Решение по дело №353/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба от С. В. Г., с постоянен адрес [населено място], ***, против Заповед № РД-29-550 от 22.06.2023 г., издадена от кмета на Община Нова Загора, с която е одобрен Проект за изменение на ПУП – План за регулация, за УПИ Х-126, кв. 13 по ПУП (ПИ с идентификатор 00713.501.706 по КККР) на с. Асеновец, община Нова Загора.

В жалбата се твърди, че с изменението на ПУП не се поставят вътрешните регулационни линии в съответствие със съществуващите граници на имота, а е налице безвъзмездно изземване на площ от имота на жалбоподателката в полза на съседния, без каквото и да е основание. Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващата С. В. Г., редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв. В. М., АК - Сливен, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта на кмета на община Нова Загора като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски, като представя списък на същите. Представя по делото писмена защита с допълнителни аргументи относно незаконосъобразността на обжалваната заповед.

Административният орган - Кмета на Община Нова Загора, редовно уведомен, не се явява. За него се явява ст. юрисконсулт О. Б., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Представя по делото писмени бележки с допълнителни съображения за законосъобразността на оспорената заповед.

Заинтересованата страна С. Т. П., редовно уведомена, явява се лично и моли за отхвърляне на жалбата.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заинтересованата страна С. Т. П. е собственик на УПИ Х-126 в кв. 13 по ПУП (ПИ с идентификатор 00713.501.706 по КККР) на с. Асеновец, община Нова Загора, съгласно нотариален акт за продажба № 67, том І, рег.№ 602, дело № 61 от 2022 г. с вх.№ 902 от 29.04.2022 г., Акт № 13, том ІV, дело № 518/2022 г. на Службата по вписванията (л. 30 – 31 от дело № 262/2023 г.).

П. подала Заявление до кмета на Община Нова Загора с вх.№ 9400-4344/16.05.2023 г., за одобряване на ПУП - ПР на УПИ Х-126 в кв. 13 по ПУП (ПИ с идентификатор 00713.501.706 по КККР) на с. Асеновец, община Нова Загора (л.23 от дело № 262/2023 г.).

По повод така постъпилото заявление, на основание чл. 109, ал. 1, т. 2, чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 135 от ЗУТ и пар. 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ главният архитект на общината е дал становище за допускане изработването на изменение на ПУП – План за регулация /ПУП – ПР/ за УПИ Х-126, кв. 13 по ПУП на с. Асеновец, община Нова Загора, като вътрешните регулационни линии се поставят в съответствие със съществуващите граници на имота, а устройствената зона и отреждането на урегулирания поземлен имот се запазва: жилищна устройствена зона - Жм, преобладаващо застрояване с малка височина и паркиране в границите на урегулирания поземлен имот (л. 26 от дело № 262/2023 г.). Въз основа на становището на главния архитект Кметът на Община Нова Загора издал заповед № РД-29-46/16.05.2023 г. за допускане изработването на изменение на ПУП – План за регулация /ПУП – ПР/ за УПИ Х-126, кв. 13 по ПУП на с. Асеновец, община Нова Загора, а устройствената зона и отреждането на урегулирания поземлен имот се запазва: жилищна устройствена зона - Жм, преобладаващо застрояване с малка височина и паркиране в границите на урегулирания поземлен имот (л. 25 от дело № 262/2023 г.). Проектът за изменение на ПУП – ПР за УПИ Х-126, кв. 13 по ПУП на с. Асеновец, община Нова Загора бил изработен от лицензиран проектант инж. Д. И. (л. 32 – 40 от дело № 262/2023 г.). На 16.05.2023 г. е проведено заседание на ОЕСУТ при Община Нова Загора, на което с Решение № 20 по протокол № 5/16.05.2023 г. е изразено положително становище за изменението и проектът е съгласуван (л. 18 – 22 от дело № 262/2023 г.).

Проектът за изменение бил съобщен на собствениците на засегнатите имоти - собствениците на засегнатите имоти С. Т. П. и С. В. Г., съответно на 25.05.2023 г. и на 01.06.2023 г. (л. 13 от делото). Видно от констативен протокол от 16.06.2023 г. срещу проекта за изменение не са постъпили възражения (л. 12 от дело № 262/2023 г.).

В резултат на проведеното административно производство Кметът на община Нова Загора на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ, пар. 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и Решение № 20 по протокол № 5/16.05.2023 г. на ОЕСУТ при Община Нова Загора, издал оспорената Заповед № РД-29-550 от 22.06.2023 г., с която е одобрен Проект за изменение на ПУП – План за регулация, за УПИ Х-126, кв. 13 по ПУП (ПИ с идентификатор 00713.501.706 по КККР) на с. Асеновец, община Нова Загора.

Заповедта, предмет на настоящото производство, е съобщена на заинтересованата страна и настояща жалбоподателка с писмо изх.№ АГ-05-82-00-123/29.06.2023 г., получено на 03.07.2023 г. (л. 8 – 10 от дело № 262/2023 г.), която недоволна от съдържанието й, я оспорила пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган с жалба вх.№ 94-00-6169/17.07.2023 г.

По делото е прието заключение на съдбено-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. Ж. З., ведно с приложения към него, което не е оспорено от страните. Според заключението с оспорената заповед Заповед № РД-29-550 от 22.06.2023 г. за изменение на ПУП, вътрешните регулационни линии са поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлени имоти УПИ Х-126 и УПИ-ХІ-126, кв. 13 по ПУП на с. Асеновец, община Нова Загора. В заключението е посочено, че регулационните сметки между двата имота не са уредени, регулацията не е приложена и всички срокове за прилагане на плана за регулация са изтекли. Разпитан в съдебно заседание инж. З. заяви, че УПИ Х-126 отговаря на имот с идентификатор 00713.501.706 по КККР и е собственост на заинтересованата страна С. Т. П., а УПИ ХІ-126 отговаря на имот с идентификатор 00713.501.126 по КККР и е собственост на жалбоподателката С. В. Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Заповед № РД-29-550 от 22.06.2023 г., издадена от кмета на Община Нова Загора, с която е одобрен Проект за изменение на ПУП – План за регулация, за УПИ Х-126, кв. 13 по ПУП (ПИ с идентификатор 00713.501.706 по КККР) на с. Асеновец, община Нова Загора.

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган - кмета на Община Нова Загора, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и на основание заповед за заместване № РД-12-510/12.06.2023 г. на кмета на община Нова Загора (л. 15 от делото), въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен.

В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като мотиви за постановяването й се извличат и от съпътстващите документи, съдържащи се в административната преписка и най-вече от Решение № 20 по протокол № 5/16.05.2023 г. на ОЕСУТ при Община Нова Загора, към което в оспорената заповед е направено изрично препращане.

По заявлението на заинтересованата страна собственик на УПИ Х-126, в кв. 13 по ПУП (ПИ с идентификатор 00713.501.706 по КККР) на с. Асеновец, община Нова Загора е стартирана процедура по поставяне на вътрешни регулационни линии в съответствие със съществуващите граници на поземлени имоти. За целта е издадено становище на главния архитект и заповед на кмета на Община Нова Загора за изработване на ПУП.

При издаване на заповедта за изменение на ПУП - ПР не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Изменението на ПУП - ПР по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, на което правно основание се позовава и процесната заповед, съставлява самостоятелно основание за промяна на плана извън хипотезите, изброени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

Административната процедура по изменението на ПУП е стартирала с постъпването на заявление от лице по чл. 131 от ЗУТ - собственика на УПИ Х-126, в кв. 13 по ПУП на с. Асеновец, община Нова Загора. Същото е адресирано до компетентния орган - кмета на общината. Съгласувано е с главния архитект и на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ последният е дал нарочно становище.

В производството по § 8 от ПР на ЗУТ следва да участват собствениците на непосредствено засегнатите имоти, така както е предвидено в § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ. Това задължава администрацията да издири всички тези заинтересовани лица. От доказателствата по делото е видно, че заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ са уведомени за допуснатото изработване на изменение на ПУП, доколкото по делото се установява, че проектът за изменение бил съобщен на собственика на засегнатия имот - жалбоподателката С. В. Г. на 01.06.2023 г., която не е подала възражения в установения за това срок.

Горното мотивира съда да приеме, че в хода на административната процедура не са допуснати съществени нарушения, още повече, че съгласието на оспорващите за исканото изменение не е необходима предпоставка за издаване на оспорената заповед.

Съдът не констатира и пороци касаещи материалната законосъобразност на процесната заповед, чийто предмет е изменение на действащ подробен устройствен план по отношение на дворищно-регулационни граници.

От доказателствата по делото се установява, че действащият регулационен план на с. Асеновец, общ. Нова Загора, одобрен със заповед № 168/16.07.1985 г., е влязъл в сила. По делото няма данни, напротив от заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че действащият план от 1985 г. в частта му по отношение на вътрешните регулационни линии между процесните два имота - УПИ Х-126 и УПИ-ХІ-126, не е приложен и регулационните сметки не са уредени.

Разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ съставлява самостоятелно правно основание за промяна на плана, извън изброените в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от закона такива, според която общинската администрация, посредством издаване от кмета на заповед за изменение, променя дворищно-регулационните планове по писмено искане на заинтересованите собственици. Крайната цел е поставяне в съответствие на вътрешните регулационни линии на ПУП със съществуващите граници на имотите, като без значение за допуснатото изработване на частичното изменение на ПУП е дали в действителност на място е материализирана ограда или не и дали същата физически е местена във времето. С цел избягване несъответствието между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти са приети разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. С тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.

Съгласно чл. 182а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и § 22, ал. 1 от ЗР на ЗУТ планът се счита приложен с плащането на регулационните сметки за придадените имоти. Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза плащане не е извършвано нито в периода до влизане в сила на ЗУТ, нито в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от този закон. С изтичането на тези срокове на осн. § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ придаваемите части се връщат автоматично по силата на закона в патримониума на собственика, от който са били отчуждени и положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план се възстановява. Т.е. отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план, одобрен със заповед № 168/16.07.1985 г., се прекратява по силата на специалната норма на пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ с изтичането на шестмесечния срок по пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ - 1.10.2003 г., а собствениците на поземлени имоти по ал. 1 на § 8 от ЗУТ могат да поискат, съгласно ал. 2, т. 3, вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. По реда на тази разпоредба изменението може да иска всеки заинтересуван собственик. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 135 от ЗУТ, при която не е изискуемо съгласието на всички пряко заинтересувани собственици.

В случая по делото следва да се приеме, че отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворишнорегулационен план е прекратено и не е настъпил вещно правният ефект.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ да бъде допуснато изменение на плана.

Преценена по отношение на основанието по чл. 146, т. 5 от АПК заповедта е съответна с целта на закона по чл. 1, ал. 2 от ЗУТ. С нормата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ е уредена формална процедура по прекратяване на това отчуждително действие, по искане на заинтересуваните собственици. Законодателят дава възможност на всеки от собствениците на засегнатите от дворищнорегулационния план имоти да направи искане за изменение на вътрешната регулационна линия. Достатъчно е да има искане само от един собственик на имота и при наличие на изискванията по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ общинската администрация е длъжна служебно да извърши исканата промяна. Нормата указва къде да се установи новата регулационна граница - по съществуващата имотна граница. Служебното изменение на вътрешната регулационна линия по указан от закона начин изключва съгласието на собственика/собствениците на другия имот.

Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че издателят на оспорената заповед е следвало да спре производството по издаването й и да изчака да приключи производството по приключване на преписката инициирана пред СГКК – Сливен, в резултат на която е издадена заповед № 18-11907/25.10.2023 г. на началника на СГКК – Сливен. Производството по издаване на оспорената заповед е проведено на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и е различно от производството за изменение на КККР на с. Асеновец, което се осъществява по реда на ЗКИР. За издателя на оспорената заповед – кмета на Община Нова Загора, няма законово задължение да изчака да приключи производството по издаване на заповед № 18-11907/25.10.2023 г. на началника на СГКК – Сливен. Отделно от това от разпита на вещото лице в съдено заседание се установява, че за процесните поземлени имоти УПИ Х-126 и УПИ-ХІ-126 е налице съвпадение по заповедта на кмета на Община Нова Загора и заповедта на началника на СГКК – Сливен.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административно производствени правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева и за юрисконсултско възнаграждение е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. В. Г., с постоянен адрес [населено място], ***, против Заповед № РД-29-550 от 22.06.2023 г., издадена от кмета на Община Нова Загора, с която е одобрен Проект за изменение на ПУП – План за регулация, за УПИ Х-126, кв. 13 по ПУП (ПИ с идентификатор 00713.501.706 по КККР) на с. Асеновец, община Нова Загора.

ОСЪЖДА С. В. Г. [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ***, да заплати на Община Нова Загора направените по делото разноски общо в размер на 300.00 /триста/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.