№ 13664
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110170151 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 379966/25.11.2024 г. на ..........., ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., представлявано от С П и
К К, чрез адвокат М. Г., със съдебен адрес: гр. ........., ........, срещу Д. Т., ЕГН
**********, гр. ......, с която е предявен осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от
КЗ за сумата от 4231.46 лв., главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, в това число 25 лв. ликвидационни разноски,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2021 г. в гр. ......., било
реализирано ПТП с участието на 4 леки автомобила, като два от тях са .... с
рег. № ........., собственост на Д. Т., управлявано от същия, и МПС „.........“ с рег.
№ ......, собственост на Н В М.а, управлявано от П. И. М..
Ищецът твърди, че според представения КП за ПТП № К-358/30.07.2021
г., съставен от органите на МВР и удостоверение от СДВР, причините за
произшествието се дължат на виновно и противоправно поведение на
ответника, който на посоченото място около 11.30 часа на процесната дата се е
движел по „...“ с посока на движение от бул. .........., към бул. ......., шофирайки
1
с несъобразена скорост за пътните условия и без да спази достатъчно
разстояние, е блъснал спиращите пред него МПС „.........“ с рег. № ......, МПС
„...“ с рег. № ....... и МПС „.....“ с рег. № ...., в следствие на което е реализирал
ПТП. В резултат, пострадала Н В М.а, пътник в МПС „.........“ с рег. № ......,
която получила фрактура на дясна предмишница. Били нанесени и
материални щети на автомобила, подробно описани в исковата молба, които са
квалифицирани като „тотална щета“.
Към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от
ответника автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество с полица № BG/02/121001669060,
валидна към датата на настъпване на събитието. МПС „.........“ с рег. № ......
било застраховано със застраховка „Каско плюс“ към датата на ПТП в „......“
ЕАД. Пред последното била заведена щета от Н В М.а, собственик на
увредения автомобил, като след направена калкулация и оценка на щетата,
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4191.46 лв. В
ищцовото дружество била заведена щета под № ********** от „......“ ЕАД,
като била изплатена сума по регресната претенция в размер на 4206.46 лв.,
представляващо обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Ищецът твърди, че виновният водач – ответникът – е управлявал лек
автомобил със СУМПС, което не е издадено от държава-членка на ЕС, ЕИП
или ....., след изтичане на 1 година от издаване на документ за пребиваване,
поради което му било издадено НП № 21-4332-016668 от 13.08.2021 г., с което
му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. по чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Тай като не било връчено, постановлението не било
влязло в сила. Било издадено НП № 22-4332-007914 от 03.05.2022 г., с което на
ответника било наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, връчено на 13.05.2022 г. по чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН и влязло в сила на 28.05.2022 г. Моли съда да уважи исковата
претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
твърдението, че е шофирал автомобил „.......“ с рег. № ......... в нарушение
разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че притежава СУМПС,
издадено от властите на .... на 24.09.2014 г. и валидно до 23.09.2024 г. Моли
2
съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че към момента на настъпване на процесното
ПТП – 30.07.2021 г. за управлявания от ответника автомобил „.......“ с рег. №
......... е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото
дружество с полица № BG/02/121001669060. Установява се от приетите по
делото писмени доказателства, че пред ищцовото дружество, в качеството на
застраховател по застраховка ГО, е заведена щета под № ********** от „......“
ЕАД, застраховател по застраховка „Каско“ на увредения автомобил “ .........“ с
рег. № ......, във връзка с която ищцовото дружество изплатило по регресната
претенция сумата в размер на 4 206,46 лева, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева.
От събраните по делото писмени доказателства, в това число
Констативен протокол № К-358 от 30.07.2021 г., от изслушаното и прието по
делото заключение на вещото лице по автотехническата експертиза, както и
от свидетелските показания, се установява, че на 30.07.2021 г. около 11:30
часа, лек авотомобил „.......“ с рег. № ........., управляван от ответника Д. Т., се
движи по бул. „...“ с посока на движение от бул. „........“ към бул. „.......“ и
срещу № 49, водачът реализира ПТП, с намиращия се пред него лек
автомобил“ .........“ с рег. № ......, който в следствие на удара се измества напред
и удря намиращия се пред него „.........., който също се измества напред и удря
намиращия се пред него лек автомобил „.....“ с рег. № ......., като вината за
настъпването на процесното ПТП е на ответника, който поради неспазване на
дистанция е причинил ПТП.
Видно от представения по делото Констативен протокол № К-358 от
30.07.2021 г., съставен от посетилия на мястото ПТП мл. Инспектор ......,
ответникът, в качеството на водач на автомобил „.......“ с рег. № ......... не е
разполагал с валидно свидетелство за управление на МП, като срещу е
издаден АУАН № 417272/30.07.2021 г. за констатирано нарушение на
разпоредбите на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, а именно: чужденци, дългосрочно
пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни
3
средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация ..... до една година от датата на издаване на документ за
пребиваване, видно от приетото по делото удостоверение от МВР.
Съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ право на застрахователя по сключен
договор ГО е да получи от деликвента платеното на увредения
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, ако при
управление на застрахованото МПС същият е причинил ПТП, без да е
притежавал „правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство“, или на когото „временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство“. За доказване
на претенцията си ищецът е следвало да установи, че е налице договор за
застраховка ГО между него и собственика на увреждащото МПС, настъпване
на застрахователно събитие, плащане на застрахователно обезщетение,
вредите, пряката причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите
вреди, размерът на вредите, които предпоставки бяха установени в процеса,
съгласно изложението по-горе. В настоящия случай ищецът по регресната
претенция „............“ АД следва да докаже още една предпоставка, а именно, че
към датата на ПТП ответникът е управлявал автомобила без да притежава
правоспособност за управление на съответната категория МПС или на когото
временно е отнето свидетелството.
Спорно по делото е обстоятелството дали водачът на увреждащото
МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ е
бил правоспособен водач към датата на ПТП. Ищецът излага твърдения и
представя доказателства, че към датата на ПТП, ответникът не е разполагал с
валидно свидетелство за управление на МПС, като ответникът навежда
твърдения, че същият е правоспособен водач и представя доказателство за
издадено СУМПС, издадено от МВР – ......., .....
По делото като писмено доказателство е прието удостоверение от МВР –
Столична дирекция на вътрешните работи – Отдел „Пътна полиция“, видно от
което на Д. Т. е съставен АУНН № 415272/30.07.2021 г. за нарушение на
разпоредбите на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, а именно, че същият в качеството си на
чужденец дългосрочно пребиваващ в Република България управлява МПС със
4
СУМПС неиздадено от държава членка на ЕС, ЕИП или ..... след изтичане на 1
година от издаване на документ за пребиваване, във връзка с което е издадено
и Наказателно постановление № 21-4332-016668/13.08.2021 г. с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева по чл. 177,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
От представената по делото от СДВР – Отдел „Пътна полиция“
административно-наказателна преписка № 22-4332-007914/03.05.2022 г.
срещу лицето Д. Т., част от която е и справка за извършените от ответника
нарушения като водач, се установява във връзка с извършено на 10.07.2023 г.
(след датата на процесното ПТП) нарушение на чл. 5 ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДвП с
НП № 23-1139-001692/24.07.2023 г., за което е отнето СУМПС Т 1430124 – .....
Съгласно чл.150 ЗДвП всяко моторно превозно средство - участник в
движението, трябва да се управлява от правоспособен водач. Неизпълнението
на това изискване от страна на водач, причинил ПТП, за което застрахователят
по договор ГО за превозното средство плати обезщетение, следва да „върне“
на застрахователя платеното. На практика, ако водачът е бил неправоспособен,
застрахователят се освобождава от отговорността си по договора ГО, но само
спрямо собственика на застрахованото МПС, т.е. длъжен е да плати
обезщетение за увредения автомобил, но има право на регрес спрямо
деликвента, щом е бил неправоспособен водач.
Разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ предвижда като основание за такъв
регрес именно липсата на правоспособност у водача да управлява МПС от
съответната категория. Това са случаите, при които на този водач не му е било
издавано въобще СУМПС или същото му е било отнето към датата на ПТП по
реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП (Вж. Решение № 80 от 16.09.2014 год. На ВКС по т.
д. № 897/2012 год., ІІ т.о., ТК; Решение № 2443/14.09.2022г. СГС, III-Б състав,
по в. гр. д.№ 11786/2021г.), но не и когато водачът е бил правоспособен, но не
е носил документа у себе си при проверката, нито когато не е имал аналогичен
документ, издаден от българските власти, когато е бил задължителен, но е
имал придобита правоспособност в друга държава.
Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност на водача, който се издава съгласно
изискванията на ЗДвП, Закона за българските документи за самоличност и
издадените въз основа на тях нормативни актове. Съгласно чл.13 от Наредба
5
№ І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда
за издаване на СУМПС, първоначалното издаване на свидетелство за
управление се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните
отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето
представя заявление по образец и прилага описаните в наредбата документи.
В чл.15 от същата наредба е предвидено, че подмяна на свидетелството за
управление се извършва с изтичане срока на валидност, както и в случаите на
промяна в данните на водача или смяна на образеца с нов. Следователно,
нормативната уредба свързва изтичането на срока на документа с неговата
подмяна, а не с издаването на нов, тъй като не предписва повторение на
цялата процедура по първоначалното му издаване. Това налага извода, че
изтеклият срок на СУМПС няма за последица изгубване на придобитата
правоспособност да се управлява МПС, а е основание за подмяната му. Такъв
ще е и случая, ако документът при проверката е забравен, изгубен или
откраднат. Не винаги формалната липса на свидетелство за управление на
МПС е предпоставка за възникване правото на застрахователя на регресен иск
към водача (вж. Решение № 80/16.09.2014 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ ТО,
постановено по т.д. № 897/2012 г.) Аналогичен е и случая, когато водачът е
придобил правоспособност в друга държава – същият е правоспособен водач.
Разпоредбата на чл.162, ал.2 ЗДвП задължава водачите, придобили
правоспособност в държава, която не е членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация
....., да поискат издаването на СУМПС от българските власти до една година
от придобиване на статут на дългосрочно пребиваващи. Именно това свое
административно задължение ответникът Д. Т. не е изпълнил към датата на
събитието. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
това лице има придобита правоспособност за водач на МПС от категорията на
управляваното при процесното ПТП, но в ...., като не е поискал издаване на
СУМВР от МВР в страната, макар да е дългосрочно пребиваващ в страната
повече от година.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ дава право на застрахователя по
договор ГО да се освободи от отговорност към застрахования, ако водачът,
виновен за ПТП, не е притежавал правоспособност, а не когато не е имал
СУМПС в себе си или не имал издадено свидетелство от българските власти,
когато такова се предвижда по закон (чл.162, ал.2 ЗДвП).
В подкрепа на съждението е и нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на
6
основание на която е наложена глоба на ответника с НП. Същата ясно
разграничава хипотезите, като сочи, че такава санкция се налага на водач,
който управлява МПС, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Т.е.
липсата на правоспособност и на СУМПС са две различни хипотези и само
при първата възниква правото на регрес на застрахователя по договор ГО за
увреждащото срещу деликвента.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за
неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изходи на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответника. Последният обаче не претендира и не
представя доказателства за извършени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..........., ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. ........., представлявано от С П и К К, чрез адвокат М. Г., със
съдебен адрес: гр. ........., ........, против Д. Т., ЕГН **********, гр. .......,
осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата от 4231.46 лв., главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, в това число 25 лв.
ликвидационни разноски, както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8