РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 19.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 107 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Кредисимо“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт П.
твърди, че между него и ответника Й.Р.П. в качеството на длъжник е сключен във
формата на електронен документ договор за кредит № 610259 от 09.02.2016 г., по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен заем в
размер на 1 500 лв. при уговорена в договора лихва и други условия, а длъжникът
се е задължил да я върне 16 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
123,44 лв.
Твърди, че е изпълнил задължението си по договора да
предостави на ответника отпусната в заем сума, с част от която са рефинансирани
задълженията по предходен договор за кредит, а остатъкът в размер на 284,76 лв.
е получен от ответника на 09.02.2016 г. на каса на „Изипей“ АД. Въпреки това
ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената сума в
уговорените срокове.
За дължимата главница по договора за кредит в размер
на 1 500 лв., договорна лихва за периода от 09.02.2016 г. до 20.06.2017 г. в
размер на 475,04 лв., наказателна лихва за периода от 21.03.2016 г. до
27.06.2018 г. в размер на 596,14 лв. и административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 72,34 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2805/2018 г. на Районен съд –
Пазарджик.
Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните съществуването на вземанията по договора за
потребителски кредит и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът Й.Р.П. не взема становище в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В хода на заповедното производство, проведено по
ч.гр.д. № 2805/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, е подал възражение против
заповедта за изпълнение, имащо правните последици на отговор на исковата молба
съгласно т. 11а Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което обаче не съдържа конкретни
възражения против вземането.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
На 09.02.2016 г. по електронен път ответникът
е направил заявка № 610259 до ищцовото дружество за отпускане на кредит „credissimo плюс“ в размер на 1 500 лв.
Попълвайки заявката ответникът е посочил трите си имена, ЕГН, номер и дата на
издаване на лична карта, настоящ адрес, месторабота, електронен адрес, телефон
за връзка, допълнително лице за контакт.
В отговор на заявката ищцовото
дружество е изпратило на посочения от ответника електронен адрес стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за потребителски кредит № 610259
от 09.02.2016 г., ведно с Приложение № 1 – Условия на кредита,
и общи условия за предоставяне на кредити, представляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит. С договора
за потребителски кредит ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата
от 1 500 лв. в заем, а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в
срок от шестнадесет месеца на равни месечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер на 123,44 лв., дължими на посочени в погасителния план падежни дати. Крайният
срок за погасяване на кредита е 20.06.2017 г. Общият размер на всички плащания
по договора възлиза на 1 975,04 лв. Лихвеният
процент по кредита е в размер на 41,24 %, а годишният
процент на разходите – 50 %.
В раздел X, т. 2 от общите условия,
представляващи неразделна част от договора за кредит по аргумент от чл. 2, ал.
2 от него, страните са уговорили, че при забавяне на плащането на погасителната
вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски
за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“
ЕАД, а в раздел Х, т. 5 от общите условия са посочени действията, които
кредиторът извършва при забава в плащанията – изпращане на кредитополучателя на
текстово съобщение (SMS), напомнителни писма и/или покани на
посочения в договора мобилен телефон, адрес и/или е-mail за кореспонденция и адрес по
месторабота, както и разходите за всяко действие – 12 лв. без ДДС за всяко
писмо или покана, 2 лв. без ДДС за всеки SMS, 30 лв. без ДДС за всяко посещение
на адреса за кореспонденция или адреса по месторабота.
На 09.02.2016 г. ищецът е превел на ответника
чрез „Изипей“ АД сумата от 284,76 лв. с основание: „credissimo плюс“, което се установява от приложената по делото в
оригинал разписка № 07000413432154 от 09.02.2016 г.
С остатъка от главницата в размер на 1
215,24 лв. е рефинансиран предходно сключен между страните договор за кредит №
604243 от 30.01.2016 г., което се установява от представеното от ищеца
удостоверение.
На 19.07.2017 г. ръководителят на отдел
„Събиране на вземания“ в „Кредисимо“ ЕАД е съставил протокол, с който
удостоверява, че във връзка с извънсъдебното събиране на просрочените суми по
договор за кредит № 610259 за периода от 13.04.2016 г. до 05.07.2017 г. са
извършени следните действия: посещения на налични адреси на лицето
кредитополучател, изпращане ежемесечно на напомнителни писма и покани за
плащане, търсене на актуални телефони, провеждане на многократни обаждания с
цел доброволно изплащане на вземането по кредита и избягването на преминаване
на договора за кредит в съдебна фаза. Общият размер на административните
разходи за събиране на вземането възлиза на 72,34 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 79, чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми за
главница, договорна лихва, наказателна лихва и административни разноски на
основание договор за потребителски кредит, сключен от разстояние по реда на
ЗПФУР, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК.
Налице
са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото
на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, против която е постъпило
възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние,
включително спазването на специалните изисквания на ЗПФУР, по който кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума,
лихвоносния характер на вземането, настъпването на изискуемостта му и размера
на вземанията по договора за кредит.
Съществуването на договорни
отношения между страните по договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние по реда на ЗПФУР, не се оспорва от ответника нито в исковото
производство, нито в подаденото възражение по чл. 414 ГПК в заповедното
производство, а и се установява от съвкупната преценка на писмените
доказателства, приети по делото – заявка, подадена по електронен път, договор
за кредит, общи условия, удостоверение за рефинансиране и разписка за получена
сума.
Процесният
договор за кредит е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 ЗПФУР, тъй като е сключен между ищеца и ответника като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние –
едно или повече.
Договорът е подписан от ответника с
електронен подпис по смисъла на чл. 13 ,
ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй
като съдържа
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва – три имена, ЕГН ,
номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка
и други, до които само титулярът би следвало да има достъп. Съгласно чл. 13,
ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Договорът
съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски
кредит и отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, което налага
извода, че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка по
договор за потребителски кредит.
Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума
още в деня на подписване на договора, което се установява от приложената по
делото разписка за извършено плащане чрез „Изипей“ АД, съдържаща подписа на
ответника и представляваща признание за получаване на посочената
сума, както и от удостоверение за
рефинансиране на предходен договор за кредит, отпуснат на ответника, чиято
истинност като частен документ не беше оспорена от ответника.
Изпълнението на задължението на ищеца е породило насрещното задължение на
ответника да върне на кредитора получената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна
(договорна) лихва, а неизпълнението на това задължение в уговорените срокове е
породило и задължението за заплащане на наказателна лихва в размер на законната
лихва.
Настъпил е крайният срок за връщане на кредита – 20.06.2017 г.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е върнал кредита изцяло
или отчасти, поради което на ищеца следва да се признае дължимостта на претендираните
вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва и административни
разноски на основание договора за потребителски кредит.
Вземанията за главница и договорна лихва следва да бъдат признати в
размерите, уговорени между страните в договора за потребителски кредит, в които
се и претендират от ищеца, доколкото по делото не е установено да са правени
каквито и да е било плащания по договора.
В заявения от ищеца размер следва да бъде уважена и претенцията за
административни разноски, доколкото в резултат от забавата на длъжника
кредиторът е предприел предварително посочените и остойностени в общите условия
действия за извънсъдебно събиране на вземанията, подробно описани в съставения
на 19.07.2017 г. протокол, неоспорен от ответника.
За размера на вземането за наказателна лихва за периода от 21.03.2016 г.
до 27.06.2018 г., представляващо по съществото си лихва за забава, ищецът не
ангажира доказателства, поради което на
основание чл. 162 ГПК претенцията следва да бъде уважена
до размера от 329,19 лв., изчислен от съда по правилата на Постановление №
426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, прието от Министерския съвет.
С оглед изложеното на ищеца следва да бъде признато съществуването на
вземания по договор за потребителски кредит, както следва: главница в размер на
1 500 лв., договорна лихва за периода от 09.02.2016 г. до 20.06.2017 г. в
размер на 475,04 лв., административни разноски за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 72,34 лв. и наказателна лихва за периода от 21.03.2016 г.
до 27.06.2018 г. в размер 329,19 лв., а за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 596,14 лв. искът за наказателна лихва следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът
следва да възмезди ищеца за сторените от него разноски в исковото и в
заповедното производство съразмерно на уважената част от иска, включително юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер, определен от съда по правилата на чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото, но искане
за това не е направено. Няма и доказателства за направата на разноски от
ответника.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Й.Р.П., ЕГН ********** *** дължи на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ….,
седалище и адрес на управление: гр. С. …, район „Т.“, бул. „В.“ № .., Бизнес
център „...“, сграда.., ет. .., представлявано от изпълнителните директори С. Р.
Я. и Г. Х. К., главница в размер на 1 500 лв.,
договорна лихва за периода от 09.02.2016 г. до 20.06.2017 г. в размер на 475,04
лв., административни разноски в размер на 72,34 лв. и наказателна лихва за
периода от 21.03.2016 г. до 27.06.2018 г. в размер на 329,19 лв., дължими на основание договор
за потребителски кредит № 610259 от 09.02.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2805/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна
лихва за периода от 21.03.2016 г. до 27.06.2018 г. за горницата над 329,19 лв. до пълния предявен размер
от 596,14 лв.
ОСЪЖДА Й.Р.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С. …, район „Т.“, бул.
„В.“ №.., Бизнес център „.. сграда .., ет…, представлявано от изпълнителните
директори С. Р. Я. и Г. Х. К., разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 141,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., както и разноски по ч.гр.д. № 2805/2018 г. на Районен съд – Пазарджик за държавна
такса в размер на 47,54 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 44,95
лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: