№ 11365
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110122744
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 321,79 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +“ за вреди на л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № ..., в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., вследствие на
ПТП от 19.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.04.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско +“ – на 19.05.2021 г., в ... е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Хонда Джаз“, с рег.
№ .... Поддържа, че ответникът ЗД ...Д е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а. „Мерцедес“, с рег. № .... Сочи, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – К. И., която при движение с несъобразена скорост
и неспазване на необходимата дистанция пропуска правомерно движещия се подал
светлинен сигнал за престрояване и престрояващ се в съседна пътна лента л. а. „Хонда
Джаз“, с рег. № ..., при което му нанася удар отзад. Заявява, че за настъпване на процесното
ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 19.05.2021 г., като стойността
на ремонта възлиза на 306,79 лв., в който размер на 21.05.2021 г., в качеството си на
застраховател по застраховка „Каско +“ е изплатил застрахователно обезщетение в полза на
застрахованото лице и е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението
в размер на 15 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с писмо с изх. № 0-92-
8840/13.07.2021 г., получено на 14.07.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната
сума от общо 321,79 лв., но с писмо от 28.07.2021 г. той е отказал, поради което претендира
същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2022 г.
до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД ...Д е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, вината и противоправното поведение на водача К. И., както и причинната
1
връзка между него и щетите. Счита, че вина за настъпването му има единствено водача на
застрахования при ищеца л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № ... – И. П., която е имала възможност
да избегне удара и да предотврати инцидента в случай, че беше положила необходимата
грижа за това. При условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняване от нейна
страна. Оспорва иска и по размер, тъй като претендираната сума не отговаря на
действителните вреди. Счита, че цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно
завишени, а освен това са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били
необходими, както и дейности, които не са били увредени вследствие на процесното ПТП от
19.05.2021 г. Оспорва направата на твърдяния разход за определяне на ликвидационни
разноски. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
главно вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални
предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.
застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
С определение от 01.06.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.05.2021 г., в ...“, преди светофара на
двете кули, между л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № ..., застрахован при ищеца ... по застраховка
„Каско +“, и л. а. „Мерцедес“, с рег. № ..., застрахован при ответника ЗД ...Д по застраховка
„Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 306,79 лв.
Нещо повече, за осъществяването на посочените обстоятелства свидетелстват и
данните, отразени в приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана
застрахователна полица № 440120031043674/07.08.2020 г. за застраховка „Каско +“,
двустранен констативен протокол за ПТП от 19.05.2021 г., уведомление за щета до ...,
материалите по щета № 44010312103624/19.05.2021 г., преводно нареждане от 21.05.2021 г.
и др.
Ето защо, предвид изложеното по-горе и с оглед своевременно релевираните от
ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху
следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от
21.05.2021 г., по чия вина е настъпило то, налице ли е съпричиняване от страна на водача на
л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № ..., както и какъв е размерът на претендираното регресно
вземане.
В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – протокол за ПТП от
19.05.2021 г., показанията на разпитаните по делегация пред Районен съд – Варна свидетели
К. И. И. и И. П. П., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
2
експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния
механизъм: на 19.05.2021 г., около 13:40 часа, водачът на л. а. „Мерцедес“, с рег. № ... се
движи в дясна пътна лента по бул. ... с посока от бул. „... към бул. ..., като по същото време в
района на кръстовището, образувано от бул. ... и бул. ..., водачът на л. а. „Хонда Джаз“, с
рег. № ... предприема маневра за смяна на лентите за движение – от средна в дясна пътна
лента, при което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар
между тях. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от
водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и
обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи
на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във
връзка с останалите доказателства по делото - показанията на разпитаните по делото
свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които
разказват, доколкото са били водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и изводите
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. В случая, извличащите се от тях
данни не установяват механизма на настъпване на процесното ПТП по описания от ищеца в
исковата молба начин, а именно: при движение с несъобразена скорост и неспазване на
необходимата дистанция от страна на управлявания от свидетелката К. И. л. а. „Мерцедес“,
с рег. № .... За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред показанията на същата,
която ясно си спомня, че при движение в дясна пътна лента с цел завиване надясно е била
ударена от другия автомобил, който при предприемане на маневра за навлизане в нейната
пътна лента е отнел предимство и по този начин е настъпило съприкосновение между тях.
Свидетелката заявява, че първоначално водачът на другия автомобил се е движил в средната
пътна лента за движение направо, но впоследствие внезапно е решил да навлезе в нейната
пътна лента за завиване на дясно, пресичайки пътя, като по този начин между двата
автомобила е настъпило съприкосновение. Изрично И. посочва, че не се е движила с висока
скорост, спомняйки си и конкретната такава, а именно: 50 км./час, както и, че водачът на
другия автомобил е преминал в нейната пътна лента за движение, без да я пропусне, и без да
подаде светлинен сигнал за това преди да предприеме тази маневра. Нещо повече, от своя
страна в показанията си свидетелката И. П. също заявява, че ударът между двете превозни
средства е настъпил по време на престрояване от нейна страна от една лента за движение в
друга, като в тази насока са и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, което също е достигнало до подобен извод относно конкретния механизъм на
настъпване на процесното ПТП от 19.05.2021 г., а именно: при предприемане на маневра за
смяна на лентите за движение от страна на водача на л. а. „Хонда Джаз“ – от средна в дясна
пътна лента, където траекторията му се в пресича с тази на движещия се в нея л. а.
„Мерцедес“, при което настъпва удар между тях. Съдът приема, че така установеното
поведение на водача И. П. безспорно покрива нарушение на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП,
според който при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично
в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. В случая, по делото не се доказва, че преди да предприеме маневрата за
навлизане в дясната пътна лента водачът на л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № ... е изпълнил
задължението си да пропусне движещия се в нея друг автомобил, вследствие на което е
настъпило и съприкосновението между тях. Нещо повече, съвкупният анализ на
доказателствата по делото не обосновава категоричен извод, че преди да предприеме
маневрата за преминаване в съседната дясна пътна лента П. изобщо е подала светлинен
сигнал, доколкото данни в тази насока се извличат единствено въз основа на собствените
показания като свидетел по делото, които обаче са в противоречие с разказаното от
свидетелката И., която с категоричност е отрекла водачът на другия автомобил да е подал
3
светлинен сигнал за смяна на лентите за движение, поради което не би могло да се приеме за
доказано при условията на пълно и главно доказано, че този факт в действителност се е
осъществил по описания от свидетелката П. и твърдяния от ищеца начин. В допълнение
следва да се отбележи, че според вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
техническа причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л.
а. „Хонда Джаз“, с рег. № ..., който при маневра за смяна на лентите за движение – от средна
в дясна пътна лента, не е пропуснал попътно движещия се в дясната лента за движение л. а.
„Мерцедес“, с рег. № ..., вследствие на което е настъпил удар между тях. В случая, този
фактически извод на експерта е в подкрепа и на вече приетия по-горе от съда правен извод,
че с поведението си П. е допуснала нарушение на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, доколкото не е
пропуснала вече движещия се в дясната пътна лента друг автомобил. Нещо повече, при така
установените данни няма основание да се приеме, че с поведението си водачът на л. а.
„Мерцедес“, с рег. № ... също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, респ., че
изобщо има вина за него. От една страна това е така, тъй като по делото не се установява
същият да се е движил с несъобразена скорост, както се твърди от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба. Както се посочи по-горе, изрично свидетелката
И. е посочила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил към момента на
настъпване на процесното ПТП, а именно: 50 км/ч., която съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП се
явява допустима скорост при движение на пътно превозно средство от категория „В“ в
рамките на населено място, като в тази насока разказаното от нея не се опровергава от други
доказателства по делото включително и от показанията на свидетелката П., която
единствено е възприела другия автомобил като бързо движещ се, но не и, че същият не се е
движил в рамките на нормативно установените предели, още повече, че в тази част
разказаното от нея изразява собствената субективна преценка. В тази връзка следва да се
отбележи, че в случая не се касае за хипотеза на неспазване на необходимата дистанция по
смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗДвП от страна на водача на л. а. „Мерцедес“, с рег. № ..., както се
поддържа от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба. Това е така, тъй като
анализът на посочената разпоредба показва, че тя касае случаите, в които водачът на
превозното средство се движи след друго превозно средство, което се намира пред него, а
настоящата хипотеза не е такава, доколкото водачът на л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № ... е
променил посоката си на движение, предприемайки маневра за навлизане в съседната дясна
пътна лента, в която вече се е намирал застрахованият при ответника автомобил. В случая,
категоричен извод в тази насока съдът прави най-вече въз основа на констатациите в
констативната част от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, че с оглед
разположението на превозните средства и настъпилите увреждания по всяко едно от тях,
ударът е бил кос, което означава, че л. а. „Хонда Джаз“ все още е бил в процес на прибиране
в лентата за движение на л. а. „Мерцедес“, а не, че вече се е движил пред него.
Следователно, няма основание да се приеме, че двата автомобила са се движили един зад
друг, в който случай за водача на движещия се отзад такъв действително би съществувало
задължение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
На следващо място, действително експертизата е приела, че техническа причина за
настъпване на процесното ПТП би могло да бъде и поведението на водача на л. а.
„Мерцедес“, с рег. № ..., който се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, което се е намирало
пред него, но съдът намира, че този извод на вещото лице е обусловен от обстоятелството
дали водачът на л. а. „Хонда Джаз“, с рег. № ... е подал светлинен сигнал за завой надясно в
дясното платно за движение и започнал ли е той да навлиза в него под малък ъгъл или не.
От една страна, по делото не може да се направи категоричен извод, че преди да предприеме
маневрата за навлизане в дясната пътна лента свидетелката П. действително е подала десен
светлинен показател, тъй като в тази част разказаното от нея се опровергава от показанията
на свидетелката И., която свидетелства за точно обратното. От друга страна, ищецът не
4
ангажира доказателства, че водачът на застрахования при него автомобил е осъществил
маневрата за навлизане в съседната дясна пътна лента плавно и под малък ъгъл, каквато
хипотеза е изследвана от вещото лице, за да се приеме, че за водача на застрахования при
ответника такъв е съществувала възможност да предотврати удара между тях. Точно
обратното, според показанията на свидетелката И. маневрата за престрояване в дясна пътна
лента е извършена непосредствено преди удара, а в тази част разказаното от нея не се
опровергава от други доказателства по делото. Нещо повече, с оглед мястото на настъпване
на съприкосновението между двете превозни средства, участвали в процесното ПТП, а
именно: задна дясна част на л. а. „Хонда Джаз“ и предна лява част на л. а. „Мерцедес“, както
и предвид отразеното в схемата към протокола за ПТП местоположение на същите, то в
случая не би могло да се приеме, че не се касае за непосредствено настъпил между двете
превозни средства удар след като водачът на застрахования при ищеца автомобил е навлязъл
в дясната пътна лента, т. е. в опасната зона на другия автомобил, в който случай ударът за
водача му не е бил предотвратим.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на
процесното ПТП, според който причината за него да се дължи на поведението на водача на
л. а. „Мерцедес“, с рег. № ....
Също така, ирелевантен за извода на съда относно механизма на настъпване на
процесното ПТП се явява и фактът, че свидетелката К. И. се е признала за виновна в
протокола за ПТП. Това е така, тъй като от една страна това нейно изявление не обвързва
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не може да се
тълкува като извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а от друга страна същото
не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, обсъден по-горе. Нещо
повече, в показанията си пред съда както тя, така и свидетелката И. П. са разказали, че
между двете е възникнал спор относно вината за настъпване на процесното ПТП, като
отбелязването в протокола, че такава се носи именно от водача на л. а. „Мерцедес“, с рег. №
... отразява извода на полицейските органи, пристигнали на място, който не е обвързващ
нито за ответния застраховател, нито за настоящия съдебен състав. Действително вината се
предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но съобразявайки вече изложеното, съдът намира, че тази
презумция бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването от ищеца на част от
посочените по-горе материални предпоставки, обуславящи основателността на заявената
регресна претенция, а именно: описания механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и вината на застрахования при ответника водач, то предявеният от него иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер на 280 лв., от които: 30 лв. – депозит за свидетел, 150 лв. – депозит за САТЕ и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора, сторените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... срещу
ЗД ...Д, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., осъдителен иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 321,79 лв., представляваща регресно вземане за
5
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди на л. а. „Хонда
Джаз“, с рег. № ..., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15 лв., вследствие на ПТП от 19.05.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на ЗД ...Д,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
280 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6