№ 115
гр. Русе, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20244520201982 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „ЛИНАМАР ЛАЙТ
МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
28/30.10.2024 г на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2
ЗООС.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Оспорва се изцяло приетата за установена фактическа обстановка и
констатациите, направени в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление. Твърди се, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление административнонаказващия орган не се е
съобразил с доказателствата, приложени по случая. Посочва се, че като
причина за ненавременното сключване на анекс към договора за втората точна
на заустване е в тромавостта на „ВиК“ дружеството. Твърди се, че непарвилно
1
АНО е приел, че предписанията не са изпълнени в срок. На последно място се
инвокират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
подробни фактически и правни доводи. В допълнение се излага, че не са
налице вредни последици предвид изпълнението в срок на предписание № 4.
Водите влизали пречистени в градската канализация.Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Развиват се съображения, за доказаност на нарушението. Във връзка с
доводите на дружеството жалбоподател се твърди, че са неоснователни.
Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
В периода 17-18.09.2024г. била извършена планова проверка от
служители на РИОСВ – Русе – свидетелите С. Ж. и В. М., служител на
Басейнова дирекция „ дунавски регион – Н.К., служител на „ВиК‘ ОДД
гр.Русе – Д. Б.М. и служител на РЗИ-Русе – В.Г., обективирана в Констативен
протокол № ВМ – 21/18.09.2024 г.
Проверката била извършена на производствената площадка на
оператора „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД, в гр. Русе „Източна
промишлена зона“, „Индустриален парк“. От представените документи се
установило, че за обекта било издадено комплексно разрешително № 105-Н2-
И0-А0/2019г., актуализирано с решение № 105-Н2-И0-А1/2022г.
При проверката на Условие № 10 – Емисии в отпадъчните води било
установено, че Смесения поток отпадъчни води – пречистени производствени,
охлаждащи и битово-фекални след трисекционен водоплътен утаител и
пречистени дъждовни след каломаслоутаители. Но при извършения оглед на
площадковата канализация и отваряне на РШ в западната част на завода,
2
установили, че част от формираните отпадъчни води – целия поток от ЛПСОВ
от биофилтрите и още 2 потока от хале 3 се отвеждат в градската канализация
без договор с „ВиК“ ООД гр.Русе и се заустват във втора точка на заустване в
района на транспортния портал. Така установеното те квалифицирали като
нарушение на Условие 10.1.2.1.
За констатациите и установеното нарушение било дадено
предписание да се представи схема на актуална площадкова канализация с
обозначени различните потоци води и трасета на отвеждането им в градската
канализация.
Въз основа на така установените фактически констатации срещу
дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 0002925/26.09.2024г. за
нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно
неизпълнение на Условия 10.1.2.1 от Комплексно разрешително № 105-
Н2/2019 на "Линамар Лайт Металс Русе" ЕООД, извършено и установено на
18.09.2024г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, идентични със съдържащите се в АУАН. С наказателното
постановление, на дружеството жалбоподател на основание чл. 164, ал. 1, вр.
чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 500 000
лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно
наказателната преписка и представените от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, доколкото
същите изхождат от лица, по отношение на които по делото не са налице
данни за възможна заинтересованост в депозираните от тях показания.
Отделно показанията на тези свидетели, напълно се подкрепят и от писмените
доказателства по делото. Всеки един от тези свидетели изнася пред съда
3
единствено и само своите лични възприятия, без да е налице нестабилност на
изложението.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото
въз основа на него НП.
В настоящия случай, в хода на протеклото
административнонаказателно производство, не е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството
жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на
защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по
никакъв начин, процесуалните права на санкционираното дружество, за да
бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 ЗООС Операторът на
инсталация е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.
Не е спорно, че дружеството жалбоподател има издадено Комплексно
разрешително № 105-Н2/2019, и съгласно Условие 101.2.1 следва да зауства
смесен поток (пречистени производствени, охлаждащи и битови-фекални
отпадъчни води след трисекционен водоплътен утаител, пречистени
производствени след ЛПСОВ, пречистени дъждовни след каломаслоутаители)
в градска каналицационна система на гр.Русе, единствено при наличие на
актуален договор с ВиК оператор и при спазване на изискванията в него,
както и про спазване на изискванията посочени в таблица 10.1.2.1 и таблица
10.1.2.1.1.
Не се спори, че в комплексното разрешително и в договора с „ВиК“
ООД гр. Русе е посочена само една точка на заустване. Не се спори, че е имало
и втора точка на заустване, за която нямало сключен договор с „ВиК“ ООД гр.
Русе и не е включена в комплексното разрешително.
4
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства по безспорно се установява и доказва, че на 18.09.2024г.,
дружеството жалбоподател е нарушил Условие 10.1.2.1 от Комплексно
разрешително № 105-Н2/2019., което осъществява състава именно на
нарушението по чл. 123в, т. 2 ЗООС.
Правилно АНО е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН. Съдът също счита, че не разкрива белезите на маловажен случай или
на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание
чл. 11 от ЗАНН. Процесното нарушение е такова на просто извършване /така
нареченото формално нарушение/, осъществяването на което не изисква
настъпването на противоправен резултат. Извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН. По делото липсват каквито и да било данни, въз основа на които да
бъде направен извод, че процесното нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия орган,
съответната на това нарушение санкционна разпоредба на 164, ал. 1, вр. чл.
123в, т. 2 ЗООС, но наложеното наказание в максимален размер от 500 000 лв.
е необосновано тежко. По делото няма данни процесното нарушение да е
повторно или многократно извършвано, съдът намира, че същото е първо от
този вид. Предвид и това, че жалбоподателят е изпълнил даденото му
предписание по т.6 от КП № ВМ – 21/18.09.2024 г., то според съда следва
наложеното наказание да се редуцира към неговия минимален размер от 20
000 лв. Според съда извършени нарушение за които има неприключили
съдебни производства по обжалване не могат да се приемат за отегчаващи
вината обстоятелства, тъй като към този момент не е ясно дали има
извършено нарушение и виновно ли е извършено. Издадените от АНО
наказателни постановления не са влезли в сила и не може да се позовава на
тях като отегчаващо вината обстоятелство.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно
и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да се уважи
5
искането за присъждане на разноски в полза на АНО, съобразно чл. 143 от
АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за
заплащане на правната помощ, като размера да е в границите малко над
минимално установения, а имено сумата от 150 лв., преценявайки предмета и
сложността на настоящото дело.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Съгл. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски
хонорар, само ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната
страна и прекомерно възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност
на делото.
По делото въззиваемата страна е отправила възражение за
прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски. Поради това са
налице кумулативно изискуемите предпоставки за извършване на преценка,
дали размерът на адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и
правна сложност на делото.
При преценка на размера на адвокатското възнаграждение следва да
бъде съобразено и Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд. В него е предоставено задължително за националните съдилища
на страните от Европейския съюз тълкуване на разпоредбите на чл. 101, § 1
ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. В своите мотиви Съдът насочва, че националният
съд е длъжен да откаже приложението на наредба, определяща минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с придаден задължителен характер
с национална правна уредба, която противоречи на цитираните правила от
ДФЕС. СЕС продължава в разсъжденията си, че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
6
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, не допуска съдът да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, §
3 ДФЕС. СЕС споделя в съображенията си, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
Пренесено в конкретиката на казуса, задължителната сила на
решението на СЕС по преюдициалното запитване налага този съд да извърши
преценка, доколко разпоредбите на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7
от Наредба № 1/2004 г., в актуалната им редакция, са съответни на правото на
ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е
изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в
размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал.
2 ЗА, за съответния вид работа. Такъв подзаконов нормативен акт се явява
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.: "Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. " С отмененото наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран с "Имуществена санкция" в размер на 2500, 00 лева. В текста на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от подзаконовия нормативен акт е указано: "За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:... при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. -
8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.".
Безспорно, приемането на Наредбата с решение на Висш адвокатски
съвет е предхождано от надлежно проучване и дава израз на волята да се
7
постигне съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски
услуги и преследваните легитимни цели – да се постигне адекватно заплащане
на положения висококвалифициран труд. Именно затова и съобразно
мотивите на решението на СЕС по дело №С-438/22 г., разпоредбите на чл. 36,
ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при определяне
на възнаграждения, въпреки че те не са обвързващи за съда с оглед общите
правила за конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по
предоставената правна защита пред настоящата съдебна инстанция, както и
предмета на делото, този съд приема, че фактическата и правна сложност на
процесния казус не е необичайна и не се отличава съществено от останалите
дела от този вид. Въпреки изключително високия размер на наложената
санкция, нарушението е формално, относно правната уредба няма
противоречива практика на съдилищата не само с оглед наличието или липса
на основания за отмяна на издадените санкционни актове, но и по конкретното
приложение на материалния закон. Въпреки, че делото не се отличава с по-
висока фактическа и правна сложност адв.П. е изготвил подробна и обемиста
жалба, взел е лично участие и в двете проведени открити заседания, направил
е допълнителни искания по доказателствата, т.е. изразходвал е съществен
времеви и технически ресурс, оправдаващи стойност на услугата от 16 000,00
лева, който размер е под минимума предвиден за дължимото възнаграждение
в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. С това
възнаграждение именно ще се постигне еквивалентност и баланс между
обществения интерес от справедлив съдебен процес, действителната правна и
фактическа сложност на правния спор и реалния обем от извършена работа от
изготвилия жалбата адвокат. Поради това и този съд намира за неоснователно
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар и разглежда същият като съответстващ на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - "справедлив и обоснован".
Предвид изложеното Министерство на околната вода и водите –
София, следва да се осъди да заплати на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ"
ЕООД, сумата по компенсация от 15 850 лв. за адвокатско възнаграждение.
8
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 28/30.10.2024 г., издадено от издадено от Директор
РОИСВ-Русе, с което на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД, на
основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС, като
НАМАЛЯВА наказанието от 500 000 лева – на 20 000 лева.
ОСЪЖДА Министерство на околната вода и водите - София да
заплати на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД,, сумата по
компенсация от 15 850 лв.. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Русе в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9