№ 1125
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110212321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Г. С., с ЕГН ********** от АДРЕС против
наказателно постановление №21-4332-009425/17.05.2021 г. на началник група
към СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 250 лв. по чл. 638 ал. 1 т. 1
вр. чл. 461 т. 1 Кодекса за застраховането за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1
КЗ.
В жалбата се излагат пространни доводи, че са налице процесуални
нарушения при издаване на НП, тъй като липсва описание на нарушението,
обстоятелствата, при което то е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Твърди се, че фактическите обстоятелства, описани в АУАН,
впоследствие „преписани” в НП са погрешни, непълни и недоказани, което
обоснована отмяната на наказателното постановление. На следващо място,
видно от дописаното на ръка в АУАН, веднага след като жалбоподателят
разбира, че е с изтекла гражданска отговорност, същият сключва такава
минути след извършената проверка, което рефлектира върху
съставомерността на нарушението. Иска се приложение на чл.28 ЗАНН –
наличие на маловажен случай, тъй като сключването на застраховка „ГО” е
станало непосредствено след установяване на нарушението, респ. се явява
значително смекчаващо отговорността обстоятелство и сключването на
1
застраховката е санирало негативния резултат. С издаването на наказателното
постановление са нарушени основни принципи на
административнонаказателното право, поради което същото като
незаконосъобразно - следва да бъде отменено изцяло.
Редовно призован жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. От процесуалния представител на същия – адв. Г. е постъпила
молба с искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно приложения договор за правна помощ.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите
за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 14.04.2021 г. около 11:05 часа в гр.АДРЕС, с посока на
движение от ул.АДРЕС на 30 метра след кръстовището с ул.”Димитър
Пешев”, контролните органи на въззиваемата страна спрели за проверка
жалбоподателя. Същият управлява собствения си л.а.”Тойота Ярис” /черен на
цвят/, с рег.№КН 2048 ВА като при проверка било установено, че
автомобилът, собственост на жалбоподателя е без валидна застраховка
„Гражданска отговорност.”
Младши автоконтрольор към СДВР отдел Пътна полиция, В. Р. В
съставил на жалбоподателя АУАН №GA426661/ 14.04.2021 г.
По абсолютно неясни за съда мотиви, в АУАН било отбелязано след
съставянето му на ръка, с ръкописен текст, че жалбоподателят представя нова
сключена застраховка „ГО” с валидност от 12.50 часа на 14.04.2021 г., на
основание на което му са върнати иззетите СУМПС и свидетелство за
регистрация на МПС.
Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
2
Наказващият орган приел фактическата обстановка установена от
контролните органи, респ., че жалбоподателят е физическо лице, което
притежава МПС, регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от
движение, като не е сключило договор за застраховка „ГО” на
автомобилистите и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и в тази връзка
са неоснователни възраженията в жалбата.
Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и
самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички
обективни признаци на състава на нарушението, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови
разпоредби, под които са субсумирани фактите, както и санкционната норма
въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Фактическите обстоятелства в АУАН не са нито погрешни, нито
непълни, както и не са „преписани”, както се твърди в жалбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: гласни – показания на
свидетеля З. Н. Х, като съдът счита, за обективни, непротиворечиви и
последователни, поради което ги кредитира изцяло. В тази насока са и
събраните писмени доказателства по делото – заповеди за компетентност,
справка от централна база АИС-КАТ, данни от сайт ан Гаранционен фонд за
същестуваща застраховка „ГО”, с начало на валидност от 12.50 часа на
14.04.2021 г., справка за собственост на МПС.
Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират помежду
си, поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.
С оглед анализа на доказателствата, настоящият съдебен състав намира,
че по делото безспорно се установи осъществяването от обективна страна
състава на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ.
Съгласно тази разпоредба, Договор за застраховка "Гражданска отговорност"
3
на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение".
От доказателствата по делото безспорно се установи, че към посочената
дата - 14.04.2021 г. собственик на посоченото МПС е именно
жалбоподателят, който не е сключил валиден, действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Действително, на дата 14.04.2021 г. жалбоподателят е сключил
застраховка ”ГО”, но това е без значение за съставомерността на
нарушението, противно на това, което се сочи в жалбата, тъй като същата е с
валидност от 12.50 часа, респ. към часа на проверката - 11.05 часа тя не е
била налична.
Административното нарушение е извършено при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС и собственик на автомобила е бил
длъжен да знае, че не притежава застраховка „ГО”, още повече, че за водача
съществува задължение при управление на МПС винаги да носи в себе си и
да представя необходимите документи, включително и данни за застраховка
"ГО".
В разпоредбата на чл. 638 ал. 1 т. 1 КЗ се предвижда, че на физическо
лице, което притежава МПС и не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага наказание "глоба" в размер на 250 лв. Тази хипотеза е приложима
единствено, когато субектът на отговорността е и собственик на МПС. В
настоящия случай се установява, че автомобилът е бил собственост именно на
жалбоподателя, което е отразено и в АУАН, и в НП.
Обстоятелството на сключване на нова застраховка "Гражданска
отговорност" спрямо процесния автомобил по-късно същия ден след
констатиране на нарушението и съставяне на АУАН не рефлектира върху
съставомерността на процесното административно нарушение, тъй като се
явява последващ юридически факт, както беше посочено по-горе.
В случая, съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на
административно нарушение, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
4
неприложима. Извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Санкцията в размер на 250 лв. е
съобразена с абсолютно установения размер в КЗ, респ. не би могло да се
обсъжда нейното намаляване.
Твърденията в жалбата, че сключването на застраховката е „санирало”
негативния резултат са абсолютно неоснователни.
Действията на контролните органи, които са изчакали С. да сключи
застраховка „ГО” и да им представи същата, което обстоятелство е отразено
с ръкописен текст върху самия АУАН, сочи на възможно създаване на
корупционни практики.
Това е така, защото ако е дадена подобна възможност на жалбоподателя,
то при равни условия с други правни субекти, същата следва да бъде
предоставяна на всеки установен водач без сключена застраховка „ГО”.
Сключване на застраховката 1 час и 45 минути след проверката, се е
отразило в достатъчна степен благотворно върху жалбоподателя, тъй като
веднага са му върнати иззетите при съставяне на акта СУМПС, свидетелство
за регистрация на МПС и не е издадена ЗППАМ, но съдът не би могъл да
приеме, че са налични основанията за приложение на чл.28 ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
009425/17.05.2021 г. на началник група към СДВР, отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на Б. Г. С., с ЕГН ********** от с.Ябълково, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 250 лв. по чл. 638 ал. 1 т. 1
вр. чл. 461 т. 1 Кодекса за застраховането за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1
КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5