О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../……….05.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети
май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Маркова
в.ч.т.д. № 697/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. №
29831/23.04.2019 г. от „РУБИН“
АД, ЕИК 12450496, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ул. „Хан Аспарух“, № 1А, представлявано
от Р.С.Е.срещу Разпореждане № 15757/09.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. №
4292/2019 г., по описа на ВРС, IX с. в частта, с която е оставено без
уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „АГРО
ИНВЕСТ 71“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Неофит Рилски“, № 22, ет.
2, ап. 4 и Г.Р.Г., ЕГН **********,***, за солидарното им осъждане да заплатят
сумата 601.82 лв., представляваща неустойка по чл. 6 от Договор от 06.02.2015
г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно. Счита, че в заявлението и в депозираната допълнителна
уточняваща молба, в резултат на дадените от заповедния съд указания, са внесени
достатъчно уточнения по отношение на произхода на вземането, неговия
размер и дължимостта
му. Счита за излишни посочването на други факти и обстоятелства
обосноваващи претендираното
вземане по основание, размер и изискуемост. По
същество отправя искане за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за
изпълнение за претендираната неустойка, както и за
присъждане на пълния размер на претендираните
разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства
по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните
съображения: Производството пред ВРС, е образувано по
заявление, уточнено с молба от 04.04.2019 г., на „Рубин“ АД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Агро
Инвест 71“ ЕООД, в качеството на длъжник и Г.Р.Г.,
ЕГН **********, в качеството на поръчител, за солидарното им осъждане да
заплатят сумите: - 4141.80 лв., представляваща цена на стоки (евродизел), доставени в периода 30.06.2018 г. – 31.08.2018 г.,
по Договор от 06.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението – 20.03.2019 г. до пълното й изплащане; - 601.82 лв.,
представляваща неустойка по чл. 6 от Договор от 06.02.2015 г., както сумата
436.00 лв., разноски по заповедното производство. Сочи, че вземането по
главницата произтича от Договор за покупко-продажба на горива и смазочни
материали от 06.02.2015 г., а вземането за неустойка е за такава за забава по
чл. 6 от Договора, изчислена въз основа на незаплатената
част от доставеното гориво, които неустойки като основание и размер са посочени
поотделно в разписани фактури между страните.
За да постанови съдебен акт в атакуваната
част, първоинстанционния съд е приел, че вземането за
неустойка е останало нередовно, въпреки предоставената възможност, и е налице неяснова досежно основанието,
характера и периода на това задължение, а простото препращане към разпоредба от
сключения договор или фактура е недостатъчно.
При произнасянето си по подаденото заявление,
съдът извършва преценка, както на наличието на положителните предпоставки, предвидени
в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК , така и следи за липсата на отрицателните,
съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението следва да съответства на изискванията на чл. 127,
ал. 1 ГПК, т.е. следва да е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането,
което се претендира, както и изложение на фактите, от които то произтича, така щото длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или не.
В случая, съставът на въззивния
съд намира, че вземането за неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано в
достатъчна степен. Претенциите в заповедното производство следва да бъдат
конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като
при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането
подлежи на установяване в исково производство и е необходимо да е налице
идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението
и исковата молба (така О № 744/28.10.2010
г., по ч.т.д. № 731/2010 г., на ВКС).
От сезиралото ВРС заявление и депозираната
уточняваща молба от 04.04.2019 г. става ясно, че доставките на гориво, чиято
стойност се претендира по главницата са извършени в периода 30.06.2018 г. –
31.08.2018 г., както и че претенцията за сумата 601.82 лв. е такава за
неустойка за забава като неустоечната клауза фигурира
в сключения между страните Договор за покупко-продажба на ГСМ от 06.02.2015 г.
По отношение на размера на неустойката заявителя сочи, че е изчислена въз
основа на незаплатената част от доставеното гориво,
които неустойки като основание и размер поотделно били посочени в отделно
разписани фактури между страните. Става ясно, че неустойката е такава за
забавено изпълнение на заплащането на доставените горива. Липсват допълнителни конкретни
твърдения за начина на определяне на размера й – върху каква или какви главници
е начислена неустойката, кога длъжника е изпаднал в забава по отношение
плащането на доставените горива, какъв е начина на нейното изчисляване, за
какъв период се дължи неустойката. Посочването, че между страните са издадени
допълнителни фактури за неустойката не е достатъчно. Задължение на заявителя е
да индивидуализира надлежно претенцията си по основание и размер, още повече,
че в производството по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да
прави изводи въз основа на представени такива (така ТР № 4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г. на ВКС).
След като закона не изисква към заявлението
да са представени доказателства за вземането, то именно в заявлението, което
очертава и предмета на спора, следва да е изложена надлежна конкретизация на
претенциите, както по основание, така и по размер, което в случая не е сторено
по отношение на претенцията за неустойка. Ако ответникът не е наясно, кои са
фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера
на претенцията към него, то той бива поставен в невъзможност да упражни
адекватно правата си.
По изложените съображения се налага извода,
че депозираното заявление не отговаря на формалните изисквания на Закона,
поради което и предвид неотстраняване на допуснатите нередовности в границите на предоставения 3-дневен срок, в
частта, предмет на въззивната частна жалба, заповед
не следва да бъде издавана.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенния
съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15757/09.04.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 4292/2019 г., по описа на ВРС, IX с. в частта,
с която е оставено без уважение искането „РУБИН“ АД, ЕИК 12450496, със седалище
и адрес на управление гр. Тервел, ул.
„Хан Аспарух“, № 1А, представлявано от Р.С.Е.за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „АГРО ИНВЕСТ 71“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Неофит
Рилски“, № 22, ет. 2, ап. 4 и Г.Р.Г., ЕГН **********,***,
за солидарното им осъждане да заплатят сумата 601.82 лв., представляваща неустойка
по чл. 6 от Договор от 06.02.2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.