РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Враца, 30.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2020г.
/девети юни две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
КАД № 106 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София против Решение № 546/13.12.2019
г. по адм. дело № 494/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, в
частта, с която касатора е осъден да заплати на Д.О.И. обезщетение в размер на
200 лева за претърпени неимуществени вреди поради отказано дентално лечение в
периода от 16.05.2019г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за
неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени
обжалваното решение в осъдителната му част.
Ответната страна по касационна жалба – Д.О.И.,
в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че
решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд - Враца намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за
която решението в осъдителната му част е неблагоприятно, подадена е в срок,
поради което е допустима за
разглеждане.Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Враца
се е развило по искова молба на Д.О.И. против ГДИН – София, с която на
основание чл. 284 от ЗИНЗС са претендирани неимуществени вреди в размер на 1650
лева, произтичащи от неизпълнение на задължението на служители на Затвора *** да
му осигурят адекватно дентално лечение в периода от 16.05.2019 г. до 17.06.2019
г. Претендирано е и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата
молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност
да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът е приел за доказано по безспорен начин, че на ищеца не е
оказана навременна и адекватна медицинска помощ от лекар – стоматолог, въпреки
неколкократно поисканата такава, което е довело до негативни последици за него.
Отчитайки горепосочените обстоятелства и
периода на търпене на вредите от един месец, както и характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания и с оглед на разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД и критериите за справедливост е определил обезщетение в размер на 200
лева, като в останалата част до пълния му размер от 1650 лв. е отхвърлил иска
като неоснователен.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно,
както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и
по отношение на определения размер на обезщетението.
След подробен анализ на събраните по делото
доказателства и обсъждане на приложимите законови разпоредби съдът е приел
исковата претенция за доказана по основание. Настоящият съдебен състав намира
извода на решаващия съд за правилен и обоснован от доказателствата по делото.
Административният съд е изследвал предпоставките за възникване на правото на
иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, и след като е установил, че са налице правилно
е уважил иска като основателен.
Установява се от събраните по делото писмени
доказателства, че в периода от 16.05.2019г. до 17.06.2019г. ответникът осем
пъти е поискал да получи стоматологична помощ, каквато не му е осигурена нито
веднъж. Този факт се потвърждава от представеното писмо рег. №
11-00-217/16.10.2019г. на Директора на РЗОК – Враца, видно от което за
процесния период на лицето не са извършвани медицински прегледи по здравна
каса. Обстоятелството, че на ответника са извършвани дентални манипулации на
20.06.2019г., на 26.06.2019г. и на 04.07.2019г., видно от вписванията в
амбулаторен лист и медицински журнал, е ирелевантно, тъй като тези дати са
извън периода на предявената претенция. Правилно и в съответствие с приложимите
материални разпоредби на ЗИНЗС решаващият съд е ангажирал отговорността на
затворническата администрация за страданията, които е търпял ответника.
Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен
изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който
е търпяно нарушението, както и конкретните факти, свързани с породените
страдания и негативни преживявания, за които са налице доказателства по делото.
Определеният размер на сумата от 200 лв. е изцяло съобразен с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД., като в останалата част до пълния претендиран размер от 1650 лв.
законосъобразно искът е отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения касационната жалба
се явява неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
546 от 13.12.2019 г., постановено по адм. дело № 494/2019 г. по описа на Административен
съд – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.