РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Бургас, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500357 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. С. Б. – ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. Владикова, срещу Решение
№9/22.01.24г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№204/23г., с което са
отхвърлени като неоснователни предявените искове от въззивницата против Почивна
база „Морско Утро” Китен, за признаване уволнението на ищцата за незаконно и да
отмяна на Заповед № РД-15-302/17.03.2023 г. на Министъра на земеделието за
прекратяване на трудовото правоотношение К. С. Б., като незаконосъобразна;
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „управител” на
Почивна база „Морско утро” гр. Китен при Министерство на земеделието, храните и
горите; осъждане на Почивна база „Морско утро” гр. Китен при Министерство на
земеделието, храните и горите, да заплати на К. С. Б. сумата от 16596,36,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа поради
незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от датата на уволнението -
20.03.2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Решението се обжалва и в частта, с което
въззивницата е осъдена да заплати на Почивна база „Морско утро” гр. Китен при
Министерство на земеделието, храните и горите, сумата от 1880,00 лева,
представляваща направените разноски по делото, а по сметка на Районен съд- Царево,
сумата от 763,85 лева, представляваща държавна такса за производството.
Въззивницата излага съображения за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението. На
първо място оспорва решението в частта, с което е осъдена да заплати държавна такса,
1
т.к. съгласно нормата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която ищците – работници и
служители са освободени от внасяне на държавни такси по трудови спорове.
Оспорва изводите на съда за законосъобразност на уволнението, с аргумент, че
към датата на заповедта – 17.03.23г. е действала забраната на чл.67 ЗПКОНПИ. Според
въззивницата, проверката е следвало да се извърши към датата на връчване на
заповедта – 20.03.23г., към която съгл. чл.335, ал.2, т.3 КТ е прекратено трудовото
правоотношение. Въззивницата излага съображения с които опровергава извода на
съда относно датата на връчване на Заповед №РД09-147/24.02.22г. – 07.03.22г., като
намира, че по делото не са ангажирани доказателства в тази връзка, респ. – към кой
момент същата е влязла в сила. Заявява, че към датата на заповедта тя не е заемала
съответната длъжност; била е уволнена още на 28.07.21г. със Заповед №РД-15-
1013/27.07.21г. и въпреки отмяната на тази заповед, не е заемала нито за един ден
длъжността „управител“ на „Почивна база „Морско утро“ – гр.Китен.
Като краен извод заявява, че видно от представената по делото справка за
актуално състояние на трудовите договори, правоотношението й с ответника е
възникнало на 01.09.20г. и е прекратено на 28.07.21г. и не е възстановявано. Според
въззивницата, уволнението на осн. чл.330, ал.2, т.9 КТ е приложимо спрямо лицата,
заемащи публична длъжност към датата на акта за установяване на конфликт на
интереси.
Въззиваемият – ответник Почивна база „Морско утро“ – гр.Китен представя в
срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. Намира, че правоизключващите възражения на ищцата
не са били надлежно въведени с исковата молба и не са подкрепени с доказателства.
Не се твърди и не се установява да е обжалвана заповедта за констатиране на конфликт
на интереси. Представената преписка и актовете на длъжностните лица от
Министерство на земеделието като официални такива имат обвързваща за съда
доказателствена сила и не са оспорени по надлежния ред.
Според въззиваемия, без значение е дали към датата на заповед №РД09-
147/24.02.22г. ищцата е заемала публична длъжност, след като по силата на
установяване съществуването на конфликт на интереси, се задейства забраната по
чл.67 ЗПКОНПИ за срок от една година, считано от датата на акта за установяване.
Поради това намира, че ТПО с ищцата е прекратено законосъобразно с тук
оспорената заповед, т.к. Заповед №РД09-147/24.02.22г. на Министъра на земеделието,
установяваща конфликт на интереси, не е атакувана, влязла е в сила и е връчена на
ищцата 07.03.22г.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена от
лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити,
следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно съществувало между
страните трудово правоотношение (ТПО), по силата на което ищцата е заемала
длъжността „управител“ на ответната почивна база. Установил е, че първоначално
трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД-15-1013/27.07.2021 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, отменена с влязло в сила Решение №
6/02.02.2023 г. по гр. д. №252/22г. на ЦРС.
Съдът е констатирал, че със Заповед № РД09-147/ 24.02.2022г. на Министъра
на земеделието, е установен на конфликт на интереси по отношение на ищцата.
Заповедта е била връчена на ищцата на 07.03.2022 година, видно от констатациите на
изпратеното писмо от Спас Парапунов – ръководител на инспекторат на МЗХГ до
Директора на дирекция „Човешки ресурси“ към Министерството. Не се твърди и не се
установява заповедта да е оспорена по съдебен ред. На 09.03.23г., ищцата е подала
молба за възстановяване на заеманата длъжност. Със заповед №РД-15/17.03.23г.,
връчена на ищцата на 20.03.23г., същата е възстановена на длъжността „управител“. С
2
процесната заповед №РД-15- 302/17.03.23г., трудовото правоотношение е прекратено
на осн. чл.330, ал.2, т.9 КТ, вр. чл.67 и чл.80, ал.1 ЗПКОНПИ, поради горепосочената
заповед на Министъра на земеделието, храните и горите.
Поради изложеното, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи
съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно
решението е валидно и допустимо. След като обсъди становищата на страните,
събраните по делото доказателства и като съобрази Закона намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
при споделяне на мотивите на съда на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно нормата на чл.345 КТ, при възстановяване на работа, служителят
има право да я заеме в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване. Трайната съдебна практика се е установила на разбирането, че
работодателят е длъжен да изпълни съдебното решение и да възстанови трудовото
правоотношение във вида, в който то е съществувало към датата на прекратяването му.
Но ако към датата на възстановяването са настъпили факти и обстоятелства, които
съставляват пречка за съществуване на правоотношението, работодателят следва да го
прекрати на ново основание, съставляващо пречката (така Решение № 314 от
16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 307/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 264 от 27.06.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1467/2010 г., III г. о., ГК и др). В настоящия случай, в изпълнение
на съдебното решение, работодателят е приел ищцата на заеманата длъжност. Но т.к.
към този момент – 20.03.23г. съгласно нормата на чл.67 ЗПКОНПИ, по отношение на
нея е действала забраната да заема публична длъжност, констатирайки тази пречка,
правилно и законосъобразно работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
ново основание.
Съобразно нормата на чл.330, ал.2, т.9 КТ, работодателят може да прекрати
трудовия договор без предизвестие, когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на
интереси по ЗПКОНПИ. Според нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ, трудовият договор се
прекратява без предизвестие, от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. В настоящия случай процесната заповед за прекратяване
носи дата 17.03.23г. Посоченото в нея, че прекратяването следва да се счита от датата
на заповедта е без значение и не я опорочава, след като е налице законова норма, която
посочва момента на прекратяване на правоотношението. Следователно ТПО между
страните е прекратено на 20.03.23г. – датата, на която заповедта е връчена на ищцата.
Заповедта, установяваща конфликт на интереси е с дата 24.02.22г. Същата, видно от
констатациите на изпратеното писмо от Спас Парапунов – ръководител на инспекторат
на МЗХГ до Директора на дирекция „Човешки ресурси“ към Министерството, е
връчена на ищцата на 07.03.22г. и от таза дата тече 14 дневен срок за оспорването й по
реда на чл.149, ал.1 АПК. Доколкото не се твърди заповедта да е била атакувана по
този ред, същата е влязла в сила на 22.03.22г. и към 20.03.23г. формално все още не е
изтекъл едногодишния срок на забраната по чл.67 ЗПКОНПИ. Работодателят е
констатирал това обстоятелство и е прекратил възстановеното трудово
правоотношение.
Въззивният съд не споделя съображенията на въззивницата, че към датата на
процесната заповед, ищцата не е заемала публична длъжност. Както вече стана дума,
същата първо е възстановена на длъжността в изпълнение на съдебното решение, а с
процесната заповед възстановеното ТПО е прекратено на друго основание – наличие
на пречките по чл.67 ЗПКОНПИ.
По изложените съображения, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Решението на
Царевския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
3
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение. Видно от представения договор за защита и съдействие, в полза на
адв. Маргарита Събева е заплатено възнаграждение, в размер на 1880 лева. Срещу този
размер е направено възражение за прекомерност от ищцата. Възражението е
основателно. Производството по делото е трудово; делото се характеризира с невисока
фактическа и правна сложност; във въззивното производство не са събирани
доказателства и същото е приключило в едно съдебно заседание; защитата на
въззиваемата страна се състои в изготвяне на отговор на въззивната жалба, без явяване
на процесуалния представител в съдебно заседание. Поради това размерът на
възнаграждението, който следва да бъде възложен в тежест на ищцата следва да бъде
намален от 1880.00 лева на 500.00 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/22.01.24г., постановено от Районен съд Царево
по гр.д.№204/23г.
ОСЪЖДА К. С. Б., ЕГН ********** да заплати на Почивна база „Морско утро”
гр. Китен при Министерство на земеделието, храните и горите сума, в размер на 500.00
лева – съдебно – деловодни разноски – адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
На осн. чл.315, ал.2 ГПК, настоящото решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок, считано от 08.05.2024г. – датата,
съобщена на страните в съдебно заседание на 22.04.24г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4