Решение по дело №2695/2016 на Софийски градски съд

[1] Същото е било прието и в решения по други две дела, чиито предмет е бил дали ЗАТВОРНО ДЕЛО следва да отговаря за настъпила злополука с лишен от свобода, докато е работил за трето лице, с което ЗАТВОРНО ДЕЛО е имал договор. Едното решение е на САС 885-2012-7-ми с-в по в. гр. д. 4409/2011 г. С определение на ВКС 292-2013-III Г. О. по гр. д. 1220/2012 г. решението на САС не е било допуснато до касационно обжалване. Другото решение е на Окръжен съд–Ловеч по в. гр. д. 66/2015 г. То не е било допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС 1095-2015-III Г. О. по гр. д. 3228/2015 г.

[2] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[3] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

Настоящият съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[4] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

    Това, че „...критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[5] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[6] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Вж. Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Вж. Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[9] Вж. Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[10] Вж. Постановление № 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[11] Вж. следните решения на САС:

а. 1860-2014-10-ти с-в по гр. д. 1174/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 18-годишният ищец е получил: контузия на главата и тялото; мозъчна контузия; контузия на белите дробове; многофрагментно счупване на лявата голямопищялна кост; разкъсно-контузни рани на главата и дясната ръка. След инцидента пострадалият е бил приет в УМБАЛ „ Св. Г.” в тежко състояние – кома, неконтактен, зеници еднакви, миотични, блуждаещи очни ябълки, мускулна хипотомия, при липса на двигателен дефицит. На лявата подбедреница е била поставена гипсова лонгета. Пострадалият е имал вляво, в областта на таламуса, непосредствено до третия вентрикул, хематомно огнище с размер 2.4 мм – без перифокален едем. Пострадалият е бил опериран. Извършено е било наместване на счупения пищял и стабилизиране с интрамедуларен заклюващ пирон. След няколко месеца на пострадалия е била направена втора операция за изваждане на заключващия пирон. Възстановителният период е продължил шест месеца. През първите два месеца болките и страданията на пострадалия са били интензивни, като впоследствие те са затихнали. През първите няколко месеца пострадалият е имал затруднения при движението си. От ПТП пострадалият е получил мозъчна контузия и хеморагично контузионно огнище в зоната на левия таламус, като непосредствено след инцидента е изпаднал в безсъзнание, като през този период е имало опасност за живота му. Контузията на главата на ищеца му е причинила главоболие, световъртеж, гадене и по-рядко повръщане. Според вещите лица мозъчната травма на ищеца не би могла да доведе до някакви трайни увреждания на пострадалия. Вбъдеще е могло да се появи главоболие при емоционално или физическо напрежение или при промяна на времето.

б. 1315-2014-1-ви с-в по гр. д. 1491/2014 г. Съдът е установил, че над 80-годишната ищца е получила: мозъчна контузия; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; разкъсно-контузна рана на челно-теменната област на главата; периобитален хематом около дясното око; контузия на палеца на дясната ръка. Получената мозъчна контузия с кръвоизлив под твърдите и меките мозъчни обвивки е причинила на пострадалата разстройство на здравето с опасност за живота ѝ. На пострадалата е била извършена операция, т. е. отваряне на черепа и отстраняване на хематомите. Лечението е продължило с инфузионна, седативна и обезболяваща терапия. Лечението е продължило около пет месеца. Тежките травматични увреждания са довели до постравматично усложнение – хронифициране на хематомите, притискане на мозъчните стомахчета - които усложнения са стояли в основата на проявилия се т.н. „постравматичен церебрастенен синдром”. В първите четири месеца ищцата е търпяла упорито главоболие, световъртеж, гадене, а понякога и повръщане, като тези прояви са били с голям интензитет в първите три месеца. След това болките са намалели. Към момента на провеждане на съдебното дирене ищцата е била в стабилизирано положение, като  са липсвали данни за някакви постравматични неврологични усложнения.

[12] Вж. решение на САС 336-2015-10-ти с-в по гр. д. 2941/2014 г. Съдът е установил, че ищецът е получил: съчетана черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия средно-тежка степен; контузионно–кръвоизливни огнища на двата челни дяла на главния мозък; контузия и подкожен хематом в теменно-тилната област на главата; счупване на лявата ключица. Контузията на мозъка е била отзвучала, а ключицата е била зараснала напълно.

[13] Вж. решение на САС 719-2015-2-ри с-в по гр. д. 3889/2014 г. Съдът е установил, че ищецът е получил: контузен оток в тилната област на главата; вътремозъчен кръвоизлив в областта на двете малкомозъчни полукълба; кръвоизлив в мозъчните стомахчета – ІІІ, ІV и двете странични; мозъчен оток с дислокационни нарушения; контузионни огнища в белите дробове двустранно, десностранен хемоторакс - излив на кръв в дясното плеврално пространство; гноен менингит - като усложнение на проведените оперативни интервенции и в пряка връзка с тях. Веднага след произшествието симптомите не са се проявили, но малко по-късно пострадалият е започнал да завалва говора, думите му са станали неразбираеми и е паднал. След осъществена компютърна томография на главния мозък и консултация с неврохирург ищецът е бил опериран по спешност, като са били направени: дясностранна челна краниотомия и поставяне на външен вентикуларен дренаж; субокципитална краниотомия с отстраняване на малокомозъчните кръвоизливи; пластика на твърдата мозъчна обвивка. В продължение на осем дни лечението е продължило при реанимационни условия с венозни вливания, антибиотици, дехидратиращи други лекарствени средства. След появила се ликворея - изтичане на гръбначно-мозъчна течност - от горния край на оперативната рана и изолиран раневи секрет, се е наложило извършване на нова оперативна интервенция за пластика на твърдата мозъчна обвивка с мускул и фибриново лепило. На 21.11.2011 г. са били установени клинични и ликворни данни за менингит. Проведено е било антибиотично лечение, с което възпалителният процес е бил овладян и на 28.12.2011 г. ищецът е бил изписан, като е продължил лечението си в домашни условия. Към момента на прегледа освен белезите от оперативни рани в дясната челна област и срединно тилно с наличие на костен дефект, при ищеца са били налице и оживени надкостно-сухожилни рефлекси с патологични рефлекси на горните крайници, лека дизметрия при координацията на лявата ръка, набелязана адиодохокинезия, леко забавен говор. Най-тежки са били болките и страданията, които ищецът е търпял в първите три месеца. До шест месеца те са били значителни. Впоследствие болките са намалели до лека степен, включително към момента на прегледа. Значителни затруднения в движенията ищецът е имал в първите три-четири месеца. Контузионните увреждания на белите дробове са отзвучали за около 60 дни, като не се е наложила оперативна интервенция по отношение на тях. Възстановителният период от вътрешно-мозъчния кръвоизлив е продължавал между 12 и 18 месеца, но при ищеца пълно анатомично и функционално възстановяване на практика е било невъзможно. Развилия се в хода на лечебния процес гноен менингит е утежнявал в голяма степен възстановителния процес и е увеличавал многократно риска от развитие на усложнения - мозъчен арахноидит, хидроцефалия, епилепсия. Налице са били остатъчни симптоми на малкомозъчна атаксия (нарушена координация и поредност на движенията), рефлекторен квадрипаретичен синдром (оживени надкостно-сухожилни рефлекси с наличие на патологични рефлекси двустранно), елементи на епилептични еквиваленти, които обаче не са били потвърдени от медицинска документация. Ищецът не е бил трудоспособен.

[14] Вж. решение на САС 248-2015-2-ри с-в по гр. д. 2952/2014 г. Съдът е установил, че ищецът е получил: многофрагментно импресионно счупване на лявата темпорална кост на черепа; счупване на дъгата на лявата зигоматична кост на черепа; счупване на предната черепна ямка и клиновидната кост на черепа; счупване на лявата очна орбита; контузия на мозъка, остър епидулрален хематом; хематом на челната и лявата теменна област на главата; кръвоизлив от носа и устата. Пострадалият е бил опериран по спешност, като е било извършено отваряне на черепа и изваждане на хлътналите навътре костни фрагменти. Отстранен е бил големия кръвоизлив, намиращ се над твърдата мозъчна обвивка. Проведено е било стабилизиращо лечение, след което е последвала нова операция на 18.01.2013г., при която е било извършено кръвно, открито наместване на фрагментите от счупената дъга на лявата ябълчна кост и стабилизирането им с метални плаки и винтове. Възстановена е била стената на синуса чрез стабилизиране с 3-плака и декомпресия на инфраорбиталния нерв. Получените фрактури на черепа са довели до разстройство на здравето с опасност за живота. Счупването на дъгата на лявата ябълчна кост на лицевия череп е довело до трайно ограничение на дъвченето и говора за срок от два месеца. Зарастването на счупените кости е станало за период от три месеца, а възстановителния период не е бил завършен и към момента на изготвяне на заключението от вещото лице – повече от година след произшествието. Полученото счупване е причинило на пострадалия болки и страдания за период до шест месеца, като през първите три месеца те са били с интензивен характер. Ищецът е имал упорито главоболие и световъртеж, залитане, гадене и еднократни повръщания през първите два месеца, като до края на третия месец тези прояви са започнали да се явяват само периодично. През първите два месеца е било необходимо пострадалият да ползва чужда помощ в ежедневието. Към момента на прегледа от вещото лице е било констатирано,че състоянието на пострадалия е било стабилизирано, но все още е имал оплаквания от периодично явяващо се главоболие и световъртеж при преумора. Той е нямал дефекти в говора, но при хранене с по-твърда храна е имал болки. В областта на лявата челно-теменна област той е имал остатъчен кожен и костен дефект от извършената краниотомия. Остатъчните белези са били трайни, пожизнени и са изменяли външния вид на пострадалия. Счупените черепни кости са били зараснали. Ищецът не е имал патологични рефлекси или нарушение при мисловната дейност. Предстояла е операция за изваждане на металната синтеза от дъгата на ябълчната кост.

[15] Вж. решение на САС 629-2015-12-ти с-в по гр. д. 591/2015 г. Съдът е установил, че детето ищец е получило: открита черепно-мозъчна травма: голяма 10-сантиметрова разкъсно-контузна рана на главата; многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост; контузия на мозъка; попадане на чуждо тяло (стъкло) в носа – 7мм; начална атрофия на зрителния нерв с намаление на зрителната острота на лявото око 0.5, без възможност за корекция, стеснен периметър на лявото око и различна широчина на зениците (лявата е по-голяма с 1мм); счупване на лявата бедрена кост, което е било лекувано оперативно – с открито наместване с метална остеосинтеза. Поради забавено срастване на счупването на бедрената кост и другите остатъчни последствия от травмата на пострадалата са били определени 100% степен на увреждане с чужда помощ за срок от една година. Водещо при вземане на това решение е било забавеното за една година зарастване на бедрената кост, което не е било обичайно, а е било отклонение от правилото. Поставената остеосинтеза е следвало да се отстрани оперативно около година след зарастването, като манипулацията е била свързана с постъпване в болница за два-три дни, а възстановителният период след това е бил няколко седмици – до един месец.

[16] Съдът е установил, че към момента на ПТП ищецът е бил на 44 години. Вследствие на удара той е получил: 1. черепно-мозъчна травма, изразяваща се в пукнатина на дясната слепоочна област на черепа и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, приравнена на контузия на мозъка, и травматични хигроми под твърдата мозъчна обвивка (изливане на гръбначномозъчна течност през разкъсаните меки мозъчни обвивки); 2. разкъсно-контузно рани по челото и носа; 3. разкъсно-контузна рана на лявото ухо и зад него, довела до загрозяване; 4. счупване на носните кости; 5. счупване на лявата половина на долната челюст. Периодът на възстановяване на ищеца от черепно-мозъчната травма е бил около една година. През първите четири дни след травмата ищецът е бил в състояние на временна опасност за живота му. През последвалия период до 01.02.2016 г. той е щял да бъде с трайно намалена работоспособност. Дори към момента на провеждане на съдебното дирене – година и два месеца след ПТП – ищецът е бил с изразени психоорганичен синдром (брадипсихичен и брадикинетичен), забавен в експресивните си функции, двигателна дейност, говор, мисловен поток, липсва интерес към социални контакти, има значими паметови нарушения. Периодът на възстановяване от разкъсно-контузните рани е бил около две седмици. От тях ищецът е имал белези в областта на веждата над дясното око, под дясната ноздра (около два сантиметра), както и в областта на лявото ухо, под отвора на ушния канал, продължаващ и зад ухото с дължина от около осем сантиметра. Първите два месеца след ПТП, ищецът е бил изцяло на грижите на съпругата си и майка си. След това те са започнали да го оставят сам за по няколко часа, като дори към момента на съдебното дирене той все още е поемал по-течна храна, виело му се е свят, трудно е заспивал, боляла го е глава и лесно се е уморявал. Ищецът е употребявал лекарства против припадъци и за оросяване на мозъка, и не е работил.

[17] Вж. решение на САС 87-2016-1-ви с-в по гр. д. 3117/2015 г.

[18] Съдът е установил, че към 01.12.2013 г. ищецът е бил на 29 години. Съдът също е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: 1. травматичен шок; 2. тежка черепно-мозъчна травма с оценка шест по Глазгоу скала; 3. контузия на мозъка – средно тежка степен; 4. мозъчен оток; 5. травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; 6. множество хемарагично-контузни огнища; 7. контузия на гръдния кош с лявостранен пневмоторакс. Ищецът е бил 14 дни в реанимацията на клиниката по неврохирургия на УМБАЛ «Св. Анна». Той е бил интубиран, на изкуствена белодробна вентилация, наблюдавани са били жизнените му параметри.  Извършена е била хирургична евакуация на травматичния пневмоторакс чрез торакоцентеза, поставяне на гръден дрен и продължителна аспирация. Още два дни ищецът е бил в тази клиника, а след това е бил настанен в неврологичното отделение на МБАЛ-Самоков, където е останал до 30.12.2013 г. От 23.01.2014 г. до 30.01.2014 г. ищецът е бил лекуван и в Специализираната болница за рехабилитация „Здраве“ ЕАД в гр. Банкя. През март и пролетта на 2014 г. ищецът отново е провел рехабилитация в тази болница. Пострадалият е изпитвал интензивни болки  и страдания за два-три месеца, значителни до шест месеца и по-леки и до настоящия момент. Той е имал затруднения с придвижването и самообслужването  45-60 дни. През този период той е имал нужда от помощ при обслужването му. За него са се грижили съпругата му, родителите му и брат му. Ищецът е бил нетрудоспособен до 13.08.2014 г. Възстановителният период при подобни травми е бил от 12 до 18 месеца, но възникнали усложнения са могли да го увеличат с години. При изследване на пострадалия на 08.07.2015 г. са били установени множествени следтравмени вътремозъчни увреждания, които са били трайни и невъзстановими. Това е водило до практическа невъзможност за пълно клинично възстановяване. Двигателните функции и самостоятелността на ищеца са били почти напълно възстановени. При ищецът е било налице обаче, значително снижаване на познавателните функции, вследствие на психоорганичен синдром, получен от травмата.

[19] Съдът е установил, че 77-годишната ищца е получила: 1. счупване на черепната мозъчна основа в областта на лява средна черепна ямка; 2. травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; 3. контузионно-кръвоизливни огнища в двата челни мозъчни дяла; 4. травматична разкъсване на лява тъпанчева мембрана; 5. кръвотечение от ляв ушен канал. Спрямо ищцата е било проведено комплексно болнично лечение, включващо: постелен режим; активно неврологично наблюдение; компютъртомографски мониторинг на увредите на главния мозък. Вливани са били водно-солеви и белтъчни разтвори. Използвани са били медикаменти, като манитол, дексаметазон, дилцерон, медаксон, метронидазол, гентамицин, както и аналгетици и  противогърчови медикаменти. Ищцата е била в болницата 24 дни.  Докато е била в болницата, тя е изпитвала най-интензивни болки. Впоследствие те са намалели, като към момента на прегледа ѝ от вещото лице, тя е имала периодично главоболие, влияещо се от обезболяващи средства. Около четири-пет месеца ищцата е имала нужда от чужда помощ, като за нея се е грижила дъщеря ѝ. Тя е била на легло и с катетър около три-четири месеца. Поради нарушеното равновесие тя все още се е придвижвала с бастун. Възстановителният период е продължавал и към момента на съдебното дирене, като предвид напреднала възраст на ищцата той е можел да продължи две-три години.