№ 438
гр. В., 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100140
по описа за 2022 година
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 127,
ал. 2 и чл. 143 от СК от М. Г. К. с ЕГН **********, лично и като майка и
законен представител на малолетното си дете К. В.ов И., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. В., ул. „Казармена“ № 6, против В. В. И. с ЕГН
********** от гр. В..
Твърди се от ищцата, че тя и ответника се разделили през пролетта на
2019 г., тъй като ответникът упражнявал върху нея насилие и тормоз. Сочи,
че от раздялата им до момента всички грижи по отглеждането, възпитанието
и издръжката на детето са поети от нея. Излага, че детето К. получило
белодробно заболяване, като с ЕР на ТЕЛК № 2314 от зас. 149 от 29.09.2021 г.
при МБАЛ „С.П.“ АД било признато заболяването му с водеща диагноза
„Астма с преобладаващ алергичен компонент“, а като общо такова заболяване
било записано „Бронхиална астма средно тежка форма“. Сочи, че детето към
датата на подаване на исковата молба е записано в детска градина „Ж.П.“ в
гр. В. и посещава четвърта възрастова група. Твърди, че никога не е
препятствала ответника, когато пожелае да види детето, но при всички тези
случаи в присъствието на детето ответникът се държал много агресивно с нея,
което стресирало детето и то страдало, което се отразявало и на
здравословното му състояние.
1
Иска се от съда да постанови решение, с което:
Да ПРЕДОСТАВИ упражняването на родителските права по отношение
на детето К. В.ов И., ЕГН **********, родено на 25.07.2015 г. на майката М.
Г. К., ЕГН **********;
Да ОПРЕДЕЛИ местоживеенето на детето К. В.ов И., ЕГН **********,
родено на 25.07.2015 г. да бъде при неговата майка М. Г. К., ЕГН **********
на адрес: гр. В., ул. „Казармена” № 6, ет. 1, ап. 1, като при промяна на адреса
на майката детето да живее на новия адрес на майката;
Да ОПРЕДЕЛИ режим на лични контакти между бащата В. В. И., ЕГН
********** и детето К. В.ов И., ЕГН **********, както следва:
До навършване на 10 годишна възраст на детето, бащата В. В. И., ЕГН
********** да има право да вижда и взема при себе си детето К. В.ов И., ЕГН
********** всеки първи и трети съботен и неделен ден от 10.00 часа до 16.00
часа на съответния ден, БЕЗ ПРЕСПИВАНЕ, след което да го връща по
адреса на майката.
След навършване на 10 годишна възраст на детето, бащата В. В. И.,
ЕГН ********** да има право да вижда и взема при себе си детето К. В.ов И.,
ЕГН ********** всеки първи и трети съботен и неделен ден от 09.00 часа на
съботния ден до 17.00 часа на неделния ден до навършване на пълнолетие на
детето, след което да го връща по адреса на майката, както и 30 дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по
адреса на майката.
Да ОСЪДИ В. В. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна
издръжка на детето К. В.ов И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Г. К., ЕГН ********** в размер на 180.00 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от възникването на всяко от вземанията до
окончателното изплащане.
Претендират се направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
2
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника е
заявил, че исковете са основателни и следва да се уважат, така както са
постановени в привременните мерки.
От Д „СП“ - В. е представен социален доклад.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Д. Лилков И. и
Красимира Красимирова Панкова.
Представени са писмени доказателства за здравословното състояние на
детето /ЕР № 2314 от зас. № 159/29.09.2021 г./, от които е видно, че детето
страда от „Бронхиална астма средно тежка форма“.
Представени са писмени доказателства – 2 бр. писма от Агенция по
заетостта Д „БТ“ – В. и ТД на НАП – Велико Търново, офис В., от които е
видно, че ответникът няма регистрирани трудови договори, както и че няма
регистрация в ДБТ – В..
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира за
установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане на детето К. В.ов
И., ЕГН **********, роден на 25.07.2015 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0277/27.07.2015 г. е видно, че страните са негови родители.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели Д. И. и К.П., се
установява, че ищцата се грижи за детето и то е привързано към нея.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства.
В приложения по делото социален доклад, изготвен от Д „СП“ -В. е
посочено, че към настоящия момент основни грижи по отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майката, както и че индивидуалните и
базови потребности на детето К. са задоволени напълно. В доклада е
изложено, че О „ЗД“ при Д „СП“ – В. не разполага с информация за
жилищните условия на бащата, тъй като същият не отговарял на обажданията
на служителите на отдела, а при посещение на посочения в исковата молба
адрес: гр. В., ул. „Оборище“ № 9 не е открит никой. Имотът е заключен,
оставено е уведомително писмо от служители на отдела относно покана за
среща и разговор с ответника. Същият се явил в О „ЗД“ и заявил, че не
разполага с подходящи жилищни условия за отглеждане на дете. Бащата
3
споделил пред социалните работници, че няма против упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката и заявил, че работи
нощни смени, няма подходящи условия и не е в състояние да се грижи за
сина си.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че
исковите претенции на М. Г. К. са основателни, по следните съображения.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето К. В.ов И. не
живеят заедно и са разделени.
От ангажираните доказателства се установява, че понастоящем
грижите за детето се полагат от майката, която е осигурила условия за
неговото правилно физическо, психическо и нравствено развитие.
Налице са данни, че ответникът работи нощни смени, няма подходящи
условия и не е в състояние да се грижи за сина си.
Във връзка с гореизложените данни по делото, съдът счита, че в
изключителен интерес на детето ще бъде упражняването на родителските
права да бъде предоставено на майката, като местоживеенето му се съобрази с
този факт.
По отношение на режима на лични контакти на бащата с детето, Съдът
счита, че следва да се определи следният такъв, а именно: До навършване на
10 годишна възраст на детето, бащата В. В. И., ЕГН ********** да има право
да вижда и взема при себе си детето К. В.ов И., ЕГН ********** всеки първи
и трети съботен и неделен ден от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден,
БЕЗ ПРЕСПИВАНЕ, след което да го връща по адреса на майката. След
навършване на 10 годишна възраст на детето, бащата В. В. И., ЕГН
********** да има право да вижда и взема при себе си детето К. В.ов И., ЕГН
********** всеки първи и трети съботен и неделен ден от 09.00 часа на
съботния ден до 17.00 часа на неделния ден до навършване на пълнолетие на
детето, след което да го връща по адреса на майката, както и 30 дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по
адреса на майката.
4
По отношение претенцията за издръжка на детето по чл. 143 от СК,
Съдът счита същата за основателна.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е
неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва
да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от
друга страна нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето К.,
както и че грижите по отглеждането и възпитанието му се поети от майката,
докато бащата не участва в издръжката.
Съдът приема, че с оглед възрастта на ответника и здравословното му
състояние, същият следва да заплаща месечна издръжка на детето К. в размер
около минималния, а именно 180.00 лева.
С оглед факта, че той е родител на детето и е освободен от грижите по
него, то по отношение на него се поражда задължението за осигуряването на
месечната му издръжка, независимо дали се намира в трудови
правоотношения или не, което задължение произтича от императивният
характер на чл. 139 от СК.
Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не се ангажирани
доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че
такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото Съдът счита, че за месечната издръжка
на детето К., което е на 7 години са необходими 380.00 лв., от които 180.00
лв. следва да заплаща ответникът, а останалите ще се осигуряват от майката.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните
нужди /храна, облекло/ на детето, с оглед възрастта му, както и че в така
визирания размер издръжката е съобразена и с възможностите на ответника.
На първо място следва да се отбележи, че определената издръжка е около
законоустановения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
5
според която норма минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата /177.50 лева/. Дори и при
липса на доходи за ответника съществува не само морално, но и законово
задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилите пълнолетие
свои деца. Ответникът е в активна трудоспособна възраст и без каквито и да е
затруднения би могъл да реализира доходи и над минималната работна
заплата.
При определяне размера на издръжката Съдът отчете също и
обстоятелството, че ответникът не участва в издръжката на детето си.
Във връзка с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплаща на
малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 25.01.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
възникването на всяко от вземанията до окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да
допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно
присъдената издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на
1250.00 лева /50.00 лева – държавна такса, 300.00 лева – разноски за особен
представител и 900.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати дължимата се
държавна такса по уважения иск за издръжка в размер на 259.20 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето К. В.ов И., ЕГН **********, родено на 25.07.2015 г. на майката М. Г.
К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. В.ов И., ЕГН **********,
родено на 25.07.2015 г. да бъде при неговата майка М. Г. К., ЕГН **********
6
на адрес: гр. В., ул. „Казармена” № 6, ет. 1, ап. 1, като при промяна на адреса
на майката детето ще живее на новия адрес на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата В. В. И., ЕГН
********** и детето К. В.ов И., ЕГН **********, както следва:
До навършване на 10 годишна възраст на детето, бащата В. В. И., ЕГН
********** ще има право да вижда и взема при себе си детето К. В.ов И.,
ЕГН ********** всеки първи и трети съботен и неделен ден от 10.00 часа до
16.00 часа на съответния ден, БЕЗ ПРЕСПИВАНЕ, след което да го връща по
адреса на майката.
След навършване на 10 годишна възраст на детето, бащата В. В. И.,
ЕГН ********** ще има право да вижда и взема при себе си детето К. В.ов
И., ЕГН ********** всеки първи и трети съботен и неделен ден от 09.00 часа
на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден до навършване на пълнолетие
на детето, след което да го връща по адреса на майката, както и 30 дни, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по
адреса на майката.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Оборище“ № 9
ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка на детето К. В.ов И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М. Г. К., ЕГН ********** в
размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
25.01.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на задължението за издръжка, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от възникването на всяко от
вземанията до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Оборище“ № 9
да заплати на М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Казармена” № 6,
ет. 1, ап. 1 направените по делото разноски в общ размер на 1250.00 лева
/50.00 лева – държавна такса, 300.00 лева – разноски за особен представител и
900.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Оборище“ № 9
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - В.
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 259.20 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението, в частта му относно присъдената издръжка.
7
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8