Определение по дело №1786/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4234
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20193100901786
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……. 11.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.11.2019 г., в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1786 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, заведена с вх. №31774/28.10.2019г., на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М.В., с която в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, от ГПК, са предявени положителни установителни искове за установяване спрямо ответника К.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, съществуването на паричните вземания, включени в заповед за изпълнение №851/17.02.2016г., издадена по ч.гр.д. №1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав, в полза на кредитора „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.05.2016г.

 

Претендираните вземания са с основание и в размери както следва: 48 804,18 лева – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********; 5 911,71 лева - дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; 1 646,43 лева – санкционираща лихва за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; 120 лева – дължими заемни такси към 16.02.2016г; обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.02.2016г. (постъпване на заявлението в съда) до окончателното погасяване на задължението.

 

В условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените главни установителни искове поради евентуална преценка на съда за тяхната недопустимост, ищецът предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за непогасената по давност санкционираща лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит от 11.07.2014г., за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., в общ размер на 14 858,10 лева.

 

В условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на тези евентуални осъдителни искове поради преценка на съда за липса на надлежно уведомяване на длъжника за обявената от банката – кредитор предсрочна изискуемост на кредитния дълг в предхождащ предявяването на иска момент (в т.ч. при съобразяване на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК), и като твърди, че ответникът следва да се счита уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на препис от исковата молба, ищецът предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 48 804,18 лева, включваща сумата от 20 156,06 лв. – сбор на главницата по вноски с настъпил падеж, и сумата 28 648,12 лв. – сбор на главницата по предсрочно изискуеми вноски, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; както и за сумите 9 387,42 лева - непогасената по давност редовна лихва, включена в дължимите погасителни вноски от №28 с падеж 01.11.2016г. до №63 с падеж 01.10.2019г., съответно 3 980,74 лева - непогасената по давност санкционираща лихва по чл.19.1 от Общите условия към договора за кредит от 11.07.2014г., за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 01.11.2016г. до №63 с падеж 01.10.2019г., включително.

 

Претендират се и сторените разноски за производството.

 

 

І. По допустимостта на исковото производство.

С оглед преценката както за надлежното образуване на исковото производство в хипотезата на чл.415 ГПК, така и с оглед преценката за редовност на исковата молба, с разпореждане от 31.10.2019г. съдът е изискал делото, по което в полза на ищеца е издадена заповедта за изпълнение.

 

От полученото ч.гр.д. №1742/2016г. на ВРС, 46 състав, се установява, че въз основа на издадения по реда на чл.418 от ГПК е било образувано изпълнително производство едва през 2018г., в хода на което заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5, във вр. с ал.1 от ГПК на 04.06.2019г. (данни, изпратени от ЧСИ на основание чл.418, ал.5 от ГПК). С оглед на това с определение №12379/24.09.2019г. заповедният съд е указал на заявителя необходимостта от предявяването на иск (чл.415, ал.1 ГПК).

 

Кредиторът е получил съобщението с указанията на съда за предявяване на иск на 27.09.2019г. Настоящата искова молба е подадена на 28.10.2019г., т.е. в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК (при съблюдаване на правилото на чл.60, ал.6 от ГПК).

 

Исковата молба е подадена от лице – частен правоприемник на посочения в издадената заповед за изпълнение кредитор, придобил вземанията чрез договор за цесия, като правоприемството е настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 ГПК. С нея са предявени искове срещу сочен в заповедта длъжник. С оглед на това и съобразявайки разрешенията, дадени в т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че исковото производство се явява допустимо учредено в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

 

В подготвителното заседание при администриране на исковата молба съдът констатира, че същата отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, но не съдържа в пълнота необходимите приложения по чл.128 от ГПК. Липсва доказателство за предварителното внасяне на дължимата за исковото производство държавна такса – нередовност по смисъла на чл.128, т.2 от ГПК.

На ищеца следва да се даде възможност да отстрани посочената нередовност на исковата молба.

 

По изложените съображения и на основание чл.129, ал.2 ГПК съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. №31774/28.10.2019г. по описа на ВОС на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М.В., като

 

ДАВА на ищеца едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да отстрани следната нередовност на исковата си молба:

 

1.                 да представи доказателство, удостоверяващо, че по сметка на Варненски окръжен съд са внесени следващите се държавни такси, определени по реда на чл.72, ал.1, във вр. с чл.71, ал.1, изр.1-во, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, чл.1 и чл.12 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.).

 

1.1.      Съобразно цената на всеки един от исковете (главен 48 804,18лева) и акцесорни (5 911,71 лв.;  1 646,43 лв. и  120 лв.) е видно, че общия размер на дължимите държавни такси съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси е 2 304,50 лева.

 

1.2.      Ищецът е представил доказателства за внасянето на държавни такси за заповедното производство в размер на 1 121,65 лева.

 

1.3.      Следователно, дължима за довнасяне за исковото производство е сума в размер на 1 182,85 лева.

 

ДА СЕ ПРЕДУПРЕДИ ищеца, че при не отстраняване в срок на посочената нередовност, исковата молба, ведно с приложенията, ще бъде върната, а производството по образуваното въз основа на нея дело, ще бъде прекратено, съобразно чл.129, ал.2 ГПК.

 

Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на посочения в исковата молба съдебен адрес чрез пълномощник.

 

След изтичане на срока, респ. изправяне на посочената нередовност, делото да се докладва на съдията - докладчик.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

                   

 

                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: