и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по частна жалба, подадена от Национална компания “Железопътна инфраструктура” – гр.София, против разпореждане на председателя на Районен съд – Кърджали за връщане на жалба на компанията срещу Наказателно постановление № 00889/27.06.2005 год., издадено от Председателя на ДКСБТ – гр.София, поради невнасяне на държавна такса за образуване на производство пред районния съд в определения от съда срок. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като се развиват подробни съображения относно недължимостта на държавна такса за образуване на административно-наказателно производство пред районния съд при обжалване на наказателно постановление по реда на ЗАНН. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено изцяло, като бъде даден ход на жалбата против наказателното постановление. Окръжния съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. От приложената преписка, постъпила в РС - Кърджали във връзка с обжалване на наказателно постановление от Национална компания “Железопътна инфраструктура” – гр.София по реда на ЗАНН, е видно, че на 08.07.2005 год. същата е подала чрез ДКСБТ – София до РС – Кърджали жалба против Наказателно постановление № 00889/27.06.2005 год., издадено от Председателя на ДКСБТ – София, с което на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв., на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ, във вр. с § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗСБТ, във вр. с чл. 83 ал.1 от ЗАНН. Жалбата, ведно с цялата административно-наказателна преписка, е била изпратена на РС – Кърджали, където е постъпила на 13.07.2005 год. С резолюция от същата дата, председателя на РС – Кърджали е оставил жалбата без движение, като е дал 7-дневен срок от съобщението за внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на РС – Кърджали от жалбодателя. Съобщението за оставяне на жалбата без движение е връчено на жалбодателя на 01.08.2005 год. На 09.08.2005 год. /с пощенско клеймо от 08.08.2005 год./ в РС – Кърджали е постъпила частна жалба против резолюцията за оставяне без движение на жалбата против наказателното постановление. По тази частна жалба е образувано кас.н.а.х.дело № 296/2005 год., като с определение № 267, постановено в закрито съдебно заседание на 03.10.2005 год. по същото дело, частната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима, и е прекратено производството по делото. След връщане на делото на РС – Кърджали, на жалбодателя е изпратено съобщение с изх.№ 825/10.10.2005 год., в което е посочено, че съгласно разпореждането на председателя на Кърджалийския районен съд, жалбата му против НП № 00889/27.06.2005 год. на Председателя на ДКСБТ – София подлежи на връщане, поради невнасяне на държавна такса в дадения от съда срок; както и е посочено, че разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Съобщението е подписано от председателя на РС – Кърджали и е получено от жалбодателя на 25.10.2005 год. При тези данни настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е нищожно. Така, въпреки обективираната в посоченото по-горе съобщение воля на председателя на РС – Кърджали за връщане на жалбата на НК “Железопътна инфраструктура” – гр.София, поради невнасяне на държавна такса в дадения на жалбодателя срок от съда, в материалите по делото такова разпореждане, изготвено в надлежната форма – писмена, липсва. Действително, в разпоредбата на чл. 209 ал.3 от ГПК /която следва да намери приложение в настоящото производство, по силата на препращащите разпоредби на чл.63 ал.1, изр.2-ро ЗАНН, във вр. с чл.11 ЗВАС, във вр. с чл. 218к, във вр. с чл. 218, във вр. с чл. 217 ал.4 от ГПК/ не се съдържа законово определение за нищожност на съдебен акт, но съдържанието на това понятие се извлича по пътя на тълкуването и е наложено в съдебната практика. Съгласно последните, нищожен е този съдебен акт /решение, определение, разпореждане/, който не дава възможност да бъде припознат като валиден такъв, поради липса на надлежно волеизявление, каквато липса е налице, напр.когато е постановен от незаконен състав, постановен извън правораздавателната компетентност на съда, не е изразен в писмена форма /какъвто е и настоящият случай/ и др. В тази връзка следва да се отбележи още, че въпреки непосочването в частната жалба на нищожността на обжалваното разпореждане като самостоятелно касационно основание, то обвързаността на касационния контрол от заявените в жалбата основания се отнася само до пороци, които обосновават неправилност, а не и нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Въпреки, чÕ в разпоредбите на чл. 218б ал.1 б.б.”а” и “б” /които са относими и в производството по реда на ЗВАС по силата на препращащите разпоредби на чл.11 от ЗВАС, във вр. с чл. 45 ЗАП и чл. 218а и сл. от ГПК/ нищожността и недопустимостта са посочени като самостоятелни касационни основания, то и при двете категории порочни съдебни актове се касае до нарушаване на процесуални норми, за чието съблюдаване съдът трябва да следи служебно при всяко положение на делото. С други думи, касационната инстанция, дори и да не е изрично сезирана с касационната /частната/ жалба с такива пороци на обжалваното разпореждане, следва служебно да извършва преценка за неговата валидност и допустимост като необходим етап, предхождащ проверката на правилността на акта, която преценка е условие за безпорочност на собственият му акт. Допълнителен аргумент в тази връзка е препращането на чл.218а ал.1 изр.2-ро ГПК, което ограничава забраната да се влошава положението на обжалващия само до неправилните решения /но и определения и разпореждания/, като по аргумент от противното тази забрана не се отнася до другите два вида порочни съдебни актове – нищожните и недопустимите, при които контролният съд не се съобразява с ограничението, а следователно и с предмета на жалбата, а обявява нищожността или ги обезсилва дори и във вреда на обжалващия. Предвид изложеното, и тъй като по същество в преписката по обжалване на НП № 00889/27.06.2005 год. на Председателя на ДКСБТ – София от НК “Железопътна инфраструктура” – гр.София липсва валиден съдебен акт – разпореждане за връщане на жалбата против посоченото наказателно постановление, на основание чл. 209 ал.1, изр.3-то, във вр. с чл. 218ж ал.2 , във вр. с чл. 218к, във вр. с чл. 217 ал.4 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗАП, във вр. с чл. 11 от ЗВАС следва обжалваното разпореждане да бъде обявено за нищожно и преписката да бъде върната на Кърджалийския районен съд, който да извърши преценка дали да даде ход на жалбата, чрез образуване на надлежно съдебно производство, или да се произнесе с надлежен валиден съдебен акт за връщане на жалбата, ако счете, че в същата са допуснати нередовности, неотстранени в дадения от съда срок. С оглед посочения порок на обжалваното разпореждане – неговата нищожност, не могат към настоящия момент да бъдат обсъждани доводите на жалбодателя, наведени в частната жалба, отнасящи се до неправилността и незаконосъобразността на разпореждането по същество – по отношение на дължимостта или недължимостта на държавна такса за образуване на съдебно производство пред първоинстанционния съд при обжалване на наказателно постановление по реда на ЗАНН. Водим от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Разпореждане на председателя на Районен съд – Кърджали за връщане на жалбата на НК “Железопълна инфраструктура” – гр.София против Наказателно постановление № 00889/27.06.2005 год., изд. от Председателя на ДКСБТ – София, с което на НК “Железопълна инфраструктура” – гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв., на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ, във вр. с § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗСБТ, във вр. с чл. 83 ал.1 от ЗАНН, поради невнасяне на държавна такса в дадения на жалбодателя срок от съда. ВРЪЩА преписката по обжалване от НК “Железопътна инфраструктура” – гр.София на НП № 00889/27.06.2005 год., изд. от Председателя на ДКСБТ – София, на Кърджалийския районен съд, който да извърши преценка дали да даде ход на жалбата, чрез образуване на надлежно съдебно производство, или да се произнесе с надлежен валиден съдебен акт за връщане на жалбата, ако счете, че в същата са допуснати нередовности, неотстранени в дадения от съда срок. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|