Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 25.06.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1251 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на З.Ж.С. срещу Решение № 5441 от 22.12.2017г. по гр.д.
№ 4383/2017г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са
отхвърлени предявените от въззивника срещу ”Булминерал” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 28 искове за
заплащане солидарно с ”ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня“ № 10, ет. 2, офис 4,
сумите, както следва: сумата от 6
002 /шест хиляди и два/ щатски долара, представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както
следва: за м. август 2015г. в размер на 1 059.37 щ.д., за м. септември 2015г. в
размер на 2 859.49 щ.д., за м. октомври 2015г. в размер на 1 930.68 щ.д.;
сумата от 152.46 /сто петдесет и два
щ.д. и четиридесет и шест цента/ щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск; сумата от 360.84 /триста и
шестдесет щ.д. и осемдесет и четири цента/ щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.11.2015г. до 03.06.2016г., формирана както следва: 63.69 щ.д.,
представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за
месец август 2015г. в размер на 1 059.37 щ.д. за периода от 01.11.2015г. до
03.06.2016г.; 171.91 щ.д. - мораторна лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на 2 859.49 щ.д., за периода
от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 116.07 щ.д. - мораторна лихва върху
незаплатеното трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. в размер на 1
930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г. до 03.06.2016г.; 9.17 щ.д.,
представляваща мораторна лихва върху дължимото се обезщетение за неизползван
годишен отпуск за 2015г. в размер на 152.46 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до
03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до окончателното плащане на
задължението.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като
постановено в противоречие с материалния закон и с ратифицираната от Р.
България Морска трудова конвенция от 2006г. на Международната организация на
труда. Съдът е възприел неправилно фактическата обстановка по спора, като е
формирал неправилни изводи по въпроса кое е лицето, имащо качеството „корабопритежател“
на МК „Батя“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК. По делото са налице достатъчно
доказателства, че реалният корабопритежател на кораба в процесния период е
„Булминерал“ АД, действащо чрез член на своя СД А.В.У.– първа страница от
корабен дневник и временно свидетелство за регистрация, издадено от ИА „Морска
администрация“. Съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 199з от
КТК. Систематичното тълкуване на разпоредбата, обуславя извод, че задължението
за плащане на трудови възнаграждения на екипажа е част от задължението на
корабопритежателя към трети лица. Необоснован е на следващо място извода, че
търговската експлоатация на кораба е осъществена от „Шипинг Лоджистик“ С.А.,
доколкото КТК не допуска вписване в регистровите книги за беърбоут чартър на
наематели, които не са български физически или юридически лица /арг. от чл. 39а
от КТК/. Следователно вписването на „Шипинг Лоджистик“ С.А. в регистровите
книги на беърбоут чартьорите е нищожно и не е породило правно действие. Това
лице не може да има качеството корабопритежател по смисъла на КТК, за да е
пасивно легитимиран по претенция, произтичаща от трудов договор. „Булминерал“
АД е вписан в регистъра по чл. 39 от КТК като наемател по договор за беърбоут
чартър и по арг. от чл. 199г от КТК първоначалният наемател продължава да
отговаря за изпълнение на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след
сключване на договора. Задълженията на наемателя по договор за беърбоут чартър
по изплащане на трудовите възнаграждения на екипажа, са част от задълженията му
по този договор към наемодателя по арг. от чл. 199ж, ал. 1 от КТК, респ. към
членовете на екипажа. Следователно „Булминерал“ АД е отговорен за изплащане на
възнагражденията на екипажа. Договорът за подбеърбоут чартър между „Шипинг
Лоджистик“ С.А и „Булминерал“ АД противоречи на чл. 22 от договора за беърбоут
чартър, забраняващ последващо преотдаване на кораба под наем без предварително
писмено съгласие на собственика. Въпросът за това, кое е лицето работодател на
наетия екипаж на кораб, плаващ под българско знаме е разрешен по императивен
начин с нормата на чл. 88б от КТК. Аналогично е разрешението в чл. 9, б. „б“ от
договора, както и § 1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя. Опитът на чартьора „Булминерал“ АД да се освободи от
отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите с членовете на
екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация на посредник
при наемане на работна сила, е заобикаляне на закона. Моли в тази връзка да се
отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове срещу втория ответник бъдат уважени.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е депозиран отговор на жалбата от „Булминерал“ АД.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът депозирал писмено
становище, в което поддържа заявената позиция по спора.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от З.Ж.С. срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Девня”, № 10, ет. 2, офис 4 и „Булминерал” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница” № 28
съединени в условията на първоначално обективно и пасивно субективно
кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от 6 002 щатски долара, представляваща остатък от дължими нетни
трудови възнаграждения за положен труд за м. август 2015г., м. септември 2015г.
и м. октомври 2015г., ведно със законната лихва върху претендираните суми,
считано от подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до окончателното плащане
на задължението; сумата 152.46 щатски долара,
представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск за
2015г. в размер на 6 работни дни, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до окончателното плащане на
задължението и сумата 360.84
щатски долара – сбор от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците претендирани
под формата на неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван ПГО
за периода от падежа на всяко вземане – 01.11.2015г. до 03.06.2016г.,
подробно индивидуализирано по размер и относима главница в уточняваща молба от
09.05.2017г. /л. 104-106/.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: бивш член е на екипажа на
м/к „Батя“ ИМО 8000836, съгласно индивидуален трудов договор от
29.06.2015г., сключен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на длъжност „трети механик“ при
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 щатски долара. Работил
е на кораба, плавал под български флаг до 27.10.2015г., като за месеците август,
септември и октомври 2015г. не му е платено в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение в общ размер на 6002 щатски долара. Работодателят изпаднал в
забава за плащане на дължимото възнаграждение на 01.11.2015г. – когато напуснал
кораба, поради което ищецът има вземания и за мораторна лихва за периода до
03.06.2016г. Същевременно при прекратяване на правоотношението, работодателят
не му е платил и дължимото обезщетение за неизползван ПГО за 6 дни.
Работодателят е в забава за плащане и на последното, поради което дължи
мораторна лихва и върху обезщетението за времето от 01.11.2015г. до
03.06.2016г. Върху всяка от главниците претендира и законна лихва от исковата
молба.
Ответникът „Булминерал” АД – Варна е имал качеството на
беърбоут чартьор на кораба, на който ищецът е полагал труд, поради което и на
основание чл. 199з от КТК същият отговаря солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД,
гр.Варна за задължението към ищеца за плащане на дължимото трудово
възнаграждение и обезщетение за неползван ПГО. Навежда, че съгласно чл. 199ж от
КТК възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с експлоатацията на
кораба. Ответникът „Булминерал” АД – Варна изрично е признал, че носи
отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати към екипажа, обективирано
в споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г., сключено с други
членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимите им
трудови възнаграждения и обезщетения по КТ. Моли поради изложеното за осъждане на ответниците да му заплатят
солидарно исковите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ВМ Интернешънъл“
ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
В писмен отговор в срок, ответникът „Булминерал“ АД,
оспорил насочените срещу него искове, като неоснователни. Навел твърдения, че
не е страна по трудовия договор на ищеца и няма основание за ангажиране на
отговорността му за задължения, произтичащи от същия. Посочил, че нормата на
чл. 199з от КТК е неприложима, доколкото е бил наемател на кораб „Батя“ въз
основа на сключен със собственика на кораба – „Индивидюъл Технолъджи и СА“,
Маршалови острови – договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г., по отношение на
който договор е приложимо английското право, а не българското, поради което и
нормите на КТК в случая са неприложими. Този договор е прекратен на
13.11.2015г. поради продажбата на кораба. Междувременно с договор за подбеърбоут
чартър от 07.05.2013г. е преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“,
като пренаемателят е получил ползването на кораба, а с него и всички права и
задължения на наемател. Между пренаемателя „Шипинг Лоджистик СА“, в качеството
му на корабопритежател и първият ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е бил сключен
договор от 07.05.2013г. за мениджмънт на кораба. Трудовият договор на ищеца е
сключен с първия ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – мениджър на кораба, който
при сключването на трудовите договори е действал от свое име и именно „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД е поел задълженията и отговорностите на корабособственик по
смисъла на чл. ІІ (j) от Морската трудова конвенция. Поради изложеното счита,
че не е бил работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради
което и не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете за заплащане
на трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 от КТ.
Действително със
споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД
за заплащане на трудови възнаграждения към петима моряци – членове на екипажа
на кораба, но ищецът не е сред тях. Отправил искане поради това за отхвърляне
на насочените срещу него искове.
В решението си ВРС е приел, че материално легитимиран да
отговаря по претенциите, произтичащи от трудово правоотношение е ответника „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД, по отношение на който уважил предявените искове. В тези
части решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на ответника „Булминерал“
АД приел, че няма качеството на корабопритежател, не е доказано основание за
ангажиране на солидарната му отговорност за задълженията произтичащи от
трудовия договор, по който не е страна, поради което отхвърлил предявените
срещу него искове.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма
спор по делото, а и от индивидуален трудов договор се установява, че на
29.06.2015г. в гр. Варна между „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, като работодател и З.Ж.С.,
като моряк/работник е възникнало трудово правоотношение, по силата на което
морякът се съгласил да престира труд на длъжността „трети механик“, с място на
работа м/к „Батя“, IMO 8000836, при уговорено месечно трудово възнаграждение в
размер на общо 3000 щатски долара.
От
справка за дължими суми от 23.11.2015г., издадедно от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД –
Варна се установява, трудовият договор между страните е прекратен на основание
чл. 325, т. 1 от КТ, като работодателят дължи на З.С. описаните суми под формата
на нетно трудово възнаграждение за исковите месеци, както и обезщетение за
неползван ПГО, идентични по размер с исковите и общо възлизащи на 6002 щ.д.
Пред
ВРС е проведена ССчЕ, от заключението на която се установява, че дължимото на
ищеца нетно трудово възнаграждение за периода август-октомври 2015г., заедно с
обезщетението по чл. 224 от КТ възлиза на заявената сума от 6002 щ.д., а общият
размер на лихвата за забава, изчислен върху всяка от претендираните главници нетно
възнаграждение и обезщетение за периода от 01.11.2015г.-03.06.2016г. възлиза на
360.84 щ.д.
От
Стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и Медународен Морски Съвет „Беъркон
2001“, Част I и Част II се установява, че на 06.01.2012г.
е сключен договор за бърбоут чартър /стандартен договор за наемане на кораб без
екипаж/, по силата на който корабособственикът „Индивидуал Технолоджи С.А.“,
Маршалови острови предоставил под наем на беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД
м/к „Батя“, IMO 8000836 за периода до 06.01.2017г.
С
договор за пренаемане на кораба от 07.05.2013г., беърбоут чартьора на м/к
„Батя“ „Булминерал” ООД преотдал под наем на подбеърбоут чартьора „Шипинг Лоджистик
С.А.“, Маршалови острови м/к „Батя“ за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. /л. 73-89/.
От
удостоверение изх. № В-1638/30.06.2016г., изд. от ИА „Морска администрация“, е
видно, че в регистъра за корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър
/Регистър ББЧ/ за м/к „Батя“, IMO 8000836 е вписан беърбоут чартьор
„Булминерал“ ООД, гр. Варна, със срок на договора от 11.01.2012г. до
06.01.2017г. и подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик“ С.А., Маршалови острови,
със срок на договора от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. В Регистър ББЧ няма вписани данни относно
корабния мениджър на м/к „Батя“.
На
07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик С.А.“ сключил с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор
за мениджмънт на м/к „Батя“.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Пасивната
солидарност е вид лично обезпечение. Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените
от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само
когато е уговорена. Извод за наличието й не може да бъде изведен въз основа на
тълкуване на закона или чрез тълкуване на волята на страните по договора.
С
оглед очертаните с жалбата предметни рамки на въззивното производство,
релевантно за изхода на спора е разрешението на въпроса дали по силата на
закона или на договор ответникът „Булминерал“ АД, гр. Варна е солидарно
отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, гр. Варна за задължения, произтичащи
от трудово правоотношение с ищеца в качеството му беърбоут чартьор на кораба.
„Корабопритежател” по смисъла на чл. 9, ал. 3
от КТК е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е
собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
Съгласно
чл. 199а от КТК, договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за
определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение
и контрол върху кораба, включително и правото да назначава капитан и екипаж на
кораба за целия период на наемане. В случай, че не е уговорено друго,
наемателят, в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър може
да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут
чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него /чл.
199г от КТК/. Нормативно уредени са и задълженията на наемателя по договора за
беърбоут чартър, приложими и за договора за под-беърбоут чартър, като е
предвидено че търговската
експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията
по договора за беърбоут чартър, както и всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка -
чл. 199ж от КТК. Отговорността на наемателя пред трети лица
е уредена в чл. 199з от КТК, съгласно която норма, наемателят отговаря пред
трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията
на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от
замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни
вещества.
От
друга страна, на основание т. 2 на чл. 225а от КТК с договора за управление на
кораб – договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя и
комплектуването на корабния екипаж с правоспособни морски лица.
От
доказателствата по делото се установява, че индивидуалният трудов договор на
моряка, страна по който е въззивникът, е сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД на
29.06.2015г., към който момент „Булминерал“ АД е имал качеството наемател по
договор за беърбоут чартър на кораба, преотдал при условията на договор за подбеърбоут
чартър кораба на трето лице - „Шипинг Лоджистик С.А.“, което от своя страна е
възложило управлението на кораба с договор за корабен мениджмънт на „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД. Т.е. трудовият договор на моряка е сключен с корабния
мениджър, който при сключването му е действал от свое име. Солидарна
отговорност за изпълнение на задължения, произтичащи от трудови договори
сключени от корабния мениджър за последния и корабопритежателя не е предвидена
в закона, а такава не е уговорена изрично и между страните. Доводите на въззивника,
че договорът за подбеърбоут чартър, сключен между „Булминерал“ АД и „Шипинг
ЛоД.истик С.А.“ реално не е бил изпълняван, а лицето, което реално е
експлоатирало кораба в процесния период е именно „Булминерал“ АД, гр. Варна са ирелевантни
за спор.
Трудовите
договори с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от
корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид
правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и
разпоредбите на чл. 225а от КТК. Корабният мениджър има право да сключва трудови
договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка на
корабопритежателя. Когато трудовия договор е сключен в рамките на
представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват
направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче
трудовия договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи
изпълнение по този договор към своя контрахент /арг. и от член ІІ (j) от Морската
трудова конвенция 2006г./, т.е., задължението за заплащане на трудово
възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния
мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно
договора за корабен мениджмънт. В случая трудовият договор на ищеца е сключен с
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който при сключването му е действал от свое име, поради
което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата
правна сфера. В тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния
мениджър и корабопритежателя.
Неосъстоятелно
е позоваването на въззивника на приложимост на разпоредбата на чл.199з от КТК,
доколкото същата урежда отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети
лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат
качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з от КТК.
Предвид
изложеното и липсата на договорно или законно основание за ангажиране на
солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД, гр. Варна за заплащане на
претендираните суми, съдебният състав намира, че исковете на ищеца срещу
„Булминерал“ АД, гр. Варна са неоснователни и следва да се отхвърлят. ВРС е
постановил идентичен правен резултат в обжалваното решение, което като правилно
следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Искане за присъждане, както и доказателства за направата им не са релевирани,
поради което и такива не й се следват.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
5441 от 22.12.2017г. по гр.д. № 4383/2017г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от З.Ж.С. с ЕГН ********** срещу ”Булминерал”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Сливница“ № 28 искове за заплащане солидарно с ”ВМ Интернешанъл”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня“
№ 10, ет. 2, офис 4 на сумите, както следва: сумата от 6 002 /шест хиляди и два/ щатски долара,
представляваща сбор от незаплатени трудови
възнаграждения, помесечно както следва: за м. август 2015г. в размер на 1
059.37 щ.д., за м. септември 2015г. в размер на 2 859.49 щ.д., за м. октомври
2015г. в размер на 1 930.68 щ.д.; сумата от 152.46 /сто петдесет и два щ.д. и четиридесет и шест цента/ щатски
долара, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск; сумата от 360.84 /триста и шестдесет щ.д. и осемдесет и четири цента/ щатски
долара, представляваща обезщетение
за забава за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., формирана както
следва: 63.69 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 1 059.37 щ.д. за периода от
01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 171.91 щ.д. - мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на 2 859.49 щ.д., за
периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 116.07 щ.д. - мораторна лихва върху
незаплатеното трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. в размер на 1
930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г. до 03.06.2016г.; 9.17 щ.д.,
представляваща мораторна лихва върху дължимото се обезщетение за неизползван
годишен отпуск за 2015г. в размер на 152.46 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до
03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до окончателното плащане на
задължението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.