Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на десети март,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 1130 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Софийска районна прокуратура срещу решението по гр. дело № 11048 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ-то Гражданско отделение, 37-ми състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като са изложени съображения за това. Моли да бъде отменено решението на районния съд, с което е допусната промяна на бащиното име на молителката П.Й.Р. и е постановено занапред тя да носи името П. Г.Р.. Жалбата се поддържа от Софийска градска прокуратура в съдебно заседание, чрез представляващия я прокурор.
Въззиваемата П.Й.Р. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва с две групи доводи – относно нейната недопустимост и за нейната неоснователност, като непочиваща на закона и на константната съдебна практика.
Столична община и Община – Тетевен не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от контролиращата страна в първоинстанционното производство – Софийска районна прокуратура, която следи за законност в обществен интерес, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Делото е образувано по молба на П.Й.Р.,
с която е искала промяна на името й, като бащиното й име да се промени от “Й.“ на
“Г.“.
Молителката е твърдяла в молбата, че
носи като бащино име това на баща й Й., но той не полагал грижи за нея. Бракът
на родителите й бил прекратен с решение през 1993 г. и след прекратяването на
брака биологичният й баща Й.Ц.Й.постепенно се дистанцирал от нея и не
присъствал по никакъв начин в живота й. Изложила е, че била отгледана от втория
съпруг на майка й – Г.И.Б., който я приел като свое дете, отгледал я и я
възпитал. Молителката е сочила, че и сега, въпреки й пълнолетна и със свое
семейство, съпругът на майка й продължавал да бъде важна част от живота й.
Молителката е изложила също, че през 2018 г. сключила брак с И.Р.и приела
фамилията на съпруга й – “Р.“. Първото й дете Г.кръстили на съпруга на майка й,
когото молителката считала за свой истински баща. Молителката е твърдяла, че
още от 11 – 12-годишна възраст се представяла с бащино име “Г.“, като бащиното
име “Й.“ за нея било осмиващо и оскърбяващо. Още от ученическите й години
молителката изпитвала множество оскърбяващи моменти, като напр. да обяснява
защо бащиното й име е “Й.“, а баща й се казва Г.. Впоследствие такива ситуации
се случвали в работна среда, пред приятели и други. Сочила е, че тези случаи й
създавали душевни терзания и множество неприятни емоции, и за да ги избегне
молителката се представяла пред обществото с бащино име “Г.“. Молителката е
твърдяла, че повечето от нейните колеги я знаели като П. Г.Й., а след брака – и
с фамилията “Р.“. Молителката се притеснявала синът й Г.И.Р.да не преживее
подобни осмиващи и оскърбяващи ситуации.
Софийската районна прокуратура, като
контролираща страна, е възразила срещу промяната на бащиното име.
Представителят й е сочил, че не са налице обстоятелства, които да водят до
промяна на бащиното име на молителката, което е съставено и записано
законосъобразно, българско име е, като не съдържа осмиващи и опозоряващи
елементи. Счита, че се прави опит за заобикаляне на закона, като се цели
постигане ефекта на осиновяване. Становището на прокуратурата е, че молбата е
неоснователна и не почива на законови предпоставки.
Община – Тетевен е заявила становище за
уважаване на молбата.
Съгласно приетия в препис Акт за раждане
серия Р, № ***от ******г. на Община – Тетевен молителката е родена на *** ***,
записана е с имената П.Й. Й., с ЕГН **********, като нейни родители са баща Й.Ц.Й.и
майка Р.В.П..
Молителката е сключила граждански брак и
е приела брачна фамилия след брака – “Р.“, видно от приетото Удостоверение за
сключен граждански брак № 3 от *****г. на Община – Чавдар, Област – Софийска.
Майката на молителката – Р.В.П. е
сключила граждански брак с Г.И.Б.на *****г., което се установи от прието по
делото Удостоверение за сключен граждански брак № 179696 от *****г. на Община –
Пловдив. Тогава молителката е била на 11 години.
В първата инстанция са събрани справки
от Националната следствена служба, СДВР и Дирекция “Гранична полиция“ на МВР,
както и справка за съдимост от Районен съд – Тетевен, от които се установи, че
молителката не е осъждана, срещу няма висящи наказателни производства и не са й
налагани принудителни мерки за забрана за напускане на страната или отнемане на
лични документи.
От събраните гласни доказателства, чрез
разпит на св. Г.И.Б.– съпруг на майката на молителката, се установи, че молителката
расла в неговото семейство от малка и той на практика бил нейн родител от 5-годишната
й възраст. Сочил е, че по независещи от него причини не успял да осъществи
осиновяване, тъй като биологичният баща на молителката отказал да даде съгласие.
Св. Б.е заявил, че молителката го възприемала като нейн баща, а той я
възприемал като своя дъщеря.
При тази доказателствена съвкупност, с решението си Софийският районен съд е променил, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, името на молителката П.Й.Р., като е изменил бащиното й име на “Г.“ и е постановил занапред молителката да носи името П. Г.Р.. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че не се установило името “Й.“ да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, а това е обичайно име за български гражданин. Налице били обаче особени причини за промяна на бащиното име на молителката, тъй като същата била отгледана от втория й баща Г., с когото развила емоционални и социални връзки и била позната в обществото като негово дете. Според първоинстанционния съд липсата на връзка с бащата на молителката било достатъчно основание тя да поиска да бъде известна и в обществото като свързана с името на човека, който я отгледал и все още е съпруг на майка й. Тези връзки и известност за близост в обществото били достатъчна причина за промяна на бащиното име. Лошите отношения с биологичния баща също били предпоставка за промяна на името. Предвид това името следвало да отразява и неговите желания и фактически социални връзки, като неприятните чувства спрямо лицето, от което е взето бащиното име, били основателна причина за промяната му, когато са предизвикани от обективни обстоятелства (неполагане на родителска грижа, конфликт и др.). С оглед на което първоинстанционният съд е обосновал основателност на искането на молителката да се промени бащиното й име от “Й.“ на “Г.“.
Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.
При тази фактическа установеност, като
съобрази релевантния закон и по свое убеждение, въззивният съд прави следните
изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато “важни“ обстоятелства налагат това. В Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. дело № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че “важни“ обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции; тези “важни“ обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон (в посочения смисъл е и Решение № 200/14.4.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. по описа на ВКС, ІV Г. О.).
Аналогично е разрешен въпросът и в Решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
В настоящия случай, молителката желае да носи като бащино име собственото име на втория съпруг на нейната майка. Изложените в молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР обстоятелства, на които се основава искането, са в противоречие с императивните правила, въз основа на които се образуват бащините имена на българските граждани. Молителката е лице с известно бащинство – имената на баща й са Й.Ц.Й., поради което бащиното име на лицето е определено законосъобразно “Й.“. Въззивният съд счита, че изложените причини от молителката не могат да са основание за допускане на промяна на бащиното й име, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
На първо място, името “Й.“ не може да се приеме за осмиващо и оскърбяващо, както е сочила молителката, защото е в пълно съответствие с българската именна традиция. В тази връзка, остават неясни заявените притеснения на молителката относно нейния син да не преживее подобни осмиващи и оскърбяващи ситуации и какви точно биха били тези обстоятелства за детето й. На следващо място, по делото не са доказани твърденията, че молителката се представяла в работна среда, сред приятели, пред лекуващи я лекари и изобщо в обществото с бащино име “Г.“ и така я знаели нейните колеги. От своя страна, дори и да беше доказана по делото известност на молителката с бащино име “Г.“, субективното желание и лични причини на лицето да се представя с друго бащино име, различно от законно образуваното му, независимо от причините за това (дори и това да са душевни терзания, неприятни емоции, липса на контакти с биологичния баща и фактическото отглеждане от втория съпруг на майката), е ирелевантно, а и в разрез със закона. Действително, дори и при доказване по несъмнен начин на твърдяното дезинтересиране на бащата на молителката от нея и отглеждането и възпитанието й от втория съпруг на майка й (когото възприемала като свой баща и той я възприемал като негова дъщеря) не са налице обстоятелства, които да са направили лично и обществено неподходящо носенето на бащиното име “Й.“. Това е така, тъй като оказването на търсеното съдебно съдействие на личното субективно право на бащино име на молителката (чл. 2, ал. 1 ГПК) ще създаде правна привидност относно произхода на лицето. Още повече, че молителката вече е променила фамилното й име от “Й.“ на “Р.“, при сключване на брака й, при което тя би била вече с друго бащино и фамилно име, различни от законово определените такива от раждането й, което е недопустимо. Действително, в практиката е прието (така Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 486/2011 г., Г.К., ІІІ Г. О. на ВКС), че от понятието “важни обстоятелства“ не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. Последното очевидно е изпълнено, като молителката няма проблеми с органите на реда, нито с институции. Тази съдебна практика обаче има предвид собственото име на лицето, а в случая се касае за желание за промяна на бащино име, в нарушение на императивна законова разпоредба. Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав не възприема мотивите на първоинстанционния съд за наличие на особени причини за промяна на бащиното име на едно физическо лице, което да отразява и неговите желания и социални връзки, и неприятните чувства спрямо лицето, от което е взето бащиното име, които изводи не съответстват на закона и съдебната практика. В допълнение следва да се отбележи, че молителката вече е изразила своето дълбоко уважение към съпруга на майка й, като самата тя твърди, че е кръстила детето си Г.на него.
Индивидуализиращите признаци на физическите лица, съставляващи тяхното “гражданско състояние“, се характеризират със стабилност и не могат да бъдат променяни поради желанията на правните субекти, което в случая ще доведе и до заличаване на произхода на молителката. Като държавен орган, комуто е предоставена компетентност да допуска или не тези промени, съдът е властен да прецени дали са налице условията, които законът е въвел, за да бъде допусната исканата промяна, а не само да регистрира тези промени. Законодателят е предоставил решаването на въпроса за допустимостта на промяната на името на преценката на правораздавателен орган, именно с оглед изискванията за стабилност на правната индивидуализация на лицата в обществото. Желанията и представите на лицето за неговото бащино име са ирелевантни. В противен случай промяната на името би била законово уредена не по съдебен ред, а по силата на обикновена декларация от лицето пред съответната компетентна администрация.
По тези аргументи въззивният съд счита, че въззивната жалба е основателна. Първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона, и следва да бъде отменено. Молбата за допускане на промяна на бащиното име на молителката от “Й.“ на “Г.“ се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20254437 от 17.11.2020 г., заедно с решението от 07.12.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 17.11.2020 г. относно ЕГН на молителката, по гр. дело № 11048 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 37-ми състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Й.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от ЗГР - за допускане на промяна на бащиното име на молителката от “Й.“ на “Г.“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.