Решение по дело №45/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 и чл. 117, ал.1, т. 2, б. "е" от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. М. А. от гр. И., ул. *** № **, срещу Решение № 1012-16-2/1 от 01.02.2023 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено разпореждане № О-16-000-00-01592689 от 19.12.2022 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са неправилни и незаконосъобразни, тъй като административните органи неправилно са приели, че по отношение на оспорващата не е възникнало осигурително правоотношение с осигурителя ЕТ „Н. – Р. Н.” с ЕИК *********. Оспорващата твърди, че между нея и едноличния търговец е сключен трудов договор № 25 от 20.08.2021 год., че е постъпила на тази дата на работа, реално е осъществявала трудова дейност и осигурителното правоотношение е възникнало от тази дата на основание чл. 10, ал. 1 от КСО. От съда се иска да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Позовава се и на разпитания по делото свидетел. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна – ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Излага доводи, че не е доказано оспорващата да е извършвала трудова дейност, поради което тя не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало с подаване от ЕТ „ Н.-Р. Н.” с ЕИК ********* до Ръководителя на ТП на НОИ – Разград на Удостоверение – Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО /ДВ бр. 57/2015 г./ с вх. № Р14-16-000-00-********** от 09.05.2022 год. / л.78/ по заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО на оспорващата А. /л.12 от адм.д. 244/2022 г./, считано от 08.04.2022 за детето А. Д. А., родено на **.**.**** год. В Удостоверението е посочено, че на оспорващата е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ със заповед № 1 от 08.04.2022 год. за периода от 08.04.2022 год. до 17.03.2023 год., че лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство и към деня на разрешения отпуск има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство.

По повод съмнения за допуснати нарушения на осигурителното законодателство на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, със заповед на ръководителя на ТП на НОИ – Разград (л. 16 от адм.д. № 244/2022 г.) е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „Н.- Р. Н.“.

Проверката е приключила и резултатите от нея са отразени в Констативен протокол № КП-5-16-01117471/19.04.2022 г /л.26/. В него за оспорващата е констатирано, че е в трудово правоотношение с осигурителя ЕТ „Н.- Р. Н.“ от 20.08.2021г. и осигурена само за 3 дни, след което са ѝ изплащани парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 г. възраст. Тя е била назначена на длъжността „чистач/хигиенист“, като през този период на същата длъжност е имало назначено друго лице (Р. С. Ш.), което не е ползвало отпуск и не е отсъствало от работа. При това, имайки предвид дейността на фирмата (счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации) и малката площ на ползваните за офис помещения, контролният орган е приел, че не е било необходимо да се назначава още едно лице, което да извършва тази дейност. В заключение контролният орган е посочил, че констатациите при проверката сочат, че проверяваният търговец фиктивно назначава лица по трудови правоотношения с цел придобиване на осигурителни права и следва да бъде категоризиран като рисков.

За констатациите при проверката ТП на НОИ – Разград на основание чл. 108а от КСО е уведомило Окръжна прокуратура – Разград с писмо изх. №2113-16-1132/15 от 17.05.2022 год. /л. 31 от адм.д. 10/2023 г./ която е възложила на ОДМВР – Разград извършване на предварителна проверка. В хода на предварителната проверка са били изискани трудовите досиета на горепосочените шест лица в т.ч. и на М. М. А./ л.324-345 от адм.д. 10/2023 /. В обяснението си Н. /л.424 от адм.д. 10/2023/ е потвърдила, че е назначила тези лица формално, направила им услуга и на практика те не са работили във фирмата. В същата посока са и обясненията на оспорващата А. /л.425 от адм.д. 10/2023/, която заявява „…Пояснявам, че Р. ми направи услуга като ме назначи в нейната фирма за да получавам обезщетение по майчинство. На практика не съм работила тези 3 дни в кантората.”. С постановление от 26.09.2022 г. /34-38 от адм.д. № 10/2023 г./ прокурор от Окръжна прокуратура – Разград е отказал да образува наказателно производство и е изпратил преписката на Районна прокуратура – Разград по компетентност с оглед на престъпления по чл. 212 НК. С постановление от 26.10.2022 г. прокурор от Районна прокуратура – Разград /л. 20-25/ е преценил, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Счел е, че трудовите договори не са неистински, преправени или документи с невярно съдържание, като единствено липсва положен труд по тях. Поради това е постановил отказ да образува досъдебно производство и е прекратил преписката.

Същевременно с разпореждане № Д-16-000-00-01572777 от 31.08.2022 год. ръководителят по изплащане на ОП при ТП на НОИ – Разград е спрял на основание чл. 40, ал. 4 от КСО изплащането на парични обезщетени на оспорващата по чл. 53 от КСО считано от 31.08.2022 год. Разпореждането е обжалвано от оспорващата пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който с решение № 1012-16-227/1 от 27.09.2022 год. е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането. Решението е обжалвано пред АС – Разград, който с Решение № 194 от 08.12.2022 год. по адм.д. № 244/2022 год. го е отменил .

С разпореждане № М-16-000-00-01572777 от 19.12.2022 год. /л.12/ ръководителят по изплащане на обезщетения и парични помощи е възобновил на основание чл. 55 от АПК спряното изплащане на обезщетение по чл. 53 на оспорващата Асенова.

С разпореждане № О-16-000-00-01592689 от 19.12.2022 год. /л.11/ ръководителят по изплащане на обезщетения и парични помощи при ТП на НОИ – Разград е отказал отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по удостоверение Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО с вх. № Р14-16-000-00-********** от 09.05.2022 год. Като фактически основания за издаване на разпореждането е посочено, че от констатациите по № КП-5-16-01117471/19.04.2022 г. и Постановление от 26.10.2022 год. на Районна прокуратура – Разград било установено, че А. е в трудово правоотношение с ЕТ „ Н.-Р. Н.” с ЕИК ******** , но реално не е упражнявала трудова дейност. С оглед на установеното са издадени задължителни предписания № ЗД-1-16-0124342 от 09.11.2022 год. за заличаване на подавани от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО включително за оспорващата А. за периода от 30.08.2021 год. до 30.09.2022 год. При тези факти органа по осигуряването е приел че оспорващата А. няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО и няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който с Решение № 1012-16-2/1 от 01.02.2023 год. е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането. Въз основа на доказателствата по преписката административният орган е приел, че оспорващата А. не е упражнявала трудова дейност при осигурителя ЕТ „ Н.-Р. Н.” с ЕИК ********* , поради което няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не отговаря на условията по чл. 52а от КСО, поради което няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 г. възраст по чл. 53 от КСО.

Решението е връчено на А. на 06.02.2023 год., съгласно известие за доставка /л.7/ , а жалбата срещу него до съда е депозирана на 15.02.2023 год. в деловодството на ТП на НОИ – Разград.

Въз основа на констатациите по № КП-5-16-01117471/19.04.2022 г. контролните органи при ТП на НОИ – Разград издали на ЕТ „ Н.-Р. Н.” задължителни предписания № ЗД-1-16-01234342 от 09.11.2022 год. /л. 15 от адм.д. № 10/2023 год. на АС – Разград/ да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на 6 лица, сред които и оспорващата М. А. за периода от 30.08.2021 год. до 30.09.2022 год. с вид осигурен 01, декларация образец 1. Задължителните предписания са обжалвани от осигурителя пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който ги е потвърдил с решение № 1012-16-290/1 от 20.12.2022 год. Решението е обжалвано от осигурителя ЕТ „ Н.-Р. Н.” пред Административен съд – Разград. С решение № 46 от 24.03.2023 год. по адм.д. № 10/2023 год. по описа на АС – Разград, оставено в сила с Решение № 1694 от 14.02.2024 год. по адм.д. № 4842/2023 год. на ВАС –Шесто отделение, жалбата на ЕТ „ Н.-Р. Н.”, срещу решение № 1012-16-290/1 от 20.12.2022 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград е отхвърлена.

В хода на настоящото производство към делото бяха приобщени материалите по АД № 244/2022 год. и АД № 10/ 2023 год. по описа на АС – Разград. Беше разпитана като свидетел Н. С. Й. В показанията си същата сочи че на 30.08.2021 год. около обяд отишла в офиса на ЕТ „ Н.-Р. Н.” в гр. И. , за да ѝ връчат трудовия договор и длъжностна характеристика за започване на работа във фирмата. Офисът представлявал две помещения. Била назначена от 01.09.2021 год. до м. март 2022 год. През този период в офиса работила управителката на фирмата, свидетелката и още една счетоводителка. На 30.08., когато и връчвали договора, оспорващата М. била в офиса и си вършела дейността. На 01.09. свидетелката била на работа и А. също била там, а на 02.09. вече не била на работа. Не знае по каква причина не е виждала повече А.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Доколко изложените фактически основания са доказани и правилно подведени под съответните правни норми, е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на оспорения акт.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а и оспорващата не сочи конкретни такива. Административният орган е постановил решението си след като е изяснил всички относими към случая факти и обстоятелства и е обсъдил наведените от оспорващата възражения.

Оспорения административен акт съответства и на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д” от КСО осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст.

В разпоредбата на чл. 53 от КСО е посочено, че След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КСО "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а¹, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО постановява, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването.

Анализът на горните разпоредби сочи, че осигурителното правоотношение възниква от момента, когато едно лице започва да извършва трудова дейност, за която то трябва задължително да бъде осигурявано, т.е. едно от условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да се счита за осигурено, е то да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

Осъществяването на трудова дейност е положителен факт, в полза на оспорващата и в нейна тежест при условията на пълно и главно доказване, е да докаже този факт.

Съдът намира, че в настоящия случай оспорващата не доказа при условията на пълно и главно доказване, т.е. по несъмнен и безспорен начин, твърдението си, че е осъществявала трудова дейност в полза на осигурителя ЕТ „ Н.-Р. Н.” с ЕИК ********* от 20.08.2021 год. от която дата е възникнало и осигурителното и правоотношение. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са противоречиви едно с друго. Действително между оспорващата и осигурителя е сключен трудов договор № 25 от 20.08.2021 год., за който работодателят е изпратил уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в ТД на НАП – Варна. Същевременно обаче в делото са събрани заверени копия от този трудов договор с различно съдържание. Така в заверено копие от този договор на л. 99-100, който е изписан на 2 страници, е посочено, че оспорващата се задължава да постъпи на работа на 23.08.2021 год., че на 20.08.2021 год. са и връчени трудов договор, заверено копие от удостоверение по чл. 62, ал. 5 от КТ и длъжностна характеристика, както и че служителят е постъпил на работа на 23.08.2021 год. Това копие е от трудовото досие на оспорващата, предадено на служител на ОД на МВР – Разград при извършена предварителна проверка с протокол от 29.08.2022 год. / виж л. 116 – 120 от адм.д. 10/2023 год./ В друго копие на същия трудов договор обаче /л.23 от адм.д. № 244/2022 год./, който е събран от контролните органи на ТП на НОИ – Разград при извършената проверка, завършила с № КП-5-16-01117471/19.04.2022 г. и който е изписан на една страница е отбелязано, че екземпляр от трудовия договор , копие от удостоверение по чл. 62, ал. 5 от КТ и длъжностна характеристика са връчени на служителя на 30.08.2021 год. и че служителят е постъпил на 30.08.2021 год. Наред с това този договор не е подписан от оспорващата като работник.

Оспорващата се позовава до голяма степен на показанията на разпитаната свидетелка Н. Й., която твърди, че видяла оспорващата на работа на 30.08. и на 01.09.2021 год. Съдът не кредитира тези показания, тъй като те противоречат на събраните писмени доказателства в т.ч. и документи, произхождащи от оспорващата. Самата оспорваща в попълнения пред органите на ТП на НОИ – Разград въпросник твърди, че е започнала работа на 01.09.2021 год. От друга страна обаче, в писмените си обяснения, дадени пред органите на МВР при предварителната проверка /л. 425 от адм.д. № 10/2023 год./ оспорващата изрично заявява „…Пояснявам, че Р. ми направи услуга като ме назначи в нейната фирма за да получавам обезщетение по майчинство. На практика не съм работила тези 3 дни в кантората.”. Наред с това в обясненията на самата Н. /л.424-425 от адм.д. 10/2023/ е потвърдила, че посочените в писмените обяснения лица в т.ч. и оспорващата М. А. са били назначени формално на работа във фирмата, направила им услуга, но на практика те не са работили.

Съдът на основание чл. 142, ал. 2 от АПК съобрази и обстоятелството, че с решене № 46 от 24.03.2023 год. по адм.д. № 10/2023 год. по описа на АС – Разград, оставено в сила с Решение № 1694 от 14.02.2024 год. по адм.д. № 4842/2023 год. на ВАС –Шесто отделение, жалбата на ЕТ „ Н.-Р. Н.”, срещу решение № 1012-16-290/1 от 20.12.2022 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдил дадените на едноличния търговец задължителни предписания да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по отношение на оспорващата М. А. за периода от 30.08.2021 год. до 30.09.2022 год. с вид осигурен 01, декларация образец 1. Основния мотив на двете инстанции е, че оспорващата А. не е имала качеството на осигурено лице, тъй като не е полагала труд при осигурителя, независимо, че е имала сключен трудов договор и е осигурявана за няколко дни.

Вярно е, че оспорващата не е била страна по посочените по-горни производства, но в хода на настоящото производство не доказа по несъмнен и безспорен начин, че реално е осъществявала трудова дейност при осигурителя ЕТ „ Н.-Р. Н.” от 20.08.2021 год., както твърди в жалбата си.

След като този факт не е доказан, съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, оспорващата не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, към момента на възникване на осигурителния риск. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да бъде осигурено лице, независимо дали има валиден трудов договор, дали му е начислявано възнаграждение и дали за него са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 11005 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2021 г., VI о., Решение № 2353 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 147/2022 г., VI о., Решение № 6954 от 11.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2022 г., VI о., Решение № 12074 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2022 г., VI о., Решение № 239 от 10.01.2024 год. по адм.д. № 4704/2023 год. на ВАС VI отд., Решение № 3765 от 28.03.2024 год. по адм.д. № 5902/2023 год. на ВАС – VI отд.

С оглед на горното съдът намира извода на административния орган, че осигурителното правоотношение за оспорващата М. А. по трудов договор от 20.08.2021 год. с ЕТ „ Н.-Р. Н.” не е възникнало и тя няма качеството на осигурено лице, поради което не е налице правото ѝ на обезщетение по чл. 53 от КСО, за съответстващ на материалния закон.

Решението съответства и на целта на закона. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност. След като решението е единствено възможното при така установените факти и то съответства на материалния закон, то съответства и на целта на закона

Предвид изложеното оспореното решение е валиден административен акт. Не са налице предпоставките по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на М. М. А. от гр. И., ул. *** № **, срещу Решение № 1012-16-2/1 от 01.02.2023 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград.

На основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.