О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 166
град Шумен, 12.03.2020 г.
Шуменският окръжен
съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р.Хаджииванова
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова
В.ч.гр.д. №64 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД гр. С.,
действащо чрез пълномощника си адв. Д.Ц., против разпореждане № 3873/04.12.2019
г. по гр.д.№ 495/2019 г. на ШРС, с което първоинстанционният съд е върнал исковата
молба, прекратил производството по делото и обезсилил Заповед № 1508/30.10.2018
г. по ч.гр.д. № 3073/2018 г. на ШРС. Жалбоподателят счита разпореждането за
неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е изпълнил указанията на съда за
довнасяне на държавна такса, като е изпратил документа за внесената такса по
пощата в срок, съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК. Моли въззивния съд да
отмени изцяло атакуваното разпореждане.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище по нея
в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото,
намери частната жалба за основателна, поради следното:
Гр.д.№ 495/2019г. на ШРС е образувано по искова молба,
предявена от „А1 България“ ЕАД гр. С., действащо чрез пълномощника си адв. Д.Ц.,
против В.Ю.Х., с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1508/30.10.2018 г. издадена по
ч.гр.д.№ 3073/2018 г. на ШРС, суми.
С определение № 3599/11.11.2019 г. исковата молба е оставена без
движение с указания към ищеца на основание чл.129, ал.2, вр. с чл.128, т.2 ГПК,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да довнесе държавна такса по
сметка на Шуменски районен съд в размер на 100лв. за водене на делото. Съдът е
приел, че с оглед уточнението в молба рег. № 19455/06.11.2019 г. ищецът е
предявил девет иска за главници, лихви и неустойки, поради което дължи държавна
такса в общ размер на 450 лв., а по делото са заплатени само 350 лв..
С разпореждане № 3873/04.12.2019 г. по гр.д.№ 495/2019 г.,
ШРС върнал исковата молба на ищеца, прекратил производството по делото и
обезсилил заповед № 1508/30.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3073/2018 г. на ШРС, поради
непредставяне в срок на документ за довнесена държавна такса.
Видно от върнатият отрязък от съобщение, на ищеца е
съобщено за указанията на 21.11.2019 г. С молба рег.№ 21660/09.12.2019 г. в
изпълнение на дадените указания ищецът е представил документ за довнесена
държавна такса в размер на 100лв. Молбата е изпратена по пощата и носи пощенско
клеймо – 26.11.2019 г.. Към частната жалба е приложено и копие от известие за
доставяне - обратна разписка, видно от която, на 26.11.2019 г. ищецът е
изпратил до ШРС молба с довнесена държавна такса по гр.д.№ 465/2019 г.
/настоящото/ и гр.д. № 742/2019 г.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните изводи: Срокът за отстраняване нередовности на
исковата, съгласно чл.129, ал.2 ГПК е едноседмичен и преклузивен. Съгласно
чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало по пощата. В случая, ищецът е бил уведомен за указанията на съда, респ.
последиците по чл.129, ал.3 ГПК на 21.11.2019 г. Срокът за тяхното отстраняване
/изчислен съгласно чл.60, ал.4 ГПК/, изтича на 28.11.2019 г..
Преди изтичането на
този срок – на 26.11.2019 г. ищецът е изпратил по пощата от гр. С. молба с
документ за довнесена държавна такса по гр.д. № 495/2019 г. на ШРС. Ето защо
указанията са били изпълнени в срок, поради което постановеното разпореждане за
връщане на исковата молба, прекратяване производството и обезсилване заповедта
за изпълнение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото следва
да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените искове.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая дори е
внесена държавна такса в по-висок размер. С оглед разпоредбата на чл.72,ал.2 ГПК /действаща в редакцията й, изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. /, за
предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса
се събира от всички интереси. Разпоредбата, за разлика от редакцията преди
изменението, е подчинена на принципа "един интерес – една такса",
въведен от законодателя, за да улесни достъпа до правосъдие, поради което
критерий за определяне размера на дължимата държавна такса е не броят на
предявените искове, а дали с всеки от тях се защитава един интерес или се
защитават различни интереси.
Предвид изложеното
съдът намира, че обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане № 3873/04.12.2019 г. по
гр.д.№ 495/2019 г. на ШРС, с което е върната исковата молба на ищеца „А1
България“ ЕАД гр. С., прекратено производството по делото и обезсилена Заповед
№ 1508/30.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3073/2018 г. на ШРС, като връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените искове.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.