РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. ****, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102366 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Е. И. П., ЕГН **********, от гр.
**** и Е. И. И., ЕГН **********, от гр. **** и двете ищци със съдебен адрес: гр. ****, ул.
"****, чрез адв. Д. Д. против Д. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.**** и Е. И. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община ****, и двете ответници със съдебен
адрес: гр. ****, ул. „****, чрез адв. Й. С..
Ищците твърдят, че с ответниците били съсобственици на поземлен имот с
идентификатор № 04279.608.44, подробно индивидуализиран в исковата молба. Сочат, че
притежавали по 135,25/469 ид. части от имота, а ответниците били собственици на
останалите по 99,25/469 ид. части от имота. Излагат съображения, че притежавали по-голям
дял от имота, поради това че през 1972г. техният баща И. К. М. бил уредил регулационни
сметки и заплатил на собственика *** И. М. придаваемо място от 65 кв. м. Поддържат, че
били отправяли многократни покани до ответниците за вземане на решение за ползване на
общата вещ, които не били дали резултат. Искат да се извърши разпределение на ползването
на процесния имот.
Ответниците изцяло оспорват твърденията на ищците, изложени в исковата молба. В тази
връзка заявяват, че квотите в съсобствеността били други, като всяка една от страните
притежавали по 1/4 ид.части от процесния имот. Изразяват позиция за неоснователност на
твърдението на ищците, че същите притежавали по-голям дял от имота поради това че баща
им И. К. М. бил заплатил придаваемо място от 65 кв.м. на *** И. М.. Искат при
разпределението на ползването на имота да се съобразило обстоятелството, че в същия
имали изградени 4 броя гаражи.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, на****а за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
искова претенция по чл. 32, ал. 2 ЗС, имаща за предмет разпределение на ползването на
поземлен имот с идентификатор № 04279.608.44 по КК и КР на ****, подробно
индивидуализиран в исковата молба, който имот е съсобствен между страните по делото.
Предявеният иск е допустим.
По отношение основателността на иска:
1
Процедурата, уредена от законодателя в чл. 32, ал. 2 ЗС, представлява осъществяване на
спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по повод ползването на
обща вещ.
При разрешаване на спора между съсобствениците се съобразяват техните права,
направените подобрения, фактическото състояние на имота и предназначението му. Като
съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи
преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.
Горните принципни положения са утвърдени в практиката на ВКС – вж. Решение № 164 от
11.07.2014г. по гр. д. № 247/2014г., І г.о.; Решение № 71 от 19.04.2011г. по гр. д. №
727/2010г., ІІ г.о.; Решение № 309 от 24.10.2012г. по гр. д. № 226/2012г., І г.о. и Решение №
409 от 26.05.2009г. по гр. д. № 224/2009г.
В настоящия случай са спорни квотите, които ищците и ответниците притежават от
съсобствения имот. В тази връзка съдът съобрази следното:
Ищците Е. П. и Е. И. са внучки на дядо си *** М. ***.
Дядото на ищците *** М. *** е починал на 12.09.1962г., като е оставил за свои наследници
четирите си деца И. К. М., *** К. М., *** К.а *** и *** К.а М.а, както и преживялата си
съпруга *** М.а.
Третото неучастващо по делото лице И. К. М. е син на *** М. **** и баща на ищците Е. П.
и Е. И..
От представения по делото препис от нотариален акт за недвижим имот, придобит по
наследство и давност №86, том I, дело №189/02.04.1966г. на Районен съд **** се установява,
че съгласно чл.483 ГПК наследниците на *** М. ****, бивш жител на ****, а именно: ***
М.а, И. К. М., *** К.а ***, *** К.а Х., *** К. М., всички жители на **** са признати за
собственици по давност и наследство, на следния недвижим имот, находящ се в землището
на ****, а именно: Парцел XI, пл.№2660 от квартал 141 по плана на гр.****, от 397 кв.м. -
неурегулиран, при съседи: от две страни път, **** И. - ****.
Става ясно, че впоследствие с нотариален акт № 111, том II, дело №316/20.06.1966г. на
Районен съд **** е извършена поправка в горепосочения нотариален акт за собственост на
недвижим имот под №86, том I, дело №189/02.04,1966г. на Районен съд ****, като на първа
страница, ред 17, след пл.№ да се чете 2661, вместо 2660.
От представеното копие на Протокол от 26.04.1966г. по гр.дело №120/1966г. ОС **** се
установява, че се утвърждава постигната спогодба за разпределение на недвижими имоти,
като в дял на бащата на ищците И. К. М. се дава и той получава - парцел XI, пл.№2661 от
кв.141 по плана на ****, с площ от 397кв.м. - неурегулирана, при съседи: от две страни път,
*** И. *** и ****.
Става ясно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №73, том IV, дело
№689/24.11.1969г., на PC **** И. К. М. продава на **** първи етаж, ведно с 1/2 ид.част -
половината от зимничните помещения, от собствената си жилищна сграда, построена в
парцел XI пл.2661 от кв.141 по плана на ****, целият с площ 397кв.м. - неурегулиран, при
граници на парцела: от две страни път, *** И. *** и ****, ведно с 1/2 идеална част от
парцела и застроеното място. С този нотариален акт страните по продажбата уточняват и
ползването на свободната площ от парцела /поравно от двете страни/ и зимничните
помещения, както следва: И. К. М. ще ползва мазетата откъм южната страна на сградата -
парцела, с право на преминаване за същите, под външното стълбище водещо за 2-ри етаж на
жилищната сграда и коридора на мазетата на ****, както и южната страна на парцела
/свободната такава част от същата/ откъм ул. „****“; **** ще ползва мазетата откъм
северната страна на сградата - парцела/като ще гарантира свободен достъп на И. К. М. до
неговите мазета, през коридора на собствените си такива – мазета /както и северната част
/свободната такава/ от парцела.
След това по делото се установява от преписа на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №110, том II, дело №306/28.07.1971г. на Районен съд ****, че **** заедно
2
със съпругата му ****, продават на **** собствения си първи етаж, ведно с 1/2 ид.част
/половината/ от зимничните помещения от жилищната сграда построена в парцел XI, пл.
№2661 от квартал 141 по плана на гр.****, ведно със собствената си 1/2 идеална част
/половината/ от същия парцел, целият с площ 397 кв.м. - неурегулирана, при граници на
парцела: от две страни път, *** И. *** и ****, като в продаваемата се 1/2 ид.част се включва
и припадащото се място - застроеното такова от къщата-етажа, първи, такъв, който имот се
продава общо за етажа, 1/2 от зимничните помещения и 1/2 от парцела.
Впоследствие с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №182, том I , дело №227/18.04.1984г. на Районен съд **** **** и ****
прехвърлят на сина си *** собствения си недвижим имот, а именно: Първи жилищен етаж от
масивна жилищна сграда, построена в парцел XI, пл.№2661 в кв. 141 по стария план на ****,
а по новия план на града - парцел VI, пл.№3983 в кв.141, ведно с 1/2 идеална част от
дворното място, както и 1/2 идеална част от зимничните помещения, като целия парцел има
квадратура 462 кв.м., а 1/2 идеална част от него е с квадратура 231кв.м., срещу задължението
на *** да поеме гледането и издръжката на двамата си родители - **** и ****, като им
осигури спокоен и нормален живот какъвто са водили до сега, докато са живи.
Приобретателят по гореописания договор за издръжка и гледане *** е баща на
ответниците Д. И. Г. и Е. И. М..
От удостоверение за наследници на *** с изх. № 4760/30.11.2022 г., издадено от Община
****, се установява, че *** е починал на 25.03.2021г., като е оставил за свои наследници
децата си – ответниците Д. И. Г. и Е. И. М..
От представения по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №153, том IV, рег.№10631, дело №683/30.12.2005г. на PC **** на нотариус **** се
установява, че бащата на ищците И. К. М. и неговата съпруга **** М.а продават на ищцата
Е. И. И. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и
представляващ съпружеска имуществена общност, находящ се в гр.****, а именно: 1/4
идеална част от Урегулиран поземлен имот XIII, отреден за имот с планоснимачен номер
3983, от квартал 141 по плана на гр.**** на квартал Грамада, одобрен със Заповед
№231/04.05.1994г. на кмета на Община ****, с площ за урегулирания поземлен имот от 460
кв.м., ведно с целия втори жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда
на три етажа, ведно с мазето от източната страна на сградата с площ от 12 кв.м., при съседи
на имота: от две страни улица; УПИ XIV-3982 и УПИ ХИ-3977.
От представения по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 84, том II рег.№4318, дело №254/16.06.2006г. на PC **** става ясно, че бащата на
ищците И. К. М. и неговата съпруга **** М.а продават на ищцата Е. И. П. собствените си
недвижими имоти, придобити по време на брака им в съпружеска имуществена общност,
находящи се в гр.****, с административен адрес: ул.“***4, а именно: 1/4 идеална част от
Урегулиран поземлен имотХШ-3983, в квартал 141 по сега действащия план на кв.
„Грамада“ на гр.****, одобрен със Заповед №231/04.05.1994г. на Кмета на Община ****,
целия с площ 460 кв.м., при граници по скица: от две страни улица; УПИ XIV-3982 и УПИ
XII- 3977, като купувачката реално ще ползва южната част на имота, при граници за реално
ползваната част: юг - ул. „****“, запад - ул. „Антон Страши****ов“, север - вътрешна
граница със съсобственика на имота - Иван Овнарски и изток - УПИ ХИ-3977; Гараж с площ
от 18 кв.м., представляващ масивна сграда, построена в югоизточната част на гореописания
Урегулиран поземлен имот ХШ-3983, в кв.141 по сега действащия план на кв. „Грамада“ на
гр.****, одобрен със Заповед №231/04.05.1994г. на Кмета на Община ****, на
регулационната граница със съседния УПИ ХН-3977, при съседи на гаража: гараж на Е. П.,
стопанска сграда, ул. “****“ и УПИ ХТТ-3977, при съседи на УПИ: от две страни улица,
УПИ XIV-3982 и УПИ XII-3977 и Мазе № 2, с площ от 16кв.м. и Мазе №3 с площ от 20
кв.м., находящи се в южната част на сутеренния етаж от триетажната масивна жилищна
сграда, построена в гореописания Урегулиран поземлен имот ХШ-3983, в квартал 141 по
3
сега действащия план на кв. „Грамада“ на ****, одобрен със Заповед №231/04.05.1994г. на
Кмета на Община ****, целия с площ 460 кв.м. при граници по скица: от две страни улица;
УПИ XIV-3982 и УПИ XII-3977, в която сграда купувачката е етажен съсобственик.
От анализа на приобщените горепосочени писмени доказателства по делото следва
изводът, че ищците и ответниците са съсобственици на процесния имот при равни квоти, а
именно от по 1/4 ид.част за всяка една от страните. Така става ясно, че ищците са
собственици на основание договори за покупко-продажби, сключени с техния баща И. М.
през 2005г. и през 2006г. на по 1/4 ид. част от поземления имот, или общо 1/2 ид. част от
имота. От тяхна страна по силата на наследствено правоприемство от покойния им баща ***
ответниците са собственици на останалата 1/2 ид.част от имота, или по 1/4 ид. част за всяка
една от ответниците.
Според тезата на ищците те притежавали по-голям дял от имота, поради това че през
1972г. техният баща И. К. М. бил уредил регулационни сметки и заплатил на собственика
*** И. М. придаваемо място от 65 кв. м. В подкрепа на тази своя теза ищците представиха
разписка от 16.03.1972г., с която е удостоверено, че *** И. М. е получила от бащата на
ищците И. К. М. напълно сумата, за мястото, което по регулация се придава към парцел ХI,
кв. 141, пл.№ 2661 по плана на гр. **** и с това била напълно удовлетворена и следва да му
се издаде нотариален акт за собственост. В разписката са посочени като свидетели лицата
*** и ****. Процесуалният представител на ответниците оспори по реда на чл. 193 ГПК
авторството на положения от издалия разписката подпис върху оригинала на процесната
разписка, както и подписите на посочените в разписката свидетели. По тази причина с
протоколно определение от 16.11.2023г. по реда на чл. 193 ГПК бе открито производство по
оспорване на документа Разписка от 16.03.1972г., в частта му относно авторството, т.е. дали
лицата, които са посочени действително са поставили подписите си върху горепосочения
частен документ. Съдът на основание чл. 193, ал. 3 изр. 2 ГПК указа на ищците, че в тяхна
тежест е да докажат, че горепосоченият документ е автентичен. В тази връзка по делото
бяха назначени и приети основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи,
изпълними от вещото лице В. С..
Посредством заключенията на допуснатите основна и допълнителна съдебно-почеркови
експертизи (съответно л. 175 – л. 186 от делото и л. 189 – 194 от делото), се установява, че
подписът, положен за „свидетели", срещу №2 от името на ****, ЕГН ********** в оригинал
на Разписка от 16.03.1972 год., с които удостоверяват, че *** И. М. е получила напълно
сумата, за място, което по регулация се придава към парцел XI, кв.141, пл.№2661 по плана
на гр. ****, е на ****, ЕГН **********. По отношение на соченото за издател на разписката
лице *** И. М., родена на 29.03.1922 год. вещото лице не е извършил сравнително
изследване на подписите й, тъй като липсва сравнителен материал от лице с такива имена.
Вещото лице е установило след направената справка от Началник отдел „ООА" при ТП на
НОИ-Кюстендил в архива на отдел „ООА" в село Невестино за периода 1971 -1976 год., че
от името на *** И. М., родена на 29.03.1922 год. не се констатират данни за лице с такива
имена. Става ясно, че подписът, положен за „свидетели", срещу №1 от името на *** в
оригинал на Разписка от 16.03.1972 год., с които удостоверяват, че *** И. М. е получила
напълно сумата, за място, което по регулация се придава към парцел XI, кв.141, пл.№2661
по плана на гр. **** не е идентичен на подписите на ****, предоставени за сравнителен
материал.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по приетите основна и допълнителна
съдебно-почеркови експертизи като компетентни, пълни и обосновани. По настоящето дело
няма събрани конкретни данни за някаква пристрастност и предубеденост на вещото лице,
които да по някакъв начин да са повлияли на неговите изводи.
От изложеното следва, че представената от ищците Разписка от 16.03.1972г. не е
автентичен документ. Това е така, защото няма категорични данни *** И. М. да е
подписвала въпросната разписка, както и същата да е била подписана от сочения за свидетел
4
***. При това положение недоказано остана твърдението на ищците, че през 1972г. техният
баща И. К. М. бил уредил регулационни сметки и заплатил на собственика *** И. М.
придаваемо място от 65 кв. м.
Дори да се приеме тезата на ищците, че праводателят им и техен баща И. К. М. през 1972г.
бил уредил регулационни сметки и заплатил на собственика *** И. М. придаваемо място от
65 кв. м., това не означава, че той е имал по-голям дял от процесния имот. Това е така,
защото придаденият по регулация имот от 65 кв.м. към процесния УПИ става собственост
на собствениците на парцела по силата на самия план – чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ /отм./ и поради
това че изплащането стойността на придадения по регулация имот от един от
съсобствениците няма вещно действие, а е от значение за облигационните отношения на
страните.
Ето защо, се налага изводът, че ищците не доказаха тезата си, че притежават по-голям дял
от процесния имот. Разпределението на ползването следва да се извърши при квоти общо 1/2
ид.ч. за ищците и 1/2 ид.част общо за ответниците.
С оглед съобразяване на горепосочените квоти трябва да се извърши и разпределението на
ползването на поземления имот. В тази връзка съдът взе предвид изготвените по делото
основна и допълнително заключение по основна и допълнителна съдебно-технически
експертиза (съответно л. 75 – л. 93 от делото и л. 119 – л. 125 от делото).
От заключенията на вещото лице, и направените от него уточнения в откритите съдебни
заседания, проведени на 16.11.2023г. и 08.01.2024г., се установява, че процесното дворно
място е с обща площ от 460 кв.м. Става ясно, че процесният имот е с адрес: гр. ****,
ул.“****. Имотът се на****а на две улици. Имотът е ъглов. Има обособени входове откъм
двете улици. От южната част, откъм ул. „****“, е входът на ищците. От западната страна е
входът на ответниците. На място имотът е поделен с метални колове и оградна мрежа.
Вещото лице е отразило тази вътрешна граница между двете части на имота в Приложение
№ 1 към основната си експертиза (л. 85 от делото).
Установява се също, че в имота са изградени следните осем сгради: 1. Триетажна масивна
жилищна сграда /№ 1/, със застроена площ 120,45 кв.м.; 2. Гараж /№ 2/, находящ се на
границата на северната регулационна линия със застроена площ 19,37 кв.м.; 3. Гараж /№ 3/ с
лице към ул. „****“, със застроена площ 17,70 кв.м.; 4. Гараж /№ 4/ с лице към ул. „****“,
със застроена площ 17,94 кв.м.; 5. Гараж /№ 5/ с лице на ул. „****“, със застроена площ
18,91 кв.м.; 6. Складова постройка /№ 6/, със застроена площ 11,24 кв.м.; 7. Складова
постройка /№ 7/, със застроена площ 11,79 кв.м.; 8. Складова постройка /№ 8/, със застроена
площ 7,93 кв.м. Следователно в процесното дворно място са налице понастоящем осем
сгради. За първите пет сгради (триетажната жилищна сграда и четирите гаража) има редовни
строителни книжа. Така за изградените в южната част на процесния имот 3бр. масивни
гаражи за леки коли (сгради с № 3, 4 и 5), вещото лице е установило, че от Община **** са
издадени следните строителни разрешения: Строително разрешение №299/10.10.1977г. на
името на И. К. М., Разрешение за строеж №51-2/01.04.1987г. за 2 бр. гаражи с размери
3,00/6,00м. на имената на Е. И. Поповска и Е. И. И.. Вещото лице е констатирало, че тази
южна част на имота, ведно трите броя гаражи се ползва от ищците. За изградения в
северната част на имота гараж /сграда № 2/ вещото лице е установило, че от Община **** е
издадено Строително разрешение №70-2/22.10.1975г. на името на ****. За останалите
изградени три сгради, представляващи складови постройки с № 6, 7 и 8 няма строителни
книжа, нито данни да е отстъпвано или учредявано право на строеж. Две от тези три
складови постройки (с № 6 и 8) са в южната част на имота, която се ползва от ищците.
Третата складова постройка (с № 7) е в северната част на имота, която се ползва от
ответниците.
Вещото лице е установило, че общата застроена площ на сградите с редовни строителни
книжа в поземления имот /без складовите постройки с номера 6, 7 и 8/ е 194,37 кв.м. Става
ясно, че за ограждане на имота е използвана площ от общо 5,85 кв.м. Установява се, че
5
площта за обслужване на триетажната жилищна сграда (сграда № 1) е 44,98 кв.м. Останалата
незастроена площ на имота е 216,88 кв.м., като в нея се включва и площта на трите складови
постройки, за които няма строителни книжа, нито данни да е отстъпвано или учредявано
право на строеж.
Страните по делото се на****ат във влошени отношения във връзка ползването на
процесното дворно място. В тази връзка от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че и преди предявяване на настоящия иск по чл. 32, ал. 2 ЗС са имали спорове,
свързани с ползването на имота.
Вещото лице е изготвило 4 варианта за разпределение на процесния имот, като са взети
предвид дяловете на страните съотнесени към общата площ и съществуващите постройки.
Спорно е по делото дали в разпределението следва да се има предвид само незастроената
свободна площ от имота или в него следва да включи и застроената площ, съгласно
изградените в дворното място общо четири броя гаражи, за които има редовни строителни
книжа.
По отношение на този въпрос съдът съобрази следното:
В решение № 2 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2015 г., I г. о., ГК и решение №
252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I г. о. се приема, че при наличието на
сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж,
теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като на разпределяне
по този ред подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен извън
усвоената за законно построената сграда. На приспадане подлежи площта, заета от
постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е
учредено право на строеж - решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 897/12 г. на ВКС, II г.
о., решение № 51 от 7.05.2013 г. по гр. д. № 764/12 г. на ВКС, II г. о., решение № 99 от
23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на II г. о. и др. Правомощието на съсобственика,
изградил сграда в общия имот въз основа на надлежно учредено право на строеж, да ползва
застроената част, е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза вещно право,
което на собствено основание поражда за суперфициара правомощие да владее и да ползва
застроената част – арг. от чл. 64 ЗС. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част
не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж
като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на
останалите съсобствениците да си служат с нея. По отношение на частта от съсобствения
имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими
правилата на съсобствеността. Ползването на тази част подлежи на разпределение между
съсобствениците съобразно техните права. Ето защо, тъй като притежаваните от ищците и
ответниците общо 4 броя гаражи, съответно гаражи в южната част на имота /сгради № 3, 4 и
5/ и гараж в северната част на имота /сграда № 2/, индивидуална собственост на страните по
делото, са законно изградени, е налице основание за приспадане на тяхната площ от
незастроената площ при разпределяне на ползването на поземления имот. Не е налице
неравенство в дяловете, тъй като теренът на законните постройки, индивидуална
собственост на страните не се включва в разпределението при образуване на дяловете. За
останалите три сгради, представляващи складови постройки /сгради с номера 6, 7 и 8/ няма
издадени строителни книжа и респективно установено учредено право на строеж, поради
което при разпределението ползването на процесното дворно място не следва да се
изключва площта, която е застроена от тях, което вещото лице е съобразило и при четирите
изготвени от него варианта на разпределение.
Следователно се налага изводът, че разпределението на процесния имот следва да се
извърши по вариант втори от изготвената основна съдебно-техническа експертиза. Този
вариант е показан графически съгласно приложението към тази основна съдебно-техническа
експертизата (Приложение № 3, л. 89 от делото). Както бе изтъкнато по-горе, този вариант
съответства на правата на съсобствениците и отчита извършеното в имота застрояване със
6
законни постройки, индивидуална собственост на страните. Трябва още веднъж да се
подчертае, че този вариант отчита в максимално възможна степен правата на страните в
съсобствеността. Съдът на****а за най-целесъобразен този вариант, защото при него се
постига пълно зачитане на съществуващото фактическо положение и за ползване от
страните на всички построени от тях сгради и постройки, както законните, така
незаконните.
В заключение, относно иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, следва да се посочи, че при
разпределението на общата вещ е необходимо да се създаде възможност за безконфликтно
по-нататъшно ползване на същата от съсобствениците й. Същевременно обаче особено
важно е да се подчертае, че съдът е длъжен да се съобразява с правата на всеки съсобственик
да си служи с общата вещ, с оглед нейното предназначение, като уреждането на влошените
личностни взаимоотношения между съсобствениците не е крайна цел на анализирания
правен институт (вж. изрично в този смисъл Решение № 146 от 6.02.2008г.на ВКС, V г.о.).
Относно разноските.
В принципен план в производство по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение
следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
пър***станционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения
се разпределят според правата в съсобствеността /в този смисъл Решение № 275 от
30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г., ІІ г. о. на ВКС/.
Ищците имат общо 1/2 ид. част от имота. Ответниците имат общо останалата 1/2 ид.ч.
Разноските за държавна такса и възнаграждения за вещото лице по съдебно-техническите
експертизи са в общ размер от 1386 лв., от които 80 лв. държавна такса и 1306 лв.
възнаграждения за вещото лице по съдебно-техническите експертизи. С оглед квотите в
съсобствената вещ ищците следва да понесат разноски в размер на общо 653 лв., а
ответниците следва да понесат разноски също в общ размер на 653 лв. Възнагражденията на
вещото лице за назначени от съда технически експертизи са в общ размер на 1306 лв.
Следователно всяка една от четирите страни дължи на вещото лице възнаграждение от по
326,50 лв. До датата на постановяване на настоящето решение разноските за заплатени
възнаграждения за назначените от съда технически експертизи, направени от ищците в
производството са в размер на 628 лв. Ответниците Д. И. Г. и Е. И. М. до датата на
постановяване на настоящето решение са е направили разноски за възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи в общ размер от 680 лв. Надвнесената от
ответниците сума в размер на 27 лв. ще се приспадне от дължимата се от тях държавна такса
за разглеждане на иска. Следователно страните не следва да заплащат допълнително
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническите експертизи.
Определената от съда на основание чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК и във вр. с чл. 3 от Тарифа за
държавните такси държавна такса за разглеждането на иска в размер на 80 лв. е внесена
изцяло от ищците Е. И. П. и Е. И. И.. Тези направени от ищците, разноски в производството
в размер на 80 лв. следва да се разпределят между страните, като ответниците Д. И. Г. и Е.
И. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от общо 13 лв., която е
определена след приспадане на внесените от ответниците 27 лв. повече за възнаграждението
на вещото лице по назначените и приетите технически експертизи.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. ****, Гражданско
отделение, Шести състав
7
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между съсобствениците Е. И. П., ЕГН
**********, от гр. ****, Е. И. И., ЕГН **********, от гр. ****, и двете ищци със съдебен
адрес: гр. ****, ул. "****, Д. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.****, и Е. И. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община ****, и двете ответници със съдебен
адрес: гр. ****, ул. „****, ползването на дворното място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 04279.608.44 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****,
одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006год. на изпълнителния директор на АК,
последно изменение на кадастралната карта е от 06.02.2019год., с адрес на поземления
имот:****, ул.**** №24, с площ от 469 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване при граници и съседи:
04279.608.540; 04279.608.42, :04279.608.43 и :04279.608.454., описан в документ за
собственост като УПИ XIII-3983, в кв.141 по плана на кв.Грамада на ****, одобрен със
Заповед №231/04.05.1994год. на Кмета на община ****, целият с площ от 460 кв.м. при
граници по скица: от две страни улица, УПИ XIV-3982 и УПИ ХII-3977, съобразно
варианта от заключението на назначената основна съдебно-техническа експертиза, по
начина отразен на СКИЦАТА на лист 89 от делото към заключението на вещото лице
инж. ****, представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: ищците
Е. И. П., ЕГН **********, от гр. ****, и Е. И. И., ЕГН **********, от гр. **** и двете ищци
със съдебен адрес: гр. ****, ул. "**** да ползват площ от 108,44 кв.м., означена на скицата
със зелен цвят, ответниците Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община
****, и двете ответници със съдебен адрес: гр. ****, ул. „**** да ползват площ от 108,44
кв.м., означена на скицата със син цвят, като за общо ползване на съсобствениците остава
площта от 44,98 кв.м., означена на скицата със розов цвят.
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община ****, и двете
ответници със съдебен адрес: гр. ****, ул. „**** да заплатят на Е. И. П., ЕГН **********,
от гр. ****, и Е. И. И., ЕГН **********, от гр. **** и двете ищци със съдебен адрес: гр.
****, ул. "**** сумата от общо 13 лв. /тринадесет лева/ – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на
страните по делото, пред Окръжен съд – гр. ****. Като жалбата се подава чрез Районен съд –
гр. ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
8