Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен,
21,01,2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5543 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т.Г.И., ЕГН **********,
от с.***, чрез адв.Н.Я. от ПАК, против ЕТ „М.А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Л.А.. В ИМ се твърди, че на 24,09,2015 г.
между страните е сключен договор за наем на земеделски земи, находящи се в
землището на с.***, със срок на действие до 01,10,2017 г. – за една стопанска
година. С договора са отдадени имоти с обща площ 42,991 дка., при уговорена
цена 40,00 лева за декар. Сочи се, че съгласно договора, наемната цена, в общ
размер на 1719,64 лева, а е следвало да бъде заплатена в срок до 30,09,2017 г.,
което не е сторено. Сочи се, че неплащането в срок обуславя и претенция на
ищеца за заплащането на мораторна лихва, която за периода от 01,10,2016 г. до
датата на ИМ – 27,07,2018 г., възлиза на 143,31 лева. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните
суми. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявеният иск. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда
срок, процесуалният представител на ищеца развива съображения, че след
изплащането на аренда за стопанската 2011/2012 г., арендаторът е предприел
действия по увеличаване на арендното плащане, без обаче да е предложено
сключването на Анекс, отразяващ промените по договора, като за стопанската
2012/2013 г. арендното плащане е било 25,00 лева на декар, за стопанската
2013/2014 г. – 30,00 лева на декар, а за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016
г. – 40,000 лева на декар. Сочи се, че при тези увеличения не е спазена
писмената форма на предложението за увеличаване на плащането, съответно и няма
дадено писмено съгласие от страна на ищеца. Твърди се, че с оглед напредналата
възраст на ищеца, образованието му, липсата на правни знания, същият се е
съгласил с увеличеното плащане, тъй като е в негова полза. Сочи се също така,
че платените на ищеца суми по процесните РКО отговарят изцяло на увеличените
плащания на декар, предложени от арендатора, и са изчислени с точност до
стотинка. Моли съда да уважи претенцията на ищеца и да отхвърли насрещния иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор, чрез адв.А.Г. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен,
тъй като ответникът има вземане срещу ищеца в размер на 2364,71 лева, получена
от същия без правно основание и подлежаща на връщане. Сочи се, че с РКО
№18/24,09,2013 г., №22/08,10,2014 г., №4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. по
Договор за аренда от 31,08,2016 г., вписан в СлВп на 19,09,2006 г., продължен
до 01,10,2016 г. при условията на чл.18 от ЗАЗ с аянекс от 04,05,2011 г., ищецът
е получил сумата от 2364,71 лева, без да му се дължи. Предявен е насрещен иск
за същата сума, като е направено искане да бъде извършено прихващане и да се
осъди ищеца да заплати на ответника остатъка в размер на 645,07 лева. Направено
е искане за привличане като трето лице-помагач на страната на ответника на
лицата ***, получавали за сметка на ищеца плащания по РКО №22/08,10,2014 г.,
№4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. В насрещната ИМ се твърди, че между
страните е съществувал договор за аренда, продължен с анекс до 01,10,2016 г., с
уговорено арендно плащане 20,00 лева на декар. Твърди се обаче, че по този
договор за стопанската 2012/2013 г. е изплатена сума в размер на 1074,78 лева,
която е повече от дължимата с 214,96 лева; за стоп.2013/2014 г. е изплатено в
повече 429,91 лева; за стоп.2014/2015 г.
е изплатено в повече с 859,82 лева и за стоп.2015/2016 г. е изплатено в повече
с 859,825 лева. Моли съда да осъди
първоначалния ищец да му заплати претендираната сума, на основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД. Отново заявява
прихващане с исковата сума. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, процесуалният представител на ответника сочи, че са неоснователни
възражения на ответника по насрещния иск, че сумите са получени на правно
основание в следствие неформално едностранно изменение на договора за аренда от
страна на арендатора. Сочи се, договора за аренда се сключва в писмена форма с
нотариална удостоверяване на подписите на страните и в такава форма следва да
бъдат и споразуменията за неговото изменение. Твърди се, че показанията на
разпитаните свидетели са неотносими, тъй като касаят техни отношения с
ответника, а не между страните по делото. Моли съда да уважи насрещния иск и да
се извърши съдебна компенсация между вземанията по главния и насрещния иск,
като се присъди остатъка от 501,76 лева, ведно със законната лихва.
Ищецът е подал отговор по насрещния иск, в
който се твърди, че насрещният иск е неоснователен. Сочи се, че от стопанската
2012/2013 г. арендаторът едностранно е увеличил арендното плащане на 25,00 лева
на декар, през 2013/2014 г. – на 30,00 лева на декар и на 40,00 лева на декар
за стопанската 2014/2015 г. Сочи се, че допълнително споразумение не е
сключвано. Сочи се, че ищецът по насрещния иск е изпълнил доброволно един свой
нравствен дълг и не може да иска връщане на изплатените суми.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Не
се спори между страните, че ищецът е собственик на шест броя ниви с обща площ
42,991 дка.
Видно е от представеният с ИМ договор за наем на
земеделска земя от 24,09,2015 г., че ищецът като наемодател, е предоставил на
ответника като наемател, за временно и възмездно ползване – една стопанска
година – считано от 01,10,2016 г., следните недвижими имоти, находящи се в
землището на с.***: 1/нива от 6,010 дка. с №010004; 2/нива от 7,751 дка. с №025039;
3/нива от 11,504 дка. с №027022; 4/нива от 10,642 дка. с №029040; 5/нива от 1,085
дка. с №030020 и 6/нива от 5,999 дка. с №048012, при уговорена цена в размер на
40,00 лева/декар годишно. В договора е посочено, че паричния наем се плаща в
срок до 30,09, на изтеклата стопанска година.
От представеното с насрещния иск заверено копие
от договор за аренда от 31,08,2006 г., Акт №38, том III, рег.№4525/31,08,2006
г. на нотариус *** И., вписан в Служба по Вписванията на 19,09,2006 г., се
установява, че ищеца по първоначалния иск като арендодател, е предоставил за
временно и възмездно ползване на ищеца по насрещния иск, като арендатор, за
срок от пет стопански години, следните недвижими имоти, находящи се в землището
на с.***: 1/нива от 6,010 дка.; 2/нива от 7,751 дка.; 3/нива от 11,504 дка.;
4/нива от 10,642 дка.; 5/нива от 1,085 дка. и 6/нива от 5,999 дка., при уговорена цева в размер на 7,00 лева на
декар.
От представеното с насрещния иск заверено копие
на Анекс от 04,05,2011 г., вписан в Служба по Вписванията на 16,05,2011 г., се
установява, че страните са се споразумели срокът по Договора за аренда от
31,08,2006 г., Акт №38, том III, рег.№4525/31,08,2006
г. на нотариус ***И., вписан в Служба по вписванията на 19,09,2006 г., да бъде
продължен с пет стопански години, считано от 01,10,2011 г. до 01,10,2016 г., а
арендното плащане е определено на 20,00 лева на декар.
От представеното заверено копие от РКО
№75/17,09,2012 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 859,82
лева с основание – „рента 2011/2012 г. 42,991 дка.“.
От представеното заверено копие от РКО
№18/24,09,2013 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на
ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 1074,78 лева с основание – „наем
2012/2013 г. 42,991 дка.“.
От представеното заверено копие от РКО
№22/08,10,2014 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на
ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 1289,73 лева с основание – „наем земя
2013/2014 г. 42,991 дка.“.
От представеното заверено копие от РКО
№4/24,09,2015 г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ***Т.И. – представител на ответника по насрещния
иск Т.И. сумата от 1719,64 лева с основание – „наем 2014/2015 г. 42,991 дка.“.
От представеното заверено копие от РКО №37/02,11,2016
г. се установява, че ищеца по насрещния иск е заплатил на ответника по насрещния иск Т.И. сумата от 1719,64
лева с основание – „наем земя 2015/2016 г. 42,991 дка.“.
Съдът не обсъжда показанията на разпитаните
свидетели, тъй като касаят отношения между самите свидетели и ответника по
първоначалния иск, и не са относими към предмета на настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
По първоначално предявените искове с правно
основание чл.79, ал.1 вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
При наличието на валиден наемен договор между
наемодател и наемател, и при установено изпълнение на задължението на
наемодателя да предаде имотите, за наемателя остава задължението да плати
наемната цена, каквито доказателства в хода на съдебното дирене ответникът не е
ангажирал, а именно върху него лежи тежестта на доказване на това
обстоятелство.
Предвид изложеното
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.232, ал.2 вр.чл.79 и сл. от ЗЗД,
а именно: между страните по делото съществува валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за наем на земеделска земя от 24,09,2015 г., като
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимата се наемна цена за
процесния период. Видно от договора, земеделската земя е с обща площ 42,991 дка.
Съобразявайки договорената наемна цена в размер на 40,00 лева, на основание
чл.162 от ГПК съдът изчисли, че дължимата наемна цена за стопанската 2016/2017
г. е в размер на 1719,64 лева, в какъвто размер следва да бъде уважена
претенцията.
Исковата претенция с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата е
акцесорна по отношение на главния иск. За да възникне отговорността за
заплащане на обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното
вземане. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора -
чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Процесният договор съдържа разпоредба, уреждаща срока на изплащане на дължимия
наем – до 30-ти септември на изтеклата стопанска година, или след 01,10,2017 г. наемателят е
изпаднал в забава по отношение на наемодателя. Съдът, използвайки общодостъпен
в интернет калкулатор за изчисляване на законна лихва, пресметна, че лихвата за
забава върху сумата от 1719,64 лева за периода от 01,10,2017 г. до подаване на
ИМ – 27,07,2018 г. възлиза на сумата от 143,31 лева и в този размер именно
следва да се уважи претенцията.
По насрещния иск с правно основание чл.55, т.1
от ЗЗД
Материално-правна предпоставка за уважаване на
иск с правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД е разместване на имуществени блага,
като следва да бъде установено, че процесната сума е излязла от патримониума на
ищеца, постъпила е в имуществото на
ответника и това разместване на блага е без правно основание. Първите две
предпоставки трябва да бъдат установени от ищеца, а в тежест на ответника е да
докаже наличието на основание за така извършеното плащане.
Не се оспорва от ответника по насрещния иск Т.И.
получаването на сумите по РКО №18/24,09,2013 г., №22/08,10,2014 г.,
№4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. Възражението на ответника по насрещния иск
е, че арендаторът по своя инициатива е увеличавал арендното плащане. Ето защо
спорният по делото въпрос е дали размерът на уговореното в договора арендно плащане е бил променян в периода на
действието му и дали същото е било извършвано в по-голям размер в течение на
годините.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗАЗ, размерът на арендното плащане се договаря
въз основа на пазарната поземлена рента, като арендното плащане може да се
договори в пари и/или в земеделски продукти. В случая се установи, че арендното
плащане е било уговорено в размер на 7,00 лева на декар за година, а в
последствие с анекса от 04,05,2011 г. е увеличено на 20,00 лева, считано от
01,10,2011 г.
Съгласно
чл.20а, ал.1 от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, като могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните или
на основания, предвидени в закона /ал.2/. От събраните по делото доказателства
по никакъв начин не се доказа да е имало постигнато взаимно съгласие между тях
за увеличаване паричния размер на арендното плащане за целия период на действие
на договора. Следва да бъде отбелязано, че съгласно константната съдебна
практика /макар и незадължителна/, обективирана например в Решение
№118/27.07.2015 г. по дело №2137/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., актуализация на
размера на арендната вноска е допустима, когато страните по арендния договор са
предвидили такава клауза при подписването му и тя не представлява изменение на
арендния договор по смисъла на чл.16 от ЗАЗ в частта за арендната вноска. В
случая безспорно в процесния аренден договор не е предвидена такава клауза при
подписването му, нито е уговаряна допълнително чрез сключен анекс към тях. В глава
трета от ЗАЗ /чл.16-18/ е предвидена и конкретна процедура по изменение на
арендния договор. Според чл.16, ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за
аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на
договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или
намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не
е основание за изменение на арендното плащане. Съгласно чл.16, ал.4 от ЗАЗ,
насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване
на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг
срок и едва ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е
направила предложението, решение взема районният съд /чл.16, ал.5 от ЗАЗ/. В
настоящия случай обаче не се доказа да е спазена описаната по-горе процедура от
страна на арендодателя, а именно същият да е отправил писмено предложение в
тази връзка до насрещната страна, по което да не е постигнато споразумение,
нито пък е постановено изменение на арендното плащане със съдебно решение. Ето
защо, след като не се събраха доказателства за постигнато взаимно съгласие
между страните за изменение в размера на арендното плащане, следва да се
приеме, че същото е останало непроменено още от сключване на договора за
аренда, респективно Анекса от 04,05,2011 г. Обстоятелството, че в годините арендаторът е повишавал размера на платената сума, не
може да се тълкува като постигнато взаимно съгласие за повишаване размера на
плащането чрез актуализация на арендната вноска.
Доколкото
страните по договора не са обективирали съгласие за
актуализиране на размера на арендното плащане, то
дължими от арендатора са били по 859,82 лева за всяка от стопанските години –
2012/2013, 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 г., или общо 3439,28 лева. Доколкото
с РКО №18/24,09,2013
г., №22/08,10,2014 г., №4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. на ответника по
насрещния иск са изплатени общо 5803,79 лева, и с оглед изложените по-горе
мотиви за липса на изменение на уговореното арендно
плащане, съдът приема, че е основателен предявеният от арендатора срещу
арендодателя насрещен иск с правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД за връщане на
платеното в повече от дължимото по арендния договор в размер на 2364,51 лева.
Неоснователни
са доводите в отговора на насрещния иск, че увеличението на годишното рентно
плащане е извършвано съобразно пазарните изменения, без да е необходимо да се
закрепи в нотариално заверени и вписани в Службата по вписванията анекси към
договорите. Това становище е в противоречие както с чл.13, ал.1 от ЗАЗ относно
необходимата форма на договора за аренда и съответно на евентуалното
допълнително споразумение към него, така и с чл.16 и сл. от ЗАЗ относно
предвидената в тези разпоредби специална процедура за изменение на договора, включително
и относно размера на арендното плащане, като единственото въведено ограничение
е, че то не може да се изменя поради увеличаване или намаляване на добивите от
арендувания обект, както и общата забрана по чл.9 от ЗЗД – изменението да не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В случая след
като арендодателят не се е възползвал от законоустановената процедура и не е
предприел действия по предвидения в закона ред за изменение на арендното
плащане, следва да понесе последиците от това си бездействие, тъй като
полученото от него над дължимото, подлежи на връщане съобразно чл.55, т.1 от ЗЗД.
Предвид на всичко гореизложено, с оглед
основателността на насрещната искова претенция до размера на сумата от
2364,51 лева, следва да бъде уважено направеното искане за прихващане на
това вземане с вземането по първоначално предявения иск – за наемно плащане и
мораторната лихва върху него за стопанската 2016/2017 г. – в общ размер на 1862,95
лева /1719,64 лева главница и 143,31 лева мораторна лихва/, като двете вземания
се погасят до размера на по-малкото, а именно сумата от 1862,95 лева. Предвид
на извършеното съдебно прихващане до тази сума, главните искови претенции
подлежат на отхвърляне изцяло. Насрещният иск следва да бъде уважен само за разликата
между пълния дължим размер от 2364,51 лева и сумата от 1862,95 лева, до която
вземанията се погасяват чрез прихващане – или искът е основателен до сумата от 501,56
лева. В останалата му част насрещният иск подлежи на отхвърляне, като погасен
чрез прихващане с вземането на ищеца по първоначалните искове.
По
разноските:
При
този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а от своя страна,
ответникът също има право да му бъдат присъдени направените разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно представения списък и
приложените платежни документи, ищецът е направил следните разноски по делото –
74,52 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение. При
съобразяване уважената част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца изцяло сторените разноски в общ размер на 374,52 лева. От своя страна
ответникът /който не е представил списък по чл.80 от ГПК/ е направил разноски в
размер на 94,59 лева за държавна такса по предявеният насрещен иск, 400,00 лева адвокатско възнаграждение за
насрещния иск и 370,00 лева адвокатско възнаграждение по първоначално
предявените искове. С оглед изводите на съда за основателност на първоначално
предявените искове, ищецът не дължи разноски на ответника за адвокатско
възнаграждение в размер на 370,00 лева. С оглед уважения изцяло насрещен иск,
ответникът по насрещния иск Т.Г.И. следва да заплати на ищеца по насрещния иск
сторените по делото разноски за този иск в общ размер на 494,59 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.И., ЕГН **********, от с.***, чрез адв.Н.Я. от ПАК, против ЕТ „М.А.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Л.А., искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1719,64 лева,
представляваща неплатен наем за ползване на 42,991 дка. земеделски земи – ниви,
за стопанската 2016/2017 г. по Договор за наем на земеделски земи от 24,09,2015
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане, и с иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
143,31 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на сумата от 1719,64
лева за периода 01,10,2016 г. – 27,07,2018 г., КАТО ПОГАСЕНИ чрез ПРИХВАЩАНЕ с уважената по насрещния иск с правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД сума в размер на 2364,51 лева, получена без правно основание от ищеца по РКО №18/24,09,2013 г., №22/08,10,2014 г., №4/24,09,2015 г. и
№37/02,11,2016 г.
ОСЪЖДА Т.Г.И., ЕГН **********, от с.***,
чрез адв.Н.Я. от ПАК, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „М.А.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А., сумата от 501,56 лева, получена по РКО
№18/24,09,2013 г., №22/08,10,2014 г., №4/24,09,2015 г. и №37/02,11,2016 г. без
правно основание, КАТО за разликата до
претендираните 2364,51 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
главните предявени искове по чл.79,
ал.1 вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в общ размер на
1862,95 лева, а за разликата от 2364,51 лева до предявените 2364,71 лева
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК
ЕТ „М.А.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Л.А., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.И., ЕГН **********,
от с.***, чрез адв.Н.Я. от ПАК, сторените деловодни разноски по първоначалните
искове в общ размер на 374,52 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК
Т.Г.И., ЕГН **********, от с.***,
чрез адв.Н.Я. от ПАК, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „М.А.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А.,
сторените деловодни разноски по насрещния иск в общ размер на 494,59 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: