О П Р
Е Д Е
Л Е Н И Е № 31
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА , ІІІ състав ,в ЗАКРИТО заседание на двадесет и осми януари , през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА,адм.д.№37/2020г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.159,т.1 АПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК ,във вр. с чл.268,ал.1 от ДОПК ,във вр. с чл.267,ал.2,т.6
от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Б.Д. *** против
Решение №287/ 20.12.2019г. на директора
на ТД на НАП-В*** Т*** ,с което е оставена без разглеждане жалба ,вх.№32583/11.12.2019г. по описа на ТД на
НАП-В*** Т*** , подадена от С.Б.Д. срещу Разпореждане за определяне на
окончателна оценка с
изх.№С190012-104-0001855/29.11.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В***
Т*** ,офис М*** ,като процесуално недопустима и е прекратено производството.
Административен съд-М*** , като обсъди данните
по делото намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, поради
което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено,по изложените съображения.
Установено е от административната
преписка и не се оспорва по делото ,че в ТД на НАП, гр. В*** Т*** ,офис М*** е
образувано изпълнително дело срещу съпруга на жалбоподателката П*** Д*** №*********/2018г.За
обезпечаване на установени и изискуеми задължения в размер на 458 498,23лв.
с Постановление изх.№С180012-022-0003996/ 01.02.2018г. е наложена обезпечителна
мярка- запор на шест МПС ,извършен е опис на 26.09.2019г.в присъствието на
задълженото лице,като не са направени възражения от него по време на описа.Изпратени
са искания за изготвяне на застрахователни оценки до застрахователното
дружество „О*** -З*** “ АД,гр.С*** и са изготвени 3бр. удостоверения за
застрахователна стойност .Въз основа на тях и след извършена проверка в сайт за
продажба на автомобили ,публичния изпълнител е издал Разпореждане за определяне
на окончателна оценка на три МПС .Взет е
предвид факта ,че и трите МПС са в режим на С*** ,като за всяко МПС е изготвена
оценка и е взета стойността на ½ идеална част от вещта ,припадаща се на
длъжника-съпруг на жалбоподателката.Разпореждането за изготвена окончателна
оценка е изпратено и на жалбоподателката и тя го е получила на 05.12.2019г./л.28/.
Разпореждането е обжалвано от съпругата на длъжника, С.Д. пред директора на ТД
на НАП-Велико Търново ,който се е произнесъл с Решение№287/ 20.12.2019г.,с
което е оставил без разглеждане жалбата
й ,вх.№32583/11.12.2019г. по описа на ТД
на НАП-Велико Търново срещу Разпореждане за определяне на окончателна
оценка с
изх.№С190012-104-0001855/29.11.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана ,като
процесуално недопустима и е прекратил производството.
За да постанови този резултат ,директора на ТД
на НАП-В.Търново се е позовал на новата алинея 5 на чл.235 от ДОПК /ДВ бр. 94/2015г.,в сила от
01.01.2016г./,съгласно която разпореждането за окончателна оценка на вещите не
подлежи на административен ,нито на съдебен контрол ,при което е приел ,че
жалбата е лишена от предмет и като недопустима я е оставил без разглеждане и е
прекратил производството. Спазена е разпоредбата на чл.258 ДОПК вещта да се
предложи на съпруга-недлъжник за
изкупуване и при отказ да се премине към търг,като е уточнено,че при бъдеща продажба
на вещите-3 МПС ,жалбоподателката ще получи припадащата и се част от сумата при
продажбата.
Предмет на съдебно обжалване е Решение №287/ 20.12.2019г. на директора на ТД на НАП-Велико Търново ,с
което е оставена без разглеждане жалба
,вх.№32583/11.12.2019г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, подадена
от С.Б.Д. срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№С190012-104-0001855/29.11.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана ,като
процесуално недопустима и е прекратено производството, и неговата
законосъобразност. В жалбата се иска отмяната на Решението и връщане на преписката на органа
за ревизиране на оценката ,съобразно закона. Изтъква се противоречие на нормата
на чл.235,ал.5 ДОПК за необжалваемост на оценката с международни актове-Европейската конвенция
за правата на човека,Хартата на основните права на ЕС и се цитира практика на С***
,които имат директно приложение. Изложената в оспореното решение фактическа
обстановка, изцяло се подкрепя от представената по делото административна
преписка. Жалбоподателката поддържа, че
е съсобственик ,респ. ползвател на процесните МПС и обжалва решението в качеството
си на трето лице-съсобственик и съпруг на длъжника П*** Д*** ,които вещи са в
режим на С*** .В разпоредбите на чл.
269, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК е предвидено, че трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението може да предяви иск, за да установи правото си, като искът се
предявява срещу длъжника и взискателя. В случая това трето лице е било
уведомено за оценката и не се е възползвало от правата си по чл. 258 и 259
,ал.4 ДОПК ,при което може да брани правата си по реда на чл.269 ДОПК.
Основните твърдения в жалбата се отнасят до
ревизия на определената окончателна оценка на три МПС.Разпоредбата на чл.
235, ал. 1 от ДОПК определя, че описаната вещ се оценява по нейната пазарна
стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде
привлечен оценител, вписан в регистъра на К*** на независимите оценители в България.
Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или
откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната
професия или област. Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се
представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната
оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я
съобщава на длъжника и на взискателя – чл.
235, ал. 2 от ДОПК.
Оценката на недвижимите имоти не може да бъде
по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може
да бъде по-малка от застрахователната оценка – чл.
235, ал. 3 от ДОПК, като разпоредбата не се прилага при нова продан по реда
на чл.
250, ал. 4 или чл.
254, ал. 10 от ДОПК.
Считано от 01.01.2016 г. Дв бр. 94/2015 год.
е в сила нова алинея
5 на чл. 235 от ДОПК, с която от контрол за законосъобразност по
административен, а и по съдебен ред, е изключена окончателната оценка, като в
този см. е определение по адм. дело № 13073/ 2017 г. ВАС. Очевидно
законодателят разглежда като отделни производства изготвянето на оценка по чл. 235 ДОПК, и провеждане на публична продан по глава
26 от ДОПК в рамките на общото производство по образуваното изпълнителното
дело.След като основно в жалбата се излагат твърдения за обжалваемост на оценката и се иска отмяната и, респ.
ревизията и съобразно закона ,а същата
не подлежи на обжалване ,съгласно чл.235,ал.5 ДОПК ,нито по
административен ,нито по съдебен ред ,жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството следва да се прекрати на основание чл.159,т.1 АПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
От друга страна ,в чл.
268, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че решението на директора на ТД на НАП,
постановено в производство по административно обжалване на действията на
публичния изпълнител, може да се обжалва от длъжника и взискателя, но не и от
третото лице,заявяващо самостоятелни права върху вещта.Законодателят е
предвидил изключения ,визирани в чл.261,т.1-3 ДОПК за случаите, в които съпруга
–недлъжник може да обжалва действията по принудително изпълнение срещу съпруга-длъжник,които
обаче в настоящия случай не намират приложение.Следователно, в приложимия
процесуален закон е изключена възможността трето лице, претендиращо
самостоятелни права върху вещта, предмет на изпълнението, да обжалва по съдебен
ред решението на Директора на съответната ТД на НАП постановено по реда на чл. 267 ДОПК. /В този смисъл Определение №
3674 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2493/2009 г., Определение № 9846 от
30.09.2008 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2008 г. и др./
По изложените съображения, съдът намира, че
жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане, поради което същата ще
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.Жалбата е лишена от предмет , на основание §2 от ДР на ДОПК във вр.
с чл.159,т.1 от АПК.
Жалбата е недопустима ,освен на горното
основание и като просрочена .Видно от приложените доказателства за изпращане на
жалбата чрез органа до съда /л.8 и 9/ и
извършеното от съда проследяване на пратка
№5300161473725 до куриер ,видно е ,че жалбата е подадена до органа чрез
куриер на 08.01.2020г. в 18,02ч.,а решението е връчено на 30.12.2019г.лично на
жалбоподателката /л.13/,тоест 7 -дневния срок по чл.268,ал. ДОПК е изтекъл на 06.01.2020г.,при което дори да приемем
същата за допустима за разглеждане ,като подадена от съпруга-недлъжник ,тя се
явява просрочена.
Съдът не следва да се произнася по искането
за спиране на действията по принудително изпълнение по отношение на П*** Н*** Д***
,доколкото същия не е сезирал съда с жалба срещу решението. Мотивиран от
горното, Административен съд-Монтана,ІІІ състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Б.Д. ***
против Решение №287/ 20.12.2019г. на
директора на ТД на НАП-Велико Търново,КАТО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №37/2020г.
по описа на АС-Монтана.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Препис от същото да се изпрати на страните по
реда на чл.138 АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: