Р
Е Ш Е
Н И Е
N 179
Гр.Велико Търново 18.09.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, IІI-ти касационен състав, в публично заседание на осми
септември две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка
Дабкова
при секретаря М. Н.и с участието на прокурора В.К.като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10236
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение
№ 4 / 27.01.2023г., постановено по НАХД № 20224150200199
по описа на СРС за 2022г., с
което е отменено наказателно постановление № BG12042022/5800/Р8-712 / 03.10.2022г., издадено от
Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, с което на П.А.В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 800лв. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Касационното
производство е образувано по жалба на Директора на Национално
ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, в която се
твърди, че решението е постановено при нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, установяващи по
безспорен начин извършеното административно нарушение – движение на пътно
превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа без заплащане на дължимите
пътни такси. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
Ответникът не
изразява становище по същество на спора.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – на 15.03.2022г.
пътно превозно средство с рег. № ..., представляващо влекач, е засечено да се
движи по път I-3, км.25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
без да е заплатена дължимата такса. Същия автомобил, управляван от П.В.
пристига на 12.04.2022г. на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата,
където на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Административнонаказващият
орган приема наличието на нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и на водача е
наложена глоба.
Въззивният съд приема, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП, но неправилно е определен нарушителя при липсата на събрани
доказателства за водача на товарния автомобил при извършване на нарушението.
Поради неправилно определяне на административнонаказателно отговорното лице
наказателното постановление е отменено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответни на
доказателствата по делото и материалния закон.
Касационната жалба съдържа съображения относно компетентността на
актосъставителя, установяването на административното нарушение, неговия вид,
нормативно установеното задължение за заплащане на пътни такси и задълженията
на водача за проверка на изпълнението на това задължение. Тези обстоятелства са
безспорни и установени и от въззивния съд. Относно единственото съображение за
отмяна на наказателното постановление – липса на доказателства за водача на
товарния автомобил – са налице два абзаца в жалбата. В тях от една страна се
твърди, че безспорно е доказано авторството на деянието поради липса на възражения
по съставения акт за административно нарушение. От друга страна се твърди, че
водачът В. не е представил доказателства, че той не е управлявал автомобила. И
за двете твърдения се цитират решения на Административен съд Благоевград.
Настоящият касационен състав вече е формирал практика относно
обема на доказателства, които следва да са налице за доказване на нарушението
липса на заплащане на пътна такса. Тази практика е различна от цитираната от
касатора и е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението.
Липсата на подадено възражение срещу акта за установяване на
административно нарушение не може да бъде тълкувано като признание на
нарушението, тъй като липсва законова презупция за това. Подаването на
възражение е право на лицето и те не преклудира правото му на обжалване на
акта, с който приключва административно наказателното производство. Фактът на
неупражняване на едно право не представлява нарушение, признание или потвърждение на фактите, описани
в документа. Поради изложеното липсата на възражение срещу акта за установяване
на административно нарушение не може да служи за доказателство за извършителя
на административно нарушение.
В тежест на административно наказващия орган е да представи
доказателства за законосъобразността на издаденото от него наказателно
постановление. Тези доказателства следва да установят всички елементи на
състава на административното нарушение. В конкретния случай след като адресат
на административно наказателната отговорност е водачът на товарния автомобил,
то това обстоятелство следва да бъде надлежно установено и то дори преди
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Допустимо е
установяването му и на по-късен етап от административно наказателното
производство, но не и след издаване на наказателното постановление.
Не може да бъде прехвърляна доказателствената тежест върху
оспорващия наказателното постановление,
тъй като от една страна установяването на нарушителя е задължение на
административно наказващия орган, от друга страна водачът следва да установява
отрицателен факт. Липсата на представени доказателства от оспорващия
наказателното постановление относно автора на нарушението не може да бъде
прието за доказателство за авторство на деянието поради липсата на законова
презумпция в този смисъл. След като безспорно товарния автомобил се е движил,
то подлежащи на установяване факти са вида на товарния автомобил, възможността
за движение на този автомобил без водач, курса, водача и вида на заплащане на
пътни такси. Тези обстоятелства могат да се установят единствено от собственика
на автомобила, но в конкретния случай не са установени. Следователно не е
доказано не само авторството на деянието, но и самото нарушение, тъй като не е
посочено дали пътните такси се заплащат посредством маршрутна карта или тол
декларация, а двата вида заплащане предвиждат различни изпълнителни деяния при
неизпълнение. Нещо повече. В хипотеза на неплащане на пътна такса поради
повреда в монтираното устройство за целите на подаване на декларирани тол данни
не се налага административно наказание на водача съгласно разпоредбата на
чл.179, ал.3г от ЗДвП.
По
изложените съображения настоящият състав намира недоказано авторството на
нарушението на чл.179, ал.3а от ЗДвП, поради което и решението на въззивния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 4 / 27.01.2023г., постановено по НАХД № 20224150200199 по описа на СРС за 2022г.,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.