Р
Е Ш Е Н И Е №
260110 / 31.3.2022г.
гр.
Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1921
по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба „Дайнърс клуб България“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. България 81Г срещу А.
Б. М. ЕГН: **********,*** за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 589,91 лева
главница по договор за потребителски кредит, озаглавен „Договор за преиздаване
на револвираща международна кредитна карта Diners club и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт)“, сключен между ответника на 10.10.2018 г. като
кредитополучател и ищеца (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
90,97 лева лихва в периода от 01.02.2020 г. до 30.10.2020 г.), за които суми
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
5855/2020 г. по описа на Районен съд Перник.
Твърди, че съгласно Договора е изпълнил
задължението си да предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на
ответника кредитна карта. Твърди същи, че сумата от одобрения кредитен лимит е
усвоена от ответника, в резултат на което за същия е възникнало задължението да
ги възстанови, ведно с начислената за срока на ползването им договорна
възнаградителна лихва. Пояснява, че за всички операции, извършени с картата,
отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в
размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената за първата година от
договора фиксирана промоционална годишна лихва в размер на 14%, при условие, че
не закрие издадената по негово искане кредитна карта, както и до датата на
падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени
разходи през съответния отчетен период. Отчетен период е всеки период от срока
на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до
последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период,
длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява
усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е
задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т.
1.1 от общите условия и т. 6 от Договора, освен ако не е сторил това в
гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Допълва, че минималната погасителна
вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно и
представлява 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към
последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа
лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер
на минималната погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна
вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на
просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна
надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 7.2 от Договора, т. 11.1 от ОУ/.
Твърди, че макар и с чести просрочия на
падежа, кредитът е бил обслужван до 02.2020г., като след тази дата няма нито
едно постъпило погашение по дълга от ответника. намира, че съгласно чл. 13.2.1.
от общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без
да се уведомява титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на
което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни,
считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, като начало на
периода е 16.03.2020 г.
С оглед моли съда да признае за
установено, че в негова полза, срещу ответника съществуват притезания в размер
на 589,91 лева главница по договор за потребителски кредит, озаглавен „Договор
за преиздаване на револвираща международна кредитна карта Diners club и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт)“, сключен между ответника на
10.10.2018 г. като кредитополучател и ищеца (Договора) ведно със законна лихва
за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 90,97 лева лихва в периода от 01.02.2020 г. до 30.10.2020 г.), за
които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № 5855/2020 г. по описа на Районен съд Перник.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
не е подал писмен отговор. В открито съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание ищецът поддържа така
изложеното в исковата молба. Отправено е искане до съда да постанови
неприсъствено решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното
открито съдебно заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в
случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените
предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено
решение, са налице. Ищцовото дружество е направило изрично искане в този смисъл,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда, редовно
е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Съдът приема, че са налице
предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от
ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като
недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и
ответника както и размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на 75,00 лева като е претендирал
и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100,00 лева, което
също следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Дайнърс клуб България“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София. бул. България 81Г СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу А. Б. М. ЕГН:
**********,*** в размер на 589,91 лева главница по договор за
потребителски кредит, озаглавен „Договор за преиздаване на револвираща
международна кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт)“, сключен между ответника на 10.10.2018 г., ведно със законна лихва
за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 90,97 лева лихва в
периода от 01.02.2020 г. до 30.10.2020 г., за които суми била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5855/2020 г. по описа на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Б. М.
да заплати на „Дайнърс клуб България“ АД сумата от 175,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство и 75,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.