№ 303
гр. Пазарджик, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220200493 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на В. С. Д. от гр. А. против Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 8340768, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш,
издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени
нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се
моли да бъде отменен.
В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя. В
писмено становище от надлежно упълномощен представил се поддържа
жалбата. Излагат се допълнителни мотиви за отмяна на атакувания ЕФ.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на
издадения ел. фиш. Претендират се разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на
06.09.2023 г. в 14.34 часа в обл. Пазарджик, на АМ „Тракия“, км.105 в посока
на движение към гр. Пловдив, е управлявал лек автомобил „**********, като
при максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140
км/ч., е заснет с мобилна радарна система АТСС (ARH CAM S1) и отчетен
толеранс от минус 3 % от измерената скорост при извършено нарушение на
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
120сс9е – установена стойност на скоростта 151 км/ч., с което е нарушил
чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К №
8340768 от ОД на МВР Пазарджик, с който му е наложена глоба в размер на
100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй
като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7279035 на 15.05.2023 г.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.03.2024 г. В екземпляра на ЕФ,
връчен на жалбоподателя, е посочено, че глобата в размер на 100 лв. се налага
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. Жалбата против ЕФ е
подадена на 04.04.2024 г. по пощата директно до РС Пазарджик.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато
възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от
ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява
2
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. Тук следва да се отбележи, че нарушението е безспорно
извършено на територията на ОД на МВР Пазарджик, видно от посоченото
място на нарушението, което се потвърждава и от GPS координатите на
разположение на техническото средство, изведени на снимковия материал. В
тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите
съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като
тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от
ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на
законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от
тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които
може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване
и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител.
В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с
изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен
технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) -
мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е
представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към
протокола е и приложена снимка от разположението на техническото
средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на
същото. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада
с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време,
през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен
3
режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и
режима на измерване и посоката на задействане – заснемани са били
приближаващи се автомобили. Отразени са и броя на установени нарушения -
200. Протоколът е регистриран с № 1006р-13421/08.09.2023 г. Доказателства,
че същият е съставен на процесната дата – 06.09.2023 г. и отразява надлежното
използване на посоченото място и време на автоматизираното техническо
средство се съдържат в самия него. Освен датата на използване на
техническото средство – 06.09.2023 г., в протокола е посочена и датата на
приемането му от служител на ОД на МВР Пазарджик и свалянето на записите
на нарушенията – също 06.09.2023 г., която дата е удостоверена и с подпис от
съответния полицейски служител върху протокола, както и датата на проверка
- 06.09.2022 г., също удостоверена с подпис от съответния полицейски
служител върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези
обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
спазен.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е,
че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства
на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
5 броя фотоси, които последното изготвя за констатираните нарушения в хода
на работата му. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта, а именно на 06.09.2023 г. в 14.34 часа в обл.
Пазарджик, на АМ „Тракия“, км.105 в посока на движение към гр. Пловдив.
Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от
фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането ,
предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 %, която е
отчетена в полза на нарушителя, тъй като от фотосите е видно, че скоростта на
движение е била 156 км/ч, а в ел. фиш е посочена скорост от 151 км/ч.
Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП - чл. 21, ал.1, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е
извършено фотозаснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания
4
ел. фиш е посочен вида и серийния номер на техническото средство. Те са
посочени и в протокола за проверка № 028-СГ-ИСИС/23.03.2023 г. на
Българския институт по метрология и в изготвените фотоси, т.е. средството за
измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.
Като се има предвид приложените фотоснимки, придружаващи ЕФ и
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство,
което е напълно валидно и са изготвени в съответствие с техническите
изисквания. Визираните реквизити в долната част на фотосите напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващи автомобили.
Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к.
камерата е насочена и е засекла приближаващ се автомобил, а видно от фотоса
в точката на засичане на координатните оси на работа на системата,
показващи точната точка на насочване на лазера на радара (изобразени като
триъгълници на снимките) там се движи процесният автомобил.
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишава установени стойности на скоростта, като за
автомагистрала тази стойност е 140 км/ч, а водачът се е движил със скорост
151 км/ч. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от
минус 3 % от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 156 км/ч,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 151 км/ч.
По делото не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е управляван от жалбоподателя на процесната
дата. Няма спор, че автомобилът е собственост на лизингово дружество. Това
се потвърждава и от приложената по делото справка за регистрация на
автомобила, в която жалбоподателя фигурира като ползвател. Следва да се
отбележи по отношение на авторството на деянието, че в обжалвания
5
електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се
анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са
предприети от страна на жалбоподателя. При това положение същият
правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл
авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно
доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на
нарушението - физическото лице - ползвател на автомобила, с който е
извършено нарушението, правилно е определен и вида на санкцията – глоба.
Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение с 11 км/ч. и
с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на
повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №
7279035 на 15.05.2023 г. В тази връзка по делото са приложени копие както от
ЕФ серия К № 7279035, така и данни за връчването му на жалбоподателя на
30.04.2023 г. С този ЕФ серия К № 7279035 жалбоподателят също е наказан за
превишаване на скорост и нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. Видно от
справката за нарушител водач и справката от АИС АНД този ЕФ не е
обжалван и съответно може да се направи извод, че е влязъл в сила най-късно
на 15.05.2023 г. (дата, посочена в атакувания ЕФ), а процесното нарушение е
извършено на 06.09.2023 г. Съгласно т.33 от § 6 от ДР на ЗДвП: „Повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач“.
Неоснователни се явяват доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за съществено процесуално нарушение, тъй като е налице
разминаване в съдържанието на връчения ЕФ на жалбоподателя и този,
приложен по преписката, изпратена на съда. Подобно разминаване реално е
налице, тъй като в екземпляра по преписката е посочено, че е наложена глоба в
6
размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от
ЗДвП, а в екземпляра на ЕФ, връчен на жалбоподателя, е посочено, че глобата
в размер на 100 лв. се налага на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП. Това обаче не се явява процесуално нарушение, още по-малко
съществено такова, което до води до отмяна на издадения ЕФ. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
нея реквизити: „териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“.
Видно е, че законодателят не е въвел като задължително изискване посочване
на санкционните разпоредби в ЕФ, а само размера на глобата. Подобно
законодателно решение е оправдано и е в синхрон дори и с разпоредбата на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, въвеждаща например задължителното съдържание на НП
– в т.7 например е посочено, че задължително се посочват вида и размера на
наказанието, т.е. също липсва изискване за посочване на санкционната
разпоредба. В конкретния случай и в двата екземпляра на ЕФ е посочен един и
същи вид и размер на наказанието – глоба в размер на 100 лв., поради което
разминаването в цифровото изписване на санкционните разпоредби се явява
ирелевантно.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението и обстоятелството, че е налице повторност. Не са
налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като съгласно чл.189з
от ЗДвП: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания“.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
7
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно
съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен
отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 8340768, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на В. С.
Д. от гр. А. е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. С. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. А., ******* да заплати
на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8