Решение по дело №108/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20217190700108
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 113

гр. Разград, 20.07.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

М.М.

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 108 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Верде Колорато“ ЕООД – гр. Разград против Решение № 76 от 17.03.2021 г., постановено по АНД № 39/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0002458 от 23.12.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе. С потвърденото наказателно постановление за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ на основание чл. 93г, ал. 4 от ЗАвтП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като санкционната норма на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвтП е в сила от 07.07.2020 г. и не е действала през по-голямата част от периода на нарушението. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено изцяло наказателното постановление.

Ответникът счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила. 

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните: На 03.12.2020 г.  служители на РД„Автомобилна администрация“ – Русе извършили комплексна проверка по документи на „Верде Колорато“ ЕООД – Разград, притежаващо лиценз на Общността № 20303 от 21.01.2019 г. за международен автомобилен превоз на товари. При проверката на данните от дигиталните тахографи за предходен период от една година било установено, че дружеството – превозвач не е извличало информация най-малко веднъж на 90 дни, записана в дигиталния тахограф на товарен автомобил „Волво“ от катогория N3 с рег. №  ** **** **, оборудван с дигитален тахограф „Siemens AG“ с № 1381.********** за периода от 16.11.2019 г. до 26.11.2020 г. На жалбоподателя бил съставен Акт бл. № 281390 от 03.12.2020 г. за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на министъра на транспорта. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 93г, ал. 4 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. РРС е приел, че  жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. да извлича данните от паметта на дигиталния тахограф, за което следва да бъде наказан по реда на чл. 93г, ал. 4 ЗАвтП. Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че санкционната норма, която е в сила от 07.07.2020 г.,  не обхваща целия период на проверката. Изложил е съображения, че предходно действащата санкционна норма на чл. 93г, ал. 2 ЗАвтП предвижда наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв., поради което настоящата разпоредба се явява по–благоприятна за нарушителя. Отделно от това, нарушението е осъществявано и при действието на чл. 93г, ал. 4 ЗАвтП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не е налице соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Фактите по делото са правилно установени, правилни са и изведените от въззивния съд правни изводи. В чл. 37, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. е установено задължение за превозвачите да извличат и съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф, и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган. А съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от същата наредба данните от паметта на дигиталния тахограф се извличат най-малко един път на 90 дни. Безспорно е по делото, че като превозвач жалбоподателят не е извличал данните от паметта на дигиталния тахограф на посочения автомобил за времето от 16.11.2019 г. до 26.11.2020 г., което обосновава съставомерност на деянието по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г.  

Съгласно чл. 93г, ал. 2 ЗАвтП  на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.

С § 44 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози ( Oбн., ДВ, бр. 60 от 7.07.2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) е създадена нова ал. 4 от чл. 93г, съгласно която на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, което извършва превоз за собствена сметка, които не спазват изискванията за извличането на данните от тахографа или от картата на водача, определени с наредбата по чл. 89, ал. 1, когато това не е довело до загуба на данни, се налага  имуществена санкция в размер 200 лв.

В чл. 3, ал. 1 ЗАНН е установено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. А съгласно ал. 2, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Несъмнено, изменението на чл. 93г, ал. 4 ЗАвтП е по-благоприятно за наказаното лице, тъй като е намален размерът на предвидената санкция. Поради това законосъобразно и наказващият орган, и въззивният съд са приложили разпоредбата на чл. 93г, ал. 4 ЗАвтП. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че преди 07.07.2020 г. тази норма не е била в сила и с нея се санкционирал нов вид административно нарушение. Разглежданото нарушение е по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., неговата правна квалификация не се променя и наказуемостта му не отпада с изменението на чл. 93г, ал. 4 ЗАвтП. Променя се единствено административното наказание, което правилно е определено при спазване на принципа на действие на по-благоприятния закон.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 17.03.2021 г., постановено по АНД № 39/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                    2. /п/