Определение по дело №902/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1254
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20227050700902
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

                                                                                                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                      /        2022г.              

 

Административен съд-Варна-XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                                             като разгледа адм.д.902/2022г. по описа на Административен съд-Варна , за да се произнесе взе предвид следното:            

Производството е по реда на чл. 65 ал.4 изр.второ ЗОС вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.

Образувано е по искане на  Р.С.Р. ЕГН********** и М.Р.С. ***, представлявана от майка си и законен представител Р.С.Р., за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 062/23.03.2022г. на кмета на район „Младост“ при община Варна, с която е наредено изземването на общинско жилище по АОС № 551/30.03.2000г., намиращ се в гр.Варна, ж.к. *******

Относими към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, са доводите в молбата, че изземването ще причини значителни и трудно поправими вреди на нея и нейната дъщеря, която е малолетна, подготвя се за изпит-матура след седми клас и в недобро здравословно състояние след прекаран  Ковид 19, за което представя доказателства – рентгеново изследване, амбулаторни листи и талон за медицинска експертиза. Позовава се на ЕКПЧ в частта на чл.8. Жалбоподателката Р. твърди, че е безработна, за което представя Регистрационна карта от Бюро по труда-Варна №10142876/15.03.2022г. Моли, на основание чл.166 АПК съдът да постанови спиране на изпълнението на заповедта. В допълнителна молба вх.№ 6225/18.04.2022г. излага доводи, че жилището, в което са настанени тя и дъщеря й е единствено за двете. Представя и справка вх.№ 479437/18.04.2022г. от Агенция по вписванията, от която се установява, че по ЕГН на жалбоподателката Р. не са налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.

Към придружителното писмо, с което е изпратена от административния орган молбата за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, не са изложени доводи за нейната допустимост и основателност.

 

По допустимостта на производството, съдът приема следното:

     Съгласно чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост, имот - общинска собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината, като съобразно ал. 4 заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. В конкретния случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Приложимостта на нормата на чл. 166 от АПК предполага наличието на подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство, каквото в конкретния случай е адм.д.№901/2022г. по описа на Административен съд – Варна. Този юридически факт в съвкупност с гореизложените, обуславя и допустимостта на направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта.

 

По същество на искането:

При допуснато по силата на изрична разпоредба - чл. 65, ал. 4 от ЗОС предварително изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което защитата по чл. 166 от АПК предполага да се установи наличието на друг противопоставим интерес - "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.

Като обстоятелства, с които се аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК, се сочат факти, че в общинското жилище, в което е настанена жалбоподателката Р.Р. живее и нейната дъщеря, която е малолетна и ученичка. Същевременно, майката упражнява родителските права като законен представител, а бащата е неустановен, видно от представеното удостоверение за раждане. Представя доказателства за родствената връзка с малолетната й дъщеря, както и такива, които обосновават извод за лошо здравословно състояние на детето в този период. Жилището е единствено за Р.Р. и дъщеря й М.С., което не позволява своевременно преместване.

В конкретния случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и детето й, и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, за съда се налага убеждение за доказаност на твърденията в искането. Към него са представени Регистрационна карта от Бюро по труда-Варна №10142876/15.03.2022г., от което се установява регистрацията на Р.Р., като безработна; доказателства, съставляващи амбулаторни листи, медицински направления, включително и за ехографско изследване, талон за медицинска експертиза от 04.04.2022г., от които се установява влошеното здравословно състояние на малолетното й дете М.С.; справка вх.№ 479437/18.04.2022г. от Агенция по вписванията, от която се установява, че по ЕГН на жалбоподателката Р. не са налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.

 

Гореизложените установявания по фактите в тяхната съвкупност обуславят извода на съда, че се констатират изискуемите от закона предпоставки, тъй като безспорно се установява, че от предварителното изпълнение на заповедта за изземване за М.Р. и малолетното й дете ще настъпят вреди от лишаване от ползването на имота, които имат такъв ефект и могат да се определят като значителни и трудно поправими. Лицето декларира, че не разполага с друго жилище и няма доходи, което сочи на сериозни затруднения с осигуряването на разходи, свързани с преместването в друго жилище в указания за доброволно изпълнение, срок. Следва да се отчетат и неблагоприятните метеорологични условия, както и влошеното здравословно състояние на детето М.С., за което са представени писмени доказателства. Гореизложените обстоятелства обосновават извода, че в конкретния случай не се касае само до житейското неудобство от преместване и освобождаване на общински имот и нежеланието на държателя да изпълни административен акт, а до обективно значителни и трудно поправими вреди.

В конкретния случай не се констатира обществен интерес от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, който да е противопоставим и да се характеризира с по- висока значимост на правата на настаненото лице, които биха били засегнати от предварителното изпълнение на административния  акт. Заповедта за изземване се основава на съображения за отпаднало правно основание за ползване на имота още през 2015г., когато е влязла в сила предходна Заповед № 467/19.12.2014г. за изземване, което е индикация за липса на особено важен общински и обществен интерес, което да налага изземване на имота, преди решаването на спора за законосъобразността на административния акт.

Извън това, съдът счита, че предоставения срок от четиринадесет дни за доброволно изпълнение е кратък. Безработна майка с малолетно дете безспорно ще изпита затруднение да организира напускането на  имота с всичките си вещи ведно с намиране на място за пребиваване и пренасяне, без да постави детето си в риск. Предоставяйки такъв срок, административният орган не е спазил принципа за съразмерност и е създал предпоставки за настъпване на неблагоприятни последици за жалбоподателката Р. и дъщеря й от принудително изземване на имота по административен ред, които доказателствено се противопоставят на общинския и обществен интерес.

 По отношение на възражението за нищожност на допуснатото от закона предварително изпълнение, съдът приема следното:

Предварителното изпълнение на заповедите, постановени по реда на чл.65 ЗОС не се допуска с разпореждане на административния орган, а по силата на закона. В този ред, по нищожността на акта, с който е наредено изземване и в който е инкорпорирано и допуснатото  ex lege предварително изпълнение, ще се произнесе съдебният състав по адм.д.№ 901/2022г.

При преценка на баланса между накърнените интереси на Р.Р. и нейното семейство, което се състои от нея и малолетната й дъщеря и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че е обоснована презумпцията за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.

По тези съображения Административен съд-Варна, XXXIV-ти състав

 

               О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № 062/23.03.2022г. на кмета на район „Младост“ при община Варна, с която е наредено изземването на общинско жилище по АОС № 551/30.03.2000г., намиращ се в гр.Варна, ж.к. *******

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: