Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165 04.06.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Минка Петкова
и с участието
на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №378 по описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от К.А.К. ***, чрез адв.В.Н., с която на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ е предявен иск срещу Д. фонд „З.” – Р.а.– ***, за присъждане на
обезщетениe в размер на 13 830,05 лева за претърпени имуществени вреди от
неизвършено плащане на оторизираните суми по мярка 214 за кампания 2015г., с
начална дата на увреждането 01.04.2016г., заедно със законната лихва от датата
на увреждането до плащането. В исковата молба се сочи, че жалбоподателят е
регистриран като земеделски производител в ИСАК към ответника. Твърди се, че за
кампания 2015г. е подал заявление за подпомагане по мярка 214, като спазил
всички изисквания за това. Заявява се, че до края на първото тримесечие на 2016г.
не получил подпомагане за изминалата 2015г., въпреки че плащанията по мярка 214
били извършени. Сочи, че поради това подал жалба до ответника, на която му било
отговорено, че ДФ Земеделие РА ще му изпрати Уведомително писмо за
оторизираните суми за плащане или за наложени санкции за кампания 2015г., но до
септември 2016г., такова уведомително писмо не му било изпратено, като не било
извършено и плащане на сумите. Поради това ищецът подал на 27.09.2016г. по
електронната поща повторно напомнително писмо до ответника, но не получил
отговор по него, както и не получил плащане на дължимите суми за подпомагане по
мярка 2014г. за стопанската 2015г. Обосновава, че посочените обстоятелства се
явяват незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ответника при
изплащане на оторизираните суми по мярка 214 – Агробиология по направление
Биологично растениевъдство за кампания 2015г. и обосновават правния му интерес
да потърси репарация на нанесените му вреди по реда на ЗОДОВ, като сочи, че
размерът на тези вреди е равен на дължимите суми за подпомагане по мярка 214 за
стопанската 2015г., които се равняват на 13 830,05 лева и са с начална дата
на увреждането от 01.04.2016г. Моли се съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумата от 13 830,05 лева като обезщетение за
неизвършено плащане на оторизираните суми по мярка 214 за кампания 2015г.,
заедно със законната лихва от датата на увреждането до плащането. Претендират
се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, се явява лично. Чрез пълномощника си моли съда да уважи предявения
иск, като сочи, че от събраните по делото доказателства се е установило, че
неизплащането на субсидиите за подпомагане през 2015г. се дължи на техническа
грешка, допусната от сертифициращата форма „Л“ ООД и доверителят му не може да
отговаря за тази грешка. Обосновава, че ищеца е получил подпомагане от ДФ
„Земеделие“ за същите 5 парцела с лозя, като са му били изплатени всички
полагащи се суми за кампаниите 2012г., 2013г., 2014г. и 2016г., а само за
процесната 2015г. не е получил нито плащане, нито уведомително писмо за отказ,
като това бездействие на ответника ангажира неговата отговорност по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
Ответникът
– Държавен фонд „Земеделие“ – гр.София, в отговора на исковата молба и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Обосновава, че по отношение на ищеца в настоящото производство все
още не е постановен окончателен административен акт по подаденото от него
заявление за 2015г. Претендират се разноските по делото, включително
юрисконсулстско възнаграждение в минимален размер.
Прокурорът
дава становище за недоказаност на исковата претенция, поради което моли
исковата молба да бъде отхвърлена.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
Ищецът К. А.К. е регистриран земеделски производител. На
29.04.2015г. същият е подал Заявление за подпомагане с УИН 24/28051/88862 по
мярка 214 – Агробиология по направление Биологично растениевъдство (т.I, л.84-93).
На 11.04.2016г. ищецът е подал до ДФЗ жалба, в която е
изложил съображения, че до настоящия момент не е получил никакви пари във
връзка с подаденото заявление, въпреки че плащанията по мярка 214 са извършени
(т.I, л.19).
С писмо от 18.04.2016г. на Зам.Изпълнителния директор
на ДФЗ ищецът е уведомен, че процесът по извършването на задължителните
проверки по заявлението му не е приключил и към момента на изготвяне на писмото
от ДФЗ не е изготвяно уведомително писмо (т.I, л.20). В писмото е посочено също, че след извършване
на всички задължителни административни проверки ще му бъде изпратено
Уведомително писмо за оторизираните суми за плащане и/или за наложени санкции
за кампания 2015г.
На 27.09.2016г. ищецът е изпратил ново писмо до ДФЗ, в
което е посочил, че са изминали шест месеца от отговора по подадената от него
жалба, като е помолил да бъде информиран за хода на административните проверки
на документите по подаденото от него заявление за подпомагане (т.I, л.21).
За изясняване на обстоятелствата по делото са
допуснати и назначени съдебно-техническа и аграрно-икономическа експертизи,
чиито заключения не оспорени от страните и са приети от съда като компетентни и
безпристрастни изготвени. Вещото лице К.Д.Й. дава заключение, че по Заявление
за подпомагане с УИН 24/28051/88862 въведената от „Л“ ООД в системата ИСАК
информация е следната: „отглеждана култура за текущата година – орехи“.
Същевременно от заключението става ясно, че културата, заявена от ищеца по
отношение на декларираните имоти за 2015г. е „винени лозя“ с код на културата
211000, а установената и въведена в системата от контролиращия орган „Л“ ООД
култура е „орехи“ с код на културата 223010. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че ДФЗ има договор с външна фирма – „Л“ ООД – гр.Лясковец, която
въвежда информацията в ИСАК, като в случая въведената информация за 2015г., касаеща
ищеца е с объркан код на отглежданата култура – вместо „винени сортове“ са
посочени „орехи“.
Заключението
на вещото лице С.Д.И. е идентично по отношение въпроса за допуснатата
техническа грешка от контролиращото лице „Л“
ООД – гр.Лясковец. В същото е посочено, че ищецът за периода 2012г.
– 2016г. е заявявал едни и същи 5 парцела в с.Дълбоки и с.Хрищени с обща площ
9,7 ха, като за 2012г., 2013г., 2014г. и 2016г. в Системата за въвеждане да
данни от външни институции са въведени като данни „лозя винени“ с код 211000, а
за 2015г. са въведени данни за „орехи“ с код 223010. От приложената справка към
заключението вещото лице е посочило, че за мярка АЕП по сметката на ищеца на
16.12.2015г. има намаление 13 830,05 лева, като оторизираната сума е 0
лева.
По делото е допуснато събирането на гласни
доказателства като в качеството на свидетел е разпитан Ю.Х. М. – представител –
контролиращо лице през 2015г. в „Л“ ООД. От показанията на свидетеля се
установява, че през март 2016г. същият е разбрал от ищеца за вероятно допусната
техническа грешка в информацията, която е подадена от „Л“ ООД към ДФЗ. Поради
това от дружеството е изпратено писмо до тогавашния министър за коригиране на
тази техническа грешка, но е получен отговор, че искането не е направено в
нужния срок. Свидетелят заявява, че е напълно възможно да бъде допусната
техническа грешка, поради големия обем информация, като пояснява, че са
допускани такива грешки и по други заявления.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК
и с оглед постановеното Определение №13940/16.11.2017г. на ВАС, IV отд., се явява процесуално допустим.
Разгледан по
същество е неоснователен.
От изложените в исковата молба и допълненията към нея
обстоятелства и направените искания, следва да се приеме, че се търси
отговорност на Държавата за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица, при и по повод изпълнение на административна дейност, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в размер определен съгласно чл.4 от същия закон
и по реда на чл.203, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК,
когато вредите са причинени от бездействия, както е в разглеждания случай,
незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен иска за
обезщетение. Отговорността на ЗОДОВ е деликтна, като се отличава от общата
деликтна отговорност по деликвента – административен орган, както и по
спецификата на причинната връзка – вредите трябва да са причинени при или по
повод упражняване на административна дейност. За
противоправността и вредите приложимият материален закон не установява
отклонения от общия състав на деликтната отговорност. Съгласно чл.205 от АПК
искът се предявява срещу юридическото лице, към чиято структура принадлежи
органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“
фондът има качеството на юридическо лице. С оглед на това, както беше вече
посочено, настоящата искова молба е предявена срещу легитимиран ответник.
При така очертания характер на деликтната отговорност
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и при наведените с иска доводи, съдът на първо място дължи
произнасяне дали е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, от което
да са произлезли претендираните вреди.
Бездействието е липса на физическа изява на действие,
което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Наред с това, тези бездействия
не следва да са извършени в процедура по издаване на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
в който случай те не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност,
включително и в производства от вида на настоящото, доколкото не могат да бъдат
разглеждани като годни самостоятелно да обусловят вредоносен резултат от
извършването им, извън незаконосъобразността на постановения административен
акт. Контролът за законосъобразност на административния акт, включително
относно нарушаването на процесуални правила, се извършва в производството по
неговото оспорване по реда на чл.145 и сл.
от АПК и съгласно изричната разпоредба на чл.204, ал.1
от АПК, незаконосъобразността на административния акт следва да бъде
преюдициално установена, т. е. същият да е бил отменен по съответния ред от
компетентния горестоящ административен орган или съда, като условие за
допустимост на иска за обезвреда от този акт. Изключение от това правило е
установено чл.204, ал.3
от АПК при претенция за вреди от нищожен административен акт.
В разглеждания случай се претендира
незаконосъобразност на бездействия на длъжностни лица при ответника, като
според ищеца същите са били задължени да извършат плащанията на оторизираните
суми по мярка 214 – Агробиология по направление Биологично растениевъдство за
кампания 2015г. Изясняването дали да бъдат оторизирани тези плащания или не, се
извършва в производство по отпускане на плащанията, което по правната си
същност е такова по издаването на индивидуален административен акт. Т.е. оторизирането
на суми за финансово подпомагане е нормативно регламентирана административна
дейност с конкретно определени процедури, които започват с подаване на
заявления, извършването на проверки и завършват с издаване на административни
актове. Ответникът не е могъл да формира бездействие като фактическо такова, а
би могъл да издава или да не издава административни актове в тази връзка.
Последните подлежат на контрол за законосъобразност и само отмяната им е
предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Дейността по оторизирането на суми за финансово подпомагане
не се осъществява чрез фактически действия, т.е. дейността не е физическа
проява, за да е налице бездействие при нейното нарушение. Бездействието е липса
на фактическа изява на действие, което действие следва да се извърши по силата
на нормативен акт и ответната страна не може да формира бездействие като фактическо
такова във връзка с правомощията си по оторизиране на суми за финансово
подпомагане (в този смисъл Решение №12171/19.10.2010г. по адм. дело №413/2010г.
на ВАС, III отд). С оглед наведените твърдения и разпоредбата на чл. 204, ал.
4 от АПК, в конкретният случай не може да се установи съставомерно
бездействие, от където и извода, че липсва и причинна връзка между причинените
вреди и заявените бездействия.
С оглед изложеното, съдът приема, че липсва първото и основно условие за основателност на предявения иск с предмет обезщетяване за вреди от незаконосъобразни административни действия/бездействия, а именно –
незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностни лица, извършени извън производство, което следва да приключи с издаването на индивидуален административен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесният случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. А след като не е установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, излагането на мотиви относно останалите му елементи е безпредметно. Ищцовата страна не притежава право на обезщетение в твърдяното от нея съдържание и вид, и иска
следва да се отхвърли като неоснователен. Претенцията
за заплащане на законна лихва върху размера на иска е неоснователна предвид
акцесорния й характер спрямо главния иск.
При този изход на делото, съобразно
разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника
разноските за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100 лева, определен
на основание чл.144, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както
и разноските в размер на 520 лева, направени от ответника за възнаграждение на
вещо лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото или общо
разноски в размер на 620 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и по реда на чл.203, ал.1 от АПК от
К.А.К. против Д. фонд „З.“ – Р.а.– ***, иск за претърпени имуществени вреди в
размер на 13 830,05 лева от
неизвършено плащане на оторизираните суми по мярка 214 за кампания 2015г., с
начална дата на увреждането 01.04.2016г., заедно със законната лихва от датата
на увреждането до плащането.
ОСЪЖДА
К. А. *** Александър Батенберг №19, ет.8,
ап.18, ЕГН: **********, да заплати на Д. фонд „З.“ – Р.а.– ***, сумата от 620 (шестстотин
и двадесет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: