Р Е Ш Е Н И Е
Номeр Година 2024, 14 февруари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и четвърта година в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ЕВТИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ИВАНОВА
МЛ. С. ТИХОМИР РАЧЕВ
разгледа докладваното от съдия Евтимова
частно гражданско дело № 62/2018г. по описа на Окръжен съд- Бургас. За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.251 от ГПК.
Образувано
е по молба на Военно формирование 32890 – Бургас за тълкуване на решение №
ІV-15/16.03.2018г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д. № 62/2018г.
Молителят
твърди, че присъдената с решението главница в размер на 1995,97 лева
представлява облагаем доход по ЗДДФЛ и като платец на този доход има задължение
да удържи прекия данък в размер на 10%. Това поставя въпроса върху коя сума
трябва да начисли законната лихва – върху главницата от 1995,97 лева или върху
сумата, намалена с дължимия данък в размер на 1796,37 лева. Поради това,
молителят иска от съда да постанови тълкуване на съдебния акт като изясни върху
коя сума се дължи присъдената с решението законна лихва.
Ответната
страна – Т.С.А. представя писмен отговор, в който твърди, че на 07.04.2023г.
Военното формирование е платило по негова сметка следните суми: 1 796,37
лева, представляваща присъдена с решенито главница от 1995,97 лева, намалена с
данък върху доходите на физическите лица в размер на 10% и 2 338,40 лева с основание „лихва и съдебни
разноски“, които представляват част от общо присъдените с решението мораторна и
законна лихва и съдебни разноски в размер на 2 898,29 лева. А. твърди, че
решението не е изпълнено точно и в цялост и иска от съда да укаже на молителя
задължението му да изпълни точно съдебното решение. В подкрепа на твърденията
си представя доказателства.
Като
взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.251, ал.1
от ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда,
който го е постановил. Според ал.2 тълкуване не може да се иска, след като
решението е изпълнено. В конкретния случай молбата за тълкуване на решение № ІV-15/16.03.2018г. е подадена след влизане в сила на
съдебното решение. По делото са представени доказателства за частично
изпълнение на решението и неизпълнение на същото в частта, относно присъдените
лихви за забава и съдебни разноски. Поради това, искането за тълкуване на
решението в частта, в която не е изпълнено, е допустимо.
Разгледано по същество, искането е
неоснователно. Този извод се налага по следните съображения:
Тълкуването
на съдебните актове е регламентирано в чл.251 от ГПК – при неяснота на вложения
в решението или определението смисъл, която прави невъзможно или създава
трудност или да се изведе действителната воля на съда. Предмет на тълкуване е
диспозитива на съдебния акт и съдържащите се в него неяснота, противоречие или
двусмисленост. В конкретния случай, с решението съдът осъжда Военно
формирование 32890 – Бургас да заплати на Т.С.А., ЕГН: ********** със съдебен
адрес *** – адвокат Мариана П. сумата от 1995,97 лева, представляваща
възнаграждение за 880 часа положен и некомпенсиран труд в рамките на общото
удължено служебно време в периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата
от 1000 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 1995,97 лева,
дължима за периода от 15.07.2002г. до 15.08.2011г. В диспозитива на
решението ясно и недвусмислено е посочено, че законната и мораторната лихва се
дължат върху главницата от 1995,97 лева. Волята на съдебния състав е ясна и не
се нуждае от тълуване. Поради това, молбата се явява неоснователна и трябва да
се остави без уважение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Военно формирование 32890 – Бургас за тълкуване на
решение № ІV-15/16.03.2018г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д. №
62/2018г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: