Определение по дело №725/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. М. К., британски гражданин, роден на ... г. в У. О. К. В. и С. И., с паспорт серия Р №..., изд. на 24.01.2007г. от УКПА, чрез адв. В. Д., срещу “. Р. И. К. І”Е., пререгистрирано в ТР към АВ под ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Р. 2760, Община Р., област Б., ул."С. Н." № 32, представлявано от Д. Ч. П.

Искането е с правно основание чл. 625 във връзка с чл. 630 ал.1 и ал. 2 от ТЗ.

Искането е основано на сключена между Д. М. К. и “. Р. И. К. І”Е. търговска сделка- Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., с предмет Апартамент А 121, разположен на І етаж, сграда А от ваканционен комплекс „Аспен Хайтс”, с площ от 52кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда се намира в ПИ № 457006, 457007, 457008, 457009, 457018 и 457019 по плана за земеразделяне на землището в гр.Р.. Със сключения договор продавача- “. Р. И. К. І”Е. се е задължил да построи и да продаде на Д. М. К., срещу заплащането на цена от 83 811евро, недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба.

В чл. 2.1 и чл. 2.3 от предварителния договор е уговорено между страните начина на заплащане на дължимата цена, като с исковата молба се твърди, че купувача- Д. М. К. е бил добросъвестен и е заплатил съобразно договореното част от продажната цена чрез валутен брокер, както следва: за резервация- 3000 евро, за първа вноска 25 143.30 евро и втора вноска 16 762.20 евро., или общо 44 905.50 евро, съобразно чл. 2.3 б.”а”, „б” е „в” от Договора. Последната вноска по заплащането на цената е следвало да се заплати на продавача при сключването на окончателен договор, който според чл. 3 от договора е следвало да се подпише в 20 дневен срок от получаване от купувача на писмено уведомление до продавача, че се е снабдил с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа- Протокол 15 съобразно чл. 176 ал.1 от ЗУТ.

В чл. 5 от договора продавачът се е задължил и да построи и обзаведе имота до м.ІІІ на 2008г. Съобразно договореното в чл. 6 от Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., продавачът- “. Р. И. К. І”Е., се е задължил да осигури издаването на Протокол № 16 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство- не по- късно от 7 месеца след издаването на Протокол № 15, предвиден в същата наредба.

Със същия предварителен договор продавачът в чл. 4.2 се е задължил да не извършва без изричното писмено съгласие на купувача, каквито и да са сделки с имота, предмет на предварителния договор, като с договора е предвидено при неизпълнение на това задължение, купувачът да има право да развали договора без предизвестие, както и да претендира връщане на заплатеното по договора, както и неустойка в размер на 0.02 %.

Поддържа се в исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, че продавача не само че не е изпълнил задълженията си по сключения между страните предварителен договор, но не е изпълнил и задължението си да не сключва сделки с недвижимия имот и да не обременява същия с тежести, без знанието и съгласието на неговия бъдещ собственик. Така в писмената молба се сочи, че “. Р. И. К. І”Е. е сключил пет договора за учредяване на договорни ипотеки върху имота без съгласието на купувача, като са учредени и три залога на дружествения дял на ответното дружество.

Освен това купувачът не е уведомен за снабдяването на продавача с констативен акт, установяващ годността за приемане на строежа и сроковете за завършването му са изтекли. Дружеството продавач и строител по предварителния договор за продажба не е изпълнило нито едно от задълженията си по сключения договор в договорените количества, качество и срокове. Имота предмет на предварителния договор за продажба на недвижим имот не е построен, завършен, прехвърлен на купувача с окончателен договор и обзаведен, така както продавача е поел задължения по договора.

Поради пълното неизпълнение и забава от страна на длъжника изпълнител и продавач по договора за продажба, купувачът Д. М. К. е счел че няма интерес от закъсняло изпълнение и е била отправена до продавача- “. Р. И. К. І”Е., Нотариална покана от 17.11.2009г. с № 15064, том VІІІ, № 63, на М. К., Нотариус с Р. на действие – РС С., връчена на ответното дружество на 19.11.2009г., с която чрез едностранно волеизявление, купувачът уведомява продавача, че разваля договора и определя среща пред нотариус на 26.11.2009г. за уреждане на отношенията. На тази среща представител на продавача е отрекъл, че е неизправна страна. По-късно е изпратена и друга Нотариална покана № 23295, том VІІ, акт 63, на Р. Д., Нотариус с Р. на действие – РС С., получена от ответното дружество на 25.08.2010г., с повторно указване на дружеството продавач- “. Р.И. К. І”Е., че договора е развален съгласно чл. 4.2 и чл. 9.3 от същия, както и с покана и даден срок, да бъде върнато на основание чл. 88 ал.1 от ЗЗД, всичко получено от купувача по разваления предварителен договор за продажба, както и покана за изплащане на дължимата неустойка по сключения договор.

По предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД, от Д. М. К. срещу “. Р. И. К. І”Е., състав на СГС се е произнесъл с Решение от 09.01.2012г. по образуваното гр.д. № 1355/2011г. по описа на СГС, като е осъдил “. Р. И. К. І”Е. да заплати на Д. М. К., сумата – 25 092.20евро, заплатена част от продажната цена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2011г. до окончателното изплащане на дължимото и сумата 2 193.06лв. неустойка за забава за периода от 22.11.2009г. до 01.02.2011г., като е отхвърлил предявените искове в останалата им част като неоснователни. С Решение № 2016 от 14.12.2012г. по образуваното гр.д. № 2020/2012г. по описа на САС, решението на СГС е било отменено, като предявените искове в уважената им част са били отхвърлени от съда като неоснователни, а в останалата част, първоинстанционното решение е оставено в сила.

С исковата молба по настоящото дело, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ответник се твърди, че и до настоящия момент ответното дружество- “. Р. И. К. І”Е., не е изпълнило задълженията си по сключения между страните Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. Твърди се в исковата молба, че дружеството ответник продължава да държи заплатената му сума като предварително заплащане на продажната цена от купувача- Д. М. К., в абсолютен разрез с всички правни принципи за справедлива размяна на престации и недопускане на неоснователно обогатяване на продавача за сметка на купувача по сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Изложеното е посочено като правно основание от ищеца Д. М. К., чрез неговия пълномощник по делото- адв. Д., че дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., дължи на ищеца връщане на платеното по договора за продажба, дължимото обезщетение под формата на лихва върху платената и получена продажна цена, поради непрепрехвърляне и непредаване на апартамента, дължимото обезщетение под формата на задатък в размер на платената и получена продажна цена и дължимото обезщетение под формата на пропуснати ползи от неотдаването под на наем на апартамента, предмет на договора, поради виновното неизпълнение на ответниковите договорни задължения, които неизпълнение парични задължения, съобразно становището на ищеца са валидно правно основание съобразно текста на чл. 608 от ТЗ, в последната му редакция от ЗИД на ТЗ, обнародвана в ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. Цитирано е в исковата молба Решение № 40 от 06.10.2011г. по ТД № 2443/2011г. на VІ-3 състав на СГС, с което при аналогичен на настоящия случай е отчетено, че претърпените вреди и пропуснатите ползи от неизпълнението на търговската сделка, представляват основание за постановяване на решение по чл. 630 от ТЗ и за откриване на производство по несъстоятелност, като това следва и от нормата на чл. 82 от ЗЗД, в която изрично е посочено, че обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатите ползи, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на длъжника.

В исковата молба са изложение съображения за свръхзадълженост на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., за трайни финансови затруднения и спиране на плащанията към длъжниците още от 2007г.,за което са наведени доводи и представени писмени доказателства. Навадени са доводи и за задължения на дружеството длъжник от публично правен характер към държавата, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608 ал.1 т. 2 от ТЗ. Твърди се, че ответното дружество има изключително лоши икономически показатели, като не разполага нито с бързо ликвидно имущество, нито със свободни капитали, с които да осигури заплащането на задълженията му към кредиторите, като са останали само недвижими имоти, които са обезценени поради срива на пазара в района на град Р., върху които са наложени множество ипотеки и възбрани от различни хирографарни кредитори, като дори и след разпродажбата на тези имоти, сумите няма да са достатъчни за да удовлетворят всички кредитори на “. Р. И. К. І”Е..

Иска се от съда на основание чл. 630 ал.1 от ТЗ да се обяви неплатежоспособността на “. Р. И. К. І”Е., да се определи началната и дата и да се открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството длъжник, като едновременно с това се обяви в несъстоятелност “. Р. И. К. І”Е. и му се назначи временен синдик, като се определи датата на първото събрание на кредиторите. Иска се на основание чл. 630 ал. 2 от ТЗ, да се прекрати и дейността на органите за управление на “. Р. И. К. І”Е., тъй като е очевидно, че продължаването на дейността им, би увредило масата по несъстоятелността. Алтернативно се поддържа искането за установяване на свръхзадълженост на дружеството ответник - “. Р. И. К. І”Е., като се постанови решение по чл. 630 ал.1 и ал. 2 от ТЗ и при констатиране на свръхзадълженост на дружеството длъжник.

С исковата молба е направено искане и за допускане на предварителни мерки на основание чл. 629а от ТЗ за да се запази имуществото на длъжника, като ищецът моли съда да постанови определение, с което да постанови:

- Спиране на всички изпълнителни производства по образуваните вече изпълнителни дела, насочени срещу имуществото на “. Р. И. К. І”Е., на основание чл. 629а ал.1 т. 3 от ТЗ;

- Назначаване на временен синдик на основание чл. 629а ал.1 т. 1 от ТЗ, с правомощията по чл. 625 ал.1 от ТЗ и

- Налагане на обща възбрана и запор на цялото движимо и недвижимо имущество на длъжника, на банковите сметки и на вземанията на длъжника, съгласно чл. 629а ал.1 т. 2 от ТЗ.

С Определение № 2413 от 18.06.2013г. по образуваното ТД № 241/2013г. по описа на ОС Б., съдът е оставил без уважение искането за допускане на предварителни обезпечнителни мерки, като определението е било потвърдено с Определение № 1675/24.07.2013г. по в.ч.гр.д. № 2850/2013г. по описа на САС.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства, като са направени и доказателствени искания, включително и за назначаване на съдебно икономическа експертиза и са формулирани задачите на вещото лице. Представено е и уведомление по чл. 78 ал.2 от ДОПК до ТД на НАП-Б..

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, той е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратена препис от нея заедно с приложените към нея писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника- “. Р. И. К. І”Е., чрез пълномощпника му адв. А. Т., САК. Изразено е становище, че депозираната искова молба е процесуално допустима, но същата е неоснователна, тъй като твърденията в исковата молба са недоказани. Възразява се срещу доводите на ищеца, че са налице по отношение на “. Р. И. К. І”Е., предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като дружеството не е в неплатежоспосдобност и не е изпаднало в състояние, което да е довело до спиране на изпълнение на задълженията на дружеството към неговите кредитори. С писмения отговор се сочи, че за да се приеме че един търговец е неплатежоспособен, не е достатъчно да се установи, че той не е платил едно или няколко негови задължения, а следва да се изследва общото му икономическо положение и да се установи, че е налице трайна и обективна невъзможно за плащане на задълженията към кредиторите. Навадени са възражения за недоказаност на исковата претенция, като се твърди от представителят на дружеството ответник, че затрудненията на “. Р. И. К. І”Е. са временни, краткотрайни и отстраними, като се касае за моменти финансови затруднения, тъй като дружеството разполага с достатъчно имущество, за да покрие всичките си задължения, без опасност от увреждане на интересите на кредиторите му. Възразява се от ответната страна, че недоказано е и твърдението на ищеца по делото, че претендираното от него вземане е по търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ, тъй като в случая една от страните е физическо лице, а възникналите между страните отношения са облигационни, а не са свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот, тъй като е сключен предварителен договор за продажба, с поето от продавача обещание да прехвърли собствеността върху апартамента на купувача, след изграждането на обекта. Така според процесуалния пълномощник на ответното дружество, не е изпълнено и друго основание отнасящо се до основанията по смисъла на чл. 608 от ТЗ, за да се приеме че са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност – не се доказва че претендираното от ищеца вземане произтича от търговска сделка. Отделно са изложени в писмения отговор съображения, че исковата претенция за вземането на ищеца освен че е неоснователна, вече е била предмет на разглеждане по друго гражданско дело между същите страни, като съдът се е произнесъл с влязло в законна сила решение, с което е отхвърлил исковата претенция на ищеца като неоснователна, като недопустимо е чрез предявения по настоящото дело иск, да се прави опит за преразглеждане на вече установените със съдебно решение облигационни отношения между страните. Оспорва се от ответната страна, твърдението на ищеца за виновно и противоправно поведение на “. Р. И. К. І”Е. във връзка със сключения между страните Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., като се възразява че учредяването върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор ипотеки и залози, не може да съставлява виновно поведение на ответното дружество, тъй като в редица решения на ВКС по сходни дела, вече е възприето от съда, че учредяването на договор за ипотека от продавача, по време на предварителния договор не застрашава интересите на купувачите, като същото се прави именно с цел от страна на строителя да изгради своевременно обекта- задължение което той е поел със сключения предварителен договор. ВКС на РБ в своите решения приема, че меродавен за преценка за наличието на вещни тежести върху имота в този смисъл се явява момента на прехвърлянето на правото на собственост на имота с нотариален акт. Възразява се също, че твърдените в исковата молба „стотици” дела срещу дружеството ответник, съставляват производства по сходни на настоящото дело отношения между страните по предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради което тези искове на същите основания са били отхвърлени от съдилищата като неоснователни. В обобщение с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, процесуалния представител на “. Р. И. К. І”Е. възразява че не са налице основанията на чл. 608 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, тъй като фактическия състав на цитираната законова разпоредба, следва да е установен като трайно, обективно и необратимо икономическо състояние на търговеца, за да бъде уважен иск по чл. 625 от ТЗ. Излагат се съображения с писмения отговор, че след като заявеното по настоящото дело с исковата молба вземане на Д. М. К. от “. Р. И. К. І”Е., е отхвърлено от съда по друго гражданско дело с влязло в законна сила решение, то тогава ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответното дружество и не доказва необходимата процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност. Навадени са възражения, че твърденията на ищеца относно наличието на публични задължения на дружеството са напълно ирелевантни за предмета на настоящия спор, както и твърдения за други плащания към кредитори, банки и др., като не следва да бъдат вземани в предвид от съда по настоящото дело. С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК е изказано от длъжника ответник становище, че искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а от ТЗ е неоснователно и не следва да бъде уважено от съда.

С писмения отговор не са направени доказателствени искания. Възразява се по доказателствените искания по т. 1, 2, 3 и 4 от исковата молба, тъй като същите не са необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Не се възразява срещу искането за назначаване на СИЕ, направено от ищеца по делото, но без въпросите по т. 8 и 11 от поставените задачи, тъй като същите изискват правни изводи, а не специалните знания на експерта икономист. Възразява се и срещу последния посочен въпрос, тъй като същия няма връзка с предмета на делото.

След размяната между страните на книжата по делото, съдът с Определение № 4479/06.11.2013г. по т.д.№ 241/2013г. по описа на ОС Б., е изготвил проектодоклада си по делото по реда на чл. 140 от ГПК, който е обявил на страните, извършил е правна квалификация на предявения иск, разпределил е доказателствената тежест в процеса между ищеца и ответника и е се произнесъл по доказателствените искания, направени до този момент по делото. Насрочил е и открито съдебно заседание по делото.

На 17.12.2013г. малко преди часа на съдебното заседание по делото е постъпила с куриер молба за присъединяване на кредитор от “М. Б. ЗРТ”, унгарска банка, със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „В.” № 38, Н- 1056 У., чрез нейните пълномощници в Б.- З. Г. Ф. и К. Й. Й., заедно и поотделно, упълномощени с пълномощно от 30.05.2013г., със служебен адрес: град С. 1., Р. „С.”, Б.. „Ц. О.” № 14, . 2, С. Е. Е. К. М. Л.- К. Б., в която се изразява желание от страна на банката ищец да участва във вече образуваното производство, като същата твърди, че в срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ е направил своевременно искането си да бъде присъединена като кредитор по делото.

Посочените в молбата основания за искането са, че “М. Б.” е кредитор на ответника по настоящото дело “. Р. И. К. І" Е. въз основа на договор за кредит от 22.10.2010г. синдикиран договор за кредит № 24444 от 31.10.2007г. и друг Синдикиран договор № 24451 от 31.10.2007г.,като банката кредитор твърди, че е налице неизпълнение на “. Р. И. К. І" Е. по така сключените договори, на които падежът е изтекъл на 31.12.2012г. по договорите за кредит, а длъжникът е преустановил плащане по тях, като към настоящия момент общите задължения по цитираните договори са общо в размер на 16 295 363.00 евро, за което в писмената молба подробно са изложени съображения за задълженията по всеки един от договорите по отделно.

Твърденията в писмената молба на “М. Б.”, чрез нейните представители са, че длъжникът “. Р. И. К. І"Е. не е в състояние да изпълни паричните си задължението към банката спрямо плащания и се твърди, че са налице задължението по чл. 608, ал. 1 от ТЗ за неплатежоспособност на длъжника с начална дата на неплатежоспособност 01.01.2013г.

Поради изложеното от “М. Б. ЗРТ” са направени следните искания:

На основание чл. 629 ал. 4 от ТЗ съдът да допусне присъединяването й, като кредитор по ТД № 241/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.

Направено е искане за постановяване на решение по реда на чл. 630 ал. 2 от ТЗ, с което да бъде определена неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника “. Р. И. К. І" Е. при начална дата 01.01.2013г., съдът да определи дата на първо събрание на кредиторите и да присъди на банката разноските по делото.

Направено е искане за допускане предварителни обезпечителни марки по реда на чл. 629а от ТЗ, които са подробно конкретизирани в писмената молба, а с нея са направи и доказателствени искания за приемане на приложените към молбата писмени доказателства и назначаване на съдебно икономическа експертиза, със задачи, също подробно посочени в писмената молба за присъединяване на кредитор.

Към нея са приложени още вносна бележка за внесена ДТ в размер на 250 лева, както и писмени доказателства, съобразно описанията в молбата.

Съдът с определение от открито съдебно заседание по т.д. № 241/2013г., е конституирал на основание чл. 629 ал.4 от ГПК- “М. Б. ЗРТ”, унгарска банка, със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „В.” № 38, Н- 1056 У., чрез нейните пълномощници в Б.- З. Г. Ф. и К. Й. Й., заедно и поотделно, упълномощени с пълномощно от 30.05.2013г., със служебен адрес: град С. 1., Р. „С.”, Б.. „Ц. О.” № 14, . 2, С. Е. Е. К. М. Л.- К. Б., като ищец по дело за несъстоятелност № 241/2013г. по описа на ОС Б., като е допуснал присъединяването на кредитор, на страната на първоначалния ищец по делото в настоящото производство.

В пледоариите по съществото на делото, адв. Й. и адв. Ф., като пълномощници на присъединения кредитор по делото- М. Б. ЗРТ, поддържан съображенията изложени в писмената молба по делото, като заявяват че от събраните доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че дружеството ответник “. Р. И. К. І”Е., е в състояние на неплатежоспособност, като са налице предпоставките на закона за откриване на производство по несъстоятелност ведно с всички последици от това. Молят съда да постанови решение по реда на чл. 630 ал.1 от ТЗ, като открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ответник, с начална дата 01.01.2013г. или най- рано през ХІІ.2013г., когато е настъпил падежа на вземането на банката от ответното дружество.

Адвокат Т., като пълномощник на дружеството длъжник- “. Р. И. К. І”Е. по делото, поддържа съображенията си изложени с отговора на исковата молба, като оспорва изцяло исковата претенция и моли съда да отхвърли иска за откриване на производство по несъстоятелност като недоказан и неоснователен. Алтернативно, в случай че съдът счете че са налице основанията за обявяване на неплатежоспособност на дружеството ответник, пълномощника на “. Р. И. К. І”Е. моли съда да приеме за начална дата на неплатежоспособността- 01.01.2013г. или 31.12.2012г.

В писмено становище по делото, процесуалните пълномощници на М. Б. ЗРТ по делото, молят съда да постанови решение по реда на чл. 630 ал.1 от ТЗ, с което да открие производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е., като обяви неплатежоспособността на дружеството ответник, с начална дата- 01.01.2013г. или 31.12.2012г., да насрочи първо събрание на кредиторите и да назначи за временен синдик Р. П. Т. от град С., както и да присъди на М. Б. ЗРТ, сторените по делото разноски.

Адв. Т., САК, като пълномощник на “. Р. И. К. І”Е., в писмената си защита по делото моли съда да отхвърли искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ответник, като недоказано и неоснователно. Оспорва се процесуалната легитимация на ищеца Д. М. К. да инициира и да поддържа искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е.. Възразява се, че въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, исковете на Д. М. К. срещу дружеството ответник са отхвърлени като неоснователни, поради което не са налице предпоставките на чл. 625 от ТЗ и ищеца по делото не е признат за кредитор на “. Р. И. К. І”Е., поради липса на признато по съдебен ред вземане срещу дружеството ответник. Това е така защото със сила на пресъдено нещо, състав на АС С. е отхвърлил исковете на Д. М. К., като е приел че сключения между ищеца и “. Р. И. К. І”Е. предварителен договор не е прекратен, като ответното дружество не дължи връщане на платеното на отпаднало основание/чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД/. По отношение на заявените с исковата молба по настоящото дело вземания от страна на ищеца- Д. М. К. срещу дружеството ответник, в този смисъл е налице сила на пресъдено нещо, поради което е недопустимо преразглеждането на заявените претенции на ищеца. Липсата на процесуална легитимация на ищеца да инициира иск за откриване на производство по несъстоятелност, води на извода че иска е ненадлежно предявен и че същият е процесуално недопустим, като производството по делото следва да бъде прекратено.

Отделно в писменото становище на адв. Т. се излагат съображения, че не са налице предпоставките предвидени в закона, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е.. Според пълномощника на ответното дружество, възраженията че финансовите затруднения на дружеството са временни, краткотрайни и отстраними, като дружеството ответник разполага с имущество, достатъчно за да покрие задълженията към кредиторите си, без опасност от увреждане на техните интереси, се доказват въз основа на заключението на експерта икономист по делото. Изложени са в писмената защита подробни аргументи в тази посока, като се акцентира, че според заключението на експерта по изслушаната от съда съдебно икономическа експертиза, “. Р. И. К. І”Е. може да покрие текущите си задължения с всички налични краткотрайни активи, с оглед на показателите за обща ликвидност, като без значение е че това се дължи на прехвърлянето на материални запаси от ДМА в КМА. Сочи се още, че според експертното заключение, това прехвърляне е следвало да се извърши още през 2011г., когато апартаментите за продан са били изградени и довършени и така финансовите показатели на дружеството биха могли да бъдат много по- добри. По отношение на спирането на плащанията и задълженията на дружеството ответник се сочи в писмената защита от пълномощника на дружеството ответник, че задълженията на “. Р. И. К. І”Е. макар и големи по размер са към свързани ЮЛ- МРИК 2, МРИК 3 и МРИ О. П. Б., като за тези задължения все още не са настъпили крайните падежи, поради което същите не са изискуеми. Така налага се извода, че изискуеми са плащанията само към М. Б. ЗРТ, ЧЕЗ Електро и ТД на НАП, за които дружеството разполага с достатъчно средства като краткотрайни активи. Коефициента на рентабилност на “. Р. И. К. І”Е. съобразно заключението на вещото лице С. Т. е добър, като коефициента на обща ликвидност също е над единица за 2013г. и сочи на подобряване на финансовото състояние на дружеството ответник, като нетните активи на дружеството ответник също са в много добро измерение.

Алтернативно в писмената защита на адв. Т. се сочи, че ако съдът счете че следва да открие производство по несъстоятелност, то за начална дата на несъстоятелността следва да бъде определена датата- 01.01.2013г., тъй като именно на 31.12.2012г. е падежът на настъпване на изискуемостта на вземането на М. Б. ЗРТ от “. Р. И. К. І”Е., като ако се приеме че дружеството е станало неплатежоспособно, това е станало именно от тази дата, а не от датата 01.07.2011г., от която според заключението на вещото лице, ответното дружество е спряло плащанията към кредиторите си. В тази насока се обръща внимание и на актуалната съдебна практика след последните изменения на ТЗ от 2013г., съобразно които се приема, че паричното задължение по търговска сделка следва да се счете че не можа де бъде изпълнено чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Не на последно място адв. Т. обръща внимание на съда, че коефициентите на ликвидност и останалите коефициенти за финансово-икономическото положение на дружеството ответник, определени по НСС-13, следва да имат относителна, а не абсолютна релевантност при преценката на съда за наличието на неплатежоспособност.

След като прецени доводите на страните и извърши анализ на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

“. Р. И. К. І”Е., ЕИК ..., е дружество регистрирано с Решение на Софийски градски съд по ф.дело № 14341/2005г. Същото е създадено за осъществяване на търговска дейност, с основен предмет- покупко-продажба на недвижими имоти, строителство, производство и търговия на стоки и услуги в страната и чужбина. Едноличен собственик на капитала е чуждестранно ЮЛ- „Е. Е. А. К. Л.”. Дружеството се управлява и представлява след 14.06.2013г. от Ф. А. О. А., като е с адрес на регистрация в ТР: град Р., област Б., ул.”С. Н.” № 32.

Въз основа на представените с първоначалната искова молба и приети от съда писмени доказателства се установява, че с Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., сключен между ищецът Д. М. К. като купувач, представляван от „Л. И.-Б.” Е., и “. Р. И. К. І”Е., като продавач, представлявано от „МРИ К. Ирландия” ООД, ответното дружество се е задължило да построи и да продаде на Д. М. К., срещу заплащането на цена от 83 811евро, недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба- Апартамент А 121, разположен на І етаж, сграда А от ваканционен комплекс „Аспен Хайтс”, с площ от 52кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда се намира в ПИ № 457006, 457007, 457008, 457009, 457018 и 457019 по плана за земеразделяне на землището в гр.Р..

В чл. 3 от предварителния договор, страните са уговорили сключването на окончателен договор за продажба в нотариална форма, да бъде извършено 20 дни от получаването на писмено уведомление от страна на продавача, че се е снабдил с констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа/протокол 15/, съобразно чл. 176 ал. 1 от ЗУТ.

В чл. 5 от предварителния договор, продавачът- “. Р. И. К. І”Е., се е задължил и да построи и обзаведе имота до м.ІІІ на 2008г., с изрично уговорен 4 месечен гратисен период за завършване на сградата. Съобразно договореното в чл. 6 от Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., продавачът-”. Р. И. К. І”Е., се е задължил също така да осигури издаването на Протокол № 16 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство- не по- късно от 7 месеца след издаването на Протокол № 15, предвиден в същата наредба.

В чл. 4.1 от предварителния договор, продавача се е задължил да продаде на купувача – без тежести, възбрани, залози или ипотеки, като е поел задължението, че до сключване на окончателния договор, няма да влиза в преддоговорни отношения с трети лица, касаещи прехвърлянето на каквито и да е права върху Апартамент А 121, предмет на предварителния договор, включително ограничени вещни права, обременяване с тежести, наеми и др. които увреждат интересите на купувача. Със същия предварителен договор продавачът в чл. 4.2 се е задължил да не извършва без изричното писмено съгласие на купувача, каквито и да са сделки с имота, предмет на предварителния договор, като с договора е предвидено при неизпълнение на това задължение, купувачът да има право да развали договора едностранно и без предизвестие и да се освободи от задълженията си поети с договора, както и да претендира връщане на заплатеното по договора, както и неустойка в размер на 0.02 %, в тридневен срок от настъпването на събитието.

В чл. 9.3 от сключения между Д. М. К. и “. Р. И. К. І”Е. предварителен договор, страните изрично са се договорили, че ако продавача не изпълни задължението си да изгради и довърши сградата до уговорения краен срок или в установения гратисен период, ще дължи неустойка на купувача, в размер на 0.02 % от продажната цена за всеки ден забава. Таза клауза видно от предварителния договор, не е обвързана с каквото и да е уведомяване на страната която е изпаднала в забава, поради което в случай на наличието на предвидените в клаузата обстоятелства, заплащането на неустойката се дължи автоматично и без покана.

В чл. 2.1 и чл. 2.3 от предварителния договор е уговорено между страните начина на заплащане на дължимата цена, като от събраните по делото доказателства се доказа твърдението на ищеца в исковата молба- че купувача Д. М. К. е бил добросъвестен и е заплатил съобразно договореното част от продажната цена чрез валутен брокер, както следва: за резервация- 3000 евро, за първа вноска 25 143.30 евро и втора вноска 16 762.20 евро., или общо 44 905.50 евро, съобразно чл. 2.3 б.”а”, „б” е „в” от Договора. Последната вноска по заплащането на цената е следвало да се заплати на продавача при сключването на окончателен договор.

Според заключението на експерта икономист С. Т. по допуснатата и изслушана от съда съдебно икономическа експертиза, към момента на депозирането на исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, купувачът Д. М. К. е заплатил на продавача “. Р. И. К. І”Е., част от договорената продажна цена, в размер на 44 905.50евро.Плащането на предварително договорената част от цената от страна на купувача, се установява по делото и въз основа на събраните писмени доказателства.

Безспорно се установява от доказателствата представени с исковата молба по настоящото дело, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 89, том ІХ, рег. № 7124, дело № 1909/2007г. на Нотариус К. М. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ..., том ІХ, рег. № 7123, дело № 1603/2007г. на Нотариус К. М., в полза на няколко банки- „М. Юнионбанк” , „М. Б. Zrt” и „Алианц Б.” , са били учредени договорни ипотеки за обезпечения на получени от “. Р. И. К. І”Е. банкови кредити, включително и върху Апартамент А 121, разположен на І етаж, сграда А от ваканционен комплекс „Аспен Хайтс”, с площ от 52кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда се намира в ПИ № 457006, 457007, 457008, 457009, 457018 и 457019 по плана за земеразделяне на землището в гр.Р., предмет на предварителния договор между страните по настоящото дело. На 26.10.2010г. “. Р. И. К. І”Е. е учредило и друга договорна ипотека, в полза на „М. Б. Zrt” Унгария, върху множество обекти в комплекси „Аспен Хайтс” и „Аспен Сютс”. Установи се от писмените доказателства, приложени с исковата молба по делото, че за обезпечаване на вземанията на банките срещу отпуснат на ответното дружество банков кредит, са били учредени и три залога на дружествения дял на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е..

С нотариална покана, връчена на представител на “. Р. И. К. І”Е., на 19.11.2009г., чрез Нотариус К., ищецът- Д. М. К. е уведомил ответника, че се ползва от правото си едностранно да развали сключения предварителен договор, на основание чл. 4.2 и чл. 9.3, като е изложил съображения, че продавача е нарушил задълженията си към него като купувач според чл. 4.2 от договора, като без изричното му писмено съгласие, дори без да уведоми купувача, е сключил две договорни ипотеки, като е бил поканен представител на “. Р. И. К. І”Е., да се яви на 26.11.2009г. в 15.30 часа в кантората на нотариуса, за сключване на споразумение за уреждане на последиците от развалянето на договора. В Протокол съставен от Нотариуса К. на 26.11.2009г. е отбелязано, че явилият се представител на дружеството ответник – адв. Г. е заявил, че купувача е неизправна страна по Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. и не може да се ползва от развалянето му, тъй като същият е бил канен от продавача да се яви за сключване на окончателен договор, като заплати и последната дължима вноска от продажната цена, но Д. М. К. или негов представител не се е явил и не се е отзовал на поканата.

С последваща Нотариална покана, връчена на представител на “. Р. И. К. І”Е. при условията на чл. 47 ал.2 от ГПК на 25.08.2010г., ищецът Д. М. К. е поканил представител на ответното дружество, в едноседмичен срок от получаването на поканата да върне на купувача всички платени до този момент от него суми в размер на 45 905.50евро, като дължимата сума не е върната и до момента на завеждането и воденето на настоящото дело пред съда, както се установи от събраните по делото доказателства.

Установи се от писмените доказателства събрани по настоящото дело, че по предявени искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД, от Д. М. К. срещу “. Р. И. К. І”Е., състав на СГС се е произнесъл с Решение от 09.01.2012г. по образуваното гр.д. № 1355/2011г. по описа на СГС, като е осъдил “. Р. И. К. І”Е. да заплати на Д. М. К., сумата – 25 092.20евро, заплатена част от продажната цена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2011г. до окончателното изплащане на дължимото и сумата 2 193.06лв. неустойка за забава за периода от 22.11.2009г. до 01.02.2011г., като е отхвърлил предявените искове в останалата им част като неоснователни. С Решение № 2016 от 14.12.2012г. по образуваното гр.д. № 2020/2012г. по описа на САС, решението на СГС е било отменено, като предявените искове в уважената им част са били отхвърлени от съда като неоснователни, а в останалата част, първоинстанционното решение е оставено в сила.

От мотивите на решението на въззивната инстанция/АС С./ е видно, че съдът е счел за неоснователни предявените искове, тъй като е счел че предварителния договор, сключен между Д. М. К. и “. Р. И. К. І”Е., не е развален едностранно с волеизявлението на купувача в тази насока. Отчетено от правна страна, че възможността за едностранно разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот поради виновно неизпълнение на другата страна и без предоставяне на срок за изпълнение, следва да се счита за изключение, чието приложно поле е ограничено от нормата на чл. 87 ал.2 от ЗЗД, според която такова разваляне е допустимо само при наличието на две предвидени в закона предпоставки- ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти или ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, както и ако изпълнението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време и това е изрично посочено в сключения договор. От състава на АС С. са изложени съображения, че в настоящия случай не е налице нито една от предвидените в закона хипотези за да се счете, че Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. е прекратен едностранно с волеизявлението на купувача Д. М. К., отправено до продавача “. Р. И. К. І”Е.. В хода на производството е било установено, че Констативен акт за установяване на годността на сградата/Акт № 15/ е бил издаден на 30.07.2008г., т.е. в гаранционния срок, уговорен между страните по договора, поради което за това задължение на “. Р. И. К. І”Е. не е налице забава и неустойка по смисъла на чл. 9.3 от Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. не се дължи от продавача на купувача. Апелативния съд е приел също така, че не е налице виновно неизпълнение на задължението по чл. 4.2 от предварителния договор от страна на продавача, което да е основание за разваляне на сключения предварителен договор на това основание. Изложени са в тази връзка съображения, че не всяко обременяване на имота с тежести е основание за купувача да иска едностранното разваляне на договора, а меродавно е такова обременяване на имота с тежести, което уврежда интересите на купувача по смисъла на чл. 4.1 от предварителния договор. Съдът се е позовал на константно установена практика на ВКС на РБ, че учредяването на договорна ипотека върху имота, независимо от договореното между страните в договора, преди изтичане на срока за окончателното прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, съставлява само условна заплаха за купувача, като меродавен за преценката дали е налице увреждане на интересите на купувача, е момента на сключването на окончателен договор за недвижимия имот, тъй като поетото задължение от страна на продавача “. Р. И. К. І”Е., е да продаде имота на купувача чист от тежести и следователно следва имота да е чист от ипотеки и други тежести към момента на изповядването на сделката в нотариална форма. Изводите на съда по цитираното по-горе гражданско дело са, че не са събрани доказателства, които да обуславят извода за конкретна пряка опасност от принудително изпълнение върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба, поради което не е налице виновно неизпълнение на задължението по чл. 4.2 от Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. от страна на продавача - “. Р. И. К. І”Е., а за купувача Д. М. К. не са съществували от правна страна основанията за да упражни потестативното си право за едностранно разваляне на сключения предварителен договор за продажба, поради което съдът е счел че договора не е развален на основание чл. 87 ал.2 от ЗЗД. След като не е развален сключения договор, то не са настъпили правните последици които законът свързва с разпоредбата на чл. 88 ал.1 от ЗЗД със задължението на страната да върне всичко получено по разваления договор, в резултат на престацията на другата страна, поради което и предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД е неоснователен.

Съдът счита за доказани и установени по делото въз основа на събраните доказателства и обстоятелствата, твърдени в писмената молба от М. Б. ЗРТ, която съдът е конституирал като страна и присъединен кредитор в настоящо производство. Между М. Б. ЗРТ като кредитодател и “. Р. И. К. І”Е.- кредитополучател, е сключен Договор за кредит от 22.10.2010г., с размер на главницата по кредита 3 250 000евро. Наред с този договор, установява се от доказателствата по делото, че между същите страни е сключен и Синдикиран договор за кредит № 24444 от 31.10.2007г., с главница от 11 000 000евро, както и Синдикиран договор за кредит № 24451 от 31.10.2007г., с размер на главницата 10 000 000евро. Установява се, че падежа за изплащане на вноските по сключените договори за кредит е изтекъл на 31.12.2012г., а считано от 01.01.2013г., длъжника “. Р. И. К. І”Е. е преустановил плащането на погасителните вноски по кредитите. Длъжника не е погасил задълженията си и след като е бил поканен с покана за доброволно плащане, получено на адреса на ответното дружество по ТР на 22.10.2013г., видно от писмо с обратна разписка относно приетото уведомление.

Установи се от представеното извлечение от счетоводните книги на М. Б. ЗРТ, както и от заключението на експерта С. Т., изслушано по настоящото дело от съда, че общото задължение на “. Р. И. К. І”Е. към М. Б. ЗРТ, към датата на падежа – 31.12.2012г. е в размер на 11 877 635.27лв., като датата на последното плащане към банката кредитор е от 01.07.2011г. за сумата 249 823.35лв., след което към присъединения кредитор М. Б. ЗРТ не е извършвано плащане на дълга по сключените договори за кредит от страна на длъжника “. Р. И. К. І”Е..

За анализа на общото финансово състояние на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., съдът при изграждането на изводите си се ръководи най- вече от заключението на експерта С. Т., по изслушаната съдебно икономическа експертиза, която на основание чл. 202 от ГПК, съдът възприема изцяло като пълна и компетентно изготвена. Налага се извода, че дружеството ответник се намира в много тежко икономическо състояние, като е налице трайна тенденция за влошаване на това състояние.

Структурата на активите на “. Р. И. К. І”Е. сочи, че през изследвания от експерта икономист период- от 01.01.2007г. до 30.09.2013г., налице е промяна на активите на дружеството ответник в посока на тяхното увеличаване. Така стойността на дълготрайните активи към началото на периода/01.01.2007г./ е 12 559 хил. лв., а към 30.09.2013г.- 3 773хил. лв., като увеличението е с 8 786 хил.лв. Краткотрайните активи също са се променили в посока на увеличение с 20 749хил.лв., като същите към 01.01.2007г. са 1 696хил.лв., а към 30.09.2013г. са в размер на 22 445хил.лв. Посочва се от експерта по делото, че това увеличение на краткотрайните активи се дължи на прехвърляне на активи на стойност 18 068хил.лв. от групата на дълготрайните активи/перо сгради/ в групата на материалните запаси/перо продукция/. Същите представляват построени апартаменти, предназначени за продажба на клиенти и като такива, мястото им действително е в състава на собствените материални запаси, а не в групата на дълготрайните активи.

Вземанията на дружеството ответник към 01.01.2007г. са в размер на 8 810хил.лв. /от които дългосрочни вземания 8 801хил.лв. и краткосрочни вземания- 9 хил.лв./, а към 30.09.2013г. са в размер на 6 218хил.лв.- дългосрочни- 1878хил.лв. и краткосрочни- 4 340хил.лв. Вземанията са бавноликвиден във времето актив, тъй като събирането им е свързано с водене на съдебни дела и евентуални разходи за тях, а допълнително утежнение в настоящия случай е че повечето от тези вземания са от чуждестранни лица.

Същевременно през време на изследвания период, най- бързо ликвидните активи- паричните средства се променят значително в посока на намаление. Същите са към 01.01.2007г. в размер на 1 687хил.лв., а към 30.09.2013г.са в размер на 37хил.лв. Изразени се от експерта Т. в изготвеното от нея заключение, сериозни резерви относно реалното съществуване на тези парични средства, отразени по счетоводния баланс на дружеството, тъй като в наличност са установени само 8 838.94лв.по наличните банкови сметки на дружеството.

В заключението си експерта Т. сочи, че макар стойността на активите да се увеличава през наблюдавания период и от 14 255хил.лв. към 01.01.2007г., тази стойност да е 26 212хил.лв. към 30.09.2013г., задълженията на дружеството също бележат посока на увеличаване. Същите са към 01.01.2007г.- 14 359хил.лв., а към 30.09.2013г. са в размер на 18 128хил.лв. или увеличението на задълженията е в размер на 3 769хил.лв.

За изследвания от експерта икономист период- от 01.01.2007г. до 30.09.2013г., най- голям дял от активите на “. Р. И. К. І”Е. имат дълготрайните активи- над 80% за целия период, а краткотрайните са под 20%. Към 30.09.2013г. дела на дълготрайните активи е около 14%, а на краткотрайните активи- около 86%. Причината за това обаче се дължи на прехвърлянето на активи/построени апартаменти/, от групата на дълготрайните в групата на материалните запаси, които са също вид краткотрайни активи.

Показателите за ликвидност сочат на способността на едно дружество да изпълнява текущите си плащания към кредиторите, както и възможността за бързо погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи. Видно от заключението на експерта по изслушаната по настоящото дело съдебно икономическата експертиза, коефициентът на обща ликвидност на “. Р. И. К. І”Е., към 01.01.2007г. е 0.119, а към 30.09.2013г. е 1.881, което сочи на извода, че ако към началото на изследвания от експерта период, дружеството ответник е можело да изпълни текущите си задължения с наличните краткотрайни активи на 11.90%, то към края на периода този процент е около 188 %. Коефициентът на бърза ликвидност към 01.01.2007г. е 0.119, а към 30.09.2013г. е 0.367 и тези стойности означават, че с наличните краткосрочни вземания и налични парични средства/без материалните запаси/, дружеството е в състояние да изпълни краткосрочните си задължения, в началото на изследвания от експерта период на 11.9%, а в края на този период на 37 %. Коефициентът на незабавна ликвидност към 01.01.2007г. е 0.119, а към края на изследвания период/ 30.09.2013г./ е 0.003 %, което означава, че с наличните си краткосрочни инвестиции и парични средства, дружеството е в състояние да покрива текушите си задължения едва в размер на 0.3 %. Коефициентът на абсолютна ликвидност към 01.01.2007г. е също към 0.119 , а към 30.09.2013г. е също 0.003, като коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност съвпадат, тъй като финансовите средства на дружеството се състоят само от парични средтва/без финансови инвестиции/. Съгласно икономическата теория и практика, коефициентите за бърза и незабавна ликвидност би следвало да бъде най – малко 1 или повече от 1. Изводът е че “. Р. И. К. І”Е., не разполага с налични краткотрайни активи и парични средства, с които да може да покрива текущите си задължения към кредиторите, като не е в състояние да направи това поради липса на достатъчни парични средства и финансови инвестиции.

Изводите за тежкото общо икономическо положение на дружеството длъжник се затвърждават от експерта в изготвената съдебно икономическа експертиза, чрез данните за показателите за коефициента за финансова автономност/неплатежоспособност/, която към 01.01.2007г. е минус 0.001, а към 30.09.2013г. е минус 0.087, което означава, че както в началото, така и в края на изследвания от експерта период, финансовата независимост на дружеството длъжник от кредиторите му и неговата финансова стабилност е далеч под нормата от 0.33, т.е. налице е привлечен чужд капитал, който далеч надвишава собствения такъв. Това е сигурен показател за финансова зависимост от кредиторите и финансова нестабилност на “. Р. И. К. І”Е., като в конкретика сочат на пълна декапитализация на дружеството ответник и е симптом на критично финансово състояние.

Нетният активи на “. Р. И. К. І”Е., представляват разликата между активите на дружеството/дълготрайни и краткотрайни/ и краткосрочните задължения, като в началото на изследвания от експерта Т. период – към 01.01.2007г. е в размер на 26 хиляди лева, а към край на периода - 30.09.2013г. е 14 277 хил. лева, което означава че активите на дружеството като цяло, надвишават краткосрочните задължения на дружеството ответник. Нетния оборотен капитал на дружеството ответник, съставляват разликата между стойностите на краткотрайните активи и на краткосрочните задължения, като в началото на периода 01.01.2007г., този показател е отрицателна величина- минус 12 533хил.лв., а в края на периода- 30.09.2013г. е положителна вилечина- 10 510хил.лв. Това означава, че в края на изследвания от експерта период, краткосрочните задължение на “. Р. И. К. І”Е., надвишават краткотрайните му активи с посочената стойност от 10 510хил.лв.

Като краен извод в заключението на вещото лице е посочено, че показателите за финансовото състояние на дружеството са почти еднотипни и не са в нормалните граници още към 01.01.2007г., като такива остава и до края на периода 30.09.2013г. За целия период/без 2008г и 2009г./, дружеството е декапитализирано. Реализираните собствени приходи непрекъснато намаляват, като към 30.09.2013г. са в размер на 68 хил.лв./средно по 7.5 хиляди лева месечно/. С тези приходи, ответното дружество е в невъзможност да покрива задълженията си към всички кредитори, които към 30.09.2013г. са в размер на 18 128хил.лв. Загубата от дейността на дружеството се увеличава. Общия размер на задълженията на “. Р. И. К. І”Е. е 18 127 551.68лв. и същите далеч надхвърлят вземанията на дружеството, които са в общ размер на 6 026 537.29лв. Разбира се, експерта Т. е категорична в заключението си и за това, че дружеството ответник не разполага с незабавноликвидни активи/парични средства и краткосрочни финансови активи/, които да позволяват изплащане на изискуемите му парични задължения, без опасност за интересите на кредиторите му. Сочи се още в заключението, че “. Р. И. К. І”Е., не може да покрие текущите си задължения без материалните си запаси/които видно от счетоводния баланс са с най- голяма стойност/- само с вземанията и финансовите си средства.

От експертното заключение по делото се установява също така, че обемът и динамиката на плащанията на “. Р. И. К. І”Е. към неговите кредитори пред изследвания период- от 01.01.2007г. до 30.09.2013г., сочи че към края на периода- за 2011, 2012 и 2013г., плащанията към кредиторите на дружеството ответник са почти напълно преустановени, а там където същите се извършват, почти изцяло изчерпват постъпленията на дружеството към съответния период. Това дава основание на експерта да заключи че е налице спиране на плащанията към кредиторите от страна на “. Р. И. К. І”Е., като първото неплатено задължение е към кредитора ТД на НАП и датира още към 31.12.2007г.

В писменото си заключение експерта Т. въз основа на въпроси поставени от ответната страна, извършва анализ и съпоставка и между имуществото на дружеството длъжник и общия размер на натрупаните задължения. Така сочи се в писменото заключение, че по счетоводен баланс към 30.09.2013г., имуществото на длъжника е в размер на 26 218 хил.лв., а към същата дата общия размер на задълженията е 18 128хил.лв. Експерта изказва становище, че макар имуществото на длъжника да надхвърля с 8 090хил.лв. задълженията на “. Р. И. К. І”Е. към неговите кредитори, налице е опасност от невъзможност за плащане на задълженията към кредиторите, като основната причина за това е, че повече от половината от активите- в размер на 6 218хил.лв., от които дългосрочни задължения- 1 878 хил.лв. и краткосрочни задължения- за 4 340 хил.лв., представляват вземания от чуждестранни контрагенти.

На поставения от съда въпрос към експерта Т., същата отговаря в експертното си заключение, че длъжника “. Р. И. К. І”Е., трайно е преустановил плащанията си към основните си кредитори от 01.07.2011г., когато е превел на кредитора “М. Б. ЗРТ”, сумата от 249 823.35лв., като експерта е категоричен, че затрудненията на длъжника не са временни, а имат постоянен характер.

В съдебно заседание експерта Т. поддържа писменото си заключение, като потвърждава изводите си за финансовото състояние на дружеството длъжник- “. Р. И. К. І”Е.. Пояснява, че според отразеното от нея в таблица на лист 35 от заключението, задължението на “. Р. И. К. І”Е. към ТД на НАП е в размер на 56 714лв. Във връзка с даденото заключение за задължението на дружеството ответник към М. Б. ЗРТ, експерта Т. пояснява, че датата посочена като падеж – 31.12.2012г. всъщност е предоговорена между страните с анекс към първоначално сключения договор, а плащането от 01.07.2011г. е последното реално плащане на “. Р. И. К. І”Е. към М. Б. ЗРТ, а не последното изискуемо и дължимо плащане въз основа на договорите за банков кредит, приети като доказателства по настоящото дело. При поясненията дадени в съдебно заседание, експерта икономист също така изказва становище, че построените от “. Р. И. К. І”Е. апартаменти, предназначени за продажба, а не за собствено ползване, следва да бъдат включени в КМА, а не в ДМА, както е било първоначално. Те се прахвърлени там през 2013г., а реално е следвало да бъдат записани като КМА, още към 2011г., когато са завършени. В заключение на въпрос зададен от съда, експерта Т. отговаря, че с оглед на наличните парични средства в дружеството ответник, следва да се приеме че са налице достатъчно средства за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността, в случай че съдът счете че такава следва да бъде открита по отношение на “. Р. И. К. І”Е..

Видно е от изготвената от експерта справка за задълженията на “. Р. И. К. І”Е., че дружеството практически е спряло да заплаща на кредиторите си след 01.07.2011г., след което задълженията към кредиторите вече трайно не са обслужвани. Плащанията на сумите от по 175.00лв., извършени на 01.10.2013г. към Нотариус М. Г., съставляват единични плащания, които не могат да променят извода на съда, че след 01.07.2011г. дружеството трайно е преустановило плащането към своите кредитори. Дружеството не е в състояние без разпродаване на основните си средства и други активи, да изплаща задълженията си с настъпил падеж. Дружеството не може да обезпечи с ликвидни активи, плащанията към кредиторите си, без опасност за техните интереси. Това дава основание на експерта да счете, че финансовите затруднения на дружеството ответник не са временни, а са израз на задълбочаващо се влошено икономическо състояние.

По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение №292/15.11.2013г. на Агенцията по вписванията, в което се удостоверяват пред съда по настоящото дело, извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “. Р. И. К. І”Е., за недвижимите имоти, към 07.11.2013г.

От приетото като писмено доказателство Удостоверение с изх. № 6891/19.02.2014г. на ОДВР- Б., сектор „Пътна полиция” се установява, че няма регистрирани ППС на името на “. Р. И. К. І”Е..

От заключението на експерта С. Т. по делото се установява, че срещу длъжника “. Р. И. К. І”Е., към момента на изготвянето на експертното заключение, има образувани и висящи изпълнителни производства, както следва- ИД № 55/2008г. по описа на ЧСИ П. И. М., рег. № 845; ИД № 2991/2009г. по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег. № 841; ИД № 4380/2011г. по описа на ЧСИ М. И. Б., рег. № 838; ИД № 369/2011г. по описа на ЧСИ В. А. Л., рег. № 780; ИД № 370/2011г. по описа на ЧСИ В. А. Л., рег. № 780; ИД № 1867/2012г. по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег. № 841 и ИД № 107/2013г. по описа на ЧСИ Г. В. С., рег. № 798.

От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение с изх. № 2524-20-32#1/17.03.2014г. от ТД на НАП С. се установява, че по реда на ДОПК има наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в банкови сметки на “. Р. И. К. І”Е. в следните банки: ТБ „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” , ТБ „М. ЮНИОНБАНК” , ТБ „АЛИАНЦ Б. Б.” и ТБ „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” , с Постановление с изх. № 2553-00-2872/02.10.2012г.

При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни доводи:

Исковата молба по настоящото дело е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане окръжен съд, с оглед на местонахождението на седалището на дружеството посочено като длъжник към момента на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност/чл. 613 от ТЗ/. Изложените обстоятелствата от фактическа страна изведени от исковата молба и очертания предмет на иска чрез нейния петитум, както и от обстоятелствената част и петитума на писмената молба от присъединения кредитор- М. Б. ЗРТ, налага извода че е депозиран иск за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 625 от ТЗ, за обявяването на дружеството длъжник в несъстоятелност чрез прекратяване на правомощията на органите му на управление, като ищецът моли съда да постанови решение по чл. 630 ал.1 или по чл. 630 ал. 2 от ТЗ.

Идентични са фактическите твърдения на присъединения по реда на чл. 629 ал.4 от ТЗ кредитор- М. Б. ЗРТ както и неговите правни искания по отношение на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е.. В писмената си молба ищецът М. Б. ЗРТ, чрез своите представители, не е направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 630 ал.2 от ТЗ, като не се иска от съда едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, да обяви “. Р. И. К. І”Е. в несъстоятелност и да прекрати дейността на органите му на управление, тъй като продължаването на дейността на дружеството ответник има опасност да увреди интересите на своите кредитори.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 625 от ТЗ счита, че същият е процесуално допустим, като за ищеца и присъединените кредитори, е налице правен интерес от предявяването му пред окръжния съд по седалището на търговеца ответник към момента на подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, при наличие на твърдения за неизпълнени парични задължения, произхождащи от търговски сделки, които са станали изискуеми и дължими, но не са заплатени от длъжника на ищеца- Д. М. К. и на присъединения кредитор- М. Б. ЗРТ /чл. 613 от ТЗ/, а са установени по основание, а част от тях и по размер. Налице е надлежна активна и пасивна легитимация по предявения иск, тъй като същият е предявен от процесуалните представители на ищеца и на банката- присъединен кредитор по делото, за които е налице правен интерес от предявяването на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството длъжник – “. Р. И. К. І”Е..

С оглед на служебното си задължение да изследва процесуалните предпоставки за допустимост на искането още към момента когато е сезиран с писмена молба, съдът констатира че производството е инициирано по молба на ФЛ имащо качеството на кредитор спрямо ответника търговец с качеството на длъжник, по сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал.1 и ал. 2 от ТЗ, тъй като макар едната страна по договора да не е търговец, несъмнено в настоящия случай предварителния договор за продажба на недвижим имот е сключен с “. Р. И. К. І”Е., с оглед на неговата търговска дейност- строителство и продажба на построените апартаменти, с цел реализиране на търговска печалба. В този смисъл съобразно нормата на чл. 286 ал.2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл. 1 ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Безспорно договора за кредит съобразно правната доктрина и съдебна практика е абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ, в настоящия случай сключена между търговци- банката кредитор М. Б. ЗРТ и кредитополучателя- “. Р. И. К. І”Е.. Ответника длъжник не е измежду кръга на търговците и ЮЛ изброени в разпоредбата на чл. 612 от ТЗ, по отношение на които е неприложим института на несъстоятелността. Това дава основание на съда да счете че не е налице нередовност във връзка с правосубектността да бъде предявен иск за обявяване на ответника в несъстоятелност, като не са налице нередовности във връзка активната и пасивната легитимация по иска.

Производството по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност/чл. 607а ал. 1 от ТЗ/ на юридическо лице имащо качеството на търговец. В чл. 1 от ТЗ е очертан кръга от лицата, които имат качеството на търговци по смисъла на закона, като в случая са налице и двата критерия даващи основания търговските сделки на която ищецът кредитор и присъединения кредитор се позовават във връзка с искането си да бъде открито производство по несъстоятелност в исковата молба и в писмената си молба до съда, да бъдат определени като търговски сделки.

Наведените доводи от фактическа страна в исковата молба по делото, са основани на твърдението за виновно неизпълнение от страна на длъжника- “. Р. И. К. І”Е., на задължения поети по сключения между дружеството ответник като продовач и Д. М. К. като купувач- Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. Твърди се от ищеца в исковата молба, че неизпълнението е съществено и е обусловило за Д. М. К. решението едностранно да прекрати сключения договор, поради липса на интерес от неговото по- нататъшно изпълнение. Исковата претенция, основана на разпоредбата на чл. 88 ал.1 от ЗЗД, за връщане на платеното от купувача по предварителния договор, на отпаднало основание, искането за заплащане на обезщетение, съставляващо законната лихва, от момента на получаването на част от договорената продажна цена, основано на неизпълнението на дружеството ответник на задължението да построи, завърши, прехвърли и предаде процесния апартамент А 121, искането за връщането на платения задатък по сключения предварителен договор, както и искането за заплащане на неустойка за забава, поради неизпълнението от страна на дружеството ответник на задължението му по чл. 5 от предварителния договор, съдът счита за процесуално недопустимо. За тази част на исковата претенция, обуславяща искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е., съдът счита че ищецът- Д. М. К. не е активно процесуално легитимиран. Съгласно чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да се пререшава освен в изрично предвидените случаи. В това се изразява отвода за присъдено нещо, който е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск за същото искане на същото основание и между същите страни. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение обхваща същите страни, респективно техните универсални и частни правоприемници, придобили права след предявяване на иска, основанието на иска- фактическите обстоятелства, на които е основан иска и искането към съда. За да е налице отвод за присъдено нещо, имащ за последица недопустимост на по-късно предявения иск е необходимо да има пълен субективен и обективен идентитет между приключилото дело, по което е формирана сила на пресъдено нещо и предявения нов иск. /Решение № 38 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 632/2012 г., I г. о., ГК/ В настоящия случай исковете на Д. М. К. срещу “. Р. И. К. І”Е., с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 88 ал.1 от ЗЗД, иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД и иска за дължимите лихви за забава, са били предмет на съдебно разглеждане, като съдът с Решение от 09.01.2012г. по образуваното гр.д. № 1355/2011г. по описа на СГС и с Решение № 2016 от 14.12.2012г. по образуваното гр.д. № 2020/2012г. по описа на САС, е постановил съдебно решение, което е влязло в законна си и с което предявените искове са били отхвърлени изцяло като неоснователни. Установено е пред гражданския съд, разглеждащ делото, че Констативен акт за установяване на годността на сградата/Акт № 15/ е бил издаден на 30.07.2008г., т.е. в гаранционния срок, уговорен между страните по договора, поради което за това задължение на “. Р. И. К. І”Е. не е налице забава и неустойка по смисъла на чл. 9.3 от Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. не се дължи от продавача на купувача. Апелативния съд е приел също така, че не е налице виновно неизпълнение на задължението по чл. 4.2 от предварителния договор от страна на продавача, което да е основание за разваляне на сключения предварителен договор на това основание. Изложени са в тази връзка съображения, че не всяко обременяване на имота с тежести е основание за купувача да иска едностранното разваляне на договора, а меродавно е такова обременяване на имота с тежести, което уврежда интересите на купувача по смисъла на чл. 4.1 от предварителния договор. Съдът се е позовал на константно установена практика на ВКС на РБ, че учредяването на договорна ипотека върху имота, независимо от договореното между страните в договора, преди изтичане на срока за окончателното прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, съставлява само условна заплаха за купувача, като меродавен за преценката дали е налице увреждане на интересите на купувача, е момента на сключването на окончателен договор за недвижимия имот, тъй като поетото задължение от страна на продавача “. Р. И. К. І”Е., е да продаде имота на купувача чист от тежести и следователно следва имота да е чист от ипотеки и други тежести към момента на изповядването на сделката в нотариална форма. Изводите на съда по цитираното по-горе гражданско дело са, че не са събрани доказателства, които да обуславят извода за конкретна пряка опасност от принудително изпълнение върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба, поради което не е налице виновно неизпълнение на задължението по чл. 4.2 от Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. от страна на продавача - “. Р. И. К. І”Е., а за купувача Д. М. К. не са съществували от правна страна основанията за да упражни потестативното си право за едностранно разваляне на сключения предварителен договор за продажба, поради което съдът е счел че договора не е развален на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Съдът разглеждал делото като апелативна инстанция е приел за неоснователни предявените искове, тъй като е счел че предварителния договор, сключен между Д. М. К. и “. Р. И. К. І”Е., не е развален едностранно с волеизявлението на купувача в тази насока. Отчетено от правна страна, че възможността за едностранно разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот поради виновно неизпълнение на другата страна и без предоставяне на срок за изпълнение, следва да се счита за изключение, чието приложно поле е ограничено от нормата на чл. 87 ал.2 от ЗЗД, според която такова разваляне е допустимо само при наличието на две предвидени в закона предпоставки- ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти или ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, както и ако изпълнението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време и това е изрично посочено в сключения договор. В казуса разглеждан от гражданския съд не са били налице нито едно от посочените от закона основания, поради което е прието че предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен между Д. М. К. и “. Р. И. К. І”Е. не е надлежно развален и същият продължава своето действие между страните. След като не е развален сключения договор, то не са настъпили правните последици които законът свързва с разпоредбата на чл. 88 ал.1 от ЗЗД със задължението на страната да върне всичко получено по договора, в резултат на престацията на другата страна, поради което и предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД е неоснователен. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. /Решение № 49 от 14.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 561/2010 г., I т. о., ТК/. Така в настоящия случай не само е налице сила на пресъдено нещо относно част от исканията на Д. М. К. с исковата молба по настоящото дело, но са налице и основанията на съда да приеме за установен факта, че Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. не е развален надлежно чрез едностранното волеизявление от страна на Д. М. К. и по реда на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл основателни се явяват възраженията на ответната страна, чрез пълномощника адв. Т., че не са налице оснванията на чл. 625 от ТЗ, като ищецът Д. М. К. не е процесуално легитимиран да иска откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника “. Р. И. К. І”Е., въз основа на предявени искове по отношение на които е налице сила на пресъдено нещо и забрана от закона за пререшаемост.

С исковата молба по настоящото дело обаче е предявен иск, с правно основание чл. 82 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, за претендирано обезщетение за пропуснати ползи, в резултат на виновното неизпълнение на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., в резултат на виновното неизпълнение на задължението съобразно чл. 6 от предварителния договор, продавача да осигури издаването на Протокол 16, предвиден в Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, не по- късно от 7 месеца след издаването на Протокол 15, поради което процесния Апартамент А 121 не е можело да бъде разрешен за ползване поради предназначение и ищецът- Д. М. К., е претърпял вреди в претендиран размер от 37 678.24евро, поради невъзможността да отдава апартамента на трети лица под наем за периода от 01.01.2009г. до 01.01.2013г. Такъв иск между Д. М. К. и “. Р. И. К. І”Е. не е бил разглеждан от друг граждански съд, поради което по този иск съдът дължи произнасяне, тъй като по отношение на него не е налице сила на пресъдено нещо и забраната на чл. 299 от ГПК за непререшаемост е неприложима. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът обаче можа да иска обезщетение и за по–големи вреди, от тези покрити от уговорената между страните неустойка, стига чрез представените по делото доказателства да установи и докаже действителни вреди, надвишаващи размера на неустойката.

По своята правна същност искът за обезщетение поради неизпълнение на договор по чл. 79 ал.1 пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД е осъдителен, като с него се защитава правото на кредитора да получи обезщетение от длъжника, за това че не е изпълнил задължението си по сключен между страните по делото договор. За доказване на основателността на иск за обезщетение за вреди поради неизвършени работи по договор за изработка е необходимо установяването кумулативното наличие на следните елементи от сложния фактически състав: договорно задължение, виновно неизпълнение, вреди настъпили от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. За да бъде уважен иска за пропуснати ползи, основан на чл. 82 от ЗЗД, е необходимо още установяването на кумулативното наличие и на следните предпоставки: виновно неизпълнение от страна на длъжника на поети основни задължения по сключен договор между страните, за които съконтрахентите да са могли да предвидят, че от това неизпълнение могат да последват за кредитора имуществени вреди, изразяващи се в реално пропуснати ползи, както и да съществува причинна връзка между неизпълнението и възможността да бъде увеличено имуществено патримоинума на ищеца по делото.

В настоящия случай, макар да се установява че от страна на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., е изпълнено задължението по чл. 5 от предварителния договор, то липсват доказателства, да е изпълнено задължението съобразно чл. 6 от предварителния договор- да осигури издаването на Протокол 16, предвиден в Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, не по- късно от 7 месеца след издаването на Протокол 15. Ако Протокол 15 е издаден на 30.07.2008г. то Протокол 16, свързан с разрешение за ползването на процесния Апартамент А 121 по предназначение, е следвало да бъде издаден най- късно до 28.02.2009г., а не се установи и доказа по делото това да е станало. Неизпълнението на дружеството изпълнител не касае невъзможността за собственика да владее имота си необезпокояван от продавача и да има достъп до него и до сградата в който той се намира, а в невъзможността апартамента да бъде ползван по предназначение, което е правно недопустимо без издаването на Акт 16. Именно това частично неизпълнение на задължението от страна на “. Р. И. К. І”Е., съдът счита че се намира в пряка причинно следствена връзка с невъзможността собственика да ползва апартамента по предназначение. Доколкото правото на ползване е съставна част- необходим елемент от съдържанието на субективното право на собственост, то забавата на длъжника да престира и изпълни, лишава собственика кредитор от признатата му от закона правна възможност да ползва един завършен и с разрешение за ползване апартамент. Правото на собственика на ползване на вещта и на извличането на полезните нейни свойства, всякога има характер на пропуснати ползи и това дава основание същата да бъде съизмерявана със средната пазарна наемна цена за този апартамент./Р – 691-2008г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС на РБ/. Това е така защото правомощието на собственика да ползва вещта, упражняването с фактически и правни действия по необходимост включва и възможността да придобива доходите от нея, включително и гражданските плодове.

Не са наведени такива възражения по делото от ответната страна, а и не се установи да са налице основанията на чл. 81 ал.1 от ЗЗД- поради наличието на форсмажорни обстоятелства, да са налице причини поради които “. Р. И. К. І”Е. е забавил изпълнението си, за които той не може да отговаря.

Безспорно е от събраните по делото доказателства, че дружеството ответник още към момента на сключването на предварителния договор с Д. М. К., е могъл да предвиди, че от частичното неизпълнение на задълженията му по сключения между страните договор за изработка, инкорпориран в Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г.- за изграждане на процесния апартамент, както и за осигуряването на Акт 16 за разрешение за неговото ползване, за собственика купувач и възложител на работата, могат да последват имуществени вреди, изразяващи се в реално пропуснати ползи, от невъзможността за ползване на апартамента по предназначение, които съдебната практика е счела че следва да бъдат съизмерими на размера на пазарната наемна цена за претендирания с исковата молба период. Именно пропуска апартамента да бъде отдаван от собственика под наем за периода от 01.03.2009г. до 01.01.2013г.,съставлява причината поради неизпълнението на дружеството ответник на задължението за окончателно изграждане и осигуряването на законовите основания за ползването на апартамента, да бъде увеличено имуществено патримоинума на ищеца по делото, което съставлява реално претърпените вреди от неизпълнението на дружеството ответник. Касае се за действително претърпени от Д. М. К. вреди, съставляващи пропуснати ползи, с които патримониума на ищеца по настоящото дело не е могъл да се увеличи, поради невъзможността процесния апартамент да бъде отдаван от собственика му под наем, тъй като по вина на ответника изпълнител, същият не е бил окончателно изграден и е без разрешение за ползване, за да бъде ползван по предназначението си. В тази насока безспорна е практиката на ВКС на РБ, установена и с Р – 691-2008г. на ІІ о. на ТК на ВКС.

В този смисъл съдът счита, че предявения иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, е доказан по настоящото дело по основание, като същият съставлява основание за Д. М. К. да иска и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е. на основание чл. 625 от ТЗ. Във връзка с така предявения иск, съдът счита че същият е и активно процесуално легитимиран за такова искане.

Предявеният иск за пропуснати ползи по реда на чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД, съдът счита за недоказан по размер. Представените с исковата молба писмени доказателства от ищеца Д. М. К., не могат да бъдат убедително и годно доказателства за размера на наема за Апартамент А 121 за претендирания период, тъй като доказването на действителната пазарна наемна цена, в този случай е възможна единствено и само чрез заключение на експерт със съответните специални знания и при използване на съответните методи за това, а експерта С. Т. не е дала отговор на този въпрос в своето заключение. Макар и недоказан по размер, предявения осъдителен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД е доказан по основание, поради което следва да се приеме, че е налице едно установено от съда парично задължение, произтичащи от търговска сделка/ Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г./, между субекти на правоотношенията даващи основания сделката да бъде определена като търговска по смисъла на чл. 286 от ТЗ.

Иначе от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на експерта С. Т., по безспорен и несъмнен начин се доказва, че “М. Б.” е кредитор на ответника по настоящото дело “. Р. И. К. І" Е. въз основа на договор за кредит от 22.10.2010г. синдикиран договор за кредит № 24444 от 31.10.2007г. и друг Синдикиран договор № 24451 от 31.10.2007г.,като банката кредитор твърди, че е налице неизпълнение на “. Р. И. К. І" Е. по така сключените договори като кредиполучател или съдлъжник, на които падежът по договорите за кредит е изтекъл на 31.12.2012г., а длъжникът е преустановил плащане по тях, като към настоящия момент общите задължения по цитираните договори са общо в размер на 16 295 363.00 евро, за което в писмената молба подробно са изложени съображения за задълженията по всеки един от договорите по отделно. Съобразно заключението на експерта Т., задълженията на длъжника “. Р. И. К. І”Е. към М. Б. ЗРТ, възлизат на 11 877 635.27лв., които включват задълженията на дружеството ответник като кредитополучател, без да се отчитат задълженията, по които то е солидарен длъжник. Така установява се наличието на изискуемо, безспорно установено по размер, парично вземане на М. Б. ЗРТ от “. Р. И. К. І”Е., основано на сключени между страните договори за кредит, които по своята правна същност съставляват търговски сделки. Релевантни за изследването на неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, са както качеството на търговец на присъединения кредитор депозирал искането по реда на чл. 625 от ТЗ, така и на ответника по това искане. Безспорен е и търговския характер на сделките от които произтичат паричните вземания, за което се твърди че са станали изискуеми и дължими, а търговеца не е в състояние да изпълни. Нещо повече- със ЗИДТЗ/ДВ бр. 20 от 28.02.2013г./,значително беше разширено понятието „неплатежоспособност”, по смисъла на чл. 608 ал.1 т. 1 от ТЗ, според което неизпълнението на изискуемо парично задължение е основание за откриване на производство по несъстоятелност и тогава когато се отнася до търговска сделка- включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, разваляне и унищожаване и последиците от нейното прекратяване.

Без съмнение установи се както от събраните по делото писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице, че претендираните и признати от съда по настоящото дело вземания се основават на действителни, валидни търговски сделки, като без съмнение е настъпил и падежа на тези задължения, поради което същите са изискуеми и дължими от длъжника- “. Р. И. К. І”Е., но по тях няма изпълнение. Това обстоятелство не се оспорва и от процесуалният пълномощник на дружеството ответник, който оспорва единствено исковата претенция на Д. М. К., тъй като част от неговите искове са били предмет на разглеждане в друго съдебно производство между същите страни и предявените искове са били отхвърлени от съда като неоснователни. Достатъчно е че в настоящото производство, вземането на М. Б. ЗРТ е установено по основание и размер и не се оспорва от представителят на дружеството ответник. Доказва се по безспорен и несъмнен начин, че част от претендираните парични вземания от ищеца- Д. М. К. и вземанията претендирани от присъединения кредитор- М. Б. ЗРТ от длъжника ответник- “. Р. И. К. І”Е., са изискуеми и дължими въз основа на валидни търговски сделки. Установи се, че липсата на изпълнение чрез плащане на дължимото, не се дължи на правни пречки/запор върху сметките на длъжника и др./, а е обективно обусловено от финансовото положение на дружеството ответник. Във връзка с разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, това е достатъчно основание за съда за да счете че е предявен валиден иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу “. Р. И. К. І”Е., от ФЛ- Д. М. К. и търговеца- М. Б. ЗРТ, имащи качеството на кредитори и с правната легитимация да направят такова искане, поради което съдът дължи произнасяне по същество, след анализа на икономическото състояние на дружеството ответник.

Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда към момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на анализ на събраните по делото доказателства за цялостния финансов статус на търговеца, тъй като неплатежоспособността е преди всичко едно обективно икономическо състояние на един правен субект, като към този момент следва да са налице всички определени от ТЗ характеристики на неплатежоспособността – вземането което търговеца не може да изпълни да произтича от търговска сделка, като неизпълнението да се дължи на трайна и обективна невъзможност за неизпълнение, а не да касае временно затруднение на длъжника, което същият да може да преодолее.

Според съда в настоящия случай са налице материално правните предпоставки които законът свързва с неплатежоспособността на длъжника ответник. Съобразно нормата на чл. 608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение към определен кредитор или публичноправно задължение към държавата и общините, а в настоящия случай е видно, че длъжникът “. Р. И. К. І”Е., не може да изпълни задълженията си както към присъединения кредитори- М. Б. ЗРТ, така и към останалите си кредитори. От анализа на доказателствата се налага извод, че посочената в чл.608 ал.1 от ТЗ предпоставка- наличие на изискуеми и установени по основание, доказани по размер, парични задължения по търговска сделка са налице, като претендираните вземания са изискуеми и дължими, а задълженията към М. Б. ЗРТ не се оспорват по основание и размер и от представителят на “. Р. И. К. І”Е. по делото, като същите според заключението на експерта по изслушаната съдебно икономическа експертиза са и надлежно съобразно изискванията на закона, вписани в търговските книги на дружеството длъжник.

Налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 608 ал. 2 от ТЗ, с която законодателят е въвел презумпция за неплатежоспособност на длъжника, ако той е спрял плащанията си към кредиторите. Презумпцията по чл. 608 ал. 2 от ТЗ е оборима. По настоящото производство са събрани доказателства, които не само че не опровергават презумпцията по чл. 608 ал. 2 от ТЗ, но и категорично доказват наличието на спряно плащане от длъжника към кредиторите му още след 01.07.2011г., което се установява и от заключението на вещото лице по делото, което сочи на спиране на плащания към най– големите кредитори на длъжника след този момент. Анализа на събраните доказателства по настоящото дело сочи на икономическа невъзможност за изпълнение на задълженията на дружеството длъжник- “. Р. И. К. І”Е. към неговите кредитори, а не за правни или други субективни пречки. Касае се за една трайна, обективна невъзможност, а не за временни финансови затруднения, тъй като на практика плащането към кредиторите е изцяло преустановено от 01.07.2011г., до момента на завеждането на настоящата искова молба пред съда, поради което доказването че тези затруднения са временни и че длъжника разполага с имущество, достатъчно да удовлетвори кредиторите си без опасност за интересите им, не можа да се извърши в рамките на настоящия процес, като презумпцията не е оборена и същата поражда правните последици които законът свързва с нея. Съобразно посочената от закона/чл. 154 от ГПК/ и разпределена от съда в доклада му по настоящото дело доказателствена тежест, такова оспорване следваше да се извърши от ответното дружество по делото, но пълно и обратно доказване за оборване на законовата презумпция не се състоя. Категорично настоящата невъзможност на длъжника да изпълни задълженията към неговите кредитори, следва да бъде отграничена от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията, за които длъжника носи отговорност, след като може обективно, макар и със закъснение да изпълни./Р – 806-2006г. на І т.о. на ВКС на РБ/.

В тази насока неоснователни са според съда възраженията на процесуалния пълномощник на дружеството ответник по делото, че от събраните по делото доказателства се установява, че финансовите затруднения на дружеството са временни, краткотрайни и отстраними, като това е моментно финансово затруднение на дружеството, тъй като същото разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност от увреждане на интересите на кредиторите.

Анализа на цялостното икономическо положение на дружеството ответник към настоящия момент дава основание на съда да счете, че неизпълнението на паричните задължения към неговите кредитори, възникнали в резултат на сключени търговски сделки, се дължи на трайна и обективна невъзможност за изпълнение, а не се дължи на временни затруднения на търговеца длъжник в резултат на разразилата се в страната икономическа криза. Вече се е установила трайна съдебна практика на ВКС на РБ, която задължава съда при искове за откриване на производство по несъстоятелност, при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, задължително да извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му. Тази съпоставка именно е релевантната за определянето на икономическото състояние на дружеството длъжник в производството по несъстоятелност, тъй като важно е това имущество което е бързо ликвидно, а не имуществото на длъжника изобщо./Определение № 345 от 10.06.2010г. по т.д. № 327/2010г. на ВКС/. Наистина от заключението на експерта по изслушаната по настоящото дело съдебно икономическата експертиза се установи, че коефициентът на обща ликвидност на “. Р. И. К. І”Е., към 01.01.2007г. е 0.119, а към 30.09.2013г. е 1.881, което сочи на извода, че ако към началото на изследвания от експерта период, дружеството ответник е можело да изпълни текущите си задължения с наличните краткотрайни активи на 11.90%, то към края на периода този процент е около 188 %. Установи се, че това подобряване на показателите за обща ликвидност на дружеството ответник, се дължи на прехвърлянето на активи на стойност 18 068хил.лв., от групата на дълготрайните активи/перо сгради/ в групата на материалните запаси/перо продукция/, което експерта определи като правилно с оглед на счетоводното записване и дори изрази становище, че това е следвало да се извърши още през 2011г., когато тези апартаменти са били завършени, тъй като същите са предназначени за продажба на пазара, а не за нуждите на дружеството. Същевременно установява се от заключението на вещото лице, че коефициентът на незабавна ликвидност към 01.01.2007г. е 0.119, а към края на изследвания период/ 30.09.2013г./ е 0.003 %, което означава, че с наличните си краткосрочни инвестиции и парични средства, дружеството е в състояние да покрива текущите си задължения едва в размер на 0.3 %. Това е така защото експерта Т. сочи още, че финансовите средства на дружеството се състоят само от парични средства/без финансови инвестиции/. От друга страна в заключението на експерта Т. се сочи, че нетния оборотен капитал на дружеството ответник, съставляват разликата между стойностите на краткотрайните активи и на краткосрочните задължения също се е увеличил. В началото на периода 01.01.2007г., този показател е отрицателна величина- минус 12 533хил.лв., а в края на периода- 30.09.2013г. е положителна величина- 10 510хил.лв., като това отново е в резултат на прехвърлянето на активи на стойност от 18 068хил.лв. от ДМА на “. Р. И. К. І”Е., в групата на материалните запаси на дружеството ответник. Така налага се извода за изключително важната роля на апартаментите за продан, които са включени в баланса на дружеството в състава на собствените материални запаси, а не в групата на дълготрайните материални активи.

Съдът обаче счита, че подобрените показатели на дружеството ответник досежно общия коефициент за ликвидност и увеличаването на нетния оборотен капитал на “. Р. И. К. І”Е., не следва да се фаворизира, като същото следва да бъде разглеждано в съвкупност с останалите показатели за икономическото положение на дружеството длъжник. Така веднага следва да се съобрази, че апартаментите за продан, като част от собствените материални запаси, не са нито бързо ликвидни нито сигурно реализируеми. Това е видно и от обстоятелството, че макар и включени в състава на собствените материални запаси и обявени за продан, няма данни от заключението на вещото лице Т., голяма част от тези апартаменти да са били продадени и да са довели до постъпване на свежи парични средства в патримониума на дружеството ответник. Продажбата на тези апартаменти следва да се извърши при наличието на предлагане в този Р. на страната, който многократно надвишава търсенето, при условията на един свит и обезценен пазар на недвижимите имоти като цяло в страната. Именно поради тази причина и след прехвърлянето на тези активи към собствените материални запаси, ответното дружество е продължило да не изплаща задълженията си към своите кредитори, тъй като липсват данни за каквото и да е било плащане към големите кредитори след 01.07.2011г.

Това дава основание на експерта Т. в своето заключение да е категорична за това, че дружеството ответник не разполага с незабавноликвидни активи/парични средства и краткосрочни финансови активи/, които да позволяват изплащане на изискуемите му парични задължения, без опасност за интересите на кредиторите му. Сочи се още в заключението, че “. Р. И. К. І”Е., не може да покрие текущите си задължения без материалните си запаси/които видно от счетоводния баланс са с най- голяма стойност/- само с вземанията и разполгаемите си финансови средства. Показателите за финансовото състояние на дружеството са почти еднотипни и не са в нормалните граници още към 01.01.2007г., като такива остават и до края на периода 30.09.2013г. За целия период/без 2008г и 2009г./, дружеството е декапитализирано, като за нито една от финансовите години на изследвания период не е декларирало печалба, а постоянно е работело на загуба. Загубата от дейността на дружеството според експерта се увеличава. Анализа на коефициентите за рентабилност на “. Р. И. К. І”Е. дават основание за изводи за декапитализация на дружеството и неспособността същото да развива успешно търговска дейност и да реализира приходи и печалба. Дружеството е силно зависимо от привличането на външни капитали, като не разполага със собствени капитали за да покрива краткосрочните си задължения към кредиторите.

Експерта изказва становище, че макар имуществото на длъжника да надхвърля с 8 090хил.лв. задълженията на “. Р. И. К. І”Е. към неговите кредитори, налице е опасност от невъзможност за плащане на задълженията към кредиторите. Основната причина за това е, че повече от половината от активите- в размер на 6 218хил.лв., от които дългосрочни задължения- 1 878 хил.лв. и краткосрочни задължения- за 4 340 хил.лв., представляват вземания от чуждестранни контрагенти. Експерта изказва становище, че тези вземания са трудно реализируеми, тъй като повечето от тях са вземания от чуждестранни лица, а за тяхното събиране ще са необходими значителни средства и време/вероятно след водене на дела срещу неизправните длъжници/. Така макар като цяло дружеството ответник да разполага с имущество, надвишаващо по размер неговите задължения, то не разполага с достатъчно бързоликвидни краткотрайни активи, с които да покрие дори краткосрочните си задължения към кредиторите си. Без съществено значение в настоящия случай според съда е, че част от задълженията на “. Р. И. К. І”Е., са все още с ненастъпил краен падеж, както и че тези задължения са към фирми свързани с дейността на дружеството длъжник. Това че не е настъпил крайния падеж не означава, че част от тези задължения не е следвало периодично да бъдат погасявани от длъжника, а в крайна сметка съществено по делото е обстоятелството, че от 01.07.2011г. дружеството ответник е преустановило всякакви плащания към кредиторите си, като няма промяна в това обстоятелство и след прехвърлянето на активи в размер на 18 068хил.лв. от ДМА към собствените материални запаси на ответното дружество.

Показателите за ликвидност като цяло/без коефициента на обща ликвидност/, сочат на неспособността на дружеството длъжник, да изпълнява текущите краткосрочни задължения към кредиторите си, както и обективна невъзможността за погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи, без да се разпродават материалните запаси/апартаменти за продан/, тъй като дружеството длъжник не е в състояние поради липса на финансови средства, да покрие задълженията си към кредиторите, като задълженията му значително надвишават стойността на вземанията на длъжника, което е показател за пълната му финансова зависимост от кредиторите му. Тежкото икономическо положение и финансова нестабилност на “. Р. И. К. І”Е., ясно се очертават и от показателите за финансова автономност, които в конкретика сочат на пълна декапитализация на дружеството ответник, като то не разполага със собствен капитал и е зависимо освен от продажбата на материалните си запаси и от привличане на външни инвестиции, каквито няма данни да са успешно направени. Невъзможността за изпълнение на длъжника към кредиторите му, към момента на постановяването на настоящото решение, се дължи не на някакви действия от страна на трети лица, а е резултат единствено и само на влошеното икономическо състояние на търговеца. Следователно длъжника не отказва да изпълни задълженията си, а е в обективно състояние при което не може да го направи. Налице е и неблагоприятната прогноза в заключението на експерта Т., за тенденция към трайно влошаване на икономическото положение на дружеството ответник. Финансовите затруднения на дружеството ответник имат траен характер, доколкото търговеца длъжник не разполага почти с никакви налични парични средства, а е изпаднал в пълна финансова зависимост от кредиторите си. При така представените доказателства съдът намира възражението на ответника длъжник, чрез неговия представител, за това че финансовите затруднения на дружеството имат временен характер и могат да бъдат преодолени и че дружеството разполага с имущество достатъчно да покрие задълженията му към кредиторите, без да се увреждат интересите им, за недоказано и напълно необосновано от доказателствената съвкупност по делото, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Същевременно следва да се отбележи че е налице и друго от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ал.1 т. 2 от ТЗ- търговеца длъжник да не е в състояние да изпълни изискуемо публично правно задължение към държавата. Според отразеното от експерта Т. в таблица на лист 35 от заключението, задължението на “. Р. И. К. І”Е. към ТД на НАП е в размер на 56 714лв., като плащанията към фиска са били преустановени след 20.08.2009г., когато е последната вноска на дружеството към ТД на НАП.

Не са налице основанията за приложението на нормата на чл. 631 от ТЗ. Съобразно събраните по делото писмени доказателства и експертните заключения на съдебно-икономическата експертиза съдът приема, че въпреки наличното имущество на дружеството длъжник, което е достатъчно да покрие задълженията му към неговите кредитори, то не разполага с достатъчно бързоликвидни средства - краткротрайни активи /в т.ч парични вземания, краткосрочни финансови активи или налични парични средства/, за да може без бързото реализиране на празара на материалните си запаси/апартаменти за продан/, да погасява вземанията на кредиторите си, без опасност за увреждането на техните интереси. Собственият капитал на „ТЕЛЕКОМ ИНЖЕНЕРИНГ" , не е достатъчен за да покрие дълговете му, предприятието на търговеца е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите му, като работи на финансова загуба още от 2007г. и досега. Безспорно са налице основанията да бъде обявена неплатежоспобността на търговеца длъжник, като бъде уважено искането на ищеца и на присъединения кредитор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е..

Поради сериозни финансови затруднения и обективна невъзможност да заплаща кредитните си, длъжникът “. Р. И. К. І”Е., фактически е спрял плащанията към всичките си кредитори след 01.07.2011г./според експертното заключение по делото и приложения списък на задълженията към кредиторите/. Частичните плащания след тази дата към някои от кредиторите, не може да промени извода на съда, за трайна и обективна невъзможност за покриване на задълженята от страна на “. Р. И. К. І”Е.. Анализа на финансовото състояние на дружеството длъжник назад във времето, налага извода, че по аргумент на нормата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, за начална дата на неплатежоспособността следва да се счете датата от която едноличния търговец трайно е спрял плащането на вноските по обслужването на повечето от неговите кредитори. Именно от този момент длъжникът е изпаднал първоначално в забава, а в последствие и в обективна невъзможност да заплати остатъка от непогасените кредити, дължими на кредиторите му изцяло.

С оглед на конкретните данни за задълженията на дружеството длъжник по настоящото дело, следва да се отчете, че макар дружеството да е спряло трайно плащането си към своите кредитори след 01.07.2011г., най- ранния падеж на значително по размер и непогасено задължение към един от големите кредитори на длъжника е падежа на задължението към М. Б. ЗРТ, а именно датата 31.12.2012г. Налице е една „ситуативна” начална дата, от която следва в настоящия казус да се счете, че са настъпили всички признаци за неплатежоспособност, съобразно разпоредбата на чл. 608 ал.1 от ТЗ, тъй като именно след тази дата, за “. Р. И. К. І”Е. е съществувало едно значително по размер, изискуемо и дължимо парично задължение по търговска сделка, сключена с М. Б. ЗРТ, като след този момент следва да се приеме че са налице всички кумулативно предвидени в закона признаци за настъпването на несъстоятелността на търговеца ответник. Въз основа на събраните доказателства по настоящото дело, съдът счита че след 01.01.2013г. критичното състояние на “. Р. И. К. І”Е. е придобило траен характер, като след тази дата се е наложила трайна обективна невъзможност за дружеството да обслужва дълговете си. Извършените единични плащания след тази дата на незначителни суми към част от кредиторите, не могат да променят или разколебаят извода на съда, че дружеството трайно и необратимо е преустановило плащането към своите кредитори от началото на 2013г., доколкото тези плащания очевидно са случаен резултат от извънредно получаване на парични средства, а не произхождат от обичайните приходи от дейността на “. Р. И. К. І”Е., тъй като се установи че през 2012 и 2013г. такива приходи не са отчетени и декларирани от дружеството. Логично е с оглед на изложеното от фактическа и правна страна, за начална дата на неплатежоспособност на длъжника да бъде определена датата – 01.01.2013г. от която дата длъжникът е спрял плащанията си към кредиторите си изцяло. Това е датата, към която според падежите на изискуемите парични задължения, са налице основанията за наличие на предпоставките визирани в чл. 608 ал.1 от ТЗ. Към тази дата са налице всички кумулативно предвидени признаци на неплатежоспособността, очертаващи статуса на търговеца като дружество в трайно, обективно и независещо от волята на длъжника финансово затруднение.

С исковата молба изрично е направено от ищеца искане пред съда, не само да обяви неплатежоспособността на дружеството ответник, но и да постанови решение по чл. 630 ал. 2 от ТЗ, като обяви дружеството в несъстоятелност, прекрати дейността на органите му за управление, както и да постанови осребряването на имуществото на длъжника за удовлетворяване на интересите на кредиторите му. Съобразно изричните разпоредби на закона, ако от събраните по делото доказателства и направената експертиза е очевидно, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, съдът може по искане на ищеца да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му, едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Това може да бъда направено и по- късно, но преди изтичане на срокът за предлагане на оздравителен план/чл. 630 ал.2 от ТЗ/. Анализа на финансовото състояние на дружеството длъжник- “. Р. И. К. І”Е., към момента на постановяването на настоящото решение на съда, сочи на фактическо спиране на търговската дейност на длъжника, липсата на достатъчно краткотрайни активи, с които да покрива краткосрочните си задължения, без продажбата на материалните си запаси. Дружеството фактически е спряло плащанията към кредиторите си след 01.07.2011г., но според заключението на вещото лице към настоящия момент дружеството е с подобрени показатели за обща ликвидност, поради прехвърлянето на средства на стойност от 18 068 000лв. от ДМА към собствените материални запаси на дружеството. Анализа на структурата на активите и пасивите на дружеството ответник, дава основание на експерта по делото да заключи, че е налице подобрение и на нетните активи на дружеството, пак поради същите причини, макар през последните години дружеството да не е декларирало приходи и разпределяло печалби. На практика търговската дейност на дружеството е преустановена още към месец юли на 2011г., като от този момент дружеството е преустановило плащанията си към кредиторите и осигурява финансов ресурс, само въз основа на привличане на външни капитали или от продажба на част от материалните си запаси. Изложеното дава основание на настоящия състав на съда да счете, че лошите финансови резултати са определени най- вече от наличието на финансова криза в страната и в Европа, от невъзможността за бързо реализиране на собствени капитали чрез продажбата на изградените апартаменти, поради свития и обезценен пазар на недвижими имоти, а не толкова от неуспешното управление на дружеството от неговите органи на управление. В този смисъл не може да се направи и крайния извод, че продължаването на дейността дружеството, няма да доведе до запазване на масата на несъстоятелността, а напротив съществува опасност същата да бъде разпиляна и нанесена вреда на кредиторите, както и до извода, че същата крие риск за кредиторите на дружеството по несъстоятелността. Изложеното дава основание на съда да счете, че искането по реда на чл. 630 ал. 2 от ТЗ е неоснователно, като съдът следва да откаже след като открие производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е., и да обяви дружеството ответник в несъстоятелност, да постанови прекратяване на дейността на дружеството и да го лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото.

Следва след обявяването на неплатежоспособността на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “. Р. И. К. І”Е., да бъде назначен на основание чл. 666 от ТЗ, за временен синдик, предложения от присъединения кредитор по делото- Р. П. Т., при месечно възнаграждение от 250лв./двеста и петдесет лева/, като бъде определен срок за встъпването и в длъжност – три дни от съобщаването за извършеното назначение. Следва да бъде задължена назначената за временен синдик, в едноседмичен срок от встъпването и в длъжност, да представи по делото доказателства- декларация по реда на чл. 655 от ТЗ, предварително писмено съгласие за назначаването и за синдик, с нотариална заверка на подписа, както и доказателства че същата е застрахована съобразно изискванията на закона.

Съдът не е предприел действия за допускане на поисканите с исковата молба по делото предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ал. 1 от ТЗ, тъй като е счел че не съществува опасност от разпиляване на длъжниковото имущество и необходимост от спешни мерки за неговото запазване и охраняване. С настоящото решение съдът открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, като счита че следва да бъдат взети от съда мерки за запазване на масата на несъстоятелността, доколкото следва да бъдат изпълнени целите на производството като универсален изпълнителен способ за удовлетворяване правата на всички кредитори на длъжника. Ето защо съдът счита, че следва на основание чл. 630 ал.1 т. 4 от ТЗ да бъде наложена обезпечителна мярка - ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на “. Р. И. К. І”Е..

На основание чл. 638 ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелността, се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Ето защо с настоящото решение следва да бъде постановено и спирането на всички образувани и висящи срещу длъжника “. Р. И. К. І”Е. изпълнителни дела, а на ищеца по настоящото дело и на присъединения по реда на чл. 629 ал. 4 от ТЗ кредитори, да бъде предоставена възможността да предявят вземанията си, по реда предоставен за предявяване на вземанията на останалите кредитори на длъжника.

Следва да се определи дата на първото общо събрание на кредиторите- 03.06.2014г.- от 14.00 часа, в зала № 2 на БлОС.

По изложените съображения и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.608 и чл. 607а ал. 1 от ТЗ, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на основание чл. 608 от ТЗ на “. Р. И. К. І”Е., пререгистрирано в ТР към АВ под ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Р. 2760, Община Р., област Б., ул."С. Н." № 32, представлявано от Ф. А. О. А., като определя начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността- 01.01.2013г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал. 1 от ТЗ, на “. Р. И. К. І”Е., пререгистрирано в ТР към АВ под ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Р. 2760, Община Р., област Б., ул."С. Н." № 32, представлявано от Ф. А. О. А.

ОТКАЗВА към настоящия момент да постанови решение по чл. 630 ал. 2 от ТЗ, с което да обяви “. Р. И. К. І”Е. в несъстоятелност, да прекрати дейността на органите му за управление, както и да постанови осребряването на имуществото на длъжника за удовлетворяване на интересите на кредиторите му.

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на “. Р. И. К. І”Е., пререгистрирано в ТР към АВ под ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Р. 2760, Община Р., област Б., ул."С. Н." № 32, представлявано от Ф. А. О. А.

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, по образуваните ИД № 55/2008г. по описа на ЧСИ П. И. М., рег. № 845; ИД № 2991/2009г. по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег. № 841; ИД № 4380/2011г. по описа на ЧСИ М. И. Б., рег. № 838; ИД № 369/2011г. по описа на ЧСИ В. А. Л., рег. № 780; ИД № 370/2011г. по описа на ЧСИ В. А. Л., рег. № 780; ИД № 1867/2012г. по описа на ЧСИ Н. Л.М., рег. № 841 и ИД № 107/2013г. по описа на ЧСИ Г. В. С., рег. № 798.

НАЗНАЧАВА за временен синдик Р. П. Т., при месечно възнаграждение 250лв./двеста и петдесет лева/, като определя срок за встъпването и в длъжност– три дни от съобщаването за извършеното назначение.

ЗАДЪЛЖАВА Р. П. Т., на адрес: град С. 1., Б.. „Б.” № 9, офис 6, в едноседмичен срок от встъпването и в длъжност, да представи по делото доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 655 от ТЗ, декларация по реда на чл. 655 от ТЗ и предварително писмено съгласие за назначаването и за синдик, с нотариална заверка на подписа, както и доказателства че същата е застрахована съобразно изискванията на закона.

СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите на “. Р. И. К. І”Е./в несъстоятелност/, на 03.06.2014г.- от 14.00ч., в зала №2 на Окръжен съд-Б., при дневен ред съобразно чл.672 ал.1 от ТЗ.

За Първото събрание на кредиторите длъжникът и временният синдик да се призоват с призовки.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и на незабавно изпълнение, като може да се обжалва пред САС, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Преписи от решението да се изпратят незабавно след постановяването му, на Агенцията по вписванията–Търговски регистър за вписване в Търговския регистър, както и за публикуване на обявлението за насроченото първо събрание на кредиторите в ТР.

Препис от решението да се изпратят и на Службата по вписванията при АВ- гр. Р., за вписване на наложената обща възбрана върху имуществото на длъжника, както и на държавния съдия изпълнител към РС Б., за вписване на наложения запор върху банковите сметки, собственост на “. Р. И. К. І”Е. в банките на територията на РБ.

Препис от решението да се връчи и на временния синдик.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: