№ 10927
гр. С., 09.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110124801 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД,
искова молба насочена против А. И. П., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 1548.25лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2021г., за топлоснабден
имот с абонатен № ..., находящ се в гр. С., жк. АДРЕС, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 224.78лв.
– мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г. и 3.10лв. – моратона лихва
върху дяловото разпределение за периода 15.09.2020г. – 20.04.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът, като собственик на процесния
апартамент, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от “ П.И., в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и
съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на
заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
961.93лв., от които 161.93лв. – държавна такса, 700.00лв. – депозит за възнаграждение
за вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „И.“, жк. АДРЕС, да
заплати на „Т.С.” ЕАД , ЕИК ..., гр. С., АДРЕС, основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 1548.25лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2021г., за топлоснабден
имот с абонатен № ..., находящ се в гр. С., жк. АДРЕС, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 12.05.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, 224.78лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г. и 3.10лв. –
моратона лихва върху дяловото разпределение за периода 15.09.2020г. – 20.04.2022г.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., сумата от 961.93 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„П.И..
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2