Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2339/17.12.2019г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен
състав,
на дванадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар
Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4769 по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано по
жалба от Д.Е.Е.Т. ЕООД, представлявано от М.В.Т. чрез
адвокат М.Х., против Наказателно постановление № 23-0000394/22.07.2019 г. на
началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна, с което на Д.Е.Е.Т. ЕООД е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвтП/ за извършено нарушение на чл.6 ал.7 т.3 б.б пр.1
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията/наричана по-нататък
Наредбата/.
С жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като са били налице условията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай и моли съда за отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание, въззивникът,
редовно призована, не се явява и не се представлява. В постъпила преди
съдебното заседание молба от Д.Е.Е.Т. ЕООД,
представлявано от М.В.Т. чрез адвокат М.Х. се моли съда да разгледа делото в
негово отсъствие поради служебна ангажираност, поддържа се жалбата и се моли
съда да отмени наказателното постановление на основанията, посочени във
въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител. По същество твърди, че въпреки
минималното закъснение е налице нарушение освен на националното и на
европейското законодателство, поради което моли съда да не квалифицира деянието
като маловажно нарушение и да потвърди наказателното постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.06.2019 г. от В.П., и.д. главен директор
на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е изпратено до началниците на
областни отдели Автомобилна администрация писмо рег.№ 11-36-88 със справка за
установени административни нарушение от фирми, извършващи обществен превоз на
пътници и товари в страната и чужбина за предприемане на действия по
компетентност.В приложение към писмото списък фигурира и Д.Е.Е.Т. ЕООД с отбелязано нарушение „Не е подал в срок ФС“.
Поради това главен инспектор Б.Г.Г. при Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна на
06.06.2019 г. съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 261059, в който описал, че дружеството-превозвач Д.Е.Е.Т. ЕООД притежава лиценз за извършване на международен
превоз на товари, но не е доказало ежегодна финансова стабилност преди изтичане
на срока 08.01.2019 г., докогато е бил сключен договора за застраховка, с който
е доказал финансова стабилност за предходен период. Срокът на договора за
застраховка бил изтекъл в 24:00 часа на 08.01.2019 г. Георгиев квалифицирал
извършеното нарушение като такова по чл.6 ал.7 т.3 б.б пр.1 от Наредбата. Акта
е предявен и копие от него е връчено на упълномощеното лице Росен Донев Русев.
При предявяването на акта Русев записал, че има възражения. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани писмени възражения срещу
АУАН.
Въз
основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият
орган издал атакуваното постановление № 23-0000394/22.07.2019 г. С него била
възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация
на нарушението по чл.6 ал.7 т.3 б.б
пр.1 от Наредбата и за него на Д.Е.Е.Т. ЕООД било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на
основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие, които не се оспорват от страните, преценени в тяхната
съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на
М.Т. на 08.10.2019 г., жалбата срещу него е подадена по пощата на 15.10.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Актът за установяване на административно
нарушение № 261059 от 06.06.2019 г. е съставен от
главен инспектор към Областен отдел Автомобилна инспекция Варна Б.Г.Г.
съгласно изискванията на чл.92 ал.1 от ЗАвтП.
Наказателното постановление №
23-0000394/22.07.2019 г. е издадено от компетентен орган - от началника на
Областен отдел Автомобилна инспекция Варна
към изпълнителна агенция Автомобилна администрация, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията в шестмесечния преклузивен срок.
В
хода на административно-наказателното производство е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
В
съставения против Д.Е.Е.Т. ЕООД акт са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, направено е описание на
нарушението и описание на обстоятелствата, при които е било извършено, като е
посочена и нарушената законова разпоредба. Наказателното постановление на свой
ред също е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. То съдържа пълно описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Посочени са както датата на
установяване на нарушението, така и датата, на която от страна на дружеството
се е дължало изпълнение на задължението му. Доколкото от изложеното в АУАН става
ясно, че неподаването на изискуемата справка за финансова стабилност е било
установено при проверка на представени документи на 09.11.2019 г., то съдът
намира, че са спазени сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 ал.7 т.3 б.б пр.1 от
Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Тази разпоредба предвижда, че дружеството,
притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари е
длъжно да доказва финансовата си стабилност всяка година чрез представяне на
справка съобразно нормативно установеното приложение и преди изтичане на срока,
за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена
банковата гаранция. От приложените по преписката писмени доказателства се
установява, че срокът да договора за застраховка е бил до 24:00 часа на
08.01.2019 г. и това е била датата, до която превозвачът е дължал подаване на
справка за финансова стабилност. В случая обаче тази справка е била подадена
със закъснение – на следващия ден 09.01.2019 г. с приложена застрахователна
полица № 10000100017859/04.01.2019 г. за
срок от 12 месеца считано от 00:00 часа на 09.01.2019
г. до 24:00 часа на 08.01.2020 г. Поради това съдът намира, че описаното в акта
и постановлението нарушение безспорно е било извършено от страна на
санкционираното юридическо лице. В случая следва да се има предвид, че с
атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на Д.Е.Е.Т. ЕООД чрез налагане на административно наказание
имуществена санкция. Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно е била определена и санкционната
норма - чл.105 ал.1 от ЗАвтП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за
нарушение на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на закона,
каквато се явява Наредба № 11/31.10.2002 г., която е издадена на основание чл.7
ал.3, чл.25 ал.2, чл.29 ал.2, чл.31 ал.2 и § 4а от Закона за автомобилните
превози.
Законосъобразно наказващият орган е наложил на
Д.Е.Е.Т. ЕООД наказание имуществена санкция в размер
на 200 лева, тъй като това императивно е предвидено в нормата на чл.105 ал.1 от
ЗАвтП. Поради това и съдът няма законова възможност да намали размера на тази
санкция.
Съобразно събраните по делото доказателства
съдът намира, че случаят е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието се
отличава от останалите нарушения от този вид. Видно от доказателствата по
делото е, че от страна на дружеството е сключена своевременно застраховката за
новия период – още на 04.01.2019 г. за доказване на финансовата му стабилност. Нарушението
на дружеството, изразяващо се в забава на представяне на справката за доказване
на финансовата стабилност може да се определи като броени часове след изтичане
на обсъждания по-горе срок. Административно-наказващият орган е следвало да
обсъди: има ли засегнати обществени отношения, в каква степен, има ли настъпили
вредни последици и други въпроси, свързани с най-съществения въпрос – има ли
извършено административно нарушение. Отговорът на тези въпроси води до извода,
че степента на обществена опасност на нарушението е явно незначителна. В
конкретния случай е налице маловажност на случая с всички произтичащи от това
последици. "Маловажният случай" според чл. 93 т. 9 от НПК, който предвид чл.11 от ЗАНН се прилага субсидиарно
по въпросите за отговорността, е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност следва да се направи на база фактическите данни по конкретния казус
– вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета
му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното, като се отчитат същността и
целите на административно-наказателната отговорност. На плоскостта на
конкретния казус посочените по-горе критерии обуславят точно такава занижена
степен на обществена опасност, обосноваваща приложение на чл.28 от ЗАНН, независимо че се касае за формално
нарушение, което законодателно не е обвързано с определен вредоносен резултат.
При проведеното административно-наказателно производство е пренебрегнато
неговото възпитателното и предупредително действие с оглед на възможността да
се предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В процесния случай
деянието е с изключително нисък интензитет на обществена опасност и
наказателната репресия се явява необосновано тежка и с оглед цялостното
поведение на задълженото лице. Доколкото процедурата по чл.28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на
противоправния характер на деянието, приложението
ѝ в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало
дисциплиниращо спрямо дееца.
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния
случай административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице.
В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно постановление № 23-0000394
от 22.07.2019 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна, с което на Д.Е.Е.Т.
ЕООД, Булстат 204 906 938, със седалище и адрес на управление гр.Варна
9000, район Аспарухово, ул.Нарва № 8, с управител и едноличен собственик на
капитала М.В.Т., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1
от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл.6 ал.7 т.3 б.б
пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари.
Да се изпратят съобщения на Д.Е.Е.Т. ЕООД чрез адвокат М.Х. и Областен отдел Автомобилна
администрация гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :