№ 66
гр. Разград, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20223300500057 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл.. ГПК.
С Решение №3/7.І.2022г. по гр. д.№495 по описа му за 221г.., състав на КРС е уважил исковете,
предявени в условия на субективно съединяване от Г.М., Н.М. и Г.Н. срещу Г.М. като на осн.чл.108 ЗС и
чл.53 ГПК като приел за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по наследство
на общо ¾ ид.ч. от следния, подробно индивидуализиран в предмет на иска недвижим имот: Поземлен имот с
планоснимачен № 640, с площ 1379 кв. м от кв. 55 по одобрения със Заповед № 573/1984 г. ПУП с.Бисерци, общ.
Кубрат при граници съгласно скица: улица „Янтра“, ПИ № 641, ПИ № 618, ПИ № 619, УПИ № XX-638 и УПИ №
XXI639, ведно с построените в същия имот жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка 52 кв. м, жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 9
кв. м, второстепенна постройка с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 9 кв. м и
Навес с оградни стени с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 10 кв. м, от който
поземлен имот, съгласно цитирания план 1055 кв. м попадат в отредения УПИ № XXII-640 от кв. 55 с площ 1118
кв. м с неуредени регулационни отношения за 63 кв. м, придаващи се от ПИ № 641 и част от поземления имот с
площ 324 кв. метра, от които 13 кв. м – попадащи в УПИ № XXII-641; 174 кв. м – попадащи в УПИ № III-619, 620
и 137 кв. м – попадащи в УПИ № II-618 от кв. 55; осъдил ответника да предаде собствеността и отстъпи
владението върху признатите им в собственост 3/4ид.части от имота и отменил до посочения размер издадения в
производство по обстоятелствена проверка Нотариален акт № 75/8.XI.2018 по нот. дело № 579по опис на
нотариус И.Башева, с рег. № 573 НК и район на действие при КРС, легитимиращ ответника като собственик на
целия имот по давностно владение.
Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.К.,
ответникът Г.М. обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В с.з.,лично и чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв. К., въззивникът заявява, че
поддържа жалбата. Оспорва доказаност на предявените срещу него искове, противопоставяйки към дата на иска
правото си на изключителна , придобита по оригинерния способ на придобивната давност, собственост върху
подробно индивидуализирания в предмет на иска недвижим имот. Не релевираните основания пледира за отмяна
1
на решението и за отхвърляне на предявените срещу него искове . Претендира присъждане на направени за двете
инстанции разноски.
В предоставеният им за това срок, насрещните по жалбата страни са се възползвали от правото си на
отговор. Оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване на решението като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендират присъждане на доказано сторени пред тази
инстанция разноски.
При редовност в призоваването, въззиваемите не се явяват в насроченото по същество на жалбата с.з. Чрез
повереника си - адв.Дечев, пледират за потвърждаване на обжалваното решение.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима. Съответно на служебно вменените му по чл.269 ГПК правомощия съдът установи,
че атакуваното решение е валидно , а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Като несъответно на доказателствата и на приложимия
материален закон, решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на
участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил
доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от
страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими
по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на
доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.
Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да
следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Въз основа на самостоятелно проведеният доказателствен анализ, в този си състав съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
В своето кумулативно единство от обстоятелствена част и петитум, предявеният от въззиваемите иск
сочи на предвидената по см. на чл.108 ЗС петиторна защита, задължаваща съда с произнасяне в диспозитив и
относно принадлежността на спорното право на собственост в патримониума на ищците. В този смисъл,
дадената от първоинстанционният съд правна квалификация е правилна, а обжалваното решение се явява
допустимо постановено на действително предявеното от жалбоподателя основание.
Искът по чл. 108 от ЗС защитава невладеещият имота собственик от владеещия го несобственик. Както е
посочено в задължителното за приложение от съдилищата ТР 4/14.03.2016 г. по ТД № 4/14 г. на ОСГК на ВКС,
искът по чл. 108 от ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита от съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота.
За да бъде удовлетворено първото искане за правна защита, в тежест на ищците е да докажат активната си
материално правна легитимация спрямо имота, т. е. че притежават съответно право на собственост. По второто
искане за защита, в тежест на ищците е да докажат, че имотът, в това число и техните ид. части се намира без
основание във фактическа власт на ответника .
Защитата на ответната страна може да се развие като оспори основанието от което произтича, или да
противопостави свое право, конкуриращо ищцовото, както и да отрече, че осъществява лично или чрез другиго
фактическата власт в спорния имот, или пък да твърди осъществяването й, но на друго правно основание,
противопоставимо на собственика.
В конкретния казус, с допустимо въведено в срока на чл.131 ЖГПК възражение,, в своя защита ответникът
е противопоставил на въззиваемите правото си на изключителна , придобита по оригинерния способ на
придобивната давност, собственост върху индивидуализирания в предмет на иска недвижим имот.
В съвкупността си, относимо на поддържаните от страните становища, доказателствата по делото сочат на
това, че страните по делото са родени от брака на Нефисе М., поч. на 8.II.2001 и Осман Османов, поч. на
11.XII.2018г. Съответно легитимират качеството си на наследници от първа степен по права линия на
останалото след смъртта на родителите им имущество, като съвкупност от права и задължения. В този смисъл се
следва съобразяване на приложените като доказателства по делото у-ния за наследници и препис от акт за гр. брак
(вж. на л.л.13-17 грд №495/2021на КРС).
По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че всяка от страните, съответно
на установената степен на родство с наследодателите, е с право на 1/4ид.ч. от останалото след смъртта им
наследство.
Видно от приложения като доказателство на л. 18 Нот. акт №158/14.XI.1969г. по нот.д.№346 по опик на
КРС , приживе и по време на брака си наследодателите на страните са придобили възмездно, съответно в режим
2
на СИО собствеността върху недвижим имот, състоящ се от 1260кв.м. с „всички построени в него постройки“, за
който в кв. 44 по плана на с. Бисерци, Кубратска община е бил отреден парцел IV-71. Така описаният имот е
идентичен с индивидуализирания в предмет на иска ПИ с планоснимачен № 640, с площ 1379 кв. м от кв. 55 по
одобрения със Заповед № 573/1984 г. и действащ ПУП на с.Бисерци, общ. Кубрат. Същият се води на
административен адрес –с.Бисерци, ул. „Янтра“№28, на който въззивникът е регистрирал постоянния си адрес. По
делото се следва за безспорно установено, че към дата на предявяване на иска в обитание на имота са въззивникът
и семейството му. Същият заявява, че той и семейството му са във фактическа власт на имота от 1991г., когато
по повод сключване на граждански брак, общите на страните наследодатели са му предали владението. Като
твърди, че от 1991г. до днес е в непрекъснато и необезпокоявано владение на имота.
Позовано на това обстоятелство, през 2018г. въззивникът се снабдява в производство по чл.587 ГПК с
констативен нот. акт №75/8.XI.2018г. по нот. д. №579/2018 по опис на нотариус Башева, с рег.№573 НК и р-н на
действие при КРС , легитимиращ го към дата на иска като изключителен собственик на имота.
За да уважи предявените срещу въззивника искове , първоинастанционният съд е приел, че ищците са
доказали по безспорен начин елементите от състава на чл. 108 ЗС Приел е за недоказано противопоставеното им
от въззивника възражение за придобита по давност изключителна собственост върху имота, защото като
придобити по наследство, правата им на съсобственост попадали под регламента на чл.79 ЗС, задължаващ
въззивника с доказване на съставомерните за придобивната давност елементи.
По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-
конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене
на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика (напр. Р 262/ 29.ХІ.2011 г. по гр. д. №
342/2011 II г. о.) е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост - когато
съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо
да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му.
Презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение в случаите, когато фактическата власт е осъществена от
държател, когато се касае до съсобственик, ползващ цялата вещ. За всички тях фактът, че стопанисват чужд
имот не е белег за неговото своене, т. к. упражняването на властта им има друго, известно на собственика
основание. С оглед това съдът счита, че в тези случаи намира приложение становището на ВКС, изразено в
мотивите на ТР № 1/06.08.12 г. по ТД № 1/12 г. на ОСГК, досежно своенето на чуждите ид. части от обща вещ. В
него е прието, че ако държателят иска да придобие чрез владение чуждите права, трябва "да превърне с
едностранни действия държането във владение, като завладее чуждите части и манифестира това пред
действителните собственици освен ако това е обективно невъзможно. Приема се, че такава обективна
невъзможност е налице например когато на сънаследника - владелец не е било известно наследодателят да има и
други наследници поради липса на данни за това в регистрите на населението, или когато невладеещият
съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му е неизвестен. В тези случаи, за да бъде осъществен
фактическия състав на придобивната давност, е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил намерението си
да свои целия имот за себе си по отношение на всички- чрез извършване на такива действия, които не оставят
съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае".
Изложени в този смисъл, правните изводи на първоинстанционния съд са принципно правилни, но според
настоящата инстанция не кореспондират с установените по делото факти.
Първоинстанционният съд не е отчел релевантния за спора факт, че общите на страните наследодатели
приживе са предали владението на имота на сина си Г.М. и тези техни действия и изявления са достигнали
приживе, както до техните синове и дъщери, така и до съселяните им.
Обстоятелство, установено с лично подписаната от наследодателя Османов и нот. удостоверена на
5.ХI.2018г. „декларация“, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Които последователно и
независимо един от друг, в показанията си сочат на това, че през лятото на 1991г., по повод сключения от него
граждански брак, въззивникът е бил допуснат в обитание на имота със съгласието на своите родители, които
заживели в друг свой имот в същото село; Като значими в този смисъл, въззивната инстанция отчита
показанията на св. Н. А., която въпреки демонстрираната си заинтересованост от изхода на делото(същата е
съпруга на въззиваемия Гюрал), в показанията си интерпретира дочут от нея телефонен разговор, в койно свекърът
Осман Османов е настоявал имотът да остане за въззивника. В разговор със св. С .М., „бай Осман споделил, че е
удачно той да се премести в наследствената си къща“, на ул. Камчия“, а процесният имот „ да остави на големия
си син, когото оженили 90-те години“.
Тези изявления и действия на общите наследодатели (ценени като съгласие с установеното
владение, а не като волеизявления, целящи да породят правни последици) установяват, че въззивникът е
установил владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху процесния имот още приживе на наследодателите си - от
1991г. до днес; В постановените по реса на чл. 290 ГПК Решение № 803/21.10.1994 г. по гр. д. № 662/94 г.,
I г. о. , Решение № 60123 / 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 50/2021 г., II г. о., ГК и др. се приема за възможно
владението да бъде предадено въз основа само на приживе даденото от наследодателите съгласие, като за това
3
предаване не се изисква някаква особена форма.
От показанията на свидетелите се установява, че по повод нежеланието си да дели и отстъпва имота,
въззивникът е бил във влошени отношения със своята майка, а след смъртта и с конституиралите се като ищци
наследници. В този си състав съдът приема, че с това си поведение въззивникът е демонстрирал явно, че свои и
счита имота за свой. От 1991 до днес той живее със семейството си в имота; последователно в годините го е
застроил с намиращите се понастоящем сгради, обработвал е дворното място,засадил е овошки и събира плодове
от тях, плаща данъци и консумативи; Т.е., извършвал е действия, манифестиращи пред съселяни и роднини, че
счита имота за свой. По делото не се твърдят и не се доказват действия, с които приживе собствениците на този
имот , които са и наследодатели на страните, да са обезпокоявали, оспорвали или прекъсвали
осъществяваното от въззивника владение. Констативният акт за собственост е бил издадена при наличие на
визирания в чл.79 ЗС фактически състав на придобивната давност, на която въззивникът се е позовал приживе
на общия за страните наследодател Осман Османов
По изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно, доколкото
поставените в основата му фактически изводи не следват логически от събраните по делото доказателства, и в
този смисъл се явяват необосновани, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния
закон. В този си състав съдът намира, че относимо към дата на предявяване на иска, процесният имот не се
доказва в наличност на останалото по наследство имущество, тъй като още приживе на общите за страните
наследодатели, същият е бил придобит по давност от въззивника. Имотът се намира в негово владение на
законно основание, поради което предявените срещу него ревандикационен иск и искане чл.537 ТГПК следва да
се отхвърлят като неоснователни.
Водим от горното и в хипотеза на чл.271 ГПК, РОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3/7.І.2022г. по гр. д.№495/2021 по описа на КРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условия на субективно съединяване от ГЮР. ОСМ. М., Н.О. М. и
ГЮЛТ. ОСМ. Н. срещу ГЮРС. ОСМ. М. на осн.чл.108 ЗС за ревандикиране на общо ¾ ид.ч. от Поземлен
имот с планоснимачен № 640, с площ 1379 кв. м от кв. 55 по одобрения със Заповед № 573/1984 г. ПУП
с.Бисерци, общ. Кубрат при граници съгласно скица: улица „Янтра“, ПИ № 641, ПИ № 618, ПИ № 619, УПИ №
XX-638 и УПИ № XXI639, ведно с построените в същия имот жилищна сграда с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка 52 кв. м, жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка 9 кв. м, второстепенна постройка с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна
оценка 9 кв. м и Навес с оградни стени с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 10 кв.
м, от който поземлен имот, съгласно цитирания план 1055 кв. м попадат в отредения УПИ № XXII-640 от кв. 55 с
площ 1118 кв. м с неуредени регулационни отношения за 63 кв. м, придаващи се от ПИ № 641 и част от
поземления имот с площ 324 кв. метра, от които 13 кв. м – попадащи в УПИ № XXII-641; 174 кв. м – попадащи в
УПИ № III-619, 620 и 137 кв. м – попадащи в УПИ № II-618 от кв. 55, КАКТО И ЗА ОТМЯНА на издадения в
производство по обстоятелствена проверка Нотариален акт № 75/8.XI.2018 по нот. дело № 579по опис на
нотариус И.Башева, с рег. № 573 НК и район на действие при КРС за спорните ¾ ид ч. от имота .
Отхвърля искането на Г.М., Н.М. и Г.Н. за отмяна на издадения по обстоятелствена проверка
Нотариален акт № 75/8.XI.2018 по нот. дело № 579по опис на нотариус И.Башева, с рег. № 573 НК и район на
действие при КРС, по реда и на осн. чл. чл.537 ГПК.
На осн. чл.78 ГПК осъжда Г.М., Н.М. и Г.Н. да заплатят на Гюнай Осман М. доказано сторени по
делото разноски за две инстанции в общ размер на 1 550,00лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5