РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2142/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 21729/17.02.2017г., уточнена с молби от 19.05.2017 г.
(л. 71-73); от 09.06.2017 (81-103, том 1), от 04.07.2017 г. (л. 127-128); от 09.11.2017
г. (л. 407-411); от 08.12.2017 г. (л. 429-433); от 12.12.2017 г. и 13.12.2017
г. (л. 444-453) и от 02.04.2018 г. (л. 465-466), предявена е от Л. А. А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Д.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, Н.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** и „С.“ ООД, с ЕИК ********, с адрес:
***, против М. К.Ц., с адрес: ***.
Ищците твърдят, че срещу
тях, в качеството им на солидарни длъжници, е било образувано ч.гр.дело № 26938/2013 г.
на Софийски районен съд, 34 състав, по което
е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Б.-А.К.Б.“
АД (по-долу също: БАКБ или банката) за: сумата от 896 317,92 евро –
главница, ведно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното плащане,
сумата от 72 195,00 евро – договорна лихва за периода от 20.08.2012 г. до
20.06.2013 г., сумата от 39 822.49 евро – лихва за забава за периода от
25.09.2012 г. до 20.06.2013 г., сумата от 229,50 евро – застраховка, сумата от 2 281 евро
– такса, както и сумата от 59 890,38 лева – разноски по делото. Въз основа
на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 26938/2013 г. по описа на
СРС, 34 състав, било образувала
изпълнително дело № 20138400400933 по описа на М. К.Ц., вписана като ЧСИ, с рег.
№ 840 от КЧСИ.
Ищците твърдят, че на
05.07.2013 г. по ч.гр.д. № 28070/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, в полза „Б.-А.К.Б.“ АД била издадена заповед
за незабавно изпълнение срещу тях за: сумата от 104 000 евро – главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от 28.06.2013 г. до
окончателното плащане, сумата от
3 183 евро – договорна лихва за периода от 20.02.2013 г. до
27.06.2013 г., сумата от 6 127,58 евро – лихва за забава за периода от
31.12.2012 г. до 27.06.2013 г., както и за сумата от 7 098,34 лева - разноски по делото.
Ищците твърдят, че
сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 28070/2013 г. по
описа на СРС, 124 състав са били присъединени за събиране по вече образуваното
изпълнително дело № 20138400400933. Ищците заявяват, че по това изп.дело ЧСИ Ц.
е извършила незаконосъобразни действия при изнасянето на публична продан на УПИ
VIII-7 от кв. 387 по плана на гр. София, СО район
„Средец“, м. Центъра, целият с площ 243,70 кв.м. заедно с построения в имота
хотел с бистро с разгъната застроена площ от 1 352.50 кв.м., ведно с
хотелските оборудване и мебелировка. Незаконосъобразните действия се изразявали
в това, че:
1/ ищците не били
надлежно представлявани при провеждането на публичната продан, която била
обявена за извършване в периода от 17.01.2014 г. до 17.02.2014 г., тъй като:
1.1. въпреки че са имали
регистрирани постоянен и настоящ адрес им е бил назначен особен представител;
1.2. им е бил назначен
особен представител от ЧСИ, а не от районния съд, който е бил компетентен за
това;
1.3. част от ищците били
ипотекарни длъжници, за които не било предвидено назначаване на особен
представител, поради което те не били обвързани от действията на назначеният
такъв.
2/ ЧСИ Ц.
незаконосъобразно е приела, че прехвърлянето на вземането от „Б.-А.К.Б.“ АД на
„И.“ ЕООД, е породило действие, тъй като то не е било съобщено на длъжниците.
3/ цената на публичната
продан била определена в нарушение на ГПК. След провеждането на втора поред
публична продан била определена нова оценка на имота в размер на
2 941 235 лева. В същото време ЧСИ насрочила публична продан с
начална цена от 2 211 990 лева, при това преди изтичането на един
месец от предходната продан, което било нарушение на чл. 494, ал. 2 от ГПК.
4/ публичната продан не
била разгласена съгласно изискванията на закона, като обявление не било
поставено на имота;
5/ постановлението за
възлагане не било съобщено на длъжниците или на редовно упълномощено от тях
лице, поради което те били лишени от възможността да го обжалват;
Ищците твърдят, че
всички тези действия на ЧСИ са довели до възлагането на имота на цена с
1 000 000 лева по-ниска от пазарната. Те смятат, че ако имотът е бил
продаден на действителната му стойност, сумата би била достатъчна да погаси
остатъка от дълга по изп.дело от 276 852 лева (разликата между дълга по
двата изп.листа от 2 488 842 лева и продажната цена от
2 211 990 лева). По този начин останалите 723 148 лева (колкото е
разликата до 1 000 000 лева) е следвало да се разпределят на „С.“
ООД.
Предвид изложеното,
ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати:
1/ на първите четирима
ищци по 55 370 лева, колкото е 1/5 от останалата непогасена по изп.дело
сума от 276 852 лева.
2/ на „С.“ ООД сумата от
250 000 лева, която включва:
-
55 370 лева,
колкото е 1/5 от останалата непогасена по изп.дело сума от 276 852 лева
(т.е. частта, припадаща се на дружеството от остатъка от задължението по
изп.дело) и;
-
194 630 лева –
частичен иск от сумата от 723 148 лева,
която дружеството е следвало да получи като остатък от разпределението.
Сумите се претендират
ведно със законната
лихва върху
главницата, считано
от датата на исковата молба
(17.02.2017 г.)
до окончателното ѝ
изплащане. Ищците претендират и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. К.Ц. е депозирала отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че е вписана като ЧСИ, с рег. № 840 от КЧСИ, че ищците са длъжници по изпълнително дело №
20138400400933, по което първоначален взискател е било „Б.-А.К.Б.“ АД, че изпълнителното дело е било
образувано за събиране на сумите, за които са издадени два изпълнителни листа
по ч.гр.д. 26938/2013 г. и по ч.гр.д. № 28070/2013 г. на СРС.
Ответникът оспорва
исковете с възражението, че са неоснователни. ЧСИ М. Ц. заявява, че вземанията
на ищците са били обезпечени с договорна ипотека върху недвижимия имот УПИ VIII-7 от кв. 387 по плана на гр. София, заедно с
построения в него хотел с бистро. Имотът
бил изнесен на публична продан, за което твърди, че длъжниците са били
надлежно уведомени. Първата публична продан
била обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения. По
искане на взискателя била насрочена втора публична продан в периода от
06.12.2013 г. – 06.01.2014 г., която също била обявена за нестанала поради
липса на предложения. След уведомяване на взискателя той поискал определяне на
нова начална цена и провеждане на нова продан. След изготвяне на актуализирана
оценка на имотите ЧСИ Ц. насрочила публична продан в периода от 17.01.2014 г.
до 17.02.2014 г. Ответницата заявява, че тази продан е била първа по ред след
определяне на новата оценка, поради което за нея нямало изискване да бъде
проведена след изтичане на срок от 1 (един) месец от предходна продан. Според
ЧСИ Ц. длъжниците са били редовно уведомени за насрочената продан и същата била
разгласена по правилата на ГПК. Според ЧСИ Ц. особен представител е бил
назначен от нея за охраняване интересите на длъжниците, въпреки че те са били
редовно уведомявани за изпълнителните действия.
Ответницата твърди, че
както ищците, така и техният особен представител са били уведомени за
изготвените разпределение и постановление за възлагане, но тези актове не са
обжалвани от тях. По отношение на прехвърлянето на вземането на ищците ЧСИ Ц. е
заявила, че длъжниците са били редовно уведомени за цесията, но дори и да не са
били уведомени, ЧСИ не е имал право на преценка на условията на уведомяване, а
е следвало да конституира правоприемника.
С оглед на всичко това
ответницата счита, че не е налице нейно противоправно поведение при оценката,
продажбата и възлагането на имотите. Твърди също, че не са налице вреди за
ищците, тъй като наддаването е започнало от определената съгласно изготвена от
лицензиран оценител начална цена. Оспорва и наличието на причинна връзка между
нейното поведение и твърдените вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач „ДЗИ-О.З.“ ЕАД твърди, че ищците са били редовно
уведомени за публичната продан, при това не чрез особен представител, а лично.
Затова дори и особеният представител да е бил назначен в нарушение на правилата
на ГПК, то това не е било в причинна връзка с причинените им вреди. Смята, че
цената по проведената публична продан е била определена в съответствие с
правилата на закона за провеждане на нова публична продан след две
неосъществени такива. За тази „нова“ продан се прилагали правилата за първоначалната
продажба, а не за втора продан, поради което не следвало да се провежда в
едномесечен срок от предходната. Освен това ЧСИ е спазил изискванията за
разгласяване на продажбата. Поради това за ищците не били настъпили вреди. Затова
моли съда да отхвърли исковете.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На
01.04.2005 г. е учредена договорна ипотека за обезпечаване на задължението на „С.“
ООД от 550 000 евро по договор за банков кредит № СФ-13 от 28.03.2005 г.,
сключен с „Б.-А.К.Б.“ АД (нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, л.
16-17). Ипотеката е учредена от Л.А., М.А. и Д.К. в качеството им на трети лица
- ипотекарни длъжници, и от „С.“ ООД като заемател и ипотекарен длъжник, за
обезпечаване на 500 000 евро от главницата по кредита. Ипотекиран е УПИ VIII-7 от кв. 387 по плана на гр. София, СО район
„Средец“, м. Центъра, целият с площ 243,70 кв.м. заедно с построения в имота в
степен „груб строеж“ хотел с бистро с разгъната застроена площ от 1 352.50
кв.м, ведно с всички останали подобрения и приращения в имота (т. 2 от НА за
учредяване на договорна ипотека, л. 16-17). Към този момент ипотекираният имот
е бил собственост на ипотекарните длъжници Л.А. и М.А., видно от посоченото в
т. 2 на самия нотариален акт.
Условията
по кредита са променяни в периода 2006 г. – 2009 г., за което страните са
сключвали нови нотариални актове за учредяване на ипотека върху поземления имот
и хотела с бистро (нотариални актове, л. 155-164).
Недвижимите
имоти представляват УПИ с идентификатор 68134.102.217 с площ 242 кв.м., четири
сгради разположени в имота, с идентификатори 68134.102.217.1,
68134.102.217.2, 68134.102.217.3, 68134.102.217.4. Те всички са с адрес: ул.
Христо Белчев № 46 (скици, л. 169-178).
През
м. 07.2013 г. СРС е издал два изп.листа, с които ищците са осъдени да заплатят
на „Б.-А.К.Б.“ АД общо: 1 000
317,92 евро главница; 75 378 евро договорни лихви; 45 950,34 евро лихва за
забава; 4 481,28 евро – такса и 66 988,72 лева – разноски. Сумите са
присъдени по две ч.гр.д. на СРС. По ч.гр.дело № 28070/2013 г. на Софийски
районен съд, 124 състав са присъдени: 104 000 евро – главница, ведно със
законната лихва от 28.06.2013 г. до окончателното плащане; 3 183 евро –
договорна лихва за периода от 20.02.2013 г. до 27.06.2013 г.; 6 127,85 евро
– лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до 27.06.2013 г.; 7 098,34
лева – разноски по делото. По ч.гр.дело № 26938/2013 г.
на Софийски районен съд, 34 състав са присъдени: 896 317.92 евро – главница,
ведно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното плащане; 72 195,00
евро – договорна лихва за периода от 20.08.2012 г. до 20.06.2013 г.; 39 822.49
евро – лихва за забава за периода от 25.09.2012 г. до 20.06.2013 г.; 229,50 евро – застраховка; 4 481,28 евро – такса
и 59 890,38 лева – разноски по делото (изпълнителни листове, л. 14-15).
Въз
основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 26938/2013 г. по описа на
СРС, 34 състав, е образувано изпълнително дело № 20138400400933 по описа на М. К.Ц.,
вписана като ЧСИ, с рег. № 840 от КЧСИ (молба, л. 148; постановление, л. 33-34).
Не е спорно по делото, че вземането по ч.гр.дело № 28070/2013 г. на Софийски
районен съд, 124 състав е присъединено по изп.дело 20138400400933 на ЧСИ Ц..
Това обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните с определението на съда от 10.10.2017 г. (л. 395-398) и се установява
от представената молба (л. 281), изп.лист и заповед за изпълнение (л. 283-284).
С
доклада по делото съдът е отделил като безспорно и обстоятелството, че длъжници
по изпълнителното дело № 20138400400933 са ищците Л.А.А., Д.Н.К., М.А.А., Н.С.К.
и „С.“ ООД, а първоначален взискател - „Б.-А.К.Б.“ АД (определението на съда от
10.10.2017 г., л. 395-398).
От
справката от Национална база данни Население (л. 179) е видно, че Л.А. е
съпруга на Н.К., майка на Д.К. и дъщеря на М.А.. Това се потвърждава от
приетото по делото свидетелство за раждане (л. 505) и от заявеното от самата
ищца Л.А. в първото по делото заседание (л. 455-457). Л.А. и Н.К. са били
управители на „С.“ ООД до 16.09.2013 г. което се установи от приетата по делото
справка от партидата на дружеството в ТР (л. 167), както и от служебна справка
в сайта на Агенция по вписванията. От справката от Национална база данни
Население е видно също, че М.А. има постоянен и настоящ адрес ***, а останалите
ищци имат постоянни и настоящи адреси на ул. „Проф. *********
На
12.08.2013 г. Л.А., М.А., Н.К., Д.К. и „С.“ ООД са получили покани за
доброволно изпълнение на задълженията им, за които е бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 26938/2013 г. по описа на СРС, 34 състав. Всички ищци са
били получили поканите чрез Н.К. (ПДИ, л. 180-189).
На
29.08.2013 г. е недвижимите имоти и хотелското оборудване са описани от ЧСИ Ц.
(протокол, л. 196-210).
На
12.09.2013 г. инж. А.Б.е изготвила заключение, съгласно което пазарната
стойност на ипотекираните имоти (УПИ и хотел с бистро) възлиза на
4 889 602,794 лева без ДДС. От тази сума хотелът е оценен на
3 268 200 лева, парцелът на 1 558 900 лева, а оборудването
на 62 500 лева (съдебно-техническа експертиза, л. 35-38 и л. 211-225).
ЧСИ
Ц. е насрочила публична продан на поземления имот, на хотела и оборудването към
него, която да се проведе в периода 30.09.2013 г. – 30.10.2013 г. ЧСИ е
определила начална цена за УПИ и сградата от 3 620 325 лева без ДДС,
т.е. 75 % от определената от вещото лице цена за тях
(4 827 100*75/100). За оборудването е определена цена от 46 875
лева без ДДС, т.е. 75 % от определената от вещото лице цена. Върху нея е
начислен ДДС и е достигнато до начална цена от 56 250 лева с ДДС
(протокол, л. 227-229.
На
20.09.2013 г. връчител при ЧСИ Ц. е удостоверил, че
Н.К. от отказал да получи съобщение на насрочената публична продан за себе си и
в качеството на управител на „София-Средец“ ООД (съобщения, л. 230-233). От
останалите съобщения, приети по делото, се установява, че М.А. е уведомена лично
за публичната продан на 23.09.2013 г. (съобщение, л. 234-235), а Л.А. е
уведомена чрез пълномощника ѝ на 25.09.2013 г. (пълномощно и съобщение,
л. 236-238). ЧСИ Ц. е приела, че Д.К. вече е била редовно уведомявана за
действия по изп.дело, поради което, след като не е била открита при три
посещения (на 20.09; 23.09 и 26.09) ЧСИ е приела, че на основание чл. 41,
ал. 2 ГПК, съобщението следва да се приложи по делото и да се приеме, че Д.К. е
уведомена за публичната продан (съобщение, л. 239-240).
На
25.09.2013 г. БАКБ е цедирала на „И.“ ЕООД вземанията, които има към „С.“ ООД и
към останалите ищци - Л.А., Н.К., М.А. и Д.К., включително и тези произтичащи
от договора за кредит от 28.03.2005 г. (договор за прехвърляне на вземания, л.
18-32 и л. 249-263).
От
приетите по делото уведомления (л. 265-268) се установява, че БАКБ е уведомила „С.“
ООД, Л.А., Д.К. и Н.К. за цедирането на вземанията на банката към тях. Л.А. е
получила лично уведомлението до нея, до дъщеря ѝ и до дружеството. Н.К. също
е получил лично уведомлението за прехвърлянето на вземането, което банката
имала към него.
На
01.10.2013 г., „И.“ ЕООД е уведомил ЧСИ Ц. за извършената цесия на вземането на
банката към длъжниците (молба, л. 247-248). Банката също е уведомила ЧСИ за
цесията (молба, л. 271). Поради това, на 02.10.2013 г. ЧСИ Ц. е заличила „Б.-А.К.Б.“
АД като взискател по изпълнително дело № 20138400400933 и като такъв е
конституиран „И.“ ЕООД (постановление, л. 33-34 и л. 272-273). Последното не е
спорно по делото и е отделено като ненуждаещо се от доказване с доклада на съда
(определение от 10.10.2017 г., л. 395-398).
ЧСИ
Ц. е уведомила „И.“ ЕООД, че първата публична продан на имотите и вещите е
обявена за нестанала (съобщение, л. 274-275). Затова взискателят е поискал да
бъде насрочена нова публична продан (молба, л. 276). Такава е насрочена от ЧСИ при
начална цена в размер на 80 % от началната по първоначалната продан, а именно:
2 896 260 лева без ДДС за УПИ и сградата и 45 000 лева с ДДС за
оборудването (протокол, л. 277-278).
Втората
продан също е била обявена за нестанала (съобщение, л. 285-286). На 07.01.2014
г. „И.“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ Ц. (л. 39 и л. 287), с която е поискал да
се определи нова начална цена и да се насрочи нова продан на ипотекираното
имущество, срещу което е насочено изпълнението. Освен това взискателят е
поискал от ЧСИ да назначи особен представител на длъжниците поради
възпрепятстването при уведомяването им за изпълнителните действия.
Така
по изпълнителното дело изготвена нова оценка, отново от инж. Анна Балевска,
съгласно която пазарната стойност на хотела с бистро и на поземления имот, в
който е построен, възлиза на 2 900 000 лева без ДДС, а на оборудването - 41 100 лева (л. 40-47 и л. 288-302).
Така
установените обстоятелства, че поземления имот, построеният в него хотел с
бистро и намиращото се в него оборудване и мебелировка са описани от ЧСИ Ц. на
публична продан по изп.дело № 20138400400933 и след две публични продажби, на
които не са постъпили наддавателни предложения е била проведена нова публична
продан с начална цена от 2 211 990 лева, са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада си по делото (л. 395-398).
Началната
цена за новата публична продан е била определена от ЧСИ Ц. на 10.01.2014 г.
(протокол, л. 48-50 и л. 303-305). За да определи цената в размер на
2 211 990 лева, ЧСИ е отчела, че е била проведена първа продан с
начална цена от 3 767 575 лева и втора с начална цена от
2 941 260 лева. Ответницата е приела, че заключението на в.л. А.Б.е
обосновано, мотивирано и компетентно, с оглед на което е приела оценката като
обективна база за определяне на началната цена на новата публична продан. Така
е достигнато до сумата от 2 211 990 лева, от която
2 175 000 лева без ДДС за недвижимите имоти, колкото е 75 % от
2 900 000 лева, и 36 990 лева с ДДС за движимите вещи, т.е. 75 %
от 41 100 лева, плюс ДДС от 20% (41 100*75/100*1,2).
На
13.01.2014 г. ЧСИ Ц. е уведомила Д.К., М.А., Н.К. и Л.А. за насрочената нова
публична продан (съобщения, л. 306-313). Всички съобщения за ищците са връчени
на Н.К.. Съобщението до „С.“ ООД е залепено на входа на хотела, тъй като
управителя „г-жа К.“ била в болничен и не могла да го получи. Така връчителят е
залепил уведомление на входа на хотела, а ЧСИ е приела, че съобщението е
връчено при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК (съобщение, л. 314-316).
Разписките
за връчените съобщения са оспорени от ищците. Те не оспорват, че съобщенията са
били връчени на Н.К., а единствено, че те са били връчени на друг адрес. По
оспорването съдът е открил производство по 193 ГПК (протокол от с.з. от
09.07.2018 г. , л. 507 и следващите). В рамките на това производство не са
събрани никакви доказателства, че удостовереното от връчителя не отговаря на
действителността. Поради това, както и предвид липсата на оспорване на релевантното
за делото обстоятелство, че съобщението действително е връчено на длъжника, съдът
приема, че обстоятелствата относно връчването са се осъществили по начина,
удостоверен в разписките към съобщенията.
На
14.01.2014 г. ЧСИ Ц. е назначила Й.С.за особен представител на длъжниците по
изп.дело „С.“ ООД, Л.А., М.А. и Д.К. (уведомително писмо, л. 51; писмо от ЧСИ
до САК, л. 52-53; разпореждане,л. 54). Това обстоятелство също не е спорно
между страните (вж. доклада, л. 395-398). Липсват доказателства длъжниците по изп.дело
да са уведомявани за извършвани действия чрез назначения им от ЧСИ особен
представител. Затова съдът приема, че ищците не са били уведомявани чрез него.
От
приетия по делото протокол (л. 242-243 и л. 318-319) се установява, че на
16.01.2014 г. обявлението за проданта на имота е било поставено на определеното
място в СО район „Средец“, на самия имот, в канцеларията на ЧСИ, в сградата на
ДСИ и в сайта на КЧСИ. Това се подкрепя и от приетия по делото входящ дневник и
тръжни книжа (л. 570-573).
В
срока на публичната продан е постъпило наддавателно предложение единствено от
взискателя. Поради това „И.“ ЕООД е обявено за купувач на имота на предложената
от него цена, в размер на началната, определена от ЧСИ (наддавателно
предложение, л. 324-343 и протокол, л. 344-347). Това също е обстоятелство, по
което не се спори между страните (вж. доклада, л. 395-398).
ЧСИ
е изготвила разпределение (л. 348-352). Съобщение за изготвеното разпределение
е връчено на Н.К. (л.353), „С.“ ООД (л. 354), Л.А. (л. 355), Д.К. (л. 356) и М.А.
(л. 357). Съобщението за Н.К. е получено лично от него, а останалите съобщения
са получени от Л.А.. Длъжниците са били уведомени, че на 24.02.2014 г. разпределението
ще бъде предявено в кантората на ЧСИ, когато се явил единствено Н.К..
На
06.03.2014 г. ЧСИ Ц. е възложила на „И.“ ЕООД поземления имот и хотела с
бистро, находящи се на ул. „Христо Белчев“ (постановление, л. 56-57 и л.
360-363). Имотите са възложени срещу 2 211 990 лева, от които
2 175 000 лева без ДДС за недвижимите имоти и 36 990 лева с ДДС
за движимите вещи.
На
06.03.2014 г. всички длъжници по изп. дело са били уведомени за възлагането на
имота (съобщения, л. 362-371). Съобщението за Н.К. е получено лично от него, а
останалите съобщения са получени от Л.А..
Длъжниците
по изп.дело неколкократно са подавали молби до ЧСИ, с които са искали да им се
осигури достъп до делото, да им се издадат преписи от документите по него
(молби, л. 58-63 и л. 387-389). На 09.04.2014 г. Л.А., като управител на „С.“ООД
е поискала незаверен препис от цялото изп.дело, който ѝ е бил отказан
(л.435). Молбите за преписи от 28.01.2016 г. и 03.02.2016 г. са били уважени
(л. 387-389). Длъжниците също така неколкократно са оттегляли пълномощията си,
дадени на адвокати да ги представляват по изп.дело, видно от пълномощните,
протокола на призовкар към ЧСИ Ц., молбите от адвокати и списъка за правени справки
по изп.дело (л. 372-386).
От
удостоверение, издадено от ПАМДТ „Триадица“ на 10.05.2007 г. (л. 434), се
установява, че данъчната оценка на хотела в груб строеж е
3 452 042,20 лева.
По
делото са изслушани и две заключения на вещи лица, които е следвало да
отговорят на въпроса каква е пазарната цена на продадените недвижими имоти и
движими вещи към датата на първия и на последния търг. Вещото лице, изготвило
първоначалната съдебно-оценителна експертиза, е заключило, че пазарната
стойност на хотела с бистро към м.09.2013 г. е 3 258 738,27 лева, а
към м.01.2014 г. – 3 069 258 лева. За УПИ вещото лице е предвидило
цена от 488 811 лева и към двата момента, а за оборудването – 34 070
лева към м.09.2013 г., а към м.01.2014 г. – 29 876,77 лева. Така общо
пазарната стойност на всички продадени движими и недвижими вещи към м.09.2013
г. е 3 781 619 лева, а към м.01.2014 г. – 3 587 946 лева
(съдебно-оценителна експертиза, л. 488-504).
Приетото
заключение на тройната съдебно-оценителна експертиза е дало различни стойности
към посочените два момента. Експертите са посочили, че пазарната стойност на
хотела с бистро към м.09.2013 г. е 3 076 807 лева, а на оборудването
към този момент – 62 500 лева или общо 3 139 307 лева. Към
датата на последния търг (м.01.2014 г.) хотелът с бистро е оценен на
3 132 568 лева, а оборудването в него на 41 100 лева или общо
3 173 668 лева (вж. тройна оценителна експертиза, л. 532-548).
Видно
от приетия по делото сертификат и застрахователна полица (л.393-394) „ДЗИ-О.З.“
ЕАД е застраховало професионалната отговорност на ЧСИ М. Ц..
По
делото не са събрани други доказателства, които да са относими към спора.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
иска по чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. с. чл.
45 от ЗЗД срещу ЧСИ Ц.:
Съгласно
чл. 441, ал. 1 от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на
чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Ето защо в тежест на ищците е било да докажат, фактическия състав
на процесното непозволено увреждане, а именно: 1/ противоправно деяние –
твърдяното действие на ответницата като ЧСИ при изпълнение на нейната дейност;
2/ претърпените имуществени вреди; 3/ причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите. На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
По
твърденията, че ищците не са били надлежно представлявани при провеждането на
публичната продан, която била обявена за извършване в периода от 17.01.2014 г.
до 17.02.2014 г.:
Съгласно
чл. 43 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията
и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно
чл. 45 ГПК, съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител
се смята за лично връчване. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме (чл. 46,
ал. 1 ГПК). Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който
живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата
(чл. 46, ал. 2, изр. 1 ГПК). Ако адресатът на съобщението и другото лице, което
е получило съобщението не живеят на един и същи адрес, то призоваването по чл.
46, ал. 2 ГПК е нередовно (Определение № 272 от 27.06.2018 г. по ч. гр. д. №
2218/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Съдът
установи, че на 13.01.2014 г. Н.К. е получил съобщения за насрочената публична
продан за себе си и за останалите длъжници: Д.К., М.А. и Л.А.. На следващо
място се установи, Н.К. е баща на Д.К. и съпруг на Л.А. и всички те имат
постоянен адрес ***. Поради това съдът приема, че Н.К., Д.К. и Л.А. са били
редовно уведомени за насрочената публична продан.
По
отношение на дружеството длъжник, съдът намира, че то също е било редовно
уведомено за насрочената публична продан, тъй като връчителят не е намерил
лице, което да получи съобщението, поради което е залепил уведомление, съгласно
правилата на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47 ГПК.
Същевременно
на Н.К. е връчено съобщение и за М.А.. Тя е майка на съпругата на Н.К. - Л.А.. Постоянният
адрес на М.А. ***, т.е. тя не живее на същия адрес като лицето, получило
съобщението. Ето защо Н.К. не е „лице от домашните“ на М.А. и затова тя не е
била редовно уведомена за насрочената публична продан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 430 ГПК (ДВ. бр.66 от
26 юли 2013г.), Районният съд по местоизпълнението назначава особен
представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към
изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.
В
случая е установено, че М.А. е имала постоянен адрес, но въпреки това ѝ е
назначен особен представител. Ето защо М.А. не е била редовно уведомена нито
лично, нито чрез особен представител за обявената публична продан.
Съгласно
приложимата към м.01.2014 г. редакция на чл. 485 ГПК, определянето на началната
цена за публична продан на недвижим имот, става по реда на чл. 468 ГПК.
Стойността на имота се определя по искане на страните с помощта на назначено от
съдебния изпълнител вещо лице. Когато за определяне на стойността на имота са необходими
специални знания, съдебният изпълнител е и служебно задължен да назначи вещо
лице. Началната цена, от която следва да започне проданта, е 75 на сто от
опредената стойност на вещта - чл. 468, ал. 1 ГПК. Ако първата продан не се
осъществи по някоя от причините, посочени в чл. 494, ал. 1 ГПК, взискателят
може да поиска в едноседмичен срок от съобщението за това извършването на нова
продан. Втората продан се извършва най-рано един месец след приключването на
първата продан, по правилата на първата продан и при начална
цена 80 на сто от началната цена на първата продан - чл. 494, ал. 2, изр. 2 ГПК. Ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква
правото да поиска определяне на нова начална цена - чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Това искане на практика представлява
искане за извършване на нова продан. За новата трета по ред продан
законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на
първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както
прави това за първите две продажби, а изисква определяне на нова начална цена.
Нови правила, или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са
уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл. 468 ГПК.
Невъзможността имотът да се продаде на
първата и втората продан явно сочи, че при определянето на неговата
стойност (за нуждите на първата продан) не са съобразени средните пазарни цени за съответния район,
характеристиката, вида и състоянието
на конкретния имот или използваните начини (например пазарен, приходен и
други) и методи на остойностяване
(например метод на пазарните аналози, на приходите, метод за определяне на
ликвидна цена и други) не са подходящи.
Тези обстоятелства и изминалият период от време от първоначалното
остойностяване на имота до искането за нова трета по ред продан налагат да се
отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в съответния
район, състоянието и вида на имота, способността имотът да се продаде в
сравнително кратки срокове, да се съобразят евентуално настъпилите инфлационни
процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността на имота по реда
на чл. 468, ал. 2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по
правилото на чл. 468, ал. 1 ГПК от съдебния изпълнител. Определянето на нова
начална цена не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а
предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни
предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото
да бъде осребрено (така: разясненията, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
В
настоящият случай посочените правила са спазени. ЧСИ Ц. е назначила вещо лице,
което да оцени движимите и недвижимите вещи, след което е определила начална
цена в размер на 75 % от оценката. Първата продан не се е състояла, поради
което е обявена нова, при начална цена в размер на 80 % от тази по
първоначалната. Втората публична продан отново не се е състояла. Затова е
възложено на вещото лице да извърши нова оценка. Експертът е взел предвид, че в
периода м. 09.2013 г. - м. 01.2014 г. са проведени две публични продажби, на
които не са постъпили никакви предложения. Поради това и сравнявайки отново
процесните вещи с други такива със сходни параметри, е определил нова оценка на
хотела и оборудването му. Тази нова оценка е станала база за определяне на
началната цена на публичната продан, която е била в размер на 75 % от оценката.
Оценката,
която инж. А.Б.е изготвила в изп. дело се различава от оценките, които вещите
лица са дали в двете заключения, приети в настоящото дело. Предвид тази разлика
се поставя въпросът дали процесните движими и недвижими вещи са продадени на цена,
която не е пазарна, а ако е така, то това би било във вреда на ищците.
Както
са отбелязали вещите лица, изготвили тройната съдебно-оценителна експертиза, „цената“
е това, което е поискано и платено, а експертите определят „стойност“, която
отразява характеристиките на оценявания обект. Тази стойност е отправна точка в
търсенето на пазарната цена. Целта на публичната продан е да се осребри
имуществото на длъжника в един сравнително кратък период от време, в който да
се получи максимално възможната цена. Каква ще бъде тя обаче зависи от
конкретните условия, в които се провежда продажбата, т.е. от пазара. Спазването
на изискванията на закона гарантира достигане именно на пазарната за
съответното имущество цена. Законът предвижда, че началната цена на продаваното
имущество се определя след оценка на вещо лице и се разгласява по такъв начин,
че да стигне до знанието на потенциалните купувачи. В настоящият случай
изискванията на закона по определяне на началната цена и разгласяването на
продажбата са спазени. Действително между първата и третата продажба има
разлика в началната цена от около 1 500 000 лева. Това обаче говори,
че първата оценка не е отразявала действителните пазарни условия. Следва да се
отбележи, че причина за достигане на такава продажна цена също и специфичното
имущество, което е обявено за продан. Подаването на наддавателно предложение за
продажбата на хотел и оборудването му в идеалния център на гр. София не е по
възможностите на неограничен кръг лица. Затова такова имущество не е лесно ликвидно,
което по правилата за извършване на публични продажби логично води до
намаляване на цената му. Законодателят е предвидил, че публичните продажби към
процесния период се извършват при начална цена в размер на 75 % от пазарната
стойност на имуществото, а втората продан – в размер на 60 % от стойността му
(80% от цената по първата продан). Ето защо самият закон е определил, че
началната цена по публичните продажби е по-ниска от пазарната. Това обаче не
означава, че имуществото ще се продаде на тази цена. При условията на свободен
пазар, в случай че определената от ЧСИ цена е значително по-ниска от пазарната,
това би привлякло потенциални купувачи, които биха наддавали за имуществото и
така би се достигнало до пазарната му цена. В случая, след като цената е
намалявана няколко пъти, е постъпило едно наддавателно предложение, при това от
взискателя по изп.дело. Това предполага, че имуществото не е било достатъчно
атрактивно за потенциалните купувачи при определените начални цени на
предишните публични продажби.
Необходимо
е също да се подчертае, че целта на тръжната процедура е длъжниковото имущество
да се продаде за сравнително кратък период при максималната възможна цена. Това
е в интерес както на кредитора, така и на длъжника, чийто дълг ще бъде погасен и
няма да расте от допълнителни лихви. Затова при нестанала публична продан закономерно
се стига до намаляване на цената. В случая обаче тя не е била по-ниска от
пазарната. Това е така, защото преди третата продан са били обявени две други,
които не са се състояли на цени по-високи от определените от вещите лице по
настоящото дело. Ето защо настоящият състав намира, че в случая цената, която е
получена по изп.дело за хотела и оборудването му е била пазарната към момента и
така за ищците не е налице вреда. Затова не е налице предпоставка за уважаване
на иска и съдът го отхвърля.
Само
за пълнота съдът смята за необходимо да отбележи, че липсва и причинна връзка
между конкретното противоправно поведение (нередовното уведомяване на длъжника)
и твърдените вреди. Редовното уведомяване на длъжниците за публичната продан не
гарантира постигането на по-висока цена на имуществото. Предвид всичко изложено
искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
По
твърденията, че ЧСИ Ц. незаконосъобразно е приела, че прехвърлянето на
вземането от „Б.-А.К.Б.“ АД на „И.“ ЕООД, е породило действие, тъй като то не е
било съобщено на длъжниците:
Съгласно
чл. 429, ал.1 ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както
и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с
писмени доказателства.
Съдът
установи, че БАКБ е уведомила „С.“ ООД, Л.А., Д.К. и Н.К. за цедирането на
вземанията на банката към тях. Уведомяването на главния длъжник е било чрез
неговия управител – Л.А.. Същата е получила уведомлението и в лично качество и
като майка на Д.К.. Н.К. също е получил уведомлението лично. Не се установи
единствено М.А. да е била уведомена за цедирането на вземането, което банката е
имала към нея. Това обаче не влияе на конституирането на „И.“ ЕООД като
взискател по изп.дело. Към молбата си до ЧСИ дружеството е представило договор
за прехвърляне на вземания в изискуемата форма (нотариална заверка на
подписите), както и уведомления за цесията до „С.“ ООД и до солидарните
длъжници Л.А., Д.К. и Н.К.. Поради това правилно цесионерът е бил конституиран
като взискател по изп.дело. Ето защо не е налице противоправно поведение на
ЧСИ.
Освен
това, по отношение на заявените вреди, съдът вече прие, че такива не са
възникнали такива за ищците от продажбата на имуществото, тъй като то е
възложено на пазарната цена. Затова и следващата предпоставка не е налице. Ето
защо искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
По твърденията, че цената на публичната продан била
определена в нарушение на ГПК:
Както
се посочи по-горе, съгласно разясненията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, за трета по ред
продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната
цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на
вещта, както прави това за първите две продажби, а изисква определяне на нова
начална цена. Съгласно чл. 485 ГПК ( в
редакцията обн. в ДВ. бр.66 от 26 юли 2013г.).,
определянето на началната цена за публична продан на недвижим имот, става по
реда на чл. 468 ГПК. Стойността на имота се определя по искане на страните с
помощта на назначено от съдебния изпълнител вещо лице. Началната цена, от която
следва да започне проданта, е 75 на сто от опредената стойност на вещта - чл.
468, ал. 1 ГПК.
Съдът
установи, че след две публични продажби, които са обявени за нестанали, ЧСИ Ц.
е възложила на инж. А.Б.да изготви нова оценка на продаваното имущество. Вещото
лице е оценило недвижимите имоти на 2 900 000 лева без ДДС, а движимите вещи –
на 41 100 лева без ДДС. Както се посочи, при третата поред продан се
прилагат правилата за първата, т.е. началната цена се определя в размер на 75 %
от оценката на вещото лице. Това означава 2 175 000 лева без ДДС за недвижимите
имоти и 36 990 лева с ДДС за движимите вещи. Толкова е и определената от ЧСИ
начална цена. Тъй като третата продан се извършва по правилата за първата, то
тя няма изискване в какъв период от предходната да бъде извършена. Ето защо не
е налице противоправно поведение на ответницата. Затова искът е неоснователен и
съдът го отхвърля.
По твърденията, че публичната продан не била
разгласена съгласно изискванията на закона, като обявление не било поставено на
имота:
Съгласно
чл. 487, ал. 2 ГПК, обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в
канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в
общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се
публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то
най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.
Съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е длъжен в случаите по чл.
487, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс да публикува обявленията за
публична продан и на интернет страницата на камарата.
Установи
се, че на 16.01.2014 г. обявлението за проданта на имота е било поставено на
определеното място в СО район „Средец“, на самия имот, в канцеларията на ЧСИ, в
сградата на ДСИ и в сайта на КЧСИ. Липсват доказателства за това обявлението да
е било публикувано на интернет страницата на СГС. Затова съдът приема, че то не
е било обявено по този начин. Това представлява нарушение от страна на ответницата,
т.е. противоправно поведение. Затова е налице първата предпоставка за уважаване
на иска.
По
изложените вече съображения, съдът приема, че за ищците липсва вреда от
продажбата на имуществото на „София-Средец“ ООД, тъй като то е възложено на възможната
пазарна цена. Съдът намира също, че не е доказано наличието и на причинна
връзка между поведението на ЧСИ и твърдените вреди. Ищците не са ангажирали
никакви доказателства в тази връзка, а установяването му е било в тяхна тежест.
Те е следвало да проведат пълно и главно доказване, защото не съществува
презумпция, че ако обявлението не е било качено на сайта на окръжния съд, то
имотът е възложен на по-ниска цена и от това те са търпели вреди. Поради всичко
това искът и на това основание е неоснователен и съдът го отхвърля.
По твърденията, че постановлението за възлагане не
било съобщено на длъжниците или на редовно упълномощено от тях лице, поради
което те били лишени от възможността да го обжалват:
Както
се посочи по-горе, определен от ЧСИ служител може да връчва призовки, съобщения
и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК (чл. 43 ЗЧСИ). Така в
случаите когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се
връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Такова лице може да бъде
всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса (чл. 45 ГПК и чл.
46, ал. 1 и 2 ГПК). Ако адресатът на съобщението и другото лице, което е
получило съобщението не живеят на един и същи адрес, то призоваването нередовно
(Определение № 272 от 27.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2218/2018 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС).
Установи
се, че на 06.03.2014 г. Н.К. е бил лично уведомен за възлагането на имота, а съобщенията до
останалите длъжници са получени от Л.А.. Установи се, че тя е дъщеря на М.А.,
както и че двете имат различни постоянни адреси. Затова М.А. не е била редовно
уведомена за възлагането на имота. Отново не се установява от това да са
произтекли каквито и да е било вреди за длъжниците по изп.дело. Както вече
съдът прие, имотът собственост на „София-Средец“ ООД е бил продаден на пазарна
цена на единствения купувач, депозирал наддавателно предложение. Затова съдът
приема, че искът, основан и на тези твърдения, е неоснователен и го отхвърля.
Предвид
неоснователността на претенциите за главницата, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има ответницата. ЧСИ Ц. е заплатила 10 лева за преписи (л. 443), 1 200
лева за депозит за вещи лица (л. 520-521) и е била представлявана безплатно от
адвокат (л. 576). В представения в съдебно заседание списък (л. 577)
ответницата претендира разноски единствено за заплатения депозит за вещи лица,
а нейния процесуален представител – за възнаграждение в минимален размер
съгласно наредбата.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата следва да се присъдят
разноски в търсения размер, а именно 1 200 лева. На адв. Г.К. следва да се
присъдят 10 959,60 лева – възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство
(3 530+(471 480-100 000)*0.02).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни,
предявените от Л.А.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Д.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.С.К., с
ЕГН **********, с адрес *** против
М. К.Ц., с адрес: ***, искове по чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати по 55 370 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване исковата молба до окончателното плащане, която сума представлява 1/5 от задължението на
ищците от 276 852 лева по изп.дело № 20138400400933 по описа на М. К.Ц., вписана като
ЧСИ, с рег. № 840 от КЧСИ, останало непогасено поради
виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото
на по-ниска от пазарната цена.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен,
предявеният от „С.“ ООД, с ЕИК ********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
против М. К.Ц., с адрес: ***, иск по чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, осъждане ответницата да заплати на „С.“ ООД, сумата от 250 000 лева, която
включва: 55 370 лева, съставляваща 1/5 от останалата непогасена по изп.дело сума
от 276 852 лева (т.е. частта, припадаща се на дружеството от остатъка от
задължението по изп.дело) поради виновното и противоправното поведение на
ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена и
сумата от 194 630 лева – частичен иск от сумата от 723148 лева, която
дружеството не е получило като остатък от разпределението, поради поради
виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до продажба на
имуществото на по-ниска от пазарната цена.
ОСЪЖДА Л.А.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Д.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.К., с
ЕГН **********, с адрес *** и „С.“ ООД, с ЕИК ********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, да заплатят на М. К.Ц., с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 200 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.А.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Д.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.К., с
ЕГН **********, с адрес *** и „С.“ ООД, с ЕИК ********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, да заплатят на адвокат Г.Г.К. от САК, л.№ **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 10 959,60 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „*********-
трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ М. К.Ц..
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: