Решение по дело №6068/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

            Номер                          Година   27.07.2020              Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юни                                                                                   Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6068 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът В. твърди в поправената си искова молба, че с ответника се намирали в договорни отношения, по силата на които ищецът му открил партида с № - за имот в -, във връзка с доставянето на питейна и отвеждането и пречистването на отпадъчна вода. В периода от юли 2017 г. до ноември 2018 г. ищецът доставял питейна вода на ответника с партиден № - за посочения имот и отвеждал канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности: квитанция № **********/01.02.2018 г. неизплатен остатък 117.37 лева, квитанция № **********/01.03.2018 г. на стойност 29.96 лева, квитанция № **********/01.04.2018 г. на стойност 21.79 лева, квитанция № **********/28.04.2018 г. на стойност 24.52 лева, квитанция № **********/28.05.2018 г. на стойност 21.79 лева, квитанция № **********/28.06.2018 г. на стойност 21.79 лева, квитанция № **********/28.07.2018 г. на стойност 16.34 лева, квитанция № **********/28.08.2018 г. на стойност 13.62 лева, квитанция № **********/28.09..2018 г. на стойност 16.34 лева, квитанция № **********/28.10.2018 г. на стойност 16.34 лева и квитанция № **********/15.11.2018 г. на стойност 19.07 лева. Ответникът не платил стойността на предоставената му услуга от ищеца. Общата стойност на посочените квитанции била 318.93 лева. Съгласно чл. 44 от ОУ за уреждане на отношенията между В. гр. С. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка ответникът му дължал по горепосочените квитанции лихва в общ размер от 12.44 лева по всяка една от тях, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2018 г. до 08.01.2018 г. /датата на издаване на лихвения лист/. Многократно служители на ищеца се опитвали да намерят доброволен начин за плащане на предоставените услуги на ответника, но без резултат. До момента ответникът не бил извършил плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 318.93 лева с ДДС, както и дължимата лихва в общ размер на 12.44 лева. Поради неплащането на дължимите суми подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника и било образувано ч.гр.д. № 336/2019 г. СтРС, по което била издадена исканата заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 318.93 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № 24704 за имот в -, за периода от 11.07.2017 г. до 09.11.2018 г., за което били издадени посочените квитанции, с 12.44 лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 08.01.2019 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 336 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

 

Ответникът Г.Х.Г., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

За процесните вземания ищецът е подал на 15.01.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 336/2019 г. на СтРС, по което на 16.01.2019 г. е издадена исканата от него заповед, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това на 21.11.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 15.01.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

Страните не спорят, че ответникът е собственик на апартамент - и като такъв има открита при ищеца партида с № - за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този му апартамент. Това е видно и от представените от ищеца и неоспорени от ответника лихвен лист и справка по лице (л. 6 и 18). Установява се и от т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването им от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства по делото (л. 50). При това положение следва да се приеме, че страните са сключили при влезлите в сила и действащи от 27.09.2014 г., публично известни общи условия (които, макар и ищецът да не е представил по делото, са публикувани на страницата му в интернет) - договор за предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от този водоснабден апартамент на ответника, за което му е открил по негово искане горепосочената партида, а ответникът се задължил да му плаща ежемесечно цената на тези услуги в 30 дневен срок от датата на фактурирането им (чл. 2, т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 от общите условия, при които е сключен е този договор). Този извод следва и от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (ДВ бр. 88/2004 г.), според която, доколкото ответникът е собственик на посочения апартамент, именно той се явява потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги по доставка за питейно – битови нужди на питейна и отвеждане на канална вода до този му апартамент. Те се предоставят, според чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, по силата на посочените публично известни общи условия, срещу които няма данни ответникът да е възразявал в срока по чл. 8, ал. 4 от същата Наредба. Поради това те обвързват страните и представляват сключения между тях при същите условия договор за предоставяне на ВиК услуги до посочения му апартамент (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). 

 

От представените от ищеца с исковата му молба и неоспорени от ответника лихвен лист и квитанции, се установява още, че за исковия период от 11.07.2017 г. до 09.11.2018 г., ответникът има неплатени ВиК услуги за доставена питейна и отведена и пречистена канална вода до посочения му апартамент в общ размер от 318.93 лева, за плащане на които ищецът му е издал в същия период 11 квитанции на обща стойност 501.20 лева, посочени и в представения лихвен лист (л. 6-14). Последните той е следвало да плати на ищеца, съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите от 27.09.2014 г. горепосочени общи условия, най-късно на 30-ят ден от издаването на съответната квитанция. Въпреки това последните, ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и по делото няма доказателства да е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене, с изключение на извършеното на 02.10.2018 г. по същите едно частично плащане в брой на сумата от 200 лева, с която е погасен целият размер на натрупаната до момента мораторна лихва от 17.73 лева и част от 182.27 лева от дължимата сума от 299.64 лева по първата издадена за исковия период квитанция № **********/01.02.2018 г., след плащане на която сума е останала по същата квитанция неплатената част от 117.37 лева, която, заедно с останалите дължими суми по тези квитанции, в общ размер от 318.93 лева, няма данни ответникът да е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене, видно от т. IV-9 и 10 ЗСИЕ, л. 49 (чл. 154, ал. 1 ГПК). Вярно е, че с представения договор за встъпване в дълг от 02.10.2018 г., сключен между ищеца и съпругата на ответника – Величка Колева Георгиева, последната е встъпила в дълга на ответника за дължимите от същия ВиК услуги на ищеца по процесната партида, които за периода от 01.02.2018 г. до 28.09.2018 г. са били в размер на 465.79 лева, заедно с начислените върху тях лихви за забава в плащането им в размер от 22.24 лева за периода от 01.02.2018 г. до 02.10.2018 г., или общо 488.03 лева, като при подписване на това споразумение същият встъпил длъжник е платил на ищеца 200 лева, а остатъкът е разсрочен със същото споразумение за този длъжник на три разсрочени вноски, първата от които в размер на 96 лева с падеж 30.11.2018 г., втората в размер на 96 лева с падеж 31.12.2018 г. и третата в размер на остатъка с падеж 31.01.2019 г. (л. 19. Но също така е вярно, че няма данни този длъжник да е платил тези вноски, а с платените от същия по това споразумение 200 лева на 02.10.2018 г., е погасен целият размер на натрупаната до момента мораторна лихва от 17.73 лева и част от 182.27 лева от дължимата сума от 299.64 лева по първата издадена за исковия период квитанция № **********/01.02.2018 г., след плащане на която сума е останала по същата квитанция неплатената част от 117.37 лева, която, заедно с останалите издадени от ищеца за исковия период квитанции, в общ размер от 318.93 лева, няма данни да са платени на ищеца до приключване на съдебното дирене, нито от ответника, нито от встъпилата в дълга му с горепосочения договор негова съпруга, видно от т. IV-9 и 10 ЗСИЕ (л. 49). А за този дълг с дължимите се мораторни лихви за забава в плащането му, ответникът е солидарен длъжник със встъпилата в същия негова съпруга (чл. 101, изр. 3 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението му от когото и да е от тях изцяло, както е и сторил с подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнението на процесните вземания по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 121, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намери, че ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и по делото няма доказателства да е платил до приключване на съдебното дирене на ищеца процесните си задължения от 318.93 лева по процесните квитанции (чл. 154, ал. 1 ГПК).  

 

Същият не е възразил и представил и доказателства, това му неизпълнение да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането на цялата цена на тези неплатени му от ответника ВиК услуги, заедно с обезщетение за забава в плащането й, което е в размер на законната лихва (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86 ЗЗД). Дължимостта от ответника и на законна лихва за забавата му да плати цената от общо 318.93 лева на процесните ВиК услуги по процесните квитанции, е предвидена и в чл. 40, ал. 1, изр. 2 от Наредба 4/14.09.2004 г., според който, при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на ЗЗД. От т. 7 на ЗСИЕ е видно, че за забавата си да му плати по тези квитанции исковата сума от 318.93 лева, ответникът дължи на ищеца 12.44 лева мораторни лихви от 31-ият ден на издаване на всяка от тези процесни квитанции до 08.01.2019 г. (л. 50). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са основателни. По делото се установи, че страните са сключили при посочените публично известни общи условия - договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода, въз основа на който ищецът е издал в исковия период посочените в лихвения лист и представени по делото квитанции. По силата му ищецът се е задължил да доставя питейна и отвежда канална вода до и от посочения апартамент на ответника, за което му открил по негово искане партида, а основното задължение на последния по същия договор е да му плаща в 30-дневен срок от фактурирането им цената на тези услуги съобразно издадените му от ищеца фактури/квитанции за същата, като в случай, че не стори това, ищецът разполага с правото по чл. 79, ал. 1 ЗЗД да иска плащането й с обезщетение за забавата в размер на законната лихва. По делото се установи, че за исковия период ищецът е изпълнил договорното си задължение и извършил на ответника ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода на цена от общо 501.20 лева до и от апартамента му. При това положение последният носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно парично задължение по договора/общите условия и е платил на ищеца тази цена изцяло и без забава (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото обаче ответникът не представи и няма доказателства да е платил на ищеца неплатеният след частичното горепосочено плащане на 200 лева на 02.10.2018 г. остатък от 318.93 лева до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането му, заедно със законната лихва за забава в плащането му, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намери, че претендираните от него вземания за 318.93 лева главница от неплатената цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 11.07.2017 г. до 09.11.2018 г., с 12.44 лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 08.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението му в съда на 15.01.2019 г., от която дата, според чл. 422, ал. 1 ГПК, се счита подадена и исковата му молба в съда по настоящото дело, до изплащането й, са възникнали и съществуват към датата на приключване на съдебното дирене (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това предявените по делото искове за признаване на тяхното съществуване по отношение на ответника, следва да бъдат уважени изцяло, като основателни, така, както са предявени.  

 

При този изход на делото, само ищецът има право да му бъдат присъдени, както сторените по настоящото дело разноски в общ размер от 715 лева (от които 25 лева внесена държавна такса за производството, 330 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 360 лева платено адвокатско възнаграждение), така и сторените в заповедното производство, изчерпващи се с внесената за същото държавна такса в размер на 25 лева, които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).

   

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 318.93 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № 24704 за водоснабден имот в -, за периода от 11.07.2017 г. до 09.11.2018 г., с 12.44 лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 08.01.2019 г., и законна лихва върху главницата от 15.01.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 212/16.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 336 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Г.Х.Г. с п.с., да заплати на В. с п.а., сумата от 715 лева за разноски по настоящото дело и сумата от 25 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 336 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: