№ 2185
гр. Варна , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501323 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание
чл.435 ал.2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на М. Р. ЗЛ. срещу действията на ЧСИ по
изп. Дело №20217180400018. Жалбоподателката счита, че така предявеното
вземане по издадения на 13.07.2007 год. изпълнителен лист е погасено по
давност. Твърди, че за периода 24.04.2008 год. до 03.05.2019 год. единствена
тя-чрез множество вноски е заплатила сумата от 19 984.40 лв., като на
20.01.2021 год. воденото по същия изпълнителен лист изп. Дело
№305/2007год. при ЧСИ Станимира Данова е било прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.2 ГПК - по искане на взискателя. Счита, че след получаване на
изпълнителния лист в оригинал новото му предявяване срещу нея от същия
взискател е злоупотреба с право. Счита, че образуването на изпълнително
дело срещу нея и налагане на запор върху банковите сметки в Юробанк е
незаконосъобразно, поради което моли да бъдат отменени. Твърди, че с
наложените обезпечителни мерки се затруднява изключително много живота
, както и заплащането на битовите сметки, тъй като е лишена от
възможността да ползва получаваните средства по банков път. С оглед на
което моли да бъдат отменени наложените запори върху банковите
сметки в Юробанк, както и запора върху трудовото възнаграждение,
получавано от "Корсар-89" ООД.
Срещу така постъпилата жалба е депозирано възражение от ИВ. Д.
ИВ., в което се излагат съображения за нейната неоснователност. Счита, че
задължението за заплащане не е погасено по давност, тъй като по време на
висящността на двете изпълнителни дела, давността е била прекъсната, а
последното изп. Действие е било 03.05.2019г., когато е било извършено
1
плащане на М.З.. Счита за неоснователно оплакването, че запорът е
незаконосъобразен само поради това, че създава затруднения. По
изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е жалба от СВ. М. СП., ЕГН********** срещу
разноските по изпълнението, посочени в съобщение за образуване на
изпълнително изх. №4656/26.02.2021 год. по изп. Дело №20217180400018
на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718 в КЧСИ. Жалбоподателят
излага, че на 09.03.2021 год. получил съобщение за образувано изпълнително
дело, като в съобщението било посочено, че размерът на дължимите от СВ.
М. СП. разноски по посоченото изпълнително дело възлизат на 3167,17 лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ и 1600 лв. - присъдени разноски. Счита, че
таксите и разноските не са направени във връзка изпълнителни действия,
предприети срещу СВ. М. СП., нито са направени във връзка с проучване
имуществото на същия и снабдяването на ЧСИ с документи, касаещи
имуществото на СВ. М. СП.. Твърди, че разноските в изпълнителното
производство не се дължат в условията на солидарност, поради което липсват
правни и фактически основания, в тежест на един от длъжниците по
изпълнителното дело да се възлагат разноски, направени във връзка с
проучване имуществото, снабдяване с документи и предприемане на
изпълнителни действия спрямо другите длъжници по изпълнителното дело.
Счита, че по отношение на разноските по изпълнението, направени във връзка
с действия, предприет общо срещу всички длъжници по изпълнението,
таксите се дължат разделно, съобразно броя на длъжниците - такава в случая
е таксата по т.1 от ТТР към ЗЧСИ - таксата за образуване на изпълнително
дело, тъй като това е такса за едно действие, пряко засягащо всеки от
длъжниците по изпълнителното дело. По отношение на останалите такси,
същите следва да бъдат определени от ЧСИ съобразно обстоятелството, във
връзка с изпълнение срещу кого от четиримата длъжника по изпълнителното
дело е предприето съответното действие. Няма основание такси, начислени за
проучване имущественото състояние, снабдяване с документи и съответно
извършване на изпълнителни действия спрямо един от длъжниците да бъдат
възлагани в тежест на друг от длъжниците по изпълнителното дело. Отделно
от това, съгласно чл.79, ал.1, т.3 от ГПК разноските, направени от взискателя
за изпълнителни способи, които не са приложени, не са за сметка на
длъжника по изпълнителното дело. С оглед на горното, счита, че не са налице
правни и фактически основания, ЧСИ да възлага в тежест на жалбоподателя
СВ. М. СП. да заплаща разноските, описани в изпратеното му съобщение изх.
№ 4656/26.02.2021 год., като развива съображения за недължимост по всяка
точка. Отделно от това, жалбоподателят счита, че таксата по чл. 26 от ТТР
към ЗЧСИ е неправилно изчислена и поради обстоятелството, че
пропорционалната такса е калкулирана върху неправилно определен размер
на паричното вземане по изпълнителния лист. На гърба на изпълнителния
лист са отразени изплатени по същия суми в друго изпълнително
производство в общ размер на 19984,40 лв., като съдебният изпълнител не е
2
намалил размера на дълга по изпълнителния лист с отразените върху самия
изпълнителния лист плащания по същия. Извън посочените такси по в
съобщението е посочено, че жалбоподателят дължи 1 600 лв. присъдени
разноски-вероятно претендирания от взискателя по изпълнителното дело
адвокатски хонорар. Счита, че същият освен, че е прекомерен с оглед броя и
характера на извършените до момента процесуални действия от
процесуалния представител на взискателя, отделно от това не следва да се
възлага в тежест единствено на един от длъжниците по изпълнителното дело,
тъй като, както вече посочих по-горе, същите са обикновени другари по
отношение на разноските, които се дължат общо от тях по отношение на тази
част от разноските, които не са направени във връзка с предприето
изпълнение спрямо всеки от тях (по отношение на разноските, предприети
спрямо всеки от длъжници, същите се дължат от съответния длъжник по
изпълнителното дело и във връзка със съответния изпълнителен способ,
предприет спрямо него, като отношенията между самите длъжници не са
предмет на изпълнително производство). Счита, че адвокатският хонорар за
защита в изп. производство следва за бъде редуциран до предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
обстоятелството, че не е налице правна и фактическа сложност на действията
на процесуалния представител на взискателя, извършените до датата на
изготвеното съобщение за образувано изпълнително дело до жалбоподателя,
обосноваваща включване в разноските по изпълнителното дело на адвокатско
възнаграждение в толкова завишен размер. По изложените съображения моли
да бъде отменен актът за разноските, обективиран в съобщение изх.№
4656/26.02.2021 год. на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718 по изп.д.
№ 20217180400018, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски.
Взискателят в изп. производство- ИВ. Д. ИВ., е депозирал възражение,
в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита за
неоснователни оплакванията на С.С., че не носи солидарна отговорност за
разноските по изпълнението. Напротив бидейки солидарен длъжник по
изпълнението заедно с останалите трима длъжници по изпълнението, той
следва да понесе заедно с тях и неблагоприятните последици от разноските по
изпълнителното дело също солидарно. С оглед на което моли жалбата му да
не бъде уважавана.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, установи следното:
Производството по изп.дело № 202017180400018 по описа на ЧСИ
Станимира Данова, per. № 718, е образувано на 20.01.2021 г. по молба на ИВ.
Д. ИВ. и приложен изпълнителен лист, издаден на 13.07.2007г. по НОХД
№3076/2004 г. по описа на PC - Варна, с който Младен Стефанов Йорданов,
3
ЕГН 69092331094, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост" бл. 133 вх 7 ап 154;
Марин Неделчев Неделчев, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели" № 6, ет. 9, ап. 35; СВ. М. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Поп Харитон" № 33, ет. 3, an. 11; М. Р. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес: гр
Варна, ул. „Българки орел" № 21, са осъдени да заплатят солидарно на ИВ. Д.
ИВ., сумата от 9 823.40 лв., представляващи обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 195, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т.
4, т. 5 от НК, ведно със законната лихва, считано от 13.02.1998 г. до
окончателното изплащане на сумата.
За да се произнесе по жалбата на М. Р. ЗЛ., съдът съобрази следното:
Самото образуване на изпълнително дело не подлежи на обжалване, тъй
като не е сред лимитативно изброените в чл. 435, ал.2 ГПК действия и актове
на ЧСИ, които могат да се обжалват. Доколкото производството по изп. дело
№202017180400018 е образувано на 20.01.2021г., то не са налице основанията
за прекратяване на същата на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Възраженията за погасяване на самото вземане по давност следва да бъдат
предявени по исков ред, като на осн. чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнителното основание, позовавайки се на ново-настъпили факти, а
именно изтекла погасителна давност. Съдебният изпълнител не е компетентен
да се произнесе по тях, нито те представляват основание за прекратяване на
изп. производство. Основание за прекратяване на последното съобразно
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК би било влязлото в сила решение, с
което е уважен искът по чл. 439 ГПК. Т.е. възражението за изтекла давност не
следва да се направи пред ЧСИ, нито може да бъде съобразено от него,
поради което в тази връзка не се установяват незаконосъобразни негови
действия.
По отношение на наложените мерки –запор на банков сметки и трудово
възнаграждение, следва да се отбележи, че съобразно разясненията,
съдържащи се в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2/2013 от 26.06.2015год.,
запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. В настоящата жалба такива твърдения за
несеквестируемост не са изложени, а само, че тези мерки затрудняват
обичайния живот на жалбоподателката, с оглед на което същата се явява
недопустима.
Освен това, запорът на банковата сметка е наложен от ЧСИ на 26.01.21г.,
като от банката е постъпила обратна информация на 10.02.2021г. Дори да се
приеме, че най-късният момент, в който жалбоподателката е узнала за
наложения запор е при получавана на поканата за доброволно изпълнение,
което видно от разписката на стр. 234 е станало на 02.03.2021г., то жалбата
срещу тези мерки е депозирана на 18.03.2021г., т.е. след изтичането на 2-
седмичния срок, определен в чл. 436, ал.1 ГПК.
4
По отношение на запора на тр. възнаграждение следва да се отбележи, че
липсват доказателства, че такъв действително е бил наложен, тъй като пред
ЧСИ е постъпило писмо от работодателя „Корсар -89“ ООД /стр. 271/, че
получаването от М.Р. Златанова месечно възнаграждение е в размер на
минималната работна заплата и след като се приспаднат дължимите върху
него данъци и задължителни осигурителни вноски, попада в обхвата на
несеквестируемия доход. Следователно, запорното съобщение е било
изпратено, но работодателят не е уведомил ЧСИ, че е запорирал трудовото
възнаграждение, нито има последващо разпореждане на ЧСИ към него в тази
насока. Предвид липсата на данни за наложен запор върху трудовото
възнаграждение, съдът счита, че такъв фактически не е бил наложен, нито
работодателят реално е започнал да удържа суми от трудовото
възнаграждение на ищцата.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата на Марияна
Златанова следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Въз връзка с жалбата на СВ. М. СП., ЕГН********** срещу
разноските по изпълнението, посочени в съобщение за образуване на
изпълнително изх. №4656/26.02.2021 год. по изп. Дело №20217180400018 на
ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718 в КЧСИ, съдът съобрази
следното:
Произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, дължими на
взискателя в изпълнителното производство, не е изпълнително действие в
тесния смисъл на това понятие и не се обхваща от ограничението по чл. 435,
ал. 2 от ГПК. Длъжникът по изпълнението има процесуално право да обжалва
постановлението за разноските съгл. т.7, включително отказът на ЧСИ да се
произнесе по искането за намаляването на адвокатско възнаграждение /в този
смисъл определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 1762/2008г. по описа на
ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/. Жалбата срещу такъв
отказ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За тази цел обаче е
необходимо да има надлежен акт на ЧСИ, например сметка, изготвена
съгласно чл. 79 от ЗЧСИ, в който да са обективирани таксите и основанието
за тяхното начисляване или да е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение при възражение в тази насока. Този извод следва и от
възприетото в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005г. по т.д. №3/2005г. по
описа на ВКС, ОСГТК, че производството по жалба срещу действия на ЧСИ е
спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на
извършено незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи
последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от
неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният
съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността
на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва
когато такъв акт бъде издаден.
От изложеното следва, че е необходимо длъжникът по изпълнението да е
отправил претенцията си за недължимост или прекомерност на определените
5
разноски първо пред ЧСИ, като в случай на отхвърляне на искането му
съответният акт на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред
съда.
По настоящото изп. дело, на 19.03.2021г. СВ. М. СП., в качеството си на
длъжник е сезирал ЧСИ с искане за намаляване на адв. възнаграждение,
претендирано от взискателя, и за преизчисляване на таксите по изп. дело.
С разпореждане от 24.03.2021г., ЧСИ се е произнесъл по молбата като го
е уведомил, че направените плащания по дълга, отбелязани на гърба на изп.
лист от 13.07.2007г. в хода на производството по изп. дело № 20077180400305
са взети предвид при определяне на дълга по настоящото изп. дело №
20217180400018. Посочено е, че съобщените към момента разноски по делото
касаят всички начислени разноски в рамките на воденото изп. производство,
установени по основание и размер. В чия тежест ще бъдат възложени те, ще
бъде установено към момента, в който постъпят суми за погасяване на дълга
по делото, и възникне необходимост от разпределение.
С оглед текста на уведомлението изх. № 6537/25.03.2021г.,
възпроизвеждащ разпореждането на ЧСИ по горепосочената молба, се налага
изводът, че ЧСИ фактически не се е произнесъл по искането за намаляване на
определените от него такси и разноски, нито по искането за намаляване на
приетия адв. хонорар, дължим за процесуалното представителство на
взискателя.
Доколкото не е налице произнасяне на ЧСИ по отношение на заявеното
искане за намаляване на приетите разноски, то производството по жалбата
следва да бъде прекратено, а жалбата върната на ЧСИ за произнасяне по
искането за тяхното изменение.
Ако междувременно дължимата сума е бил внесена и разпределена на
взискателя /както е посочено в мотивите на ЧСИ/, то и тогава ЧСИ следва да
определи окончателните разноски по изпълнението, което постановление
също би подлежало на обжалване от заинтересованите лице.
Предвид недопустимостта на жалбите, и липсата на произнасяне по
съществото на спора, съдът намира, че на ответната по жалбата страна не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното и на осн.чл.435, ал.2 ГПК, Варненският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на М. Р. ЗЛ. срещу действията на
ЧСИ по изп. Дело №20217180400018.
В тази част определението полежи на обжалване пред ВАпС в 1
седмичен срок от съобщаването му на страните
6
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело №1323/2021г. по описа на
Окръжен съд –Варна и ВРЪЩА жалба вх. №04772/18.03.2021г., подадена от
СВ. М. СП., ЕГН********** срещу постановление за разноски, обективирано
в съобщение за образуване на изпълнително изх. №4656/26.02.2021 год. по
изп. Дело №20217180400018 на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718 в
КЧСИ за произнасяне по искането на жалбоподателя за изменение на
посочените в съобщението №4656/26.02.2021г. за образуване на изп. дело
разноски.
Не присъжда разноски за настоящото производство.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7