомено, че по цитираното
производство с постановление за привличане
на обвиняем от 25.10.2017 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в качеството си на длъжностно лице - К.К.М., служител на Министерството на и. заемащ длъжност
„старши сътрудник по УЕПП"
в отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности", главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност". Съгласно т. 2 от постановлението за привличане на обвиняем на К.К.М. е взета мярка за неотклонение: задържане за срок от 72 часа. В
заповедта работодателя на ищеца е направил изводи, че към 25 октомври
2017 г. служителят К.К.М., заема длъжността „старши сътрудник по УЕПП", отдел „Законодателство,
вътрешен контрол и нередности", главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на и., като на същия е повдигнато обвинение, привлечен е като обвиняем за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл, 26, ал, 1 от Наказателния кодекс и е задържан
за 72 часа. На 27 октомври 2017 г., главният директор на ГД
ЕФК докладва за действията на
органите на досъдебното производство в резултат на които са иззети предмети и
книжа от стая 418, находяща се в сградата на Министерството на и. на ул. „**** септември" № ******е
работното помещение на служителя К.К.М.,
осигурено за изпълнение на трудовите му задължения и оборудвано с офис техника
и консумативи. Претърсването и изземването на предметите
и книжата е извършено в съответствие с определение от 24.10.2017 г. по НЧД
№ С-18/2017 г., по пописа на СГС, НО, 27 състав. Поради наложената му мярка неотклонение: задържане за срок до 72 часа в периода 25-27 октомври 2017 г. К.К.М. не е бил на
работа. За периода 30 октомври до 3 ноември, включително К.К.М. е ползвал отпуск за временна неработоспособност на
основание болничен лист № Е 20170661701
от 31.10.2017 г. На основание
случилото се, а именно претърсване в помещение находящо се в сграда на Министерството на и. и изземване на
предмети и книжа, задържане на
служител на министерството, респ. на ГД ЕФК, станали .публично достояние и отразено в публични медии е започнато
дисциплинарно производство срещу К.К.М., на длъжност „старши сътрудник по
УЕПП", отдел „Законодателство, вътрешен контрол и
нередности", главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност". На служителя М. са поискани писмени обяснения с писмо на
работодателя № 94-К-432 от 03.11.2017
г. на министъра на и., връчено на служителя на 06.11.2017 г., поради ползването от същия на отпуск за временна
неработоспособност до 03.11.2017 г, включително. Писмените обяснения са дадени в определения
срок и са регистрирани в деловодството на МИ под № 94-К-432 от 08.11.2017 г. В
заповедта работодателят на ищеца е приел, че независимо
от основанията за задържане на К.К.М., фактът
на задържане и последвалите действия на органите на досъдебното производство в сграда на Министерството на и., уронват престижа както на администрацията, така и на ГД ЕФК, респ. на оперативните
програми които дирекцията управлява. Съмнението за наличие на злоупотреба със служебно положение, умишлена заблуда на бенефициенти и изнасяне на
служебна информация от страна на
служител на министерството е сериозен удар по престижа и доброто име на администрацията като цяло. При така
установената фактическа обстановка,
в уволнителната заповед са направени следните изводи: като служител в държавната
администрация К.К.М. е длъжен
да има поведение, включително в обществения си живот, което да не уронва престижа на държавната
служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация. Същият е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и
безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на
съответната администрация. При изпълнение на служебните си задължения служителят следва
да има поведение, което създава увереност
у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат
на него. В заповедта е посочено, че ищецът К. Красиииров М. като служител на МИ,
респ. на ГД ЕФК основателно е загубил доверието
на министъра на и.. С поведението
си, с което е допуснал да бъде привлечен като обвиняем и задържан за 72 часа (в
три последователни работни дни), да бъде претърсено
служебно помещение, да бъдат иззети предмети и книжа от него, е поставил под съмнение своята добросъвестност и
безпристрастност при изпълнение на служебните си
задължения. Това от своя страна представлява нарушение на трудовата
дисциплина изразяваща се в злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
Министерството на и.
(чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда). Действията и/или бездействията на К.К.М., от които са последвали действията на органите на реда и на
прокуратурата, уронват доброто име на
Министерството на и., създават основателно съмнение за нередност при финансиране на проекти по оперативните програми
управлявани от ГД ЕФК и създават лоша
репутация на административното звено, чийто служител е К.М.. Това безспорно нанася вреда върху цялостната
дейност на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност",
създава предпоставки за съмнение в обективната
работа и безпристрастността на служителите на Министерството на и., отговорни за управлението на европейските програми и проекти. Обясненията
на служителя, дадени под № 94-К-432 от 08.11.2017 г., са доказателство,
че не се разбират последствията за държавната служба. Министърът на и. не иска да произнася присъди, да
решава дали служителят е виновен или не по повдигнатите му обвинения, както и
дали е извършил или не твърдените нарушения. Дисциплинарното производство е в
съвсем друга посока и касае ефектът, резултатът, последствията за
държавната служба и за Министерството, които са безспорно силно негативни, както и отношенията между страните по
трудовото правоотношение. Обстоятелството, че се е стигнало до подобни
действия от страна на досъдебните и
съдебни органи срещу служител в държавната администрация имат силен негативен ефект. Доверието в институциите се
понижава, доверието в управляващите органи
на оперативни програми
се подкопава и
независимо от презумпцията
за невинност до произнасянето
на присъда, която би могла да е и Оправдателна присъда, негативните
последствия върху държавната служба и Министерството
на и. са налице. Съмненията за нередности ще останат, доверието в институциите
е понижено, имиджът/доброто име на Министерството на и., респ. на ГД ЕФК
са силно уронени. За обществото е важно дали администрацията
има силата да се справя с подобни явления и да покаже, че няма да търпи поведение, довело до прокурорската
проверка, досъдебното производство, повдигнато
обвинение, задържането на служител, претърсването на офиси, изземването на предмети и вещи, съмненията в
лоялността и безпристрастността на служителите
и др. подобни.
Като
се има предвид цялостната преписка по случая, обясненията на служителя и неговото
поведение, с процесната заповед работодателят е приел са е налице грубо
нарушение на трудовата
дисциплина изразяващи се в злоупотреба с доверието на министъра на и. и уронване доброто име
на Министерството на и., респ. на ГД ЕФК. Действията на К.К.М., старши
сътрудник по УЕПП в отдел „Законодателство,
вътрешен контрол и нередности", главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност" в
Министерството на и. представляват дисциплинарно
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла иа чл, 187, ал. 1, т, 8 от
Кодекса на труда (КТ) и чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведението
на служителите в държавната администрация и
са основание за налагане на дисциплинарно наказание. Налице са злоупотреба с доверието на работодателя
и уронване на неговия престиж,
основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Осъществени са съставите на чл. 190,
ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда - злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто му име.
Когато
се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на
работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие
с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че
наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил
дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно
нарушение.
При налагане на наказанието работодателят следва да съобрази всички факти и
обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. фактите сочени от
служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът
не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на “дисциплинарното
производство”, нито изискване за специална форма за искане и приемане на
обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение,
за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя,
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ са изпълнени – наказанието е наложено при възможност
на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с дисциплинарното
нарушение. В случая от доказателствата по делото, се установява, че за
констатираните нарушения на трудовата писмени
обяснения са поискани с писмо № 94-К-432 от 03.11.2017 г. на министъра на и., връчено на служителя на
06.11.2017 г., и
са дадени такива в
определения срок, като са регистрирани в деловодството на МИ под № 94-К-432 от
08.11.2017 г.
Дисциплинарното наказание
съгласно императивната разпоредбата на чл.195 от КТ се налага с мотивирана
писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението с
индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на
извършването му и правното му основание.
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и
възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид
гореизложените мотиви по приложението на чл. 195,
ал. 1 КТ, решаващият въззивен състав намира, че процесната уволнителна заповед не е мотивирана
съобразно изискванията на закона – не са посочени кои са конкретните нарушения
на трудовата дисциплина извършени от служителя – действие/бездействие, довели
до ангажиране на дисциплинарната му отговорност, както и кога са извършени с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ. Не се установява виновно лично действие или бездействие на ищеца, което
да му бъде вменено като нарушение на трудовата дисциплина. В уволнителната
заповед са описани правомощията на съответните държавни органи извършили
претърсване, изземване на работното му място, задържане на ищеца за срок от 72
часа, повдигането на обвинение срещу лицето и привличането му в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по по
чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл, 26, ал, 1 от Наказателния кодекс. По делото,
вкл. и до приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция
не е представена влязла в сила осъдителна присъда по така повдигнатото обвинение
по което ищецът е бил привлечен като обвиняем. Следва да бъде отбелязано, че по делото не е представена и длъжностната
характеристика за процесната длъжност на ищеца „Старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, от която да се установяват негови конкретни права
и задължения, нито и цитираните в уволнителната заповед етични правила и норми,
утвърдени от работодателя и нарушени от служителя. Обект
на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника
или служителя, чиито обем произтича от съдържанието
на конкретното индивидуално трудово правоотношение - това, което работникът
се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина ( в този смисъл Решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г., ГК., ІV ГО. на ВКС ). Не могат да бъдат подведени под
диспозицията на разпоредбата на чл.187, т.8 от КТ и съответно – да бъдат
квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ,
определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който
са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на
дисциплинарна отговорност.
Предвид допуснатото от работодателя нарушение на разпоредбата на чл. 195 от КТ,
издадената от него Заповед №
РД-16-1475/16.11.2017 г. на Министъра на и., с
която на ищецът е наложено дисциплинарно наказание - уволнение се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
След като заповедта за дисциплинарното наказание е
незаконосъобразна, то и прекратяването на трудовото правоотношение на ищецът въз основа на нея и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е незаконно.
Въпреки, че горното само по себе си е достатъчно и
самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, то съдът
счита за нужно да посочи и следното: Правните основания за издаване на
заповедта за дисциплинарно наказание е разпоредбите на чл.187, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и уронване
на доброто име на предприятието. Съгласно
чл.126 т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде ''лоялен
към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто
име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към
работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ -
злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. Несъмнено, злоупотреба
с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с
цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя
пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този
смисъл решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д.
№1734/2009 г., IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В конкретния случай такива обстоятелства и
доказателства, а и твърдения от страна на работодателя в заповедта, а и по
делото, няма. Уронване доброто име на
предприятието (работодателя) е формално и при него не е
необходимо да има някакъв неблагоприятен резултат. То е съставомерно,
независимо от формата на вината и е налице, когато такава дисциплинарна
простъпка уронва доверието на трети лица и работодателят се злепоставя пред
тях. Уронване на доброто
име на предприятието, според правната теория, е нарушение,
насочено към доверието на трети лица, съответно клиенти или контрахенти на
работодателя. Чрез това нарушение работодателят се злепоставя пред третите лица, което
по дефиниция може да се отрази неблагоприятно на ефективността на неговото
предприятие. В заповедта за уволнение няма изложени и такива обстоятелства - за
снето доверие от ответника. По посочените съображения настоящият въззивен състав
приема, че не е осъществен и фактическият състав визиран в разпоредбата на чл.187, т.8 от КТ.
В производството
по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно
уволнение, работодателят следва при условията на пълно доказване да установи
наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно
прекратяване на трудовото правоотношение, което същия не направи в настоящото
производство.
На основание
гореизложеното и при прилагане на последиците от доказателствената тежест искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед
акцесорността на този иск и обусловеността му от изхода по главния такъв, както
и предвид безсрочния характер на съществувалото между страните трудовото
правоотношение същият следва да бъде уважен и ищецът К.К.М. да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност – „Старши сътрудник по
управление на европейски проекти и програми“ в отдел „Законодателство, вътрешен
контрол и нередности“, Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ в м.на и..
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Искът
по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ от КТ е безспорно
акцесорен спрямо този по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, но следва да бъде доказан.
Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за вредите, които е претърпял работника от
оставането му без работа поради незаконното уволнение, се дължи не безусловно,
а само при наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираната
разпоредба – незаконно уволнение, оставане без работа и причинна връзка между тях.
При незаконно уволнение, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ,
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. По делото не е
спорно, а и съгласно извършената от СРС констатация по оригинала на трудовата
книжка на ищцата в о.с.з. на 18.05.2018
г. съдът приема за установено, че в шестмесечния период след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 17.11.2017 г.
до 17.05.2018 г., ищецът не е започнала
работа при друг работодател по друго трудово правоотношение. По делото не е
спорно, а и се установява от приложената на л.29 от делото на СРС, че брутното трудово възнаграждение на ищецът за последен пълен
отработен месец преди уволнението му
– месец септември 2017 г., е в размер на 1836.00 лв. При този размер на БТВ ищцата има право на
обезщетение за този период, определен по реда на чл. 228 от КТ, което е в
размер на 11 016 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 01.12.2017 г., до окончателното плащане.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК и поради съвпадане на изводи на настоящият състав с тези на СРС
въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение на СРС и уважи
предявените при квалификацията на чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр.чл.225, ал.1
от КТ искове.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК възиваемата
страна следва да заплати на въззивника-ищец своевременно поисканите и сторени в
настоящото производство разноски в размер на 2000 лв., представляващи платено
възнаграждение за един адвокат, както и 2 000 лв. представляващи платено
възнаграждение за един адвокат пред СРС.
Воден от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
452959 от 18.07.2018 г. по гр.д. № 84857/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 170 състав, с
което са отхвърлени като
неоснователни предявените от К.К.М., с ЕГН **********
*** срещу м.на и. иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със
Заповед № РД-16-1475/16.11.2017 г. на Министъра на и. за незаконно и неговата
отмяна, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Старши сътрудник
по управление на европейски проекти и програми“ в отдел
„Законодателство, вътрешен контрол и нередности“, Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ в м.на и., гр. София, както и иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за заплащане обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение в размер на 11 016,00 лв. за периода от 17.11.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 01.12.2017 г., до окончателното й изплащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на К.К.М.,
с ЕГН **********, извършено със Заповед № РД-16-1475/16.11.2017 г. на Министъра
на и..
ВЪЗСТАНОВЯВА К.К.М. на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност при ответника „Старши
сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в отдел
„Законодателство, вътрешен контрол и нередности“, Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ в м.на и..
ОСЪЖДА м.на и. с адрес
гр.София, ул.******да заплати на К.К.М., с ЕГН **********
*** на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ сумата 11
016,00 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа в
резултат от незаконното уволнение за
периода от 17.11.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 01.12.2017 г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА
м.на и. с адрес гр.София, ул.******да
заплати на К.К.М., с ЕГН **********
*** на основание чл.78, ал.1 вр.ал.5 от ГПК своевременно поисканите и сторени в
настоящото въззивно производство разноски в размер на 2000 лв., представляващи
платено възнаграждение за един адвокат, както и 2 000 лв. представляващи
платено възнаграждение за един адвокат пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.