Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260020
гр. Варна, 04.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети август, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№316 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано по въззивни
жалби, както следва: 1/ от А.В.П. и И.В.П., чрез
адв.Р., срещу постановеното решение №115/06.02.2020г. по т.д.№24/2019г. на ВОС
в частите, с които са отхвърлени предявените от всеки един от въззивниците
срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на майка им Т.Р. А., настъпила при ПТП на
10.08.2017г., по вина на водача на т.а.“DAF“, модел “FT XF 105.410“, с рег.№СВ
8605 ВВ, който е застрахован при ответника по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ със Застрахователна полица №BG/22/117000758401, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, за
разликата над 120 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.07.2018г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на дължимото на всеки един от ищците обезщетение. Не е
направена правилна преценка на претърпените болки и страдания от загубата на
майка им, както и на обстоятелството, че отражението на нейната смърт е с
по-голям интензитет от обичайния, предвид вече настъпилата загуба на техния
баща. Не е отчетен много близкия контакт между тях, както и негативните им
изживявания предизвикани от внезапната ѝ смърт – дистанцирането им от
околния свят, отдаването им на мрачни мисли, влошаване на психичното им
състояние. Именно майката е била най-голямата и единствена опора на ищците във
всички аспекти на живота, като смъртта е прекъснала тази връзка внезапно.
Претендираният размер на обезщетението е справедлив от гледна точка на
претърпените страдания и е в рамките на установените лимити на застраховката
„Гражданска отговорност“.
По същество претендират отмяна на решението в оспорените му части и присъждане
на претендирания размер на обезщетенията, както и на направените пред първата
инстанция разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Въззиваемата страна „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в
срока по чл.267 от ГПК.
2/ от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.Р., срещу постановеното решение
№115/06.02.2020г. по т.д.№24/2019г. на ВОС в частите, с които въззивникът е
осъден да заплати на всеки един от ищците А.В.П. и И.В.П. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Т.Р. А., настъпила при
ПТП на 10.08.2017г., по вина на водача на т.а.“DAF“, модел “FT XF 105.410“, с
рег.№СВ 8605 ВВ, който е застрахован при ответника по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ със Застрахователна полица №BG/22/117000758401, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, за разликата над 80 000лв. до присъдените 120 000лв., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 28.07.2018г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се твръди,
че решението в оспорените му части е неправилно и незаконосъобразно. Излага се,
че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е мотивирал
приложението на критериите за определянето му. Не е извършил анализ, въз основа
на който да обоснове размера на присъденото обезщетение. Обективните
обстоятелства, влияещи върху преценката по смисъла на чл.52 от ЗЗД, следва да
се ценят поотделно, както и в съвкупност, като се направи преценка на приноса
спрямо увреждането, а не единствено да се изброят, като релевантни за
определяне на справедливо обезщетение. В решението липсва анализ на фактите и
доказателствата основаващи счетения за справедлив размер. Анализа на
доказателствата води до извод за несъответствие на определеното обезщетение с
реално претърпените болки и страдания от всеки един от ищците. Присъдената сума
се явява прекомерна и завишена, а също и несъобразена с конкретните
икономически условия.
По делото е
установено още, че ищците са били напълно зависими финансово от пострадалата,
което само по себе си не може да обоснове размера на неимуществените вреди, които
се претендират. Посочената зависимост е приоритетно акцентирана в показанията
на разпитаните по делото свидетели, които не сочат никакви други, извън
обичайните обстоятелства, които да обосноват присъдения размер на
обезщетенията.
По същество се претендира
отмяна на решението в оспорените му части и отхвърляне на предявените искове за
разликата над 80 000лв. до присъдените 120 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2018г. до окончателното им изплащане.
Въззиваемите страни А.В.П.
и И.В.П. с писмен отговор, чрез адв.Р., оспорват жалбата като неоснователна.
Сочат, че решението в оспорените му части е правилно, законосъобразно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От последните се
установява, че между ищците и починалата им майка е имало силна и емоционална
връзка, която е била трайна и дълбока. След нейната смърт за всеки един от тях
са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания. Още повече, че те вече са изгубили баща си. Обстоятелството, че
майката на ищците ги е подпомагала финансово, когато са имали нужда от това,
доказва извода, че същите са имали изключително близки отношения приживе.
По същество молят
съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорените му части.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител,
поддържат жалбата и оспорват тази подадена от насрещната страна. Сочат, че
първоинстанционния съд правилно е анализирал доказателствата, но по размера на определеното
обезщетение не е съобразил внезапната загуба на единствения останал родител на
ищците. По същество молят жалбата им да бъде уважена като размерът на
присъденото от първостепенния съд обезщетение бъде преценен като несъответстващ
на болките и страданията и да бъде увеличен до претендираната сума. Не
претендират присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
В
съдебно заседание въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ с писмено становище, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената от него жалба и оспорва тази
на насрещната страна. По същество моли решението да бъде отменено в частта, с
която в полза на всеки един от въззивниците е присъдено обезщетение за
разликата над 80 000лв. до 120 000лв. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна, ако същото надвишава минимално определения
размер по Наредба №1/2004г.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от А.В.П. и И.В.П. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
гр. София за заплащане на всеки един от тях на сумата от по 200 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на майка им Т.Р. А., настъпила от пътно-транспортното
произшествие на 10.08.2017г. в Германия, 25551 Пасейн, ул.Пайсенер Пол“, на
2-ри федерален път №77, км.001,087, отсечка 110, по вина на водача на товарен
автомобил “DAF“, модел „ FT XF 105.410“, с рег.№СВ
8605 ВВ, управляван от С.Н. Д..
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че на 10.08.2017г., водача на т.а. “DAF“,
модел „ FT XF 105.410“, с рег.№СВ 8605 ВВ, управляван от С.Н. Д. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал превозното
средство с превишена скорост и при продължителна липса на реакция от страна на
водача при отклоняване на автомобила, при което е причинил ПТП довело до
смъртта на пътуващата в автомобила Т.Р. А..
Твърди се, че ищците
понесли изключително трудно и тежко смъртта на своята майка. Първоначалният им
шок бил неописуем и двамата останали безмълвни, като трудно възприели, това
което им се казва и започнали да плачат. Въпреки навършеното пълнолетие и
наличието на собствен живот, ищците имали изключително близка връзка с майка си,
която била подсилена от обстоятелството, че 11 години по-рано те са изгубили
своя баща. Майка им, като останал техен единствен родител, е била опора и
обединител на семейството. Между тях съществували чувства на разбирателство,
взаимна обич и доверие, които били внезапно прекъснати. След първоначалния шок,
болката и страданието на ищците не преминавали, като И.П., се затворил в себе
си, станал агресивен към околните и трудно общувал с тях, дори с най-близките
си-неговите брат и леля. Случилото изключително много го потискало, а с течение
на времето нещата не се подобрявали. Неговата затвореност отблъснала приятелите
му, което допълнително натоварило психиката му. Подобно било и състоянието на А.П.,
който изпаднал в емоционален срив, с повишена невротичност и емоционална
лабилност. Скръбта от загубата на неговата майка, се отразила не само на
психиката му, но и на неговото физическо състояние, изразяващо се в загуба на
5-6 килограма от собственото му тегло, в следствие на изживения стрес.
Във връзка с
инцидента, срещу С.Н. Д., е образувано наказателно производство
Vg/493293/2017г. по описа на Полицейско управление Шенефелд
/Щайнбург/-Република Германия, за извършено престъпление срещу личността по §
222 от Наказателния кодекс /Убийство по невнимание/ и нарушение на § 1 от
Правилника за движение по пътищата. С Разпореждане №304
Js 20241/17 на Прокуратура при Окръжен съд Итцехое, е подадено искане за
одобряване на временен отказ за подаване на публичен иск срещу виновния водач,
в съответствие с § 153, ал.1 от НПК. С Разпореждане на съда от 26.09.2017г., е
одобрено предварителното прекратяване на процеса, срещу С.Н. Д., като
последният е осъден да заплати глоба в размер на 500 евро. Поради плащане на
наложената глоба от страна на Д., воденото досъдебно производство, е прекратено
на основание § 153а от НПК.
Автомобилът, с който е
извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, съгласно застрахователна полица №BG/22/117000758401,
с валидност от 08.03.2017г. до 28.09.2017г.
По подадените от ищците
заявления е образувана щета при застрахователя ответник, който е определил
размер на обезщетението за всеки един от тях от 56 000лв., прилагайки
съпричиняване. Липсата на постигнато съгласие и подписано споразумение
обосновава интереса от предявените искове. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху главниците, считано от 26.07.2018г. до окончателното им
изплащане.
В съдебно заседание
ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените искове. По същество молят
същите да бъдат уважени, както и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
С депозираните по
делото писмени отговори и в съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е
налице съпричиняване на претърпените от пострадалата Т.Р. А. вреди, тъй като
към момента на удара същата не е била с поставен инерционен обезопасителен
колан. Липсата му е довела до получените травми, които не биха настъпили при
спазване на правилата на ЗДвП.
Оспорва
твърденията за наличие на отношения на общност между ищците и пострадалата,
привързаност, обич и доверие, които да обосноват размера на претендираното
обезщетение.
Оспорва
и размера на претенциите като завишен и не съответстващ както на понесените вреди,
така и на понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че
справедливия размер на застрахователното обезщетение, което да компенсира
неимуществените вредни, причинения стрес, дискомфорт, неудобства и психичен
стрес е в размер по-нисък от претендираните.
По
същество моли съда да да отхвърли предявените искове като неоснователни. В
условие на евентуалност, ако установи наличие на определените предпоставки за
уважаването им, да определи размера на дължимото на всеки един от ищците обезщетение
като отчете съпричиняването на травматичните увреждания от пострадалото лице,
както и да приложи критериите за справедливост при определянето му, като отчете
конкретно претърпените от всеки ищец болки и страдания.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност
на договореното и заплатено от ищците адвокатско възнаграждение, ако същото е
над минимално определените размери по Наредба №1.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивните
жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
РЕШЕНИЕ №115/06.02.2020г. по т.д.№24/2019г. на ВОС в частите, с които ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София е осъдено да заплати на всеки един от ищците А.В.П. и И.В.П.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Т.Р. А.,
настъпила при ПТП на 10.08.2017г., по вина на водача на т.а.“DAF“, модел “FT XF
105.410“, с рег.№СВ 8605 ВВ, който е застрахован при ответника по договор за
застраховка “Гражданска отговорност“ със Застрахователна полица
№BG/22/117000758401, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, в размер на
80 000лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.07.2018г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която предявените
искове са отхвърлени за разликата над 150 000лв. до пълния претендиран от
всеки един от ищците размер от по 200 000лв., е влязло в законна сила.
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Не
е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застрахователна
полица №BG/22/117000758401, с валидност от 08.03.2017г. до
28.09.2017г. в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, към датата на застрахователното събитие – 10.08.2017г.,
за МПС “DAF“, модел „ FT XF 105.410“, с рег.№СВ
8605 ВВ, с което е причинено ПТП, поради което ответникът е надлежно
легитимиран да отговаря за предявените спрямо него искове.
Не
са спорни и обстоятелствата по фактическия състав на произшествието
/противоправност, вреди и вина/, установени от материалите по наказателно
производство Vg/493293/2017г. по описа на Полицейско управление Шенефелд
/Щайнбург/-Република Германия.
Предявените
искове с правно основание чл.432 от КЗ са допустими, на основание чл.380 от КЗ.
Спорни
пред настоящата инстанция са въведените в жалбите възражения за размера на
присъденото обезщетение, като прекомерно завишен и противоречащ на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД от една страна и като недостатъчен, от друга.
За установяване на
претърпените от ищците болки и страдания от загубата на тяхната майка по делото
са разпитани свидетелите Д.П. С., чийто показания съдът кредитира при условията
на чл.172 от ГПК, предвид родствената ѝ връзка с ищците и Д. Р. О., които
съдът кредитира като обективни и безпристрастни.
От същите се
установява, че ищците са имали силна връзка с майка си Т.А.. Тя винаги е
присъствала в живота им и ги е обединявала, особено след смъртта на баща им,
който е починал млад. Тя се е грижела за тях, чистела е, осигурявала им е
храна, както и средства, с които да живеят. И двамата са работили по малко, но
не са изкарвали достатъчно средства, като за издръжката си са разчитали изцяло
на своята майка. В последните години тя е работила в Германия, но се е връщала
на всеки три месеца за по един в България.
След
като научили за загубата ѝ, ищците първоначално не повярвали, имало „рев,
скачане, отричане и яд“. Изпаднали в шок и имали асоциално поведение: били
„видимо неадекватни, разстроени, разтреперани, възбудени“: А.П. е изгубил много
от теглото си, често плачел, понякога вдигал телефона по никое време късно
вечер и се обаждал на свид.С., особено често през първите месеци. Затворил се е
в себе си, не общува както го е правил преди. Изгубил е надежда за хубав живот.
И.П. е преживял загубата много тежко: станал е подтиснат, неразговорлив,
затворил се е в себе си и е останал почти без приятели, което допълнително го е
обременило.
Установява
се още, че влошеното емоционално състояние на ищците е продължило в значителен
период от време. Към настоящия момент е налице положителна промяна у тях, но
все още изпитват тъга, като продължават да са дистанцирани е необщителни с околните,
особено ищецът И.П..
При
определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г
по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява така установените конкретни
обективно съществуващи обстоятелства: тежкото емоционално състояние, в което са
изпаднали ищците непосредствено след загубата на единствения им останал
родител, асоциалното поведение, не желанието да общуват и да се виждат с
приятелите си, загубата на тегло от А.П..
С
оглед на изложеното, съдът намира, че вследствие на произшествието на ищците, в
качеството им на деца на починалата Т.Р. А., са причинени болки и страдания с
по-силен от обичайното интензитет, предизвикал тежкото им емоционално
състояние, което се отразява на целия им живот – личен и социален, след
загубата на единствения си родител, който е бил опора в живота им и на чийто
грижи за дома, прехраната и издръжката са разчитали изцяло, поради което и
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да
се определи в размер, достатъчен за компенсацията им, а именно по 120 000 лв.
за всеки.
Не са налице
основания за определяне на по-висок размер на обезщетението, като по този начин е постигнат справедлив
баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на ищците.
Предвид уважаване на
иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна
лихва, считано от 28.07.2018г. до окончателното му плащане.
Предвид съвпадане
изводите на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както
са ги направили.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№115/06.02.2020г. по т.д.№24/2019г. на ВОС в частите, с които: 1/ „ЗК ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, гр.София е осъдена да заплати на всеки един от ищците А.В.П.,
ЕГН ********** и И.В.П., ЕГН ********** срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, гр.София, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на майка
им Т.Р. А., настъпила при ПТП на 10.08.2017г., по вина на водача на т.а.“DAF“,
модел “FT XF 105.410“, с рег.№СВ 8605 ВВ, който е застрахован при ответника по
договор за застраховка “Гражданска отговорност“ със Застрахователна полица
№BG/22/117000758401, издадена от „ЗК ЛЕВ
ИНС” АД, за разликата над 80 000лв. до присъдените 120 000лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.07.2018г.
до окончателното им изплащане и 2/ са отхвърлени предявените от всеки един от
ищците А.В.П., ЕГН ********** и И.В.П., ЕГН ********** срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, гр.София, искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на майка им Т.Р. А., настъпила при ПТП на
10.08.2017г., по вина на водача на т.а.“DAF“, модел “FT XF 105.410“, с рег.№СВ
8605 ВВ, който е застрахован при ответника по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ със Застрахователна полица №BG/22/117000758401, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, за
разликата над 120 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.07.2018г.
до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №115/06.02.2020г.
по т.д.№24/2019г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: