№ 2051
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502154 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл.53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Радина Илиева против Разпореждане
№7689 от 02.11.2021г., постановено по ч. гр. дело №7627/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил частично заявлението по
чл.410 от ГПК на частния жалбоподател против ДЖ. М. АТ., ЕГН **********
от гр. Б., ул. „П. Г.“ № **, по отношение на заявено вземане за непогасено
възнаграждение по закупен пакет за допълнителни услуги – Фаст за 393,09
лева и 1197,34 лева – за услуга Флекси, както и за присъждане на разноски в
размер на разликата между присъдената сума от 73,77 лева до пълния размер
на претенцията от 255,94 лева.
Страната изразява недоволство от постановеното разпореждане на
съда, което намира за незаконосъобразно и моли съда да го отмени и
постанови ново, с което да удовлетвори претенцията. Моли за присъждане на
разноски по делото. Излага съображения.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба,
намира за установено следното:
Производството по делото пред заповедния съд е образувано по
1
заявление на частния жалбоподател срещу длъжника за парично вземане в
размер на 3797,12 лева по сключен между страните договор за потребителски
кредит №30042005851 от 20.01.2020 г. Със заповед №3138 от 02.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7627/2021 г.
на БРС съдът е разпоредил длъжникът Д.А. да заплати на частния
жалбоподател главница от 1482,81 лева, договорно възнаграждение от 487,46
лева за периода от 05.09.2020 г. – 03.09.2021г., 201,33 лева – лихва за забава
за периода от 06.05.2020 г. – 03.09.2021 г., 53,09 лева – лихва за забава от
03.09.2021 г. – 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 28.10.2021 г. до окончателното изплащане, както
и разноски по делото. С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил
искането за присъждане на сумите по непогасено възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги, като е счел, че заявлението следва да се
отхвърли, тъй като е налице неравноправност, която заобикаля ограничението
на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишния процент на разходите не може
да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева и валута, определена с постановление на МС на Република
България.
Съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията
за възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги Фаст и Флекси
в размер съответно 393,09 лева и 1179,34 лева. Видно от представените по
делото доказателства услугата Фаст е свързана с получаване на преоритетно
становище по искането за потребителски кредит и изплащане на
потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга
Фаст. Другата услуга Флекси е свързана с възможност за едностранна
промяна на погасителния план от страна на клиента. В случая става дума за
уговорки по сключения договор за потребителски кредит, които са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителна вноска включва,
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по този
допълнителен пакет услуги. Това следва да бъде включено в годишния
процент на разходите, тъй като представлява разход за потребителя по
договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК.
Съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗПК кредитора не може да изисква
плащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и
2
управление на кредита. В този смисъл, съобразно чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.10А, ал.2 от ЗПК, посочените споразумения за допълнителни услуги са
незаконосъобразно и в този смисъл първоинстанционният съд правилно е
отказал присъждането им. Това налага обжалваното разпореждане да бъде
потвърдено от съда.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7689 от 02.11.2021г., постановено
по ч. гр. дело №7627/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3