№ 1559
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330201234 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4377435,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на К.П.П. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. В съдебно
заседание се поддържа становище за противоречие на издадения фиш с правилото на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Моли се обжалваният акт да се отмени. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в разписката, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.01.2021 г. в 14:59 ч. на път II-64, км 35+500 в посока от с. Граф Игнатиево
към с. Черноземен при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h
МПС лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *** се е движил със скорост от 76 km/h,
като е превишил максимално допустимата с 16 km/h и това е установено с АТСС
1
TFR1-M № 511. Отчетен е толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h в полза на
водача.
Установява се АТСС TFR1-M № 511 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г., вписано под № 4835 и валидно до 24.02.2020 г. Същото е минало
последваща техническа проверка на 26.10.2020 г., за което е съставен протокол от
проверка № 9-33-20 от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и
радар скоростомери към ГД „НП“, като срокът на валидност на измерванията е една
година.
Установява се на процесния пътен участък от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен на км 35+559 ляво да са налични пътен знак В24 (забранено
изпреварването) и В26 (ограничение на скоростта до 60 km/h), като нарастването на
километража е в посока гр. Карлово – гр. Пловдив, т.е. в обратната посока на движение
на процесния автомобил. На км 35+462 съществува вход на бензиностанция, поради
което км 35+500 се пада преди отбивката и действието на знака не е ограничено и
скоростта е в сила за цитирания километър.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип № 14998, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване, вписано
под № 4835, протокол за използване на АТСС с рег. № 273р-783/18.01.2021 г.,
протокол от проверка № 9-33-20 от 26.10.2020 г. от Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „НП“, разпечатка от база
данни за собственост на МПС (промяна на регистрацията), снимков материал на АТСС,
справка за нарушител/водач, писмо изх. № 11-00-327/24.03.2022 г. от ОПУ Пловдив
към АПИ ведно със снимков материал и извадка от ГИС към АПИ.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение.
Правилно е отчетен установеният толеранс като първоначалната установена
стойност на скоростта от 79 км/ч е намалена с 3 км/ч и се посочена във фиша скорост
от 76 км/ч. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена
преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се
регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, данните
относно самото АТСС, момента на заснемането, посоката на движение, трафика,
режима на измерване, както и регистрационния номер на автомобила. Ясно е
посоченото мястото на извършване на нарушението и това няма как да ограничи
правото на жалбоподателя да разбере къде е извършено то. Представената по
преписката снимка на установеното МПС е с достатъчна разделителна способност,
така че да се установява по несъмнен начин номера на заснетото МПС.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
2
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство, което е разположено край пътя и самото АТСС е статично. То се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия
и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на
нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението,
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се
издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по
силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е
достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани
технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Налична по делото е снимка на заснетия автомобил, а именно клип № 14998.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е
последващата техническа проверка, като нарушението е извършено в срока й на
валидност, т.е. в едногодишен срок от 26.10.2020 г. Спазени са изискванията на чл. 10,
ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е
посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение и
контролирания участък, наличието на пътен знак и разстояние от пътния знак до
АТСС, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, номер на
служебния автомобил, началото и края на работата по час и минута, номер на първо и
последно статично изображение и броят на установените нарушения, в който
промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш. При
кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно
3
гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност
на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така
Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд –
София. В протокола се съдържа и отбелязване от служителя боравил с него съобразно
изискванията за обслужване на производителя, включително и относно преминаването
на АТСС на техническа проверка.
Съдът не възприе възражението за нарушаване на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Съгласно посочената норма „За случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава
електронен фиш.“
Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и най-вече изразът „могат
да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2“ е юридически
непрецизна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции)
никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно
не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за
противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20
от 2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби –чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл.
189, ал. 13 от ЗДвП. Нещо повече, тези разпоредби не действат и в обективното право
към настоящия не съществува необжалваем минимум на парична санкция, само поради
размерът й.
Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на
фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от
волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и
размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл. 39, ал. 3 от
ЗАНН изрично е посочено, че „… ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.
От тук следва да се изведе и друг извод за непрецизността на законодателя, използвал
съчетанието „необжалваем минимум“. Последното зависи още и от волята на
контролния орган, на който разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предоставя
възможност да наложи глоба с фиш, но не и задължение да го стори. Затова и
необжалваемостта по посочената разпоредба следва се разбира в контекста на
съгласието на нарушителя с извършеното от него нарушение, а не с размера на глобата.
Неясната формулировка на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН налага да се тълкува волята на
законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на ЗДвП, с който едновременно са въведени, както института
на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите изрично е
посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011г. е, че
предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система контролните органи да използват облекчен ред за
санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява маловажен
случай и размера глобата е до 50 лева; че тази нормативна уредба не отговаря на
обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП; и че целта на
законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да
4
налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.
От гореизложените мотиви е очевидна законодателната воля - нормата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН да предостави възможност контролните органи да санкционират
нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на
наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този момент те не са
разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността
електронен фиш да се издава и когато се налагат глоби по-малки или равни на 50 лева.
Посочената законодателна воля е ясна и при систематично тълкуване на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със същия
законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ, бр. 10 от 2011 г.
Така с пар. 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена
промяна в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са добавени и
думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила редакцията, че „Не
подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които
е наложена глоба в размер до 10 лева включително.“ Същевременно с пар. 8 от същия
ЗИД на ЗДвП е предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13,
като след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“ и гласи, че „Не
подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е
наложена глоба до 50 лв. включително“.
Със същия параграф са създадени нова ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена
общата уредба на електронния фиш, и нова ал. 10 на чл. 189 от ЗДВП, в която изрично
е посочено, че влизат в сила електронните фишове, които не подлежат на обжалване;
не са обжалвани в срока по ал. 8; или са обжалвани, но са потвърдени или изменени от
съда.
Ако волята на законодателя бе, че контролните органи нямат възможност да
издават електронни фишове на стойност до 50 лева, то същият нямаше изрично да
посочи в чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, че влизат в сила електронните фишове, които не
подлежат на обжалване и изрично да уточни в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, че не подлежат на
обжалване електронните фишове, с които е наложена глоба до 10 лева включително, а
в чл. 189, ал. 13 от ЗДвП, че не подлежат на обжалване електронни фишове на стойност
до 50 лв., включително.
Налице е и още едно самостоятелно основание да не се препятства налагането на
глоби на стойност 50 лева с електронен фиш. Съгласно актуалната редакция на чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП „За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания“.
Под фишове по смисъла на същата разпоредба следва да се има предвид именно
„електронните фишове“, което е видно от систематичното място на посочената алинея
– в чл. 189 от ЗДвП, който урежда електронните фишове, за разлика от чл. 186 от
ЗДвП, който урежда обикновените фишове.
От изричния текст на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, изменен с пар. 36 на ЗИД на ЗДВП
(ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), може да се заключи, че по нарочната
законодателна воля след бр. 101 на ДВ от 2016 г. материята на издаването,
обжалваемостта и съдържанието на електронните фишове е на ново уредена спрямо
изменението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН от 2011 г.
Нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДВП в актуалната си редакция е по-нов закон от
разпоредбите на ЗАНН, уреждащ същия кръг обществени отношения, поради което
следва да се приеме, че мълчаливо я дерогира, а оттам и правилата на ЗДвП са
5
специални спрямо тези на ЗАНН. В този смисъл след измененията на чл. 189, ал. 14 от
ЗДВП, не съществува съмнение, че забрана за издаване на електронни фишове на
стойност 50 лева не произтича нито от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, нито от специалния закон
ЗДвП, който в нито една своя разпоредба не ограничава възможността да се издават
такива в зависимост от размера на налаганата глоба.
В смисъл че не съществува законова пречка да се издават електронни фишове за
глоба в размер на 50 лева са Решение № 382/9.3.2022 г. на Административен съд
Пловдив, ХХVI касационен състав по КАНД № 3244 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3246/2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
2219/2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2567 от
22.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2948/2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив. В същия смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в
страната. Служебно известна е съдебната практика по посочените в допълнителните
мотиви решения на Административен съд Пловдив, но същата вече не се споделя от
настоящия съдебен състав.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *** се е
движил по републикански път II-64 км 35+500 в посока от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h със
скорост от 76 km/h, като е превишил максимално допустимата от 60 km/h с 16 km/h.
Отчетен е толеранса. Доказателствата в тази връзка са извлечения от паметта на АТСС
снимка, годността на измерването на самото АТСС и съставения протокол за
използването му. Те са категорични и обуславят несъмнения извод за извършване на
нарушението. От друга страна се установи и безспорно, че на твърдяното място на
извършване на нарушението е действала забраната с поставения пътен знак В26, която
се е изчерпал на км 35+462 от републикански път II-64.
Правилно на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на конкретното МПС
(жалбоподателят), за което по делото е налична справка от база данни на КАТ за
промяна на регистрацията. Следователно установено е и авторството на извършеното
нарушение.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, виновно не са съобразени
правилата за поведение, водачът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
е предвиждал общественоопасните последици, като е искал настъпването им,
управлявайки със скорост над допустимата, поради което съдът намира, че деянието е
извършено с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят за превишение от 11 до 20 км/ч над допустимата норма извън
6
населени места - глоба в размер от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2
от ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на
каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на
пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и
безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от
особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки
водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за
пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението.
Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито
деянието, нито нарушителят се характеризират с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна има
правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния й представител в
депозираното с изпращането на преписката писмено становище. С оглед фактическата
и правна сложност на делото и въпреки формалното оказване на професионална
помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС, съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4377435, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на К.П.П. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.П.П. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7