Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.
Велико Търново, 05.04.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесет март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П.И.и участието на прокурора
от ВТОП Светла Иванова, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД №
10286/2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на Агенция „Митници“, Главна дирекция "Митническо
разузнаване и разследване", чрез пълномощника гл. ***Я., против Решение № 341/26.10.2020
г., постановено по АНД № 581/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 1568/21.07.2020 г. на
началник отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР" на
Агенция Митници, с което на Т.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение
на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл.
126, ал. 1, предл. 1, т. 1 от с. з, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1310,34 лева и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС са отнети
в полза на държавата стоките, предмет на нарушението – общо 160 литра алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 41,5% vol. при 20°С, 35,3 % vol. при 20°С и 37% vol.
при 20°С - годен за консумация, вложен в 5 бр. пластмасови съда.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че от
събраните доказателства безспорно се установява извършеното нарушение по ЗАДС. Намира,
че въззивният съд неправилно е приложил закона като е приел, че за нарушението
по чл. 126 от ЗАДС административнонаказателна отговорност могат да носят
единствено регистрирани лица и лицензирани складодържатели. Посочва, че на
санкционираното физическо лице не е повдигнато обвинение за съставянето на
документи, а единствено за неизпълнение на задължението да начисли акциз на
акцизната стока, въздигнато от законодателя като отделно административно
нарушение по ЗАДС. Счита за неправилно обжалваното решение и в частта, с която
е отменено НП в частта, с която е отнет предметът на нарушението като цитира
съдебна практика. От съда се иска отмяна на решението на РС – Горна Оряховица и
постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде потвърдено. Алтернативно,
моли за отмяна на обжалвания съдебен акт на ГОРС в частта, в която е отменено
НП, с която е отнет предметът на нарушението. В съдебно заседание не се явява и
не се представлява като в депозираната молба вх. №1387/16.03.2023г. поддържа
касационната жалба по изложените в същата съображения и противоречие на обжалваното
решение с постановеното Тълкувателно постановление №1/16.02.2023г. на ВКС и
ВАС, като моли за даване на ход на делото в негово отсъствие. Претендира
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответник жалба – Т.М.Т.,
в съдебно заседание се представлява чрез упълномощения *** И., който намира касационната
жалба за неоснователна. Посочва, че са налице доказателства за притежаването на
ракията от различни физически лица и количеството кореспондирало в
представените документи от изваряването. Моли решението на ГОРС да бъде
оставено в сила. Не се претендират разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново, заема становище за основателност на
касационната жалба. Намира решението за неправилно и постановено в противоречие
с Тълкувателно постановление №1/16.02.2023г. на ВКС и ВАС, при което предлага същото
да бъде отменено, а НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени
протоколи.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, следната фактическа обстановка: На 24.01.2020 г. служители
на ответника били изпратени за съдействие на полицейски
органи, извършващи в гр. Горна Оряховица, ул.“Св. княз Борис І“ № 86 в складови
помещения и прилежащи им открити площи, стопанисвани от наемател – Т.Т.. При проверката
в складовите помещения и прилежащите им площи били намерени 5 броя туби с безцветна
прозрачна течност с вид и мирис на алкохолен продукт и туби с жълтеникава течност също с вид и мирис на алкохолен
продукт, за които от страна на Т. били представени справки-декларации и АДД от
2013г., 2016г. и 2017г., издадени от Специализиран малък обект за дестилиране
за изварено количество на името на различни физически лица.
С Протокол за
извършена проверка от 24.01.2020 г. били иззети от органите на Агенция
„Митници“ общо 160 литра течност с вид и
мирис на етилов алкохол като били взети и по четири броя проби от течността от всеки
съд, които били изпратени за лабораторен анализ в Централната митническа лаборатория при Агенция „Митници“-София,
за което били
попълнени 5 бр. заявки, получени на 28.01.2020г.
Според изготвеното експертно заключение № 19_28.01.2020 г./12.03.2020 г. приетата за изследване прозрачна течност с вид и мирис
на етилов алкохол, находяща се в туба от 60 литра и съдържаща 25 литра, е етилов
алкохол, анетол с действително алкохолно съдържание по обем 41.5 % vol. при
20°С, годен за консумация. Според заключението на Експертиза № 24_28.01.2020
г./12.03.2020 г. приетата за изследване жълтеникава течност с вид и мирис на
етилов алкохол, находяща се в 2 бр. пластмасови туби с вместимост по 60 литра,
общо 120 литра, е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 37
% vol. при 20°С, годен за консумация. Според заключението на Експертиза №
21_28.01.2020 г./12.03.2020 г. приетата за изследване прозрачна течност с вид и мирис на етилов
алкохол, находяща се в туба с вместимост от 60 литра и съдържаща 30 литра е етилов алкохол с действително алкохолно
съдържание по обем 35.3 % vol. при 20°С, годен за консумация, а според експертиза
№ 20_28.01.2020 г./12.03.2020 г. приетата за изследване жълтеникава течност с
вид и мирис на етилов алкохол, находяща се в туба с вместимост от 60 литра и
съдържаща 30 литра, е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по
обем 35.3 % vol. при 20°С, годен за консумация.
Въз основа на издадената Служебна бележка №84216/16.03.2020г. е посочено
класиране до ниво позиция КН-2208, обхващаща „етилов алкохол, неденатуриран с
алкохолно съдържание по обем под 80%; дестилати, ликьори и други спиртни
напитки“.
При тези данни и въз
основа на изготвените експертни заключения и служебна бележка до Т.Т. била
изпратена покана от 08.04.2020 г., получена на същата дата, за съставяне на
АУАН за извършеното нарушение в отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“,
звено „Свищов“ на дата 15.04.2020г. Поради неявяването на посочените в поканата
дата и час бил съставен АУАН № 858 от 21.04.2020г. в негово отсъствие и в
присъствието на двама свидетели - Е.Д. и Й.Т.. Съставеният АУАН бил предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му на 29.04.2020 г. и подписан от
него без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били постъпили
възражения срещу АУАН.
Въз основа на този
АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд НП № № 1568/21.07.2020 г. на
началник отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР" на
Агенция Митници, с което на Т.М.Т., за нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл.
126, ал.1, предл.1, т.1 от ЗАДС, е наложено административно наказание глоба в
размер от 1310.34 лв., представляваща двойния
размер на дължимия акциз, определен съобразно разпоредбата на чл. 28 ал.
1 т. 5 и чл. 31 ал. 1 т. 5 от ЗАДС. На основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС е отнет
в полза на държавата предмета на митническо нарушение - 160 литра алкохолен
продукт на базата на чист етилов алкохол, с добавени вода и аромати, с действително алкохолно съдържание по обем
41,5 % vol. при 20°С; 35,3 % vol. при 20°С
и 37% vol. при 20°С - годен за
консумация, вложен в 5 бр. пластмасови туби. От АНО е прието, че не са налице
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като двойният размер на акциза
надхвърля предвидената в чл. 126б, ал.2 от ЗАДС сума от 100 лева. НП е връчено
на нарушителя на 27.07.2020 г. В срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е подадена въззивна
жалба пред Горнооряховския районен съд.
При така
установената фактическа обстановка ГОРС е направил извод за незаконосъобразност
на обжалваното пред него НП. За да достигне до този извод въззивният съд е
приел, че е налице порок в задължителното съдържание на обжалваното наказателно
постановление, съобразно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – непълно и неясно описание
на извършеното нарушението, с което допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Отбелязано е, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1
от ЗАДС съдържа множество различни, напълно самостоятелни хипотези, всяка от
които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при изписване на
нарушената норма, както и посочване в НП на вида липсващите и изискуеми според
АНО документи, които нарушителят е следвало да притежава. Направен е извод, че
само
регистрираните по ЗАДС лица имат задължение да попълват документи,
удостоверяващи начисляването или обезпечаването на акциза. При това положение е
прието, че след като санкционираното физическо лице като краен потребител на
160 литра алкохолен продукт, не е регистрирано като производител или
складодържател на акцизни стоки, не може да не може да осъществи състав на
административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, защото няма законова възможност
да състави и да разполага с редовни книжа за това. Според районният съд задължението
на нерегистрирано лице е уредено в чл. 123 от ЗАДС и то е за плащане на акциз, без
да се съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за начисляването и
плащането на акциза, но подобно нарушение не се твърди да е извършвано от Т..
Следователно,
след като не е имал задължение да съставя и да разполага с документи,
удостоверяващи начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, е прието,
че физическо лице не може да носи административнонаказателна отговорност по чл.
126, ал.1 от ЗАДС. С тези мотиви ГОРС е отменил изцяло обжалваното пред него
НП.
Така постановеното решение
е неправилно по следните мотиви:
Настоящата
касационна инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила по ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения, които да водят до незаконосъобразност на НП. Същите са в изискуемата
от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата
документа са посочени дата и място на нарушението, подробно са описани самото
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В този смисъл, настоящата касационна инстанция не споделя
изводите на ГОРС, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушението по чл. 126 от ЗАДС може да бъде осъществено с различни
изпълнителни деяния и в конкретния случай административният орган ясно е
посочил, както в АУАН, така и в НП, че формата на изпълнителното деяние е
държане на акцизни стоки (160 литра алкохолен продукт, годен за консумация) без
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия
акциз. Дадената правна квалификация съответствала на фактическото описание на
нарушението. Предвид изложеното, не е налице твърденият от въззивния съд порок
при издаване на обжалваното наказателно постановление и не е накърнена
възможността на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, още по-малко е била
препятствана възможността му да реализира правото си на защита в пълен обем.
Налице е редовна
процедура по съставяне и връчване на АУАН на нарушителя в хипотезата на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. Актосъставителят и посочените в АУАН в качеството на свидетели
лица са участвали при установяване на нарушението в съответствие с чл. 40, ал. 3
от ЗАНН, като самият АУАН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му, същият го е подписал, връчен му е препис, поради което не са
нарушени правата на административнонаказаното лице в хода на провеждане на
производството.
Същинският спор между
страните по настоящото дело е по отношение на съставомерността на деянието като
съдът следва да извърши преценка има ли или не извършено нарушение от страна на
ответника по касация.
Според сочената за
нарушена разпоредба на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е
предвидена санкция по отношение на лице, което произвежда, държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура,
или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ 1.
плащането, 2. начисляването или 3. обезпечаването на акциза. За да отмени НП,
въззивният неправилно е приел, че Т.М.Т. като лице, което не е регистрирано
като производител или складодържател по ЗАДС, няма задължение да съставя и
разполага с документи, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, поради което не може да носи административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. В тази връзка следва да
бъде съобразено новото Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС
от НК на ВКС по тълк. д. № 2/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, според което субект на отговорността по чл. 126 от Закона
за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице независимо от
регистрацията по този закон. В мотивите на това тълкувателно постановление
върховните съдии приемат, че с документа, предвиден в чл. 126 от ЗАДС, следва
да разполагат не само регистрираните за целите на ЗАДС лица или лицензираните
складодържатели, а всяко лице, което осъществява определена дейност („държи,
предлага, продава или превозва”) с акцизни стоки. Без значение за реализирането
на административнонаказателната отговорност по цитирания текст е от кого е
начислен, платен или обезпечен дължимият акциз. Същото на основание чл.130,
ал.2 от ЗСВ е задължително за настоящия съд. Или иначе казано, в настоящия
случай лицето Т.Т., независимо че не е регистрирано по ЗАДС е годен субект на
административнонаказателна отговорност за нарушението по чл. 126 от ЗАДС.
От събраните по
делото писмени доказателства, така и от безпротиворечивите показания на
изслушаните пред районния съд свидетели М.М., Е.Д. и Й.Д.– служители в Агенция
„Митници“, присъствали при установяване на нарушението, по несъмнен начин се доказва
извършеното от Т. административно нарушение, което правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган като такова по чл. 126, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Намерените
в стопанисвания от лицето складов обект в гр. Горна Оряховица процесни
количества течност, съгласно обективираното в митническите лабораторни
експертизи, са алкохолен продукт на база чист етилов алкохол, с добавени вода и
аромати, годни са консумация, т.е същите са акцизна стока с КН – 2208. Налице е
годна форма на изпълнителното деяние „държане“ на акцизна стока без надлежен
документ по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, на мястото на съхранение - гр. Горна
Оряховица, ул. „Княз Борис Първи“ №86,
като акциз не е бил начисляван, нито заплащан от страна на лицето. Поддържаните
пред настоящата инстанция възражения в смисъл, че намерените количества акцизна
стока принадлежат на трети лица остава недоказан и голословен, а освен това, обектът,
в който са намерени стоките се стопанисва именно от Т. и поради което същият се
явява субект на административнонаказателната отговорност. Действието
"държане" по смисъла на действащото законодателство, в това число и
съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, предполага осъществяването на
фактическа власт върху определена вещ/и/, като за целите на административнонаказателния
процес е без значение, дали съответното лице "свои" държаната вещ. Това
са случаите, когато деецът е разположил предмета на нарушението на определено
място и упражнява фактическа власт върху него. Точно такъв е и конкретният
случай - установени са акцизни стоки без документ по ЗАДС от нарушителя.
Следователно формата на изпълнителното деяние държи е осъществена. Правилно е индивидуализирана
наложената глоба в размер на 1310,34 лева, равняваща се на двойния размер на
дължимия акциз, съгласно чл. 31, ал.1, т. 5 от ЗАДС.
Доколкото по делото
е безспорно доказано, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на
извършеното нарушение, представляват акцизна стока, то в тази част решението на
ГОРС като неправилно също следва да бъде отменено, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено и в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е
отнет в полза на държавата предмета на нарушението – общо 160л. алкохолен
продукт, годен за консумация, вложен в 5 броя пластмасови съда.
Не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Не се установяват обстоятелства, които
обосновават по-ниската степен на обществена опасност на нарушението и това е
така, тъй като акцизните стоки се намират под режим на особен надзор с оглед
възможността за тяхното широко потребление и разпространението им сред
неограничен кръг потребители. ЗАДС вменява по-големи отговорности, а оттам и
по-засилен контрол върху държането на такива стоки.
По изложените съображения съдът намира
касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са
неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и
вместо това да се постанови ново, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление № 1568/21.07.2020 г. на началник отдел "МРР Дунавска"
при Главна дирекция „МРР“ на Агенция Митници.
При този изход на делото и на основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК направеното от касатора искане за
присъждане на разноски по делото е основателно. Съдът намира, че следва да
осъди ответника по касация да заплати на Агенция "Митници" – гр.
София направените по делото разноски така, в размера, в който са поискани и
представляващи
юрисконсултско възнаграждение, което определено съгласно чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ е общо
в размер на 300 лева за две съдебни инстанции, доколкото ответникът по касация
не направил възражение за прекомерност на същото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 341/26.10.2020 г., постановено по
АНД № 581/2020г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1568/21.07.2020
г. на началник отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция
"МРР" на Агенция Митници, с което на Т.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
за нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 126, ал. 1, предл. 1,
т. 1 от с. з, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1310,34
лева и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата
стоките, предмет на нарушението – общо 160 литра алкохолен продукт, с
действително алкохолно съдържание по обем 41,5% vol. при 20°С, 35,3 % vol. при
20°С и 37% vol. при 20°С - годен за консумация, вложен в 5
бр. пластмасови съда.
ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Агенция „Митници“, град София, разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, общо в размер на 300 (триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.