Присъда по дело №585/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 21
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200585
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Габрово , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
СъдебниПенчо Христов
заседатели:Карапетрович
Росин Тотев Калпазанов
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
и прокурора Владимира Димитровa Райчева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20214210200585 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Н. ХР., роден на 07.02.1955 година в град София, с
постоянен адрес в град Дряново, Област Габрово, българин, български гражданин, с
висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН В
ТОВА, че на 23.10.2020 година, в град Габрово, на пешеходна пътека, находяща се на
улица „Скобелевска” в близост до Драматичен театър „Рачо Стоянов” в същото
населено място, при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд”, модел
„Фюжън” с Рег. № ЕВ 16-05 АХ, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Н. П. ХР. от
град Габрово две средни телесни повреди, изразяващи се във: вътреставно счупване на
вътрешното плато на големия пищял на десния крак в областта на колянната става,
довела до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, и
субкапително счупване на 5-та кост на лявата длан, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник, с което е извършил престъпление, за което и на
основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро
във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА
на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното
наказание в РАЗМЕР на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено на
подс. К. Н. ХР., с ЕГН **********, за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 343 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия К. Н. ХР., с ЕГН **********, от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
СРОК от ТРИ МЕСЕЦА от влизане на присъдата в сила.
След влизане на присъдата в сила вещественото доказателство, представляващо
1 (един) брой оптичен носител на информация от вид CD-R, марка „Fiesta” с капацитет
700 МВ, приложен в плик на л. 59 от Досъдебно производство № 1752 ЗМ-513/2020 г.
на РУ - Габрово, да остане на съхранение към материалите по него.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Н. ХР., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОД на МВР - Габрово сума в размер на 309,30 (триста и девет лева и тридесет
стотинки), дължима за възстановяване на направените разноски по досъдебното
производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд – Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия К. Н. ХР., роден на 07.02.1955 г. в гр. София, е
предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава XI-та,
Раздел II-ри от Особената част на НК. Той се явява предаден на съд за това, че на
23.10.2020 година, в гр. Габрово, на пешеходна пътека, находяща се на улица
„Скобелевска” в близост до Драматичен театър „Рачо Стоянов” в същото населено
място, при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд”, модел „Фюжън” с Рег.
№ ЕВ 16-05 АХ, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Н. П. ХР. от град Габрово
две средни телесни повреди, изразяващи се във: вътреставно счупване на вътрешното
плато на големия пищял на десния крак в областта на колянната става, довела до
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, и субкапително
счупване на 5-та кост на лявата длан, довело до трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във
вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Вследствие на изразено от неин повереник желание за това, при състоялото се
по делото разпоредително заседание пострадалата от престъплението Н. П. ХР. е била
конституирана като частен обвинител в наказателния процес, съгласно установеното в
нормата на чл. 76 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри на НПК.
Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че
разбира същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се
признава за виновен по отношение на надлежно отразените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на
депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите
обстоятелства във връзка с осъществяването на съответното престъпление, което се
явява инкриминирано чрез него. С оглед на личните самопризнания, изразени от
подсъдимия К.Х. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 02.08.2021
година разпоредително заседание по делото и насрочването на последното за
разглеждане съобразно диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII от
НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във
връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната част на внесения
обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и решаване на
въпросите, които са посочени в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани
единствено доказателствени материали, събрани при състоялото се разследване по
досъдебното производство, както и направените от подсъдимият самопризнания с
породените от същите правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради
императивното изискване, предвидено с разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК, в
рамките на състоялото се производство по НОХД № 585/2021 г. на Районен съд -
Габрово интересите на подсъдимия К.Х. са били отстоявани от страна на защитник,
упълномощен от него по договорен ред.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на същите с изразените от подс. К.Х.
самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за
разглеждане от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
До инкриминираната дата подсъдимия К.Х. не е бил осъждан за осъществени
1
престъпления както от общ, така и от частен характер. Към нея той не е бил също така
и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз основа
на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, поради които
обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до нея.
Подсъдимия К.Х. е правоспособен водач на МПС, както и собственик на лек
автомобил – марка „Ford”, модел „Fusion”, който е с Рег. № ЕВ 16-05 АХ. По делото не
са налице данни, които да установяват, че до месец октомври 2020 година същият е бил
наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП, осъществени при управление
на МПС.
В следобедните часове на 23.10.2020 г. подсъдимия К.Х. управлявал посочения
по-горе лек автомобил в гр. Габрово, като се движел с него по улица „Скобелевска” в
посока на площад „Възраждане”. Времето било ясно, с нормални за сезона и
съответната (светла) част от денонощието условия на видимост, а пътя бил със сухо
асфалтово покритие. Управлявания от водача автомобил заемал дясната лента на
пътното платно.
Около 15,50 часа на 23.10.2020 г. МПС на Х. се намирало в близост до
пешеходна пътека, разположена на ул. „Скобелевска” срещу сградата на Драматичния
театър „Рачо Стоянов”, по която в този момент пресичала свид. Н. П. ХР. от гр.
Габрово. Тъй като подсъдимия не реагирал свовременно, управлявания от него
автомобил ударил странично пресичащата пешеходка в лявата част на тялото. В
резултат на удара последното било прехвърлено през капака на колата и паднало на
земята, а Х. се ударила в лявата част на главата при последвалото съприкосновение с
нея. След удара подс. К.Х. спрял МПС и отишъл при жената. Свидетели на случилото
се, между които бил и движещия се зад него св. Радомир Спасов, сигнализирали на
ЕЕН 112. В резултат на това на мястото пристигнали полицейски служители и екип на
ЦСМП в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” Габрово, който откарал св. Н.Х. до посоченото
лечебно заведение. След първоначалния медицински преглед тя била оставена на
лечение в него поради травми, получени при ПТП.
За времето между 17,53 и 18,39 часа на 23.10.2020 година на мястото на ПТП е
извършен оглед, в рамките на който не са били иззети веществени доказателства и
следи. Заедно с това процесуално-следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2
от НПК в РУ Габрово е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-
513/2020 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на същото, след неколкократно отправени
искания и получени разрешения за удължаване на срока за провеждане на
разследването по него, подс. К.Х. е бил привлечен в качеството на обвиняем чрез
предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. последно,
б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. При
воденото разследване по досъдебното производство чрез протокол за доброволно
предаване е бил приобщен и 1 брой оптичен носител на информация - от вид CD-R,
марка „Fiesta” с капацитет 700 МВ, съдържащ записи от средство за видеозаснемане в
нотариална кантора на улица „Скобелевска” № 28А, насочено към същата улица към
момента за настъпване на ПТП на нея, който е оставен на съхранение като веществено
доказателство по него.
Обвинение с посочената правна квалификация е било предявено против
2
подсъдимия К.Х. и чрез обвинителен акт с Вх. № 3201/09.07.2021 г., внесен за
разглеждане в съда от РП Габрово, въз основа на който и събраните материали по
досъдебното производство е било образувано и производството по настоящото НОХД
№ 585 по описа за 2021 година.
От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП на свид. Н. П. ХР. от гр.
Габрово, с ЕГН **********, са били причинени: 1. Контузия на главата с разкъсно-
контузна рана в лявата слепоочна област, мозъчно сътресение и субарахноидален
кръвоизлив в дясно слепоочно-теменно на главата; 2. Субкапително счупване на 5-та
кост на лявата длан; 3. Вътреставно счупване на вътрешното плато на големия пищял
на десния крак в областта на колянната става. Увреждането по пункт 1-ви е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, попадащо вън от случаите по
чл. 128 и чл. 129 от НК, или до лека телесна повреда по смисъла на определението,
дадено в чл. 130, ал. 1 от НК. Увреждането по пункт 3-ти е довело до трайно
затрудняване на движението на долния десен крайник за срок над един месец, а това
по пункт 2-ри - до трайно затрудняване на движението на левия горен такъв също за
срок над един месец, поради което всяко едно от тях представлява средна телесна
повреда според определението за такава, съдържащо се в чл. 129, ал. 2 от НК. В
експертизата се сочи, че уврежданията отговарят да са причинени при възникналото
ПТП, при удар от предницата на автомобила отляво странично по тялото (по
вътрешно-страничната повърхност на десния крак, който към този момент е бил
стъпил в крачка напред), последван от прехвърляне на тялото през капака на МПС и
удар на лявата част на главата при падане на терена. В хода на тези движения е
получена и травмата на ръката – от автомобила или терена.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на
подсъдимият и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен
начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от подс. К.Х.; от
съпоставката на същото със събраните писмени и гласни доказателствени материали по
воденото разследване в досъдебното производство (уведомително писмо за образуване
на ДП № 1752 ЗМ-513/2020 г. – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и
постановления от 15.12.2020 г., 22.02.2021 г. и 13.04.2021 г. на прокурори при РП
Габрово във връзка с тях – л. 3-11; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум – л. 12-26; докладна записка Рег. № 264р-17666 от 27.10.2020 г. до
Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово – л. 27; протокол за ПТП №
1749594/23.10.2020 г. с план-схема към него и констативен протокол № 2020-1034-405
за ПТП с пострадали лица – л. 28-20; постановление за привличане на обвиняем и за
взимане на мярка за неотклонение – л. 32; декларация за семейно, материално
положение и имотно състояние – л. 34; протокол за разпит на свидетел – л. 35-37;
протоколи за разпит на свидетел - л. 39-43; постановление за назначаване и съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни – л. 44-52; протокол за доброволно
предаване – л. 58; писмо Изх. № РД-09-3540 от 04.12.2020 година на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова” АД Габрово до Началник на Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово с
копия от документи, съставени във връзка с приема и лечението на св. Н.Х. в
лечебното заведение – л. 61-81; справка за съдимост – л. 83; протоколи за предявяване
на досъдебно производство – л. 87-88), както и от съхраняваното веществено
доказателство, описано по-горе, всички съдържащи данни от съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на
3
доказване по него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери
следното:
Данните в приложените доказателствени източници водят до извод, че
вътреставното счупване на вътрешното плато на големия пищял на десния крак е
настъпило в резултат на директен удар между предната част на автомобила и
вътрешно-страничната повърхност на долния крайник на пострадалата Н.Х., а
счупването на петата кост на лявата длан – в резултат или на този удар, или при
последвалото падане на тялото върху терена на пътното платно след него. Доколкото
това е така, а между настъпилото на пешеходната пътека ПТП и получените вследствие
на същото увреждания (които са довели до трайното затрудняване на движението на
долния десен и горния ляв крайник за срок над един месец) съществува обективна
връзка, следва да се заключи, че всяка една от двете описани по-горе травми (а от тук -
и свързаните с тях средни телесни повреди за това лице) са били причинени в резултат
на него. С оглед на факта, че (заради конкретно настъпилите негативни здравословни
последици) естеството на посочените увреждания характеризира същите като
безспорно по-тежки (по вид) в сравнение с всички останали телесни увреждания,
отбелязани в заключението на съдебно – медицинската експертиза като претърпени от
Х., може да се приеме, че въведената правна квалификация на извършеното като
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр.
2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК също се явява правилно определена, тъй като
(съобразно приложимия принцип за поглъщане на по-лекия от по-тежкия резултат) тя
се предпоставя именно от тях.
От данните, които са отразени в доказателствените материали по делото, е
видно, че ПТП е възникнало върху надлежно обозначена (с маркировка и пътен знак)
пешеходна пътека на улица „Скобелевска” в гр. Габрово, която е била пресичана от
пострадалата към момента на настъпването му. Причината за това събитие се дължи на
липсата на предприети действия от подсъдимия Х. (свързани с намаляване на
скоростта или със спиране на управлявания от него автомобил), чрез които той е бил
задължен да пропусне преминаващия по нея пешеходец, т.е. на обстоятелства, които
(отчетени заедно с липсата на проявено достатъчно внимание към един от уязвимите
участници в движението по пътищата, какъвто е бил и самия пешеходец) безспорно
сочат за наличие на извършени от него нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП от обективна страна. Характера на посочените нарушения (с оглед на данните за
вече проведеното обучение преди момента за придобиване на правоспособност от
дееца и на тези за съществувалата у същият обща представа за възможните последици
от тях) води до заключение, че то очевидно е било предхождано от едно непредпазливо
поведение, проявено от водача при управлението на автомобила, което се явява
несъвместимо не само с указаното в тези правни норми от ЗДвП, но и с притежавания
от него дългогодишен опит като такъв. Въз основа на изложеното и доколкото той е
имал техническата възможност да избегне ПТП – чрез намаляване на скоростта или
чрез спиране на МПС, следва да се приеме, че между извършените нарушения по ЗДвП
и настъпилия съставомерен резултат е налице причинно-следствена връзка. Тя води до
извод, че подс. Х. е осъществил състава на престъплението по предявеното му
обвинение от обективна страна. Освен от нея, то е осъществено също така и от
субективна страна, при проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост, или
4
престъпна небрежност. И това е така, защото подсъдимият не само е осъзнавал
последиците, които биха могли да възникнат от несъобразяване на неговото поведение
с предписанията на тези норми от ЗДвП при управлението на автомобила, но е могъл и
да предвиди същите по време, в което (при отчитането на данните за конкретните
параметри на видимост по отношение на пешеходеца и поддържаната от МПС скорост
на движение) все още е разполагал с възможност да ги предотврати.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и изложените до
момента съображения съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на
23.10.2020 година, в град Габрово, на пешеходна пътека, находяща се на улица
„Скобелевска” в близост до Драматичен театър „Рачо Стоянов” в същото населено
място, при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд”, модел „Фюжън” с Рег.
№ ЕВ 16-05 АХ, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и при форма на вина несъзнавана непредпазливост или
престъпна небрежност е причинил на Н. П. ХР. от град Габрово две средни телесни
повреди, изразяващи се във: вътреставно счупване на вътрешното плато на големия
пищял на десния крак в областта на колянната става, довела до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник, и субкапително счупване на 5-та кост на лявата
длан, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, подс. К.
Н. ХР. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1,
б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за
виновен.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за
осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на подс. К.Х. към инкриминираната с обвинителния акт дата,
което определя същият като лице с невисока степен на обществена опасност в
качеството на деец; дадените от него обяснения при разследването по съдебното
производство, чрез които е спомогнал за разкриване на обективната истина;
направеното самопризнание, което в съпоставка с изразеното съжаление за случилото
се в тях, сочи за наличие на проявено критично отношение към самото престъпление;
по-ниската степен на обществена опасност на последното в сравнение с тази при
останалите случаи на такива от неговия вид, произтичаща от вида на проявената
небрежност, която безспорно се явява по-малко укорима в сравнение със
самонадеяността като една от формите на непредпазлива вина. При оценката на
установените в производството обстоятелства съдът не констатира наличието на
отегчаващи вината.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е установен отчетливо изразен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, при съществуването на които и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-
нисък размер – от „Една година лишаване от свобода”. С оглед на това, след като
съпостави техния характер и естество заедно със съществуването на направеното от Х.
самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1
от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие,
намери, че заради императивния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК,
при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а, ал. 4
5
от НК в редакцията по ДВ брой 26 от 06.04.2010 г., действала към датата за
извършване на съответното престъпление, доколкото се явява по-благоприятна за
дееца. Въз основа на тези съображения и чрез приложението на указаното в чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК наложи на подс. К.Х. наказание под установения от закона минумум,
предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „А” от НК за посочения в нея вид, а
именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Три месеца”, като прие, че по този начин,
с такова определено по отношение на неговата продължителност наказание, ще бъдат
създадени условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на
наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.
Отчитайки наличието на формално установените от закона предпоставки за това
заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подсъдимия
К.Х. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода,
чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното
по отношение на същият наказание за минимално предвидения от закона срок – в
размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.
По делото не са приложени доказателства, които да установяват, че до
23.10.2020 година подсъдимия К.Х. е бил наказван по административен ред за
нарушения на ЗДвП, осъществени при управление на МПС, в т.ч. и на такива, довели
до настъпване на ПТП в резултат на тях. Макар и посоченото да квалифицира
процесното ПТП като един изолиран случай, възникнал при изпълнението на законово
осъществяваната от него дейност във връзка с управлението на автомобил, въз основа
на императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът прие, че на същият следва да се
наложи наказание от посочения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид. С оглед на изложеното
до момента, след като отчете цялостната характеристика на подс. К.Х. в качеството на
водач заедно с естеството на нарушенията, които са довели до настъпване на
описаното ПТП и възникналите от същото последици, на осн. чл. 343г във вр. с чл. 343
и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на дееца наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок под средния, предвиден от закона – в размер на „Три месеца”,
считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид то също ще допринесе
за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по
смисъла на указаното в чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се
съобрази не само с посочените обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в
константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ;
Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. №
580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г.
на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-
ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други)
съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от
срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.
В рамките на воденото разследване по образуваното досъдебно производство
към материалите по него е било приобщено веществено доказателство, което не
подлежи на унищожаване или отнемане в полза на държавата по смисъла на
съответните хипотези, предвидени в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз
основа на това и след като отчете значението на същото за обстоятелствата, които
спадат към предмета на доказване по делото, съдът разпореди след влизане на
присъдата в сила това веществено доказателство, представляващо 1 брой оптичен
6
носител на информация от вид CD-R, марка „Fiesta” с капацитет 700 МВ, приложен в
плик на л. 59 от ДП № 1752 ЗМ-513/2020 г. на РУ - Габрово, да остане на съхранение
към материалите по него.
Въз основа на естеството на постановената присъда и данните, които
установяват тяхното съществуване и размер, съдът осъди подс. К.Х. да заплати по
сметка на ОД на МВР Габрово сума, възлизаща на 309,30 лв., дължима за
възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното
производство, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................
7
Съобщи за изтекли лични данни