РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100601006 по описа за 2021 година
С Присъда № 52 от 13.09.2021г., постановена по НОХД № 3432/2021г.,
Pайонен съд - Бургас признал подсъдимия А. Т. Т., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 28.02.2021г., в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, по ул.
„Димитър Аврамов“, между бл.39 и бл.40, в посока бул. „Димитър Димов“,
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „*****“,
модел „***“, с рег. № ******, след употреба на наркотични вещества, а
именно: тетрахидроканабинол и кокаин, установено с химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза № 2352/2021г. на Военномедицинска академия
– гр. София, поради което и на основание чл.343б, ал.3, вр. чл.55, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен
срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, а на основание
чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му наложил наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12
месеца.
1
Със същата присъда подс. Т. бил осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР-Бургас сторените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 376 лева, а по сметка на Районен съд Бургас - сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Накрая съдът се произнесъл и относно вещественото доказателство по
делото – 1 бр. тест касета „DRUG TEST 5000“, с проба 337, като разпоредил
същото да остане приложена по делото за срока на съхранението му в архив и
да се унищожи по реда на ПАС.
Недоволен от постановената присъда останал подсъдимият Т., който чрез
защитника си - адв. П.Д. от АК-Бургас я обжалва в законоустановения срок.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на присъдата, поради което се иска
нейната отмяна. Защитата счита, че субективната страна на престъплението
останала недоказана. Подс. Т. не знаел, че управлява моторното превозно
средство (МПС) след употребата на наркотични вещества. Показанията на
полицейските служители, кредитирани от районния съд, не сочели
подсъдимият да е бил в неадекватно състояние. Изпитаното от подсъдимия
притеснение, за което свидетелствал Х. Д., било проява на нормална човешка
реакция от извършваната му проверка. Съдът следвало да кредитира
показанията на свид. К., от които се установявало, че А. била смесила тютюна
за наргилето, което тя и подсъдимият пушили в деня преди проверката на
последния с кокаин и канабис. След като изпушили наргилето, последният не
се чувствал добре, но на следващия ден дал положителна проба при
тестването му с техническото средство. След като за съставомерността на
деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисквало наличието на „пряк“ умисъл, а
такъв по делото не бил установен, то подсъдимият Т. следвало да бъде
признат за невиновен в извършване на престъплението.
Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното
обвинение намира жалбата за неоснователна. Предлага съдът да потвърди
първоинстанционния съдебен акт като правилен, обоснован и справедлив.
Счита, че фактическата обстановка била коректно установена и изцяло
подкрепена от доказателствата по делото. В този смисъл решението на съда да
кредитира показанията на свидетелите по делото, без тези на свид. К., също
било правилно.
2
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Т., редовно
призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. П.Д. от
АК-Бургас, който поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените в
тях аргументи. Отново сочи, че от обективната страна деянието било
доказано, но липсвал субективният елемент – подсъдимият не съзнавал, че
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, поради което моли за
постановяване на оправдателна присъда. В условията на алтернативност
настоява за намаляване на наложените на подсъдимия наказания.
В последната си дума подс. Т. потвърждава изложеното от защитника си
обстоятелство, че не е знаел за наличието на наркотичните вещества в
тютюна, който пушел в дома си. Моли да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдебното производство пред Районен съд-Бургас, по искане на защитата,
се е провело по реда на чл.371, т.1 от НПК. След като е преценил, че
извършените действия по разследването са изцяло съобразени с разпоредбите
на НПК, съдът правилно с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК
одобрил изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите Д. В., Х. К., К. К., И. Ч., Х. Д. и Н. К., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи от досъдебното производство и заключението по изготвената
съдебна химикотоксикологична експертиза.
Подсъдимият А. Т. Т., ЕГН **********, е роден в гр. С., област Г., и е
с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. „***** бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. Той е
********* гражданин, с ******** образование, ********, ********* и е
трудово ангажиран.
На 28.02.2021г., около 14:10 часа, свидетелите И. Ч., К. К. и Х. Д.,
полицейски служители при 05 РУ-Бургас, в изпълнение на служебните си
задължения спрели за проверка движещия се по ул. „Димитър Аврамов“,
между блок № 39 и блок № 40 в ж.к. „Изгрев“, в посока ул. „Димитър Димов,
3
товарен автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. № *********,
управляван от подс. Т.. В хода на проверката свид. Д. възприел, че последният
бил притеснен, разтревожен, поради което уведомил ръководителя на екипа,
който поискал съдействие от свои колеги от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Бургас, които да извършат със съответните технически средства
проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Малко по-късно на място пристигнали полицейските служители от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас – свидетелите Х. К. и Д. В..
Резултатът от извършената на подс. Т. проверка за алкохол бил отрицателен.
Непосредствено след това му била извършена и проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“,
фабричен № ARLB-0021, което отчело наличие на кокаин и канабис в
организма на подсъдимия. Свид. В. издал на последния талон за изследване №
0067478 от 28.02.2021г. (л.49 от досъдебното производство), отразяващ
резултата от проверката с техническото средство, а подс. Т. собственоръчно
вписал в него, че не приема тези показания. Последвало задържане на
подсъдимия, след което му бил издаден Акт за установяване на
административно нарушение Серия АА, бланков № 788009 от 28.02.2021г.,
който той подписал собственоръчно, без да посочи възражения.
Видно от представения по делото протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л.25 от досъдебното
производство), на същия ден, в 16:07 часа в УМБАЛ-Бургас, Отделение по
спешна медицина, от подсъдимия била взета кръвна проба. Впоследствие тази
кръвна проба била обект на химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза от 16.05.2021г. на Химикотоксикологична лаборатория към
Военномедицинска академия - София (л.21-24 от досъдебното производство),
от заключението по която се установява, че в кръвта на подсъдимия са
открити наркотичните вещества кокаин и тетрахидроканабинол.
Така установените субстанции - кокаин и тетрахидроканабинол, са
високорискови наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно
ЗКНВП, вр. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I
-„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина”.
4
Гореизложената фактическа обстановка, съвпадаща с установената от
първоинстанционния съд, се извежда от наличната по делото доказателствена
съвкупност - показанията на свидетелите Д. В., Х. К., К. К., И.Ч., Х. Д.; от
анализа на писмените доказателства – талон за изследване и протокол за
медицинско изследване, АУАН Серия АА, бланков № 788009 от 28.02.2021г.,
ЗППАМ № 21-0769-000449 от 01.03.2021г. от сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Бургас, справка за съдимост и справка за нарушител водач по
отношение на подс. Т., протокол за доброволно предаване, методически
указания от Главен секретар на МВР, разпечатка от резултатите на „Drеger
DrugTest 5000“ S/N ARLB-0021, тест № 337 от 28.02.2021г., протокол А
0001230 от 29.02.2021г. относно извършената проверка на подс. Т. (л.57 от
досъдебното производство), Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, протокол *********-1000 от 13.01.2021г.
за сервизна проверка на DrugTest 5000, заповед за задържане на подс. Т. от
28.02.2021г.; както и от заключението по химикотоксикологичната
експертиза.
Районният съд е изследвал отделните доказателствени източници
обективно, всестранно и пълно и не е допуснал превратното им тълкуване.
Анализът на доказателствата, извършен изцяло при съобразяване правилата
на формалната логика и напълно споделен от настоящия състав, е довел
първостепенния съд до правилните фактически констатации, които впрочем
не се оспорват и от защитата. Доказателственият материал по делото е изцяло
непротиворечив - показанията на всички разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели са последователни, логични и според въззивния
състав – изложени безпристрастно и обективно, като същевременно
съответстват на наличните по делото писмени доказателства и експертното
заключение. Показанията на свидетелите В., К., К., Ч. и Д., на които съдът
правилно е дал вяра, установяват безспорно, че подс. Т. е управлявал товарния
автомобил на инкриминираните с обвинителния акт дата и място. Всеки от
тях лично е възприел резултата от изследването на подсъдимия с
техническото средство, отчело наличието на наркотични вещества в
организма му. Този факт (относно резултата), освен подкрепен от обилната
съвкупност от писмени доказателства – АУАН, протоколи, отразяващи
извършената проверка, разпечатка от изследването с техническото средство и
талон за изследване, се потвърждава и от действията на подсъдимия. Същият
5
е подписал без възражения съставения му в тази връзка АУАН Серия АА,
бланков № 788009 от 28.02.2021г., в който бил обективиран резултатът от
изследването с техническото средство. В талона за изследване, приложен на
л.49 от ДП, подс. Т. е вписал: „не приемам показанията“, като е изразил
несъгласието си с тези показания, което именно е било причината от същия
да бъде взета кръвна проба за изследване в ЦСМП – гр. Бургас.
Наличните по досъдебното производство методически указания, заповед
на Министъра на вътрешните работи, протокол за сервизна проверка на
обсъжданото техническо средство, ведно с показанията на посочените по-горе
свидетели, не оставят съмнение, че изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са били изцяло
спазени – на Т. е била извършена проверка с годно техническо средство,
преминало съответните проверки и което може да бъде използвано от
службите за контрол, а действията на свид. В., извършил проверката, са били
съобразени с указаното в посочената наредба.
От заключението по изготвената и приета по делото токсикохимична
експертиза, в компетентността и обективността на чиито автори настоящият
състав не намери основание да се съмнява не оставя съмнение, че в момента
на управление на лекия автомобил от подс. Т. в кръвта му са били налични
наркотичните вещества кокаин и тетрахидроканабинол. В чл.3а, т.2 от
Наредбата ясно е посочено, че употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето не приеме показанията на техническото средство
или теста, какъвто именно е настоящият случай.
Всичко изложено дотук сочи, че доводите на защитата за необоснованост
на присъдата и постановяването в противоречие с доказателствения
материал са абсолютно неоснователни.
Правилна оценка от проверявания съд са получили и показанията на свид.
К.. В действителност изложеното от същия не противоречи на възприетата от
двете инстанции фактическа обстановка, а единствено сочи липсата на знание
у подсъдимия, че е употребил наркотични вещества. В тази част показанията
обаче, след съпоставянето им с наличната по делото доказателствена маса и
обсъждането им с повишено внимание предвид близките отношения между
6
този свидетел и подс. Т. и семейството му, правилно са били преценени като
необективни и изложени единствено с цел оневиняването на подсъдимия.
Така посочените от свид. К. обстоятелства противоречат на кредитираните с
доверие доказателства по делото. В показанията си свид. Д. ясно е посочил, че
поведението на подсъдимия, който бил притеснен и разтревожен при
проверката е именно причината да потърси, чрез ръководителя на екипа си,
съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“, които да извършат
съответните проверки – за употреба на алкохол и/или наркотични вещества.
Както коректно е посочила първата инстанция, съмненията на полицейския
служител са били основателни, тъй като в организма на подсъдимия са били
установени именно наркотични вещества. Доводите на защитата, че
подсъдимият бил притеснен, тъй като това била нормалната реакция на всеки
човек при извършване на проверка от полицейски служители са абсолютно
несъстоятелни. Настоящият състав счита тези аргументи за логически
неиздържани. Ако един водач е изряден, тоест управлява автомобила си в
съответствие с изискванията на закона, то за него липсва каквото и да било
основание да изпитва притеснение при извършването на една формална
проверка, каквато всъщност е била тази по настоящото дело – подсъдимият е
бил спрян за рутинна проверка, резултатите от която са щели да бъдат
положителни за него, доколкото от приложените доказателства липсват данни
за допуснати от Т. други нарушения към момента на извършване на същата
проверка, разбира се извън обсъжданото по настоящото дело нарушение.
Единствено неспокойното му поведение е било поводът служителите да
пристъпят към извършването на допълнителни действия.
Версията, че неустановена по делото жена, назована от свид. К. с името
А. е сложила наркотични вещества в наргилето, което подсъдимият пушел
вечерта преди проверката, без същият да знае за това обстоятелство е
несъстоятелна и необоснована от събраният по делото доказателствен
материал. По делото липсва каквото и да било доказателство в подкрепа на
тази теза, поради което правилно районният съд я е отхвърлил като
недоказана.
Съдът изцяло споделя правния извод на БРС, че от събрания
доказателствен материал се установява по безспорен начин, че от обективна
страна подсъдимият А. Т. Т., ЕГН **********, на посочените по-горе дата и
място управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка
7
„******“, модел „***“, с рег. № *********, след употреба на наркотични
вещества, а именно: тетрахидроканабинол и кокаин, установено с
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза № 2352/2021г. на
Военномедицинска академия – гр. София, с което е извършил престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК.
Районният съд коректно е съобразил обстоятелствата, че процесният
автомобил - марка „******“, модел „***“, с рег. № *******, съгласно §6, т.11
от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е
моторно превозно средство и действията на подсъдимия по направляването
му в пространството чрез определяне скоростта и посоката на движение,
представляват управление на моторно превозно средство по смисъла на
Наказателния кодекс.
За да се класифицира едно вещество като наркотично, същото следва да е
включено в списъците по чл.3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Както беше вече посочено, в
организма на подсъдимия са били установени именно такива вещества -
кокаин и тетрахидроканабинол, които са високорискови наркотични вещества
и подлежат на контрол съгласно ЗКНВП и са включени в Списък I -„Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” на Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от посочената
Наредба.
В отговор на един от доводите на защитата, следва да се отбележи, че за
съставомерността на обсъжданото престъпление е от значение единствено
дали деецът е управлявал моторно превозно средство, след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози. В разпоредбата на чл.343б, ал.3 от
НК не е поставено изискване употребата на наркотичното вещество да е била
системна или не, да е консумирано непосредствено преди деянието или в по-
ранен момент, нито пък е вменено задължението да се установи дали водачът
на моторното превозно средство е под негово въздействие или не, нито пък е
инкорпориран количествен критерий относно съдържанието на дадено
вещество в организма на дееца, за да бъде извършено престъплението. В този
смисъл обстоятелството дали подсъдимият е бил адекватен или не, не е от
значение при настоящото разглеждане на делото.
8
Досежно субективната страна, настоящият състав счита, че деянието е
извършено виновно при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подс.
Т. ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите последици и е искал тяхното настъпване. Безспорно като
дългогодишен водач на МПС, той е съзнавал забраната по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДВП, но въпреки това е предприел управление на товарния автомобил,
знаейки, че преди това е употребил наркотични вещества. Умисълът в
действията му се извежда и от поведението му в хода на проверката . Същият
е бил притеснен и разтревожен, тъй като напълно е съзнавал противоправния
характер на стореното и е допускал и то напълно основателно, че
полицейските служители ще пристъпят към извършване на проверка с
техническо средство, от което за него ще настъпят негативни последици.
За посоченото престъпление по чл.343б ал.3 от НК са предвидени
наказания „Лишаване от свобода“ от една до три години и „Глоба“ от
петстотин до хиляда и петстотин лева. Районният съд, при приложението на
чл.55 от НК, е определил на подсъдимия Т. наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от 3
години, „Глоба“ в размер на 400 лева, а на основание чл.343г от НК
определил същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. Настоящият състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че са налице основания за определяне на
наказанията под предвидения в закона минимум, тъй като по делото са
налични многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко. Проверяваният съд коректно е посочил и
изследвал всички обстоятелства, касаещи следващите се на подсъдимия
наказания. Съобразявайки чистото съдебно минало на подс. Т., липсата на
данни за други негови противообществени прояви, трудовата му
ангажираност, като към тях следва да се добави и високата му степен на
образование и сравнително младата му възраст, доброто му процесуално
поведение както в досъдебното, така и в съдебното производство, правилно
обществената опасност на дееца е преценена като изключително ниска. Така
отмереното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца според
въззивната инстанция е адекватно на обществената опасност на деянието и
дееца и е съответно на извършеното, като чрез него в най-пълна степен ще се
9
постигнат целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл.
36 от НК. Предвид липсата на предходно осъществена спрямо подсъдимия
наказателна репресия, размерът на наложеното наказание и посочената по-
горе оценка относно цялостната обществена опасност на деянието и дееца,
решението на районния съд да отложи изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца за изпитателен срок от 3 години се
явява правилно и напълно обосновано. По този начин подсъдимият ще запази
социалните си контакти и трудовата си ангажираност, а установеният
изпитателен срок ще го мотивира към поведение, съобразено изцяло със
закона и добрите нрави. Доказателствата по делото сочат, че у подсъдимия
липсва трайно изграден престъпен уклон, влечение към нарушаване на
установените в обществото правила за поведение, запрети (допуснатите от
подсъдимия административни нарушения, посочени по-долу не влияят на
казания извод), тоест деянието притежава инцидентен характер, което не
налага подсъдимият да търпи наказанието ефективно като бъде изолиран от
обществото с цел то да бъде предпазено от евентуални нови престъпни
прояви. Наказание от такова естество (ефективно изтърпяване) би повлияло
негативно превъзпитанието и поправянето на подс. Т. и би оставило у него
чувството за прекомерност на наказанието спрямо стореното.
Правилно районният съд е наложил и кумулативно предвиденото в закона
наказание „Глоба“ за извършеното престъпление, като въззивният съд
споделя изцяло отмерения размер от 400 лева,който е бил определен в
съответствие с чл.55 ал.2 НК,а именно под предвидения най-нисък
предел,при спазване възможностите за редуцирането му.
Наложеното на основание чл.343г от НК наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца, въззивният съд
също намира за правилно и законосъобразно определено. Ефективното
ограничаване на подсъдимия да упражнява това право със сигурност би
оказало коригиращо въздействие върху него, и би го мотивирало към
преосмисляне на отношението си към правилата за движение и безопасността
на останалите участници в него. Тук, както коректно е отчетено от първата
инстанция, следва да се вземат предвид допуснатите от подс. Т. нарушения по
Закона за движение по пътищата, които видно от приложената на л. 46-47 от
досъдебното производство справка за нарушител/водач по отношение на
подсъдимия не са дотам малобройни. На него са му налагани наказания за
10
различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата – липса на
поставен предпазен колан, управление на нерегистрирано по надлежния ред
МПС, управление на неизправно МПС, неправилно паркиране, превишаване
на скоростта, като в един от случаите, при който му е бил издаден фиш №
К/2875604 от 14.07.2019г., превишаването, видно от наложената санкция, е
било значително и други. Не може да се пропусне и обстоятелството, че
спрямо подс. Т. е била прилагана и ЗППАМ, въз основа на която
свидетелството му за управление на МПС е било отнето. В преобладаващата
си част нарушенията на подсъдимия могат да се определят като „дребни“
такива, но все пак характеризиращи го като водач с обективно проявявана във
времето склонност да нарушава именно правилата за движение по пътищата.
В тази връзка отмереното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за 12 срок от месеца, според настоящия състав е достатъчно, за да се поправи,
превъзпита и насочи подсъдимия към поведение, съобразено с общоприетите
норми и морал, в частност към спазване правилата по ЗДвП.
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия Т. за виновен в
извършване на престъплението, правилно съдът му е възложил в тежест
сторените по делото разноски. Също коректно е и произнасянето относно
вещественото доказателство по делото – 1бр. тест касета „DRUG TEST 5000”,
с проба № 337, което следва да бъде унищожено след изтичане на срока за
съхранение на делото по реда на Правилника за администрацията в
съдилищата.
Предвид всичко изложено и след извършена на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния закон или
процесуалните правила, които да налагат изменяване или отменяване на
присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 52 от 13.09.2021г., постановена по НОХД
11
№ 3432/2021г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12