Номер 25919.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Красимира Д. Ванчева
Секретар:Стефка О. Тошева
като разгледа докладваното от Катя С. Пенчева Въззивно търговско дело №
20205001000495 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл.613а ал.2 от ТЗ, във вр. с
чл.258 и сл. ГПК.
С решение №42/02.03.2020г., постановено по търг. д. №226/2019г. по
описа на окръжен съд П., на основание чл.630 ал.1 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на МБАЛ „Е.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр.П., ул. „С.“ №19А, с управител д-р К.Н.Н., като е
определена началната дата на неплатежоспособността - 15.08.2019г. Открито
е производство по несъстоятелност спрямо дружеството; назначен е временен
синдик М.Н.; допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и
запор върху имуществото на търговеца. Насрочено е първо събрание на
кредиторите.
Така постановеното решение е обжалвано от „О.“ АД, с ЕИК ***.
Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно. Като
недопустимост на решението се изтъква липсата на процесуалноправна и
материалноправна легитимация на молителя – физическото лице П.Г., тъй
като вземанията му не произтичат от търговски сделки, а от договор за заем.
Същите аргументи са наведени като основания за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е събрал достатъчно доказателства относно факта на реално престиране на
заемните суми по двата договора за заем. Позовава се на нищожност на двата
договора за заем, като накърняващи добрите нрави и морала, с оглед размера
на договорената лихва. Въведено е оплакване, че съдът не е изследвал в
пълнота изразеното становище на дружеството – длъжник, че затрудненията
му са временни и че същото разполага с достатъчно имущество. В тази насока
са изложени съображения за значително висока пазарна стойност на основния
актив на дружеството и съпоставка на тази стойност с вземането на самия
жалбоподател /за което същият сочи, че е предприел индивидуални
принудителни действия/. По отношение на публичните задължения е изразено
становище, че същите са несъществена процентна част от общите задължения
и от пазарната стойност на основния актив – болницата. Посочено е, че
цитираният в решението размер на вземанията на дружеството към
31.12.2018г. – 407 000лв., значително надхвърля публичните задължения и
тези по двата договора за заем. Жалбоподателят се позовава на данни от
заключението от съдебноикономическата експертиза, като се твърди, че
според това заключение коефициентите за ликвидност на дружеството са в
рамките на референтните стойности. Като процесуално нарушение се сочи
необсъждането от страна на първоинстанционния съд на въпроса за
наличието на средства за издръжка на производството по несъстоятелност.
Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо,
евентуално – отменено и да бъде постановено друго, с което молбата на
физическото лице П.Г. по чл.625 от ТЗ да бъде отхвърлена. Приложени са
писмени доказателства.
Ответник - жалбата П.Г. – молител в исковата фаза на производството
по несъстоятелност, не е представил отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. В
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.
От МБАЛ „Е.“ ООД не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Редовно призовано, по реда на чл.50 ал.2 от ГПК, дружеството не се
представлява в съдебно заседание.
По допустимостта на въззивната жалба:
2
За жалбоподателя „О.“ АД е налице правен интерес за обжалване на
постановеното по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ решение и той произтича от
признатото му от закона – чл.613а ал.2 от ТЗ, право да обжалва
първоинстанционното решение, по което не е страна, поради наличие на
вземане към длъжника, обезпечено с ипотека, вписана преди датата на
подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност – видно
от приложения към въззивната жалба нотариален акт **, том І, рег. ***, д.
№***г. от 15.01.2016г.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Производството е образувано по молба по чл.625 от ТЗ, подадена от П.
П. Г. , за откриване на производство по несъстоятелност на МБАЛ „Е.“ ООД,
ЕИК ***. Молителят основава качеството си на кредитор на ответното
дружество на два договора за заем. С договор за заем от 31.05.2019г.
предоставил на МБАЛ „Е.“ ООД сума в размер на 60000лв. за срок от един
месец, считано от датата на подписване на договора, като дружеството се
задължило да върне заемната сума, ведно с 20% лихва върху същата, или
общо сума в размер 72 000лв. до 01.07.2019г. С анекс към договора,
подписан на 04.07.2019г., срокът за връщане на сумата е удължен до
01.08.2019г., като се увеличава с още 20% лихвата върху главницата или
общият дължим размер е 84 000лв. С втория договор за заем – от 12.06.2019г.
молителят предоставил на дружеството сума в размер на 15 000лв. за срок до
01.07.2019г., с уговорена лихва в размер на 5 000лв. или общо сума в размер
20 000лв. С анекс към договора, подписан на 04.07.2019г., срокът за връщане
на заетата сума е удължен до 01.08.2019г. и е уговорено увеличение на
лихвата с още 20% или общият дължим размер е 25 000лв. Позовавайки се на
трайно влошено икономическо състояние на ответното дружество и
невъзможността да изплаща текущите си задължения с налични активи, с
конкретно посочени факти, молителят е сезирал съда с искане да обяви
неплатежоспособността на дружеството, открие производство по
несъстоятелност, с произтичащите от това последици.
3
В съдебно заседание от страна на дружеството – ответник, чрез
процесуалния му представител, е изразено становище за неоснователност на
молбата по чл.625 от ТЗ. Възраженията по основателността на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност се свеждат само до твърдения,
че затрудненията на дружеството са временни и че същото разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията и не представлява
опасност за интересите на кредиторите.
Въззивната инстанция намира следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на
решението, основано на доводи за липсата на процесуалноправна и
материалноправна легитимация на молителя – физическо лице, тъй като
вземанията му не произтичали от търговска сделка, а от договор за заем.
Наведени и като основания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, тези доводи също се явяват неоснователни по следните
съображения:
Както се посочи, молителят основава качеството си на кредитор на
ответното дружество, /регистрирано по реда на чл.3 ал.1 от ЗЛЗ, за което,
съгласно ал.7, се прилагат разпоредбите на ТЗ/ на двата посочени в молбата
договора за заем – от 31.05.2019г. и анекс към него от 04.07.2019г. и договор
за заем от 12.06.2019г. и анекс към него от 04.07.2019г.
За да се приеме, че дадена сделка е търговска, следва тя да отговаря на
определените в материалния закон критерии – чл.286 от ТЗ, а именно –
обективен и субективен. Според обективния критерий на чл.286 ал.2 от ТЗ
търговски са сделките по чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата,
които ги извършват – абсолютни търговски сделки. Договорът за паричен
заем не попада в приложното поле на тази разпоредба. Субективният
критерий се съдържа в чл.286 ал.1 от ТЗ - търговска е сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. При съмнение
намира приложение оборимата презумция на чл.286 ал.3 от ТЗ - че
извършените от търговеца сделки са сключени от него по занятие. В
конкретния случай търговец е заемополучателят. Предметът му на дейност е
„болнична помощ“ или безспорно не включва предоставяне/приемане на
парични средства в заем. Но това е дейност, която е позволена от закона, тъй
4
като липсва изрична забрана да се предоставят заеми от и на търговци. След
като сделката е сключена с търговец - заемополучател, презумцията е, че
заетата сума се ползва за осъществяване дейността на заемополучателя.
Разпоредбата на чл.286 ал.3 от ТЗ урежда оборима презумпция, при което
доказателствената тежест в процеса е възложена не върху молителя –
кредитор, а върху ответника – търговец, в случай че същият твърди, че
сключените два договора за заем, макар и не абсолютни търговски сделки, но
с оглед необходимостта от оборване на презумпцията, съответно –
квалифициране на сделките като търговски, според субективен критерий, не
са свързани с търговската му дейност, то и да го докаже. В случая обаче
ответникът не е оспорил, а още по-малко е оборил законоустановеното
предположение в разпоредбата на чл.286 ал.3 от ТЗ. Както се посочи,
възраженията по основателността на молбата по чл.625 от ТЗ се свеждат само
до твърдения, че затрудненията на дружеството са временни и че същото
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. При
това положение следва да се приеме, че се касае за презумптивни търговски
сделки, за нуждите на изискващата се легитимация на кредитора да иска
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
Правилни и законосъобразни са констатациите и изводите на
първоинстанционния съд относно състоянието на неплатежоспособност,
характеризиращо се с невъзможност на търговеца да изпълни изискуеми
парични задължения от посочените в чл.608 ал.1 от ТЗ – т.е. – състоянието,
при което длъжникът не може да осигури необходимите за плащане парични
средства, защото няма достатъчно такива в банковите си сметки или бързо
ликвидни активи, така че в рамките на един разумен период от време да може
да изпълни своите задължения. Тези изводи са направени въз основа на
правилна оценка на заключението от съдебноикономическата
експертизаизясняване относно действителното финансово състояние на
дружеството и относно един от основните елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността – възможността на търговеца – ответник, да осигури
необходимите за плащане парични средства, при първоинстанционното
разглеждане на делото е допусната съдебноикономическа експертиза.
Експертизата съдържа данни, касаещи показателите за финансовото
състояние на дружеството за проверяван период – 2015г. – 2018г. Видно от
5
съдържащото се в заключението таблично изражение през целия анализиран
период стойностите на коефициентите на задлъжнялост и финансова
автономност на дружеството са извън референтните граници, в спадащо
съотношение от 2015г. към 2018г. Така към 31.12.2018г. показателите за
финансовото състояние на дружеството, определяемо от показателите за
ликвидност са: Коефициент на обща ликвидност - краткотрайни активи,
разходи за бъдещи периоди, съотнесено към краткосрочните задължения е
0.20. Коефициентът на бърза ликвидност /сформиран от краткосрочни
вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства, съотнесено към
краткосрочни задължения/ е 0.20. Коефициент на незабавна ликвидност,
представляващ краткосрочни вземания и парични средства, съотнесени към
текущи задължения е 0.20. Коефициентът на абсолютна ликвидност,
представляващ парични средства съотнесени към краткосрочни /текущи/
задължения е 0.01. Показателите за ликвидност характеризират способността
на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи, като платежоспособността му е толкова по-добра, колкото
коефициентът е равен или надхвърля 1 и обратно. В случая релевантните
коефициенти са на стойности значително по – ниски от референтните.
Показателите за финансова автономност към 31.12.2018г. са следните:
Коефициент за финансова автономност , представляващ собствен капитал,
съотнесен към пасиви е: -0,42. Коефициентът на задлъжнялост ,
представляващ пасиви, отнесени към собствен капитал е -2.37. Показателите
за автономност характеризират степента на финансова независимост на
търговеца от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова
автономност е равен или по-висок от 1 толкова зависимостта от кредиторите е
по-ниска /в случая този коефициент е отрицателна величина/. Когато
коефициентът за задлъжнялост е по-голям от 1, зависимостта на търговеца от
кредиторите е по-голяма.
Отчетените данни показват, че ликвидността на търговеца през
изследвания период е влошена. Характеризиращите финансовото състояние
показатели за ликвидност към посочения период, като всеки от тях е по-
малък от 1, сочат на липса на възможност за длъжника своевременно, в
разумен срок, с налични краткотрайни активи да отговаря на текущите си
/падежирали/ задължения. На този извод сочат и показателите за финансова
6
автономност – коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост
очертават силна зависимост от кредиторите. Данните, съдържащи се в
заключението от СИЕ, което като компетентно изготвено и неоспорено то
страните, съдът кредитира изцяло, установяващи финансовотои състояние на
дружеството – ответник, сочат, че това състояние препокрива предпоставките
на състоянието „неплатежоспособност“ по смисъла на закона. Тук следва да
се отбележи и констатираното от вещото лице, че през анализирания период
търговецът е отчитал прогресивно текуща загуба от дейността си /като за
2018г. тази загуба е 336 хил.лв./ и дружеството не е успяло да генерира
доходи от основната си дейност. Това се отразява на финансовия резултат от
дейността на дружеството, който е стойностен израз на крайния
икономически резултат и той намира конкретен израз в понятието „печалба“,
когато е положителен или „загуба“, когато е отрицателен. А в случая
финансовият резултат е отрицателен. Отрицателни са стойностите и на
нетния оборотен капитал, представляващ съотношение/разлика между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Отрицателният нетен
оборотен капитал също е индиция за неплатежоспособност. Съгласно данни
от НАП дружеството не извършва основната си дейност – болнична
медицинска помощ от м. 07.2019г. За финансовата 2019г. липсват счетоводни
данни.
В тази връзка ирелевантни към така констатираното състояние на
неплатежоспособност са доводите на жалбоподателя, че само публичните
задължения били несъществена процентна част от общите задължения и от
пазарната стойност на основния актив – болницата; че размерът на вземанията
на дружеството към 31.12.2018г. значително надхвърлял публичните
задължения и тези по двата договора за заем, както и твърденията за
липса на състояние на неплатежоспособност, тъй като основният актив на
дружеството бил със значително висока пазарна стойност съпоставимо с
публичните вземания, вземанията на молителя, дори с вземането на самия
жалбоподател /за което същият сочи и са представени доказателства за
предприети индивидуални принудителни действия/. Състоянието на
неплатежоспособност се определя не от съотношението на общия размер на
вземанията към индивидуално задължение към конкретен кредитор, нито пък
от наличието или стойността на дълготрайни материални активи, а още по-
7
малко от стойността на основния актив на дружеството. Меродавно за
определяне състоянието на неплатежоспособност е съотношението между
общата стойност на краткотрайните активи /материални запаси, вземания
и парични средства/, която обща стойност към 31.12.2018г. е 424 хил.лв. и
общата стойност на задълженията – към същия период тези задължения са
в размер на 2 473 хил.лв. Това съотношение обективира състоянието
неплатежоспособност, тъй като размерът на задълженията многократно
надхвърля размера на краткотрайните активи. Налице е обща парична липса,
доколкото са налице задължения в значителен размер, които търговецът не
може да погаси в рамките на един разумен период, поради липса на
достатъчно парични средства в каса, по банковите сметки, както и поради
това, че не притежава други бързоликвидни активи. Досежно доводите на
жалбоподателя, касаещи пазарната стойност на основния актив – болницата
/сграден фонд и земя/ следва да се посочи, че стойността на притежаваните от
длъжника дълготрайни материални активи не се взема предвид при
преценката на финансовото му състояние, характерезиращо състояние на
неплатежоспособност. Дълготрайните материални активи в никакъв случай
не попадат в категорията „бързоликвидни активи“, а тяхното отчуждаване
винаги има извънреден и случаен характер, тъй като с факта на разпореждане
с дълготрайни материални активи длъжникът на практика загубва
възможността да осъществява търговската си дейност и да участва
пълноценно в търговския оборот по начина, по който е участвал до момент.
Това има още по-голямо значение за основния актив. Освен това, както в
заключението на вещото лице, така и от приложените към въззивната жалба
писмени доказателства, са налице категорични данни за насочено
индивидуално принудително изпълнение към дълготрайни материални
активи на дружеството.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че финансовите
затруднения на дружеството са с временен характер. Преценката за състояние
на неплатежоспособност действително се извежда при съпоставката на
предпоставките на чл.607а ал.1 във връзка с чл.608 от ТЗ с контекста на
чл.631 от ТЗ, според който молбата за откриване на производството по
несъстоятелност следва да се отхвърли, ако е налице само временно
затруднение или ако длъжникът разполага с имущество, достатъчно за
8
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредитора.
В конкретния случай не е налице първата хипотеза на цитираната
законова разпоредба – финансовите затруднения на ответното дружество
нямат временен характер. Това е така, тъй като според горепосочените данни
и счетоводни показатели финансовото състояние на дружеството – ответник е
влошено през целия проверяван период, като влошаването на финансовите
показатели е градиращо. Това показва, че материалните затруднения не са
временни и дружеството не е в състояние да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. Наличието на временни
затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани
приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на
инвестиции, а съгласно заключението от СИЕ – вземанията са в значително
по-нисък размер от задълженията, а стопанската му дейност в никакъв случай
не предпоставя привличане на инвестиции. А показател за временния
характер на затрудненията е само и единствено съотношението между
паричните задължения и очакваните парични вземания от длъжника. Освен
това индикатор за състоянието на неплатежоспособност, включително и
изключващ състоянието „временност“ на материалните затруднения, е фактът
на спиране на плащанията. Това състояние се извежда и от необорената
презумпция на чл.608 ал.3 от ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Съгласно заключението
от СИЕ е констатирано спиране на плащанията към всички кредитори, като
конкретика се съдържа относно едно от най – обременителните задължения –
публични задължения, считано от м.08.2019г. Спиране на плащанията се
дължи именно на това състояние на длъжника, при което същият не е във
възможност да посрещне изискуемите си парични задължения.
Не е налице и втората хипотеза на чл. 631 от ТЗ, тъй като при
преценката за това – дали имуществото е достатъчно за покриване на
задълженията – отношение имат само краткотрайните материални активи и
съотношението между общата стойност на краткотрайните активи и общата
стойност на задълженията, посочено по-горе.
По отношение възражението на жалбоподателя относно факта на реално
престиране на заемните суми по двата договора за заем, следва отново да се
9
посочи становището на страната - заемополучател по договора, която не
оспорва реалното престиране/получаване на заемнитге суми. Въпреки
изрично дадената възможност жалбоподателят не ангажира доказателства в
противната насока /като не без значение в тази насока е обстоятелството, че
посочената в чл.5 от двата договора банкова сметка, по която заемодателят
„превежда днес“ заемната сума е банкова сметка при банката –
жалбоподател/.
Изцяло несъстоятелен и неотносим към исковата фаза на
производството по несъстоятелност е доводът на жалбоподателя за
нищожност на двата договора, като накърняващи добрите нрави и морала, с
оглед размера на договорената лихва. Такава нищожност на първо място би
засегнала само валидността на клаузата, регламентираща договорената лихва.
На следващо място това би се отразило на размера на вземането. А в исковата
фаза на производството по несъстоятелност при наличие на предпоставките,
визиращи състояние неплатежоспособност, размерът на вземането на
молителя е неотносим към основателността на молбата по чл.625 от ТЗ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато
процесуално нарушение - необсъждане от страна на първоинстанционния съд
на въпроса за наличието на средства за издръжка на производството по
несъстоятелност, доколкото на този етап от производството изследването на
този въпрос не е вменено като задължение на съда.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.613а от ТЗ, във вр. с чл.271 ал.1
от ГПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №42/02.03.2020г., постановено по търг. д.
№226/2019г. по описа на окръжен съд П..
Препис от решението да се изпрати на окръжен съд П. за съответното
му вписване в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
10
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11