№ 306
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000914 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 129 ал. 4 и ал. 3
от ГПК.
С определение № 129 от 27.10.2021 година, постановено по т. дело №
143/2021 година по описа на Окръжен съд – П., е прекратено производството
по делото, образувано по искова молба на „З.“ АД, ЕИК ***, против П.Д.П.,
ЕГН **********, с която е предявена осъдителна претенция по чл. 274 ал. 1 т.
1 от КЗ /отм./ за присъждане на сумата от 31589,56 лева,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от „З.“
АД чрез юрисконсулт Л.. В частната жалба се поддържа, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са били налице
предпоставките за прекратяване на производството по делото поради
неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. На ищеца не
били дадени ясни и точни указания за нередовностите в исковата молба,
които следва да бъдат отстранени, съобразно разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от
ГПК. Твърди се освен това, че в дадения от съда срок за отстраняване
нередовностите на исковата молба не е налице бездействие, а са предприети
1
процесуални действия от ищеца, който е поискал с молба издаването на
съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за актуалната адресна
регистрация на ответника. В частната жалба е изразено становище, че съдът е
бил длъжен да направи служебна проверка по Наредба № 14/2009 година и да
установи, че към момента на предявяване на иска има надлежна страна –
дееспособен ответник, както и да провери служебно, на основание чл. 119 от
ГПК дали искът е предявен по правилата на местната подсъдност по чл. 105
от ГПК - в района на съда, в който е постоянният адрес или седалището на
ответника. Поддържа се, че нередовна е исковата молба, в която има
противоречие между обстоятелствена част и петитум и се цитира съдебна
практика в тази насока. Посочено е, че абсолютни процесуални предпоставки
за допустмостта на иска са наличието на правен интерес и процесуалната
легитимация, за които съдът следи служебно и предприема служебно
действия да конституирането на надлежния ответник, като е цитирана
съдебна практика за това как се процедира в тази хипотеза от първата и от
въззивната инстанция. В частната жалба освен това са изложени твърдения,
че юрисконсулт Л., упълномощена да представлява частния жалбоподател, е
била в отпуск по болест през периода от 23.10.2021 година до 02.11.2021
година и че в епидемичната обстановка, в която се намираме в момента,
съдът е бил длъжен да прояви гъвкавост и да уведоми ищеца за издаденото
съдебно удостоверение, както и за констатациите му след справка в НБД, че
посоченият в исковата молба адрес на ответника не е в град П., а в град П..
Искането е да се отмени прекратителното определение на ОС – П..
Съдът, като прецени доводите на частния жалбоподател и съдържащите
се в първоинстанционното дело доказателства, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение за прекратяване на производството по делото в хипотезата на
чл. 129 ал. 4 от ГПК - поради неотстраняване в срок на нередовностите на
исковата молба, което е преграждащо развитието на производството по
делото и подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане № 214 от 12.10.2021 година първоинстанционният съд
е оставил подадената искова молба без движение, като е дал едноседмичен
срок и конкретни указания за нередовността на исковата молба, която следва
2
да бъде отстранена в този срок от ищеца „З.“ АД, а именно да се посочи
точен адрес на ответника. В мотивите на разпореждането изрично е отразено,
че изпратеното съобщение на ответника ведно с препис от исковата молба на
адрес град П., ул. „М.М.“ № 12, който е посочен в исковата молба, е върнато
по делото в цялост с отбелязване, че в град П. няма улица с такова име.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца на посочена от него
електронна поща на 12.10.2021 година, като на същата дата
представляващият частния жалбоподател юрисконсулт Л. е изпратила
потвърждение за получаване на преписа от разпореждането и е уведомила
съда, че е изпратила молба за издаване на съдебно удостоверение. Тази молба
е постъпила и е заведена в съда с вх. № 3393/15.10.2021 година.
Безспорно е, че след подаването на тази молба до изтичане на срока за
отстраняване на нередовността в исковата молба / 19.10.2021 година/, както и
до постановяване на прекратителното определение № 129 от 27.10.2021
година ищецът не е предприел каквито и да процесуални действия за
изпълнение на дадените от съда указания. Видно е, че съдът е издал
поисканото съдебно удостоверение с изх. № ТД 143/2021 от 18.10.2021
година, но то не е получено от ищеца.
При тези доказателства съдът намира, че постановеното от
първоинстанционния съд определение за прекратяване на производството по
делото е правилно и следва да бъде потвърдено.
В случая не става дума за допустимост на иска, свързана с наличието на
процесуални предпоставки като правен интерес и процесуална легитимация,
за да се приеме, че съдът има служебно задължение за преценката им,
включително след събиране на необходимите доказателства. Става дума за
нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй
като посоченият в нея адрес на ответника не съществува. Адресът на
ответника е сред необходимото съдържание на исковата молба и съгласно чл.
129 ал. 2 от ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.
127 ал.1, включително на това по т. 2 за посочване на адрес на ответника, на
ищеца се съобщава да отстрани тази нередовност в едноседмичен срок.
Първоинстанционният съд е действал съобразно тези процесуални правила.
При положение, че ищецът не е отстранил посочената нередовност на
исковата молба в едноседмичния срок / до 19.10.2021 година/ и не е поискал
3
продължаването на срока, съдът правилно е прекратил производството по
делото на основание чл. 129 ал. 4 във връзка с ал. 3 от ГПК. За ищеца
съществува задължение да отстрани нередовността в дадения от съда срок, а
не само да предприеме някакви действия, каквото в случая е искането за
издаване на съдебно удостоверение. При недостатъчност на срока съществува
процесуалната възможност да се иска неговото продължаване по реда на чл.
63 от ГПК, което не е направено от ищеца. Задълженията на съда са да
уведоми ищеца за констатираната нередовност на исковата молба и за срока,
в който следва да бъде отстранена. Разпореждането за това е подробно и
съдържа точно и ясно посочване каква е нередовността и как следва да бъде
отстранена. Извънредната епидемична обстановка в страната не създава
допълнителни задължения за съда в хипотезата на нередовна искова молба.
Неоснователни са и доводите в частната жалба, свързани с ползването
на отпуск по болест от юрисконсулта на ищеца. На първо място, става дума за
отпуск по болест през периода от 23.10.2021 година до 02.11.2021 година,
през който даденият от съда едноседмичен срок за отстраняване на
нередовността на исковата молба вече е изтекъл. Дори обаче да се приеме, че
поради заболяване юрисконсултът не е бил в състояние да отстрани
нередовностите, това обстоятелство би следвало да се установи в едно
производство по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока, евентуално по чл.
64-66 от ГПК за възстановяване на срока, каквито не са инициирани.
Неоснователен е и доводът за служебното начало и за възможността
съдът служебно да извърши справка за актуалния адрес на ответника.
Съгласно чл. 385 ал. 2 от Закона за съдебната власт и чл. 2 от Наредба № 14
от 18.11.2009 година за реда и начина за предоставяне на достъп на органите
на съдебната власт до Регистъра на населението, Национална база данни
„Население“, информацията по Наредбата се предоставя на органите на
съдебната власт само за служебни цели. Наредбата е издадена
преимуществено за информационно обслужване на дейностите в съдебната
власт. В нея няма разпоредба, задължаваща съда да извършва служебно
справки за адресите на страните по делата и тя не дерогира приложимите
разпоредбите на ГПК – чл. 127 ал. 1 т. 2 и чл. 129 ал. 2, обсъдени по-горе.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 129 от 27.10.2021 година,
постановено по т. дело № 143/2021 година по описа на Окръжен съд – П., с
което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок
на нередовностите на исковата молба, подадена от „З.“ АД, ЕИК ***,
против П.Д.П., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на „З.“ АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5